Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8

Специална уредба:

Множество хипотези, при които се създава задължение за обезщетяване на вреди, причинени не от неизпълнение на предшестващо облигационно правоотношение, не поради неосъществяване на някаква престация.

Тези отговорности също може да бъдат наречени извъндоговорни, т.е. деликтни, защото както договорната отговорност не възниква само при договори, така и деликтната отговорност няма източника си единствено в това, което римската традиция е наричала деликти. Тези специални състави на извъндоговорна отговорност ще наречем "специални деликтни състави", използвайки термина "деликт", за да означим всяка една извъндоговорна отговорност.

1. 
   Чл.12 ЗЗД: При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.
   
2. 
   Чл.21/2 ЗЗД: Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение.
   
3. 
   Чл.28/3 ЗЗД: Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.
   
4. 
   Чл.42/1 ЗЗД: Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.
   
5. 
   Чл.88/1 ЗЗД (Калайджиев и Конов): Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.
   
6. 
   Чл.3 ГПК: Участващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Такъв деликт не е измислен при злоупотребата с материални права.
   
7. 
   Чл.76 ЗС (actio spoli): Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.
   
8. 
   КТ - отговорността на предприятието при трудова злополука.
   
9. 
   Законът за използване на атомната енергия за мирни цели.
   
10. 
    Законът за опазване на околната среда.
    
11. 
    Законът за опазване от замърсяване на въздуха, водите и почвите.
    
12. 
    Законът за защита на конкуренцията.
    

Основното правило е чл.45:

В редица случаи обаче отговорността може да възникне и без вина.

Елементи на деликта по чл.45

1. Поведение (някои автори го ограничават до деяние)

2. Противоправност (специално за чл.45 – вина)

3. Вина

4. Причинна връзка

5. Вреди

Обезщетяването на тези вреди - цел и смисъл на отговорността

От гл. точка на чл.45 деликтът е противоправно и виновно действие, причиняващо вреди, поради което възниква задължението те да бъдат поправени. Наистина чл.45 не говори за противоправност, но от факта, че споменава за вина - знаем, че без противоправност вина не може да има. От друга страна очевидно е, че обективната страна на всеки деликт е противоправността (iniuria) - ако увреждането не е противоправно то няма как да се окаже по-нататък виновно или въобще релевантно (освен ако не сме конструирали някой много специален състав, какъвто ще се окаже, че е полезен, подобен на този по чл.3 ГПК).

Поведение

Съзнателна, целенасочена човешка дейност.

Вина

Вреда

Причинна връзка

Противоправност

Обективна предпоставка на деликтната отговорност. Вж. Конов: том 79 от 1986 г. кн. I изд. 1989 г.

Чл.45 ЗЗД изразява веднъж принципа neminem laedere и втори път е израз на принципа на общия, генералния деликт на българското право, който е познат на повечето съвременни правни системи (най-вече на френския ГК и на старото ни право).

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели: