Съдържание oбща част 8 Въпрос 6 Сключване на договора 8



страница86/90
Дата23.12.2016
Размер4.72 Mb.
#11383
1   ...   82   83   84   85   86   87   88   89   90

Правна уредба




Обща правна уредба ЗЗД:



4. НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ
Чл.45. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Чл.46. При неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.

При крайна необходимост се дължи поправяне на причинените вреди.

Чл.47. Неспособният да разбира или да ръководи постъпките си не отговаря за вредите, които е причинил в това състояние, освен ако неспособността е причинена виновно от самия него.

За вредите, причинени от неспособен, отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над него, освен ако то не е било в състояние да предотврати настъпването им.

Чл.48. Родителите и осиновителите, които упражняват родителски права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях.

Настойникът отговаря за вредите, причинени от малолетния, който се намира под негово настойничество и живее при него.

Тия лица не отговарят , ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите.

Чл.49. Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.

Чл.50. За вредите, произлезли от каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор те се намират. Ако вредите са причинени от животно, тези лица отговарят и когато животното е избягало или се е изгубило.

Чл.51. Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически.

Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали.

Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди.

Чл.52. Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Чл.53. Ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно.

Чл.54. Лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платил.

Специална уредба:

Множество хипотези, при които се създава задължение за обезщетяване на вреди, причинени не от неизпълнение на предшестващо облигационно правоотношение, не поради неосъществяване на някаква престация.

Тези отговорности също може да бъдат наречени извъндоговорни, т.е. деликтни, защото както договорната отговорност не възниква само при договори, така и деликтната отговорност няма източника си единствено в това, което римската традиция е наричала деликти. Тези специални състави на извъндоговорна отговорност ще наречем "специални деликтни състави", използвайки термина "деликт", за да означим всяка една извъндоговорна отговорност.


  1. Чл.12 ЗЗД: При воденето на преговори и сключването на договори страните трябва да действуват добросъвестно. В противен случай те дължат обезщетение.

  2. Чл.21/2 ЗЗД: Трети лица, които недобросъвестно попречат за изпълняването на договора, дължат обезщетение.

  3. Чл.28/3 ЗЗД: Страната, която иска унищожението, е длъжна да обезщети другата страна за вредите, които й са причинени от сключването на унищожения договор, освен ако докаже, че няма вина за изпадането си в грешка или че другата страна е знаела за грешката.

  4. Чл.42/1 ЗЗД: Лицето, което е действувало като представител, без да има представителна власт, дължи обезщетение на другата страна, ако тя е била добросъвестна.

  5. Чл.88/1 ЗЗД (Калайджиев и Конов): Развалянето има обратно действие освен при договорите за продължително или периодично изпълнение. Кредиторът има право на обезщетение за вредите от неизпълнението на договора.

  6. Чл.3 ГПК: Участващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх на отговорност за вреди, са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави. Те са длъжни да изнасят пред съда само истината. Такъв деликт не е измислен при злоупотребата с материални права.

  7. Чл.76 ЗС (actio spoli): Владелецът или държателят, на когото е отнета чрез насилие или по скрит начин движима или недвижима вещ, може в шестмесечен срок да иска връщането и от лицето, което я е отнело. Това не изключва правото на лицето, което е отнело вещта, да предяви иска по предходния член.

  8. КТ - отговорността на предприятието при трудова злополука.

  9. Законът за използване на атомната енергия за мирни цели.

  10. Законът за опазване на околната среда.

  11. Законът за опазване от замърсяване на въздуха, водите и почвите.

  12. Законът за защита на конкуренцията.

Всички тези закони пряко или косвено уреждат специални състави на извъндоговорна отговорност.

Основното правило е чл.45:



Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

В редица случаи обаче отговорността може да възникне и без вина.



Елементи на деликта по чл.45

1. Поведение (някои автори го ограничават до деяние)

2. Противоправност (специално за чл.45 – вина)

3. Вина


4. Причинна връзка

5. Вреди


Обезщетяването на тези вреди - цел и смисъл на отговорността

От гл. точка на чл.45 деликтът е противоправно и виновно действие, причиняващо вреди, поради което възниква задължението те да бъдат поправени. Наистина чл.45 не говори за противоправност, но от факта, че споменава за вина - знаем, че без противоправност вина не може да има. От друга страна очевидно е, че обективната страна на всеки деликт е противоправността (iniuria) - ако увреждането не е противоправно то няма как да се окаже по-нататък виновно или въобще релевантно (освен ако не сме конструирали някой много специален състав, какъвто ще се окаже, че е полезен, подобен на този по чл.3 ГПК).


Поведение

Съзнателна, целенасочена човешка дейност.

Вина

Вреда


Причинна връзка

Противоправност


Обективна предпоставка на деликтната отговорност. Вж. Конов: том 79 от 1986 г. кн. I изд. 1989 г.

Чл.45 ЗЗД изразява веднъж принципа neminem laedere и втори път е израз на принципа на общия, генералния деликт на българското право, който е познат на повечето съвременни правни системи (най-вече на френския ГК и на старото ни право).





Сподели с приятели:
1   ...   82   83   84   85   86   87   88   89   90




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница