Въпрос 91 - Непозволено увреждане. Обща характеристика

Въпрос 91 - Непозволено увреждане. Обща характеристика

Литература:

Димитър Антонов "Непозволено увреждане" 1965

Б.Йосифов Б.Балабанов "Непозволено увреждане. Текст с коментар на съдебната практика."

Людмил Цачев

Борис Бъров "Гражданска отговорност за вреди, причинени от автомобилни злополуки" София

1970 - доктрината за вината риска

Васил Гоцев " Договорна и деликтна отговорност. Сравнение и конкуренция" 1979

Васил Гоцев, Манчев - доклади в Благоевград - "Непозволеното увреждане в гражданския и

наказателния процес"

Васил Гоцев "Отговорност на държавата за вреди, причинени на гражданите" 1990

Ч. Големинов - статии и студии

Поля Голева "Съпричиняване. Обезщетяване при пострадали от пътно транспортни произшествия"

1989 и 1991

Ана Станева " Отговорност за вреди, причинени от неспособни " СУ 1991

Кръстьо Цончев

Берон
Отговорността за вреди бива договорна и деликтна. Договорната отговорност е призвана да защитава преди всичко позитивния кредиторов интерес, т.е. да замести липсващата полезна за кредитора промяна, неосъществената престация.

Деликтната отговорност е призвана да обезщетява най-вече негативния кредиторов интерес, свързан с това да няма нови, пречещи им неща, да има неизменност и сигурност в една обстановка, т.е. тя влиза в действие, когато нещо ново, нещо нежелано за кредитора на отговорността е станало, напр. блъснат е като пешеходец и му е счупен крака, като последиците на тази нежелана промяна са нови промени, които са също така негативни, нежелани. Отговорността има за цел да постави увредения, кредитора на отговорността в положение, максимално близко до това, което би съществувало, ако не беше отреченото с отговорността положение (счупеният крак и т.н.). Гражданската отговорност за вреди бе правоотношението, чието съдържание е задължението да се поправят причинените от едно правонарушение вреди. Правонарушението е договорното неизпълнение, неосъществяването на престацията - това е противоправният резултат; вредите са последица на този резултат. Договорната отговорност е задължението за обезщетяване на тези вреди, които са последица от това правонарушение.

Деликтната отговорност е задължението или правоотношението между деликвента (отговорния субект) и пострадалия, по силата на което делинквентът трябва да поправи причинените от деликта вреди.

Гражданската отговорност (и договорната и деликтната) има за цел да поправя вредите, репарационна цел, при това да ги поправи с потребителната стойност на обезщетението, да освободи от вредните последици имуществено увреденото лице, дори когато вредите му са неимуществени (чрез удоволствието от имане на пари да се притъпи болката и страданието), но не и да поправя вредите чрез емоционалната стойност на възмездието. В този смисъл гражданската отговорност, за разлика от наказателната няма репресивни функции - тя има за цел да поправя вредите, да се облекчи увредения имуществено, а не да наказва отговорното лице, не да го порицава морално, не да иска нему да е по-зле. Наказателното право има за цел да репресира, като по този начин въздава възмездие. Гражданската отговорност се съразмерява не с укоримостта на поведението, а с размера на вредите. Оттук и гражданската отговорност излиза много повече от разбиранията за икономическа целесъобразност и социална справедливост, отколкото от разбиранията за една етична справедливост (НП). Трябва да бъдат поправени причинените вреди, а не да бъде наказан виновния. Ако гражданската отговорност създава тежести за увреденото лице, това, че ще ви бръкнат в джоба, за да обезщетите е само обратната страна на обстоятелството, че тези пари ще трябва да отидат като обезщетение на увредения, т.е. целта не е вашият джоб да стане по-празен и оттам вие емоционално да се чувствате по-зле, напротив - целта е да не остане празен джоба на увредения. Т.е. отговорността следва вредите, а не дълбочината на вашия джоб или укоримостта на постъпката ви. Това създава възможност (в НП е невъзможно) да може да възникват задължения за обезщетение и без вина, почиващи на принципа на социалната справедливост и икономическата целесъобразност, а не на репресията, на възмездието, което цели НП.

В почти всички правни системи гражданската отговорност е разделена на:

• 
  договорна;
  
• 
  деликтна.
  

• 
  в интереса;
  
• 
  в това дали съществува предшестващо отношение или тепърва ще възникват правоотношения.
  

Деликтите

Когато правонарушението, което е източник на отговорността, което причинява вреди се състои в неизпълнението на едно предшестващо отношение говорим за договорна отговорност, макар това предшестващо задължение да има извъндоговорен източник (гесцията напр.).

Когато правонарушението не се състои в неизпълнение на предшестващо облигационно отношение, в неосъществяването на една дължима престация говорим за деликтна отговорност, отговорност за непозволено увреждане.

Деликтът е източникът, фактическият състав, правонарушението, от което възниква извъндоговорната, деликтната гражданска отговорност, отговорността за непозволено увреждане.

Delictum – от глаголно съществително от delinquere (греша, провинявам се, върша нещо непозволено). Torqueo - "нарушавам".

Лицето, което е отговорно за деликта, което е извършило забраненото нещо, авторът на правонарушението е деликвент (delinquentus) или "увреждащ", "отговорен субект" и т.н.

"Увреден", "пострадал" е кредиторът на обезщетението.

Деликтът е онова причиняващо вреди извъндоговорно гражданско правонарушение, с което законът свързва задължението да бъдат обезщетени тези вреди.

Законът определя фактическите състави, от които следват извъндоговорните задължения, вкл. и деликтната отговорност за вреди.

Отграничения

Сделки.

Гесция.

Договорна отговорност.

Административен акт.

Недействителни сделки.

Неоснователно обогатяване.

Престъпление.

Изтегляне 4.72 Mb.

Сподели с приятели: