Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0051

Европейски семестър за координация на икономическата политика: заетост и социални аспекти в рамките на годишния обзор на растежа за 2013 г.

Комисия по заетост и социални въпроси

PE500.606

Резолюция на Европейския парламент от 7 февруари 2013 г. относно европейския семестър за координация на икономическата политика: заетост и социални аспекти в рамките на годишния обзор на растежа за 2013 г. (2012/2257(INI))

Европейският парламент,

– като взе предвид член 3 от Договора за Европейския съюз (ДЕС),

– като взе предвид членове 9, 151 и 153 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС),

– като взе предвид членове 145, 148, 152 и член 153, параграф 5 от ДФЕС,

– като взе предвид член 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 28 ноември 2012 г. относно Годишния обзор на растежа за 2013 г. (ГОР) (COM(2012)0750), както и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2011 г. относно Годишния обзор на растежа за 2012 г. (ГОР) (COM(2011)0815), както и приложения към него проект на съвместен доклад за заетостта,

– като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2012 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики: изпълнение на приоритетите за 2012 г.¹,

– като взе предвид своята резолюция от 1 декември 2011 г. относно Европейския семестър за координация на икономическите политики²,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 3 март 2010 г., озаглавено „Европа 2020: Стратегия за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж“ (COM(2010)2020),

– като взе предвид своята законодателна резолюция от 8 септември 2010 г. относно предложението за решение на Съвета относно насоки за политиките за заетостта на държавите членки: част II на Интегрирани насоки „Европа 2020“³,

– като взе предвид Решение 2010/707/ЕС на Съвета от 21 октомври 2010 година относно насоки за политиките за заетост на държавите-членки¹,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 18 април 2012 г., озаглавено „Към възстановяване и създаване на работни места“ (COM(2012)0173),

– като взе предвид въпроса с искане за устен отговор O-000120/2012 до Комисията и свързаната с него резолюция от 14 юни 2012 г., озаглавена „Към възстановяване и създаване на работни места“²,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 23 ноември 2010 г., озаглавено „Програма за нови умения и работни места: европейски принос за постигане на пълна заетост“ (COM(2010)0682)³,

– като взе предвид своята резолюция от 26 октомври 2011 г. относно Програма за нови умения и работни места⁴,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 16 декември 2010 г., озаглавено „Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване: европейска рамка за социално и териториално сближаване“ (COM(2010)0758),

– като взе предвид своята резолюция от 15 ноември 2011 г. относно Европейската платформа срещу бедността и социалното изключване⁵,

– като взе предвид Препоръка 2008/867/ЕО на Комисията от 3 октомври 2008 г. за общи принципи за активното приобщаване на лицата, изключени от пазара на труда⁶,

– като взе предвид съобщението на Комисията, озаглавено „Инициатива „Възможности за младежта“ (COM(2011)0933),

– като взе предвид въпроса с искане за устен отговор B7-0113/2012 до Комисията и свързаната с него резолюция от 24 май 2012 г. относно инициативата „Възможности за младежта“⁷,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 15 септември 2010 г., озаглавено „Младежта в движение: инициатива за разгръщане на потенциала на младите хора с цел постигане на интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж в Европейския съюз“ (COM(2010)0477),

– като взе предвид своята резолюция от 12 май 2011 г. относно „Младежта в движение: рамка за подобряване на системите за образование и обучение в Европа“⁸,

– като взе предвид своята резолюция от 6 юли 2010 г. относно насърчаване на достъпа на младежта до пазара на труда и укрепване на статута на стажантите, практикантите и чираците¹,

– като взе предвид своята резолюция от 7 септември 2010 г. относно развиване на потенциала за разкриване на нови работни места в нова устойчива икономика²,

– като взе предвид Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 г. за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите³,

– като взе предвид своята резолюция от 20 ноември 2012 г. относно социален инвестиционен пакт като отговор на кризата⁴,

– като взе предвид Европейския пакт за равенство между половете (2011—2020 г.), приет от Съвета на 7 март 2011 г.,

– като взе предвид Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 г. относно рамковото споразумение за срочна работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP)⁵,

– като взе предвид Директива 97/81/EО на Съвета от 15 декември 1997 година относно Рамково споразумение за работа при непълно работно време, сключено между Съюза на конфедерациите на индустриалците и на работодателите в Европа (UNICE), Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската конфедерация на профсъюзите (ЕКП)⁶,

– като взе предвид член 48 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по заетост и социални въпроси и становището на комисията по регионално развитие (A7-0024/2013),

А. като има предвид, че размерите на последствията, свързани със заетостта и социалните въпроси, са значителни и понастоящем се задълбочават под въздействието на въведената в някои държави фискална консолидация в отговор на кризата на държавния дълг, както и на ограничената парична политика в еврозоната, което се различава от предприетите мерки от други големи икономически региони и не може ефективно да се справи с кризата на държавния дълг, нито да насърчава растежа; като има предвид, че кризата оказва отрицателно въздействие върху качеството и количеството на социалните инвестиции в Европа; като има предвид, че еврозоната е в рецесия и ЕС понастоящем е единственият голям регион в света, където безработицата нараства;

Б. като има предвид, че положението с безработицата през 2012 г. се влоши и очакванията за 2013 г. са песимистични; като има предвид, че в много държави членки сегментирането на пазара на труда продължава да нараства, дългосрочната безработица достига тревожни нива, бедността сред работещите продължава да бъде основен проблем, средните доходи на домакинствата в много държави членки намаляват и показателите сочат тенденция на повишаване на нивата и задълбочаване на формите на бедност и социално изключване, както и увеличаване на бедността сред работещите и на социалната поляризация в тези държави;

В. като има предвид, че от 2008 г. насам безработицата нарасна значително и достигна 25 милиона безработни в ЕС, което съответства на 10,5 % от населението в работоспособна възраст; като има предвид, че само през последните дванадесет месеца броят на безработните е нараснал с 2 милиона души; като има предвид, че спадът в безработицата е по-ясно изразен в тези държави, които предприемат по-значителна фискална консолидация;

Г. като има предвид, че положението на пазара на труда е особено критично за младите хора, независимо от тяхното образователно равнище, като те често се оказват с несигурни трудови договори и извършват неплатени стажове; като има предвид, че затрудненото положение на младите хора отчасти се дължи на несъответствието между придобитите умения и търсенето на пазара на труда, ограничената географска мобилност, преждевременното напускане на училище без получаване на квалификации, липсата на приложими умения и опит, несигурните условия на заетост, ограничените възможности за обучение и неефективните активни политики по отношение на пазара на труда;

Д. като има предвид, че в целия ЕС от петима млади хора повече от един са незаети (22,8 %), като младежката безработица надвишава 50 % в някои държави членки; като има предвид, че повече от 7 милиона европейски граждани на възраст под 25 години не участват във форма на заетост, образование или обучение (т.нар. група NEET); като има предвид, че тези цифри продължават да нарастват и съществува риск от загуба на цяло поколение; като има предвид, че цената на бездействието по отношение на младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение (NEET), се изчислява на 153 млрд. евро в целия ЕС;

Е. като има предвид, че след заседанието на Европейския съвет от 30 януари 2012 г., като част от инициативата „Възможности за младежта“, Комисията призова държавите членки да разработят и приложат всеобхватни инициативи за заетост, образование и умения на младите хора, както и да изготвят планове за заетост на младите хора в рамките на националните си програми за реформи; като има предвид обаче, че тези инициативи все още не са представени в повечето държави членки;

Ж. като има предвид, че хората на близка до пенсионната възраст, трайно безработните, работниците от държави извън ЕС и нискоквалифицираните лица също са сред най-тежко засегнатите от кризата;

З. като има предвид, че следва да бъдат предприети необходимите реформи, за да се гарантира устойчивостта на пенсионните системи; като има предвид, че в този контекст има възможност за увеличаване на действителната пенсионна възраст, без да се повишават задължително навършените години за пенсиониране, като се намали броят на хората, които напускат по-рано пазара на труда; като има предвид, че за успешното увеличаване на действителната пенсионна възраст е необходимо реформите в пенсионните системи да бъдат придружавани от политики, които да създават възможности за заетост за по-възрастните работници и достъп до учене през целия живот, както и да бъдат въвеждани политики за данъчни облекчения, които да предоставят стимули за по-дълго оставане на работа, и да се осигури подкрепа за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве;

И. като има предвид, че през второто тримесечие на 2012 г. дългосрочната безработица е достигнала тревожни нива, като цифрите показват, че 11,1 милиона безработни европейски граждани са били без работа в продължение на повече от 12 месеца, което възлиза на 4,6 % от активното население; като има предвид, че вероятността безработните лица да си намерят работа е намаляла в повечето държави членки, особено в тези, въвели значителни мерки за фискална консолидация;

Й. като има предвид, че в ЕС—27 приблизително 120 милиона души са застрашени от социално изключване, тъй като се намират в повишен риск от бедност, страдат от тежки материални лишения или живеят в домакинства, в които броят на работещите е много малък;

К. като има предвид, че в почти всички държави членки разходите за социална закрила са намалели, и като има предвид, че Комитетът за социална закрила (КСЗ) предупреждава за увеличаване на броя на хората, изложени на риск от бедност поради ниски доходи, както и за повишаване на бедността сред децата, на тежките материални лишения и на социалното изключване поради ефекта на мерките за фискална консолидация;

Л. като има предвид, че постигането на растеж и високо ниво на заетост е необходимо за възстановяването на икономиката, за фискалната консолидация и за устойчивостта на социалната държава и публичните финанси в дългосрочен план;

М. като има предвид, че целенасочените социални инвестиции следва да представляват значителна част от отговора на държавите членки на кризата, тъй като те са ключови за постигане на целите за заетост, социалните и свързаните с образованието цели на стратегията „Европа 2020“;

Н. като има предвид, че на 30 януари 2012 г. Европейският съвет заяви, че „растежът и заетостта ще се възстановят само ако прилагаме последователен подход на широка основа, който съчетава разумна фискална консолидация, запазваща инвестициите в бъдещ растеж, стабилни макроикономически политики и стратегия за активна заетост, без да се нарушава социалното сближаване“;

О. като има предвид, че фискалната консолидация трябва да продължи с оглед на високите нива на дълга и дългосрочните предизвикателства към публичните финанси, но при надлежно отчитане на факта, че това трябва да бъде цел в средносрочен и дългосрочен план; като има предвид, че фискалната консолидация може да има отрицателни последици върху растежа и заетостта в краткосрочен план, особено в държави в рецесия или с минимални темпове на растеж, което излага на риск потенциала за бъдещ растеж и създаване на работни места; като има предвид, че следователно фискалната консолидация трябва да се управлява по благоприятстващ растежа начин, така че да не вреди на потенциала за растеж на икономиката и на способността ѝ да създава работни места или на социалната ѝ структура;

П. като има предвид, че напрежението на финансовите пазари продължава да бъде високо и преобладават несъответствията в достъпа до финансиране между държавите членки; като има предвид, че рисковете, носещи високи премии, увеличават необосновано тежестите на държавния дълг, като налагат необходимост от засилена фискална консолидация, задълбочават кризата и по този начин възпрепятстват растежа и създаването на работни места;

Р. като има предвид, че въпреки неотложното положение Европейският съюз изостава по отношение на почти всички цели на стратегията „Европа 2020“, а напредъкът в държавите членки по отношение на осъществяването на целите на стратегията „Европа 2020“ не отговаря на очакванията; като има предвид, че установените в националните програми за реформи през 2012 г. ангажименти не са достатъчни, за да отговорят на повечето цели на равнището на ЕС;

С. като има предвид, че инвестициите в образование и обучение, научни изследвания и иновации — основни области на икономически растеж и създаване на работни места — са все още по-малки в ЕС, отколкото в главните му икономически партньори и конкуренти на други места по света; като има предвид, че продуктивните инвестиции в тези области са от съществено значение за устойчив изход от кризата, а също така и за консолидиране на икономиката на ЕС по пътя на конкурентоспособността и производителността;

Т. като има предвид, че аспектите, свързани с пола, са ключови за постигане на водещите цели на стратегията „Европа 2020“, тъй като жените представляват най-големия резерв от все още неизползвана работна сила; като има предвид че жените са по-голямата част от тези, които живеят в бедност в ЕС; като има предвид, че съкращенията на обществените услуги, като например грижите за децата и за други лица на тяхна издръжка, ще има отрицателен ефект върху жените и следователно върху способността им да участват на пазара на труда; като има предвид, че поради това е необходимо да се обърне конкретно внимание на интегрирането на принципа за равенството между половете и на специалните политики, насочени към жените, през целия период на европейския семестър; като има предвид, че установената в закона пенсионна възраст на жените трябва да бъде приведена в съответствие с тази на мъжете;

У. като има предвид, че е необходимо да се гарантира по-голямо взаимодействие между заетостта, социалните и икономическите политики в контекста на европейския семестър, както се посочва в членове 121 и 148 от ДФЕС;

Ф. като има предвид, че е от съществено значение да се насърчава демократичната отчетност, съпричастността и законността на всички участници в европейския семестър; като има предвид, че важна част от това е участието на Европейския парламент по подходящ начин;

Х. като има предвид, че националните парламенти са представителите и гарантите на правата, придобити и делегирани от гражданите; като има предвид, че прерогативите на националните парламенти следва да се зачитат напълно при въвеждането на европейския семестър;

1. Настоятелно призовава Европейския съвет да гарантира, че следните послания са част от неговите насоки в областта на политиките за европейския семестър през 2013 г., и предоставя мандат на своя председател да защитава тази позиция по време на пролетното заседание на Европейския съвет на 14—15 март 2013 г.; по-конкретно се позовава на специфичните препоръки, които да бъдат приети от Европейския съвет в насоките му в областта на политиките, приложени към настоящата резолюция;

2. Изразява съжаление относно факта, че приоритетите, определени по време на цикъла на европейския семестър през миналата година, по-специално свързаните със създаването на работни места, тяхното качество и борбата срещу бедността и социалното изключване, не са довели до очакваните резултати;

3. Посочва, че икономическото положение и социалните последствия от кризата са се влошили още повече през последната година и поради това подчертава важността от повишаване на ангажираността на държавите членки за следване на насоките в областта на политиките за 2013 г., и по-специално в сферата на заетостта и социалната политика;

4. Призовава Европейския съвет да гарантира, че годишните насоки в областта на политиките, установени въз основа на Годишния обзор на растежа (ГОС), са насочени изцяло към постигането на всички цели на стратегията „Европа 2020“ за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж; изразява съжаление, че в Годишния обзор на растежа за 2013 г. не е включен доклад за напредъка по „Европа 2020“, призовава Комисията да представи този доклад навреме преди пролетното заседание на Европейския съвет;

5. Изразява съжаление относно факта, че насоките в областта на политиките през 2012 г. и тяхното прилагане не са били достатъчно ефективни по отношение на постигането на политическите цели, залегнали в стратегията „Европа 2020“; изразява съжаление относно факта, че някои държави членки се отдалечават все повече от целите на стратегията „Европа 2020“;

6. Изразява съжаление относно факта, че установените в националните програми за реформи за 2012 г. ангажименти не са достатъчни, за да отговорят на повечето цели на равнището на ЕС; подчертава загрижеността си относно факта, че текущите национални цели не са достатъчни за постигане на водещите цели на стратегията „Европа 2020“ относно безработицата, образованието и намаляването на бедността;

7. Призовава държавите членки да приемат необходимите ангажименти в националните програми за реформи за 2013 г. с цел постигане на целите на стратегията „Европа 2020“;

8. Призовава Европейския съвет да гарантира в насоките си в областта на политиките, че са предвидени достатъчно средства от ЕС за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“; настоятелно призовава държавите членки по-ефективно да разпределят средства за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

9. Изразява съжаление, че през миналата година повечето държави членки не спазиха своя ангажимент да представят Национален план за действие по заетостта (НПДЗ) като част от националните си програми за реформи (НПР) за 2012 г.; призовава държавите членки да спазят този ангажимент през 2013 г.; подчертава, че НПДЗ следва да включват всеобхватни мерки за създаване на работни места и „зелена“ заетост, връзка между политиките по заетостта и финансовите инструменти, реформи на пазара на труда, ясен график за въвеждане на многогодишната програма за реформи през следващите 12 месеца, както и да посочват областите и регионите, които изпитват недостиг или излишък на специализация;

10. Изразява съжаление, че Комисията не е направила НПДЗ задължително изискване и я призовава да наблюдава тяхното изготвяне през всяка година от цикъла на европейския семестър;

11. Призовава държавите членки да приемат мерки, благоприятстващи създаването на работни места, като например реформи в данъчното облагане на труда, които осигуряват стимули за заетостта, насърчават и подкрепят действителна и доброволна самостоятелна заетост и стартиращи предприятия, подобряват рамката за извършване на стопанска дейност и улесняват достъпа на МСП до финансиране, превръщат неофициалния и недеклариран труд в редовна трудова заетост, ако е необходимо, реформират пазарите на труда с цел превръщането им в пазари, които са по-адаптивни, динамични, конкурентни и приобщаващи и едновременно с това осигуряващи достатъчна сигурност за служителите, предоставят на работодателите и работещите умения и инструменти, които им позволяват да се адаптират към променящите се потребности на пазарите на труда, модернизират системите за определяне на заплати с активното участие на социалните партньори в рамките на социалния диалог и при зачитане на разнообразието на националните модели на трудовоправни отношения, за да се приведат възнагражденията в съответствие с тенденциите в производителността в рамки, които осигуряват достоен начин на живот, както и да използват големия потенциал за осигуряване на заетост на сектори като „зелената“ икономика, здравеопазването и социалните грижи и сектора на ИКТ за създаване на устойчиви и качествени работни места;

12. Призовава Европейския съвет да постави младежката безработица като приоритет в насоките в областта на политиките през 2013 г.;

13. Призовава държавите членки да предприемат решителни мерки за борба с младежката безработица, включително целенасочени активни мерки в областта на политиките относно пазара на труда, мерки за преодоляване на несъответствието между търсените и предлаганите умения на пазара на труда, по-специално чрез предотвратяване на преждевременното напускане на училище или на програми за чиракуване и като се гарантира, че системите за образование и обучение осигуряват на младите хора необходимите умения по ефективен начин, както и че се насърчава младежкото предприемачество и се предоставя ефективна подкрепа за развитие на предприятията на млади хора и че се създават рамки, които гарантират преминаването от образование към трудова заетост;

14. Решително подкрепя предложението на Комисията за схемите за гаранция за младежта; призовава за неговото бързо осъществяване и осигуряване на достатъчно финансиране за него; счита, че ЕСФ следва да играе ключова роля за финансирането на схемите за гаранция за младежта и че следва да се търси подходящ баланс между финансирането от ЕС и финансирането от държавите членки;

15. Настоятелно призовава държавите членки да разработят всеобхватни стратегии за младите хора, които не участват във форма на заетост, образование или обучение (NEET); също така ги призовава настоятелно да покажат финансова солидарност в развитието на тези стратегии по отношение на държавите членки с ограничено фискално пространство;

IV. По-адаптивни, динамични и приобщаващи пазари на труда и по-добро качество на заетостта

16. Изразява съжаление, че Годишният обзор на растежа (ГОР) за 2013 г. не засяга качеството на работните места и че се обръща твърде малко внимание на създаването на необходимите предпоставки за повишаване на участието на пазара на труда, особено на жени, работници на възраст над 45 години, хора с увреждания и най-нуждаещите се лица;

17. Припомня, че вътрешните неравновесия между държавите членки, особено по отношение на заетостта и социалните показатели, се увеличават; посочва, че държавите членки с относително несегментирани пазари на труда, силни системи за социална сигурност и възможност временно да приспособят броя работни часове, работното време и други гъвкави характеристики на организацията на работа (вътрешна гъвкавост) и с ефикасни модели на колективно договаряне са се оказали по-устойчиви по отношение последиците за заетостта и социалните последици от кризата;

18. Призовава пазарите на труда да бъдат по-адаптивни, динамични и способни да се приспособяват към смущения в икономическото положение, без да се предизвикват съкращения, както и да са по-приобщаващи и благоприятстващи повишаването на заетостта, по-специално за уязвимите групи и хората в необлагодетелствано положение;

19. Предупреждава, че мерките за бюджетна дисциплина не следва да излагат на риск нито качеството на заетостта, нито социалната закрила и стандартите за здравословни и безопасни условия на труд; насърчава държавите членки да стимулират идентифицирането на дружества и малки и средни предприятия, които полагат усилия, за да бъдат социално по-щедри, отколкото това се изисква от минималните законово установени задължения;

V. Инвестиции в образование и обучение

20. Подчертава ключовата роля на образованието и обучението за постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

21. Подчертава, че е важно да бъде намален процентът на преждевременното напускане на училище с цел да се намали броят на групата NEET;

22. Призовава държавите членки да осигуряват ефективни и достатъчни инвестиции в образованието, обучението и ученето през целия живот, като същевременно се стремят да постигнат устойчива, благоприятстваща растежа и диференцирана фискална консолидация, за да бъдат спазени всички ангажименти, поети в рамките на стратегията „Европа 2020”;

23. Призовава държавите членки да включват европейските програми за обмен в областта на образованието, обучението, младежта и спорта в мерките, предприемани в рамките на Европейския семестър;

VI. Гарантиране на качеството на обществените услуги и борба с бедността и социалното изключване

24. Изразява сериозна загриженост във връзка с увеличаването на бедността и безработицата сред всички възрастови групи от последния цикъл на европейския семестър през 2012 г. насам;

25. Приветства факта, че ГОР за 2013 г. обръща внимание на бедността и социалното изключване, както и на справянето със социалните последици от кризата; призовава Комисията да подчертае тези мерки в конкретни препоръки за всяка държава, като обърне по-специално внимание на бедността сред работещите, сред хората, чиито връзки с пазара на труда са ограничени или липсват, както и на бедността сред възрастното население; призовава Европейския съвет да утвърди тези насоки като приоритетни;

26. Призовава прилагането на интегрирани стратегии за активно включване да бъде основен елемент от дневния ред на социалните политики на ЕС и на държавите членки;

27. Признава, че е необходимо да бъде осъществявана фискална консолидация, която е пропорционална, диференцирана и благоприятстваща растежа, за да се избегне отрицателният растеж в краткосрочен, средносрочен и дългосрочен план и последиците върху заетостта, като се гарантира устойчивостта на публичните финанси; подчертава, че въздействието на програмите за фискалната консолидация следва да бъде оценявано въз основа на краткосрочните ефекти върху растежа, заетостта и социалното приобщаване, особено в държави в рецесия или с минимални темпове на растеж; призовава Комисията и Европейския съвет да се възползват от гъвкавостта по време на икономически спад, предвидена в Регламент (ЕС) № 1175/2011 и Регламент (ЕС) № 1177/2011;

28. Подчертава, че Комисията следва в по-голяма степен да отчита специфичните местни, регионални и национални тенденции, както и потенциалните грешки при прогнозата си, която съставлява основата на ГОР;

29. Счита, че фискалната консолидация следва да бъде осъществявана пропорционално и по начин, благоприятстващ растежа, и че ритъмът на консолидация следва да бъде диференциран според фискалното пространство на държавите членки и това на по-широката европейска икономика, за да се избегне потенциалният отрицателен растеж и последици върху заетостта, като се гарантира устойчивост на дълга;

30. Призовава Европейската комисия да преформулира своите модели за въздействието върху растежа и създаването на работни места на мултиплициращия ефект на фискалните съкращения в бюджетите на държавите членки в съответствие с последните прегледи на МВФ;

31. Призовава Европейския съвет да гарантира съгласуваност между различните приоритети в насоките си в областта на политиките, така че да не се излага на риск потенциалът за растеж и създаване на работни места, да не се повишава бедността и социалното изключване и да не се пречи на предоставянето на всеобщ достъп до качествени обществени услуги; счита, че основен приоритет трябва да бъде въвеждането на интегрирани мерки за реформи и инвестиции, които насърчават растежа и създаването на работни места, като същевременно гарантират устойчивостта на публичните финанси;

32. Призовава Европейския съвет, в случай че одобри първия приоритет от ГОР „диференцирана фискална консолидация, благоприятстваща растежа“, да обясни конкретно как това може да се изпълни при пълно съответствие с целта за повишаване на социалното сближаване и борбата с бедността, посочена в четвъртия приоритет „борба с безработицата и социалните последици от кризата“;

33. Подчертава необходимостта от постигане на пълна съгласуваност между бюджетната консолидация и икономическите мерки, от една страна, и социалната политика, растежа и мерките във връзка със заетостта, от друга;

34. Изтъква, че във времена на сериозни фискални ограничения и намален капацитет за отпускане на заеми в частния сектор структурните фондове и Кохезионният фонд, с техния финансов мащаб и преследваните от тях цели, представляват основен лост на разположение на държавите членки за стимулиране на икономиката и спомагане за постигането на целите за растеж и заетост, заложени в стратегията „Европа 2020“; в тази връзка подчертава, че с оглед на ключовата роля, която политиката на сближаване има при разработването на национални програми в рамките на европейския семестър, тази политика следва да бъде основен фокус на ГОР и да допринася за годишния дебат относно растежа и работните места в ЕС;

VIII. Демократична легитимност и участие на гражданското общество

35. Изразява загриженост поради факта, че Европейският парламент, националните парламенти, социалните партньори и гражданското общество продължават да играят ограничена роля в европейския семестър; подчертава факта, че в насоките в областта на политиките в ГОР, предложени от Комисията, които трябва да бъдат одобрени от Европейския съвет, липсва парламентарно и гражданско участие и поради това и демократична легитимност;

36. Поддържа позицията, че Европейският парламент има решаваща роля за установяването на необходимата демократична легитимност; счита, че при липсата на правно основание за обикновена законодателна процедура, приложима по отношение на ГОР, Европейският съвет следва да вземе предвид забележките на Парламента при одобряването на насоките в областта на политиките, с цел гарантиране на демократичната легитимност;

37. Призовава Комисията да изисква от държавите членки да гарантират максимална прозрачност при изготвянето на НПР, както и широко участие в този процес на националните парламенти и социалните партньори;

38. Припомня, че за засилването на растежа и създаването на работни места се изискват политики по заетостта, които благоприятстват разкриването на работни места, улесняват положителния преход от едно работно място към друго и от безработица към заетост, увеличават предлагането на работна ръка и водят до по-добро съответствие между географското разпределение и уменията на работниците, от една страна, и потребностите на пазара на труда, от друга страна;

39. Подчертава необходимостта от реформи на пазара на труда за повишаване на производителността и ефективността на труда с цел подобряване на конкурентоспособността на икономиката на ЕС и предоставяне на условия за устойчив растеж и създаване на работни места при стриктно спазване на буквата и духа на достиженията на правото на ЕС в социалната област и техните принципи; счита, че реформите на пазара на труда следва да се извършват по начин, който да насърчава качеството на работните места;

40. Предлага държавите членки да намалят данъчното облагане на труда, когато фискалните условия го позволяват, особено що се отнася до нископлатените и нискоквалифицираните работници и уязвимите групи; счита, че добре насочените временни намаления на вноските за социално осигуряване или програмите за субсидиране на работни места за новоназначени работници, по-специално за нискоквалифицирани и трайно безработни, са много ефективни стимули за насърчаване създаването на работни места;

41. Отбелязва, че демографските промени имат отчетливо отражение върху осигуряването на социална инфраструктура, като представляват сериозно предизвикателство за всички поколения в ЕС; подчертава в това отношение, че ролята на политиката на сближаване за справянето с демографските предизвикателства следва да бъде разгледана по-подробно в обзора на Комисията;

42. Подчертава необходимостта от извършване на необходимите реформи за гарантиране на устойчивостта на пенсионните системи; счита, че пенсионната възраст би могла да бъде оценявана въз основа на по-голямата продължителност на живота в добро здраве, но припомня, че е възможно увеличаване на действителната пенсионна възраст, без да се повишават задължително навършените години за пенсиониране, като се намали броят на хората, които напускат по-рано пазара на труда; счита, че за да се увеличи успешно ефективната пенсионна възраст, е необходимо реформите в пенсионната система да бъдат придружени от политики, които ограничават достъпа до схеми за ранно пенсиониране и други пътища за ранно излизане от пазара на труда, създават възможности за заетост за по-възрастните работници, гарантират достъп до учене през целия живот, както и да се въвеждат политики за данъчни облекчения, които да предоставят стимули за по-дълго оставане на работа, и да се осигури подкрепа за активен живот на възрастните хора и остаряване в добро здраве;

43. Призовава Комисията да гарантира заедно с държавите членки, че програмите за бюджетна дисциплина не възпрепятстват мерките за създаване на заетост и политиките за насърчаване на растежа и не излагат на риск социалната закрила; настоятелно призовава държавите членки да дават приоритетно значение на благоприятстващи растежа разходи, като например образование, учене през целия живот, научни изследвания и иновации и енергийна ефективност, като същевременно гарантират ефективността на тези разходи;

44. Приема становището на Комисията, че новаторските финансови инструменти на ЕС могат да послужат като катализатор за целенасочени инвестиции, да имат мултиплициращ ефект върху бюджета на ЕС и да увеличат потенциала за растеж на ЕС; с оглед на това призовава настоятелно Комисията да предостави подробна информация, по-нататъшна подкрепа и насоки за държавите членки и регионите относно засиленото прилагане на финансовите инструменти по политиката на сближаване през 2013 г. и бъдещия програмен период (2014—2020 г.); призовава държавите членки да последват Комисията и да посочат ясно в своите съответни национални програми за реформа как възнамеряват да използват отпуснатите суми от структурните фондове за насърчаване на приоритетните мерки, насочени към подобряване на растежа и заетостта с помощта на финансови инструменти;

45. Приветства вниманието, отделено в приоритетите на ГОР за 2013 г. на използването на потенциала за създаване на работни места в основни сектори, като например новаторските индустрии, услугите, „зелената“ икономика, здравеопазването и социалните грижи (т. нар. „бял сектор“) и ИКТ; призовава Комисията и държавите членки да подкрепят инициативи, които улесняват развитието на тези сектори с висок потенциал за заетост;

46. Припомня, че използването на пълния потенциал на тези нови сектори за създаване на работни места ще изисква приспособяване, особено сред нискоквалифицираните и по-възрастните работници, както и нови умения; призовава Комисията и държавите членки да предвидят необходимите умения в тези сектори, както и да гарантират необходимите инвестиции в образование и обучение за осигуряването на тези умения;

47. Изразява съжаление, че в приоритетите на Годишния обзор на растежа за 2013 г. изобщо не се споменават стъпки за интегриране на принципа на равенство между половете; счита, че значителното повишаване на участието на жените на пазара на труда е от основно значение за постигане на водещата цел на стратегията „Европа 2020“ във връзка с равнището на заетост; призовава Комисията и държавите членки да приемат необходимите мерки за насърчаване на по-високи равнища на заетост след жените, като например грижи на достъпни цени и грижи за децата, подходящи схеми за отпуск по майчинство, бащинство и родителски отпуск и гъвкавост на работното време и място;

48. Призовава държавите членки да подобрят средата за предприятията, особено за МСП, и призовава Комисията и Европейския съвет да увеличат усилията за подобряване на единния пазар, да насърчат цифровата икономика и да поставят акцент върху разумното регулиране с цел намаляване на излишната бюрокрация; приветства Акта за единния пазар II и призовава за неговото бързо и цялостно изпълнение;

49. Призовава Комисията да определи управлението на единния пазар за ключов приоритет, тъй като то допринася в значителна степен за постигането на целите на европейския семестър, а именно устойчив икономически растеж и заетост; счита, че специфичните за всяка държава препоръки на Комисията следва същевременно да предлагат по-практични решения на държавите членки за подобряване на функционирането на единния пазар, така че да се създаде по-силна обществена подкрепа и политически ангажимент, за да се насърчи доизграждането на единния пазар;

50. Приветства признаването на значимостта на достъпа до финансиране за МСП, тъй като те са крайъгълният камък на заетостта и създаването на работни места в рамките на ЕС и имат значителен потенциал за справяне с младежката безработица и неравномерното присъствие на половете на пазара на труда; настоятелно призовава държавите членки да направят достъпа до финансиране за МСП абсолютен приоритет в своите национални планове за растеж; настоятелно призовава държавите членки да осигуряват лесен достъп до европейските фондове, предназначени за тази цел;

51. Признава важността на повишаването на капацитета за отпускане на заеми на ЕИБ и препоръчва това да бъде съобразено с приоритетите на ЕС, насочени към премахването на регионалните различия; призовава Комисията да изиска от държавите членки да използват част от разпределените им средства от структурните фондове, за да споделят кредитния риск на ЕИБ и да предоставят гаранции по заеми на МСП и микропредприятия, повишавайки по този начин икономическата активност във всички сектори и региони, гарантирайки допълнителни възможности за работа и решавайки проблема с недостатъчния достъп до кредити, който понастоящем затруднява МСП;

52. Призовава държавите членки да насърчават и подкрепят предприемачеството, включително социалното предприемачество и стартиращите предприятия, по-специално чрез програми за развитие на предприятията и достъп до финансиране;

53. Призовава Комисията да гарантира, че се оказва силна подкрепа на социалното предприемачество в рамките на Многогодишната рамка за периода 2014—2020 г., тъй като тази сфера очевидно има висок потенциал за нови работни места и растеж чрез иновации;

54. Настоятелно призовава Комисията към пълно мобилизиране на инструментите и финансовата помощ на ЕС с цел постигане на целите на стратегията „Европа 2020“; призовава държавите членки да използват напълно структурните фондове с цел повишаване на пригодността за заетост и ефективна борба със структурната, дългосрочната и младежката безработица;

55. Отбелязва, че политиката на сближаване като ключов инвестиционен инструмент на ЕС, който играе важна роля в рамките на стратегията „Европа 2020“ и се насочва точно към местните, регионалните и националните инвестиционни потребности, допринася не само за намаляване на различията между регионите, но също така и за икономическото възстановяване на държавите членки и за ефективното постигане на устойчив растеж и създаване на работни места в държавите членки и в Съюза като цяло; отбелязва, че това превръща политиката на сближаване в един от най-добрите налични инструменти за постигане в рамките на възстановяването на голям брой работни места, както е предвидено от Комисията в ГОР за 2013 г.; счита в тази връзка, че всяко намаляване на бюджета на политиката на сближаване би имало силни отрицателни последици за целите на стратегия „Европа 2020“, и поради това настоява в новия програмен период да бъдат разпределени подходящ размер ресурси за политиката на сближаване, поне на равнището, договорено за текущия програмен период 2007—2013 г., както и да продължават да се обхващат всички региони на ЕС;

56. Приветства даденото от Комисията в ГОР за 2013 г. потвърждение, че е необходимо увеличаване на административния капацитет, за да се гарантира по-бързо разпределяне на все още неизразходвани средства от структурните фондове; посочва, че тези усилия следва да се съсредоточат върху органи на национално, регионално и местно равнище; подчертава, че по-бързото разпределяне на все още неизразходвани средства от структурните фондове може да подпомогне укрепването на ликвидността на пазара;

57. Призовава Комисията и държавите членки да гарантират, че регионалната политика продължава да играе важна роля в развитието на националните програми в рамките на европейския семестър и представлява основен инструмент за постигане на установените цели по отношение на социалните политики и заетостта в средносрочен и дългосрочен план;

58. Счита, че е от съществено значение за политиката на сближаване да допринася за намаляване на вътрешните конкурентни различия и структурните неравновесия чрез възможността си за приспособимост към специфичните условия и потребности, установени на местно, регионално и национално равнище; в тази връзка приветства инициативата на Комисията за ново програмиране, където е възможно, на все още неизразходвани средства от структурните фондове в полза на енергийната ефективност, младежката заетост и МСП, тъй като те ще играят важна роля за постигането на целите на стратегия „Европа 2020“; изисква да бъде надлежно уведомяван за изпълнението на тази инициатива на национално равнище;

59. Призовава държавите членки да предприемат мерки за улесняване на прехода на младите хора от образование и обучение към пазара на труда; посочва в тази връзка успеха на „двойното професионално обучение“ в определени държави членки, което е осигурило най-високите равнища на заетост след младите хора в Европейския съюз;

60. Счита, че е от решаващо значение да се помогне на младите хора да придобиват умения по-ефективно, което изисква по-голямо сътрудничество и комуникация между предприятията, правителствата и доставчиците на образование;

61. Приветства обявлението на Комисията, че ще представи пакет за младежката заетост; призовава държавите членки да насърчат и развият, в тясно сътрудничество със социалните партньори, гаранция за младежта с цел на всеки млад човек в ЕС да се предложи работа, чиракуване, допълнително обучение или съчетание от обучение и практика след максимален период от четири месеца без работа; счита, че финансирането от Съюза, и особено от ЕСФ, следва да играе ключова роля в съфинансирането на схемите за гаранция за младежта; призовава Комисията да предостави на държавите членки и регионите техническа помощ за прилагане на подобни схеми и за подходящо използване на ЕСФ с цел създаване на схеми за гаранция за младежта; подчертава, че националните секторни партньори в тясно сътрудничество с местните и регионалните органи следва да играят ключова роля в прилагането на схемите за гаранция за младежта;

62. Отбелязва, че схемите за гаранция за младежта следва да бъдат придружени от рамка за качество, за да се гарантира качеството им, и че образованието, чиракуването и предлаганите работни места включват подходящи условия на работа и съответстват на стандартите за здравословни и безопасни условия на труд; счита, че в този контекст всички млади хора следва да получават индивидуална оценка на своите нужди и да им бъдат предоставени специално разработени и персонализирани услуги;

63. Приветства предложението на Комисията да се установи многостранно наблюдение на прилагането на схемите за гаранция за младежта посредством „Комитета по заетостта“ и отправя искане Парламентът да бъде включен;

64. Приветства инициативата на Комисията за предлагане на препоръка на Съвета относно схемите за гаранция за младежта; призовава държавите членки и регионите да насърчават предприемачеството и самостоятелната заетост сред младите хора и да прилагат конкретни програми за младежта, насочени към развитие на предприятия;

65. Подчертава, че през януари 2012 г. Европейският съвет предложи пилотно действие, което да помогне на осемте държави членки с най-високите нива на младежка безработица да преразпределят част от своето финансиране от структурните фондове на ЕС към справянето с младежката безработица; изразява съжаление, че през май 2012 г. Комисията значително понижи своите прогнози относно наличните за преразпределяне средства от 82 милиарда евро на 29,8 милиарда евро, като по този начин ограничи обхвата на пилотните действия; изразява съжаление относно факта, че до този момент едва малка част от тези средства са пренасочени за подпомагане на младите хора в намирането на работа;

66. Приветства предложението за по-добро използване на Европейския социален фонд за създаване на мерки за младежка заетост през програмния период 2014—2020 г.; призовава използването на средствата по ЕСФ за мерки, свързани с младежта, да бъде насочено специално към чиракуване/стажове и предприемачество; приветства пренасочването на неизразходваните средства по структурните фондове от финансовия период на ЕС 2007—2013 г. за справяне с високата младежка безработица и за насърчаване на малките и средните предприятия;

Инвестиции в образование и обучение

67. Подчертава значението на подобряването на уменията за мониторинг в конкретни сектори и/или региони и отстраняването на това несъответствие между търсените и предлаганите умения на пазара на труда възможно най-бързо; призовава Комисията и държавите членки да си сътрудничат в разработването на „Панорама на уменията в ЕС“ с цел предоставяне на изчерпателен преглед на потребностите от умения в ЕС;

68. Призовава ЕС и държавите членки да засилят сътрудничеството и взаимодействието между сектора на образованието/обучението и предприятията, за да се предвидят потребностите от умения и да се адаптират системите за образование и обучение към нуждите на пазара на труда, така че да се осигурят необходимите умения на работната сила на основата на променящата се работна среда и индивидуалните нужди на застаряващата работна сила и да се улесни преходът от образование и обучение към трудова заетост;

69. Призовава държавите членки приоритетно да осигурят инвестиции в образованието, обучението, насърчаването на предприемачески умения и ученето през целия живот за всички възрастови групи не само чрез формалното учене, а също и чрез развиване на неформалното и самостоятелното учене; предупреждава, че съкращенията в бюджетите за образование и обучение водят до дългосрочни разходи в социален и икономически аспект, тъй като пречат на излизането от кризата и намаляват конкурентоспособността на икономиките на държавите членки;

70. Подчертава факта, че прилагането на нови възможности за учене и използването по най-добрия начин на знанията, уменията и компетенциите, придобити извън формалното образование, могат да изиграят важна роля за повишаване на пригодността за заетост; подчертава значението на валидирането на неформалното и самостоятелното учене; приветства предложението на Комисията за препоръка на Съвета, която приканва държавите членки до 2015 г. да установят системи за валидиране, свързани с Европейската квалификационна рамка, включително с възможността за придобиване на пълна или частична квалификация въз основа на неформално или самостоятелно учене;

71. Насърчава ефективното прилагане на националната квалификационна рамка като инструмент, който насърчава развитието на ученето през целия живот; отново призовава Комисията да превърне в реалност Европейския паспорт на уменията, за да се гарантира прозрачност и да се насърчи трансграничната мобилност на работещите;

72. Подчертава необходимостта от подобряване на качеството, компетентността и статута на учителите като задължително условие за високорезултатна европейска система на образование и обучение; призовава Комисията и държавите членки да посветят необходимите усилия и ресурси за постигането на тази цел;

По-адаптивни, динамични и приобщаващи пазари на труда и по-добро качество на заетостта

73. Счита, че реформите на пазара на труда следва да бъдат насочени към повишаване на производителността и конкурентоспособността, като същевременно се запазва качеството на работните места; призовава Европейския съвет да обърне внимание на качеството на работните места в своите насоки в областта на политиките за 2013 г., и по-специално на достъпа на работещите до основен набор трудови права, както е залегнало в Договорите, на които се основава ЕС, и без да са засяга законодателството на държавите членки;

74. Счита, че структурните реформи на пазара на труда следва да въвеждат вътрешна гъвкавост за поддържане на заетостта по време на икономически проблеми и да гарантират качество на работните места, сигурност при смяна на работното място, схеми за обезщетения при безработица на основата на изисквания за активизиране, свързани с политиките за реинтеграция, които запазват стимулите за работа, като същевременно се гарантират достатъчни доходи, наличие на договорни споразумения за борба със сегментирането на пазара на труда, предвижда се икономическото преструктуриране и се гарантира достъпът до учене през целия живот;

75. Призовава държавите членки да се борят с наличието и разпространението на несигурни условия на труд и недействителна самостоятелна заетост, както и да гарантират, че хората с договори за временна заетост или непълно работно време и самостоятелно заетите имат адекватна социална закрила и достъп до обучение;

76. Призовава държавите членки да подобрят трудовото законодателство, когато това е необходимо и с оглед на насърчаването на стабилни трудови отношения, подкрепянето и създаването на условия за предлагане на по-гъвкави трудови споразумения при подходящи равнища на социална сигурност, по-специално за по-възрастните и за младите работници, както и с оглед на насърчаването на доброволната мобилност на работници чрез програми за подкрепа на мобилността;

77. Призовава Комисията и държавите членки да предприемат мерки относно ниското равнище на участие в пазара на труда на групите в необлагодетелствано положение, включително на хората от малцинствата (напр. ромите) и на хората с увреждания, както и да съблюдават при всички случаи равнища на възнаграждения, които осигуряват достоен начин на живот;

78. Призовава държавите членки да увеличат обхвата и ефективността на активните политики за пазара на труда в тясно сътрудничество със социалните партньори, взаимно подпомогнати от стимули за активизиране, като например програми за преминаване от социални помощи към заетост, както и подходящи системи за обезщетения с цел запазване на пригодността за заетост, предоставяне на подкрепа на хората за връщане на работа и осигуряване на достойни условия на живот;

79. Призовава държавите членки да предвидят процесите на преструктуриране с цел запазване на работни места, насърчаване на вътрешната и външната мобилност и свеждане до минимум на евентуалните отрицателни последици от тези процеси; призовава държавите членки ефективно да прилагат националното законодателство и съществуващите директиви на ЕС, като например Директивата относно колективните уволнения, Директивата относно прехвърлянето на предприятия и Директивата относно рамка за информиране и консултиране, като надлежно се спазва принципът на субсидиарност; счита, че фондовете на ЕС следва да изпълняват важна роля за избягване, свеждане до минимум или облекчаване на евентуалните отрицателни последици от процесите на преструктуриране;

80. Призовава Комисията и държавите членки да гарантират ефективното изпълнение на Директива 2000/78/ЕО за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите;

81. Призовава Комисията и държавите членки, с цел задълбочаване на интеграцията на европейския трудов пазар, да предприемат стъпки за подобряване на мобилността в рамките на пазарите на труда и между тях чрез премахване на правните и административните пречки за свободното движение на работници в рамките на ЕС, като например преходните ограничения на пазара на труда за работници от Румъния и България, и чрез подобряване на социалноосигурителните права и условията на труд на работниците, които се възползват от правото си на свободно движение; призовава държавите членки да увеличат използването на EURES, за да нарасне свързването в трансграничен план между работните места и търсещите работа;

82. Насочва вниманието към повишаването на бедността и безработицата сред всички възрастови групи; поради това призовава Комисията и държавите членки да приемат в тази връзка нови ангажименти за справяне с това положение, по-специално по отношение на бедността сред работещите, сред хората, чиито връзки с пазара на труда са ограничени или липсват, включително трайно безработни и по-възрастни работници, както и с бедността сред по-възрастното население;

83. Призовава държавите членки да гарантират, че на отрицателните последици от фискалната консолидация върху равенството между половете, заетостта на жените и бедността се противодейства чрез приемане на подход за интегриране на принципа за равенство между половете в националните бюджети, отправяне към държавите членки на по-настоятелни специфични за съответния пол препоръки и разпределяне по пол на водещите цели на „Европа 2020“ и на съответните национални цели;

84. Призовава държавите членки да подобрят адекватността и ефективността на системите за социална закрила и да гарантират, че те продължават да действат като буфери срещу бедността и социалното изключване; същевременно отбелязва, че европейският социален модел изисква модернизация в посока на „активизиращи социални държави“, които инвестират в хората и осигуряват инструменти и стимули, с оглед да се създадат устойчиви работни места и растеж, както и да се избягнат социални изкривявания;

85. Призовава държавите членки да възприемат стратегии за активно приобщаване, подходящи и финансово достъпни висококачествени услуги и интегрирани подходи за постигане на качествена заетост с оглед предотвратяване на маргинализацията на хората с ниски доходи и на уязвимите групи;

86. Призовава държавите членки да конкретизират в своите национални програми за реформи начините, по които ще бъдат използвани средствата на ЕС, за да се постигнат националните цели за борба с бедността, както и други цели от социалната сфера, заетостта и образованието, гарантиращи постигането на целите на стратегията „Европа 2020“;

87. Призовава ЕС и държавите членки да гарантират, че евентуалните реформи на здравеопазването са насочени към подобряване на качеството, осигуряване на адекватност, финансова достъпност и универсален достъп, както и гарантиране на устойчивост;

88. Счита, че субсидии за наемане на работа, насочени към нови назначения от групите в необлагодетелствано положение, са ефективен начин за повишаване на равнището на участието им на пазара на труда;

89. Призовава държавите членки и Комисията да гарантират, че фискалната консолидация е съвместима с измерението на стратегията „Европа 2020“, свързано със заетостта и социалните въпроси;

90. Изразява загриженост относно социалното въздействие на кризата върху бедността сред жените; призовава Комисията да направи оценка на последиците от фискалната консолидация върху равенството между половете и заетостта сред жените;

91. Призовава държавите членки да разработят мерки за намаляване на бедността сред работещите, като например насърчаване постигането на достатъчни равнища на участие на пазара на труда при домакинствата и улесняване на преминаването на по-високо платена работа за хората с ниски заплати или несигурни работни места; призовава държавите членки да се борят с бедността сред работещите чрез прилагане на политики в областта на пазара на труда, насочени към гарантиране на заплати за работещите, осигуряващи тяхната издръжка;

92. Призовава Комисията да се явява пред компетентните комисии на Парламента и да представя ГОР ежегодно в началото на ноември, като започне да прави това на 4—5 ноември 2013 г., за да дава на Парламента достатъчно време да представя своите възгледи през следващите европейски семестри;

93. Призовава Европейския съвет и държавите членки да гарантират, че националните и регионалните парламенти, социалните партньори, публичните органи и гражданското общество участват активно в изпълнението и мониторинга на насоките в областта на политиките съгласно стратегията „Европа 2020“, както и в процеса на икономическо управление с цел гарантиране на съпричастност;

94. Призовава Европейския съвет и Комисията да интегрират по-ефективно мониторинга и оценката на заетостта, социалните цели и целите в сферата на образованието на стратегията „Европа 2020“ в европейския семестър за 2013 г.;

95. Отново отправя призива си за увеличаване на демократичната легитимност на европейския семестър; призовава Европейския съвет да вземе предвид съображенията и предложенията, изразени от Европейския парламент, при приемането на насоките си в областта на политиките за 2013 г.;

96. Призовава Парламентът да бъде включен по подходящ начин в европейския семестър, за да представлява интересите на гражданите и да допринесе за по-голяма легитимност на социалните политики, които трябва да се провеждат от държавите членки;

97. Желае да бъде засилена ролята на националните парламенти по отношение на участието им в процеса на разработване на политиките в икономическата и социалната сфера в рамките на европейския семестър с цел постигане на по-голяма легитимност на взетите решения;

98. Призовава за включване на социалните партньори и гражданското общество, за да се повиши адекватността и ефективността на социалните политики;

o

o o