Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0051

Съдебно обучение - съдебни координатори

PE503.573

Резолюция на Европейския парламент от 7 февруари 2013 г. относно съдебното обучение – съдебни координатори (2012/2864(RSP))

Европейския парламент,

– като взе предвид членове 81 и 82 от Договора за функционирането на Европейския съюз, които предвиждат приемането, в съответствие с обикновената законодателна процедура, на мерки, които целят да осигурят „подкрепа за обучението на магистрати и съдебни служители“,

– като взе предвид своята резолюция от 10 септември 1991 г. относно учредяването на Академия по европейско право¹, позицията си от 24 септември 2002 г. относно приемането на решение на Съвета за създаване на Европейска мрежа за съдебно обучение², резолюцията си от 9 юли 2008 г. относно ролята на националния съдия в европейската съдебна система³, както и препоръката си от 7 май 2009 г. до Съвета относно разработването на пространство на наказателно правосъдие на ЕС⁴,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 20 април 2010 г. относно план за действие за изпълнение на Програмата от Стокхолм (COM(2010)0171),

– като взе предвид своята резолюция от 25 ноември 2009 г. относно съобщението на Комисията до Европейския парламент и до Съвета – Пространство на свобода, сигурност и правосъдие за гражданите – Програма от Стокхолм⁵,

– като взе предвид съобщението на Комисията от 13 септември 2011 г., озаглавено „Изграждане на доверие в правосъдието в целия ЕС – ново измерение на европейското съдебно обучение“ (COM(2011)0551),

– като взе предвид пилотния проект за съдебно обучение, предложен от Парламента през 2011 г.,

– като взе предвид сравнителното проучване относно съдебното обучение в държавите членки, възложено от Парламента на Академията по европейско право в сътрудничество с Европейската мрежа за съдебно обучение⁶,

– като взе предвид резолюциите си от 17 юни 2010 г.⁷ и 14 март 2012 г.⁸ относно съдебното обучение,

– като взе предвид опита в Холандия с проекта за утвърждаване на знанията за европейското право в съдебната система „Eurinfra“ и неговата мрежа на съдебните координатори по европейско право, който се превръща в пример за подражание в други държави членки, по-специално Италия с проекта „Европейски Гай“; Дания, Румъния и България, и който е структуриран върху трите стълба на а) подобряване на достъпността на европейските източници на информация за европейско право, б) подобряване на знанията за европейското право в съдебната система и в) създаване и поддържане на мрежа на съдебните координатори за европейско право,

– като взе предвид огромните крачки, направени от информационните технологии, при които, например, електронното обучение може да се използва все по-често като гъвкав инструмент, за да достигне до повече крайни потребители, независимо от време и място, като същевременно модерната технология – по-конкретно модерните търсачки – може да бъде използвана за събиране на информация с цел подобряване на достъпността на правото,

– като взе предвид въпроса до Комисията относно съдебното обучение – съдебни координатори (O-000186/2012 – B7 0112/2013),

– като взе предвид член 115, параграф 5 и член 110, параграф 2 от своя правилник,

A. като има предвид, че произходът на нашите правни системи е сложен, така че според един наскоро публикуван реферат¹ римското право трябва да се разглежда по-скоро като инициатива на много култури, отколкото като своеобразна еволюция на една култура, а общото право (като не се вземе предвид неговата преторианска сестра, справедливостта, и влиянието на каноническото право) би могло да се определи по-добре като „англо-норманско право“; като има предвид, че принципите на правовата държава са нещо, което всички споделяме, и една от ценностите, които европейското право е дало на света; като има предвид, че това, което е необходимо, е един цялостен подход към правото от страна както на практикуващите юристи, така и на съдебната власт;

Б. като има предвид, че не може да има никакво оправдание за непознаването на европейското право от страна на националните съдии, които са и трябва да бъдат европейски съдии, призвани да играят основна роля в ситуация, в която ние ще се нуждаем от повече Европа; като има предвид, че това не изключва възможността да се насърчава създаването на европейска съдебна култура, в която разнообразието се отбелязва като общо благо;

В. като има предвид, че всеки национален съд е съд на правото на ЕС;

Г. като има предвид, че увеличаването на броя на държавите членки и нарастващата тежест върху Съда на Европейския съюз означава, че националните съдилища трябва да използва всички средства на тяхно разположение, за да улеснят ефективен и бърз достъп до правосъдие;

Д. като има предвид, че това, което е необходимо, са рентабилни средства за подобряване на обучението на съдиите и техния достъп до правото;

Е. като има предвид, че би било безценно да се популяризира идеята за национални съдебни координатори по европейско право и взаимосвързаността им на европейско равнище; като има предвид, че основната функция на взаимосвързана мрежа на съдебните координатори би била да даде възможност на съдиите във всекидневната им работа да разискват лесно с техните колеги в други държави членки такива въпроси, като например тълкуването на определени думи в приложимото европейско законодателство (директива или регламент) в защитена цифрова среда (чрез специално създадена социална среда или чрез портал за електронно правосъдие); като има предвид, че тези „кръгове на съгласуваност“ биха допринесли за по-голямо еднообразие в прилагането на законодателството на ЕС, като същевременно се намали броят на преюдициалните запитвания, без да се засяга ролята на Съда на Европейския съюз;

Ж. като има предвид, че както Парламентът вече е приел, един от начините за разрешаване на проблемите (разходи, езиково обучение, рентабилност) е да се използват съвременни технологии и да се финансира създаването на приложения (компютъризирани приложения за използване при работа с персонални компютри, мобилни телефони, таблет-компютри и т.н.);

З. като има предвид, че начало би могло да се постави с общата част на правото на ЕС, тъй като електронното управление на знанието позволява по-задълбочен достъп до най-актуалната информация;

И. като има предвид, че ситуацията, в която всяка държава членка започва да разработва собствена технология и собствени цифрови структури, за да се позволи доставянето на цифрови инструменти, би довела до загуба на енергийни и финансови ресурси, особено в днешните времена на икономически недостиг;

Й. като има предвид, че трябва да се избягва дублирането на усилия и да се насърчава повторната употреба на качествени проекти за обучение; като има предвид, че това призовава за повече взаимосвързаност между държавите членки в областта на управление на знанието на правото на ЕС;

К. като има предвид, че особено при разработването на търсачките за търсене на съдебни решения, становища и право на ЕС като цяло държавите членки следва да обмислят дали от тази технология не може да се възползва съдебната власт и в други държави членки, като в този случай тази технология може да бъде съвместно обединена, координирана и разработена;

Л. като има предвид, че следва да бъде създадена схема за повторното използване на продукти за обучение, например чрез записване и превод/дублиране /субтитриране на лекции при съвместно финансиране;

М. като има предвид, че всичко това следва да се обедини в основен план за управление на знанията на съдебната власт, по целесъобразност с помощта на портал за електронно правосъдие;

Н. като има предвид, че след приемането му общото европейско право за продажбите ще представлява опитно поле за мрежата на съдебните координатори на европейското право, чрез предоставяне на възможност за постигане на хоризонтална съгласуваност между националните съдии в области, в които липсва съдебна практика на Европейския съд или е налице много малко такава, без, разбира се, да се дублират специализирани мрежи в тази област;

О. като има предвид, че любопитството спрямо други системи, непредубедеността – включително за използването на нови технологии и методи – и диалогът трябва да се превърнат в лозунгите на една Европа и един свят, в които правото и практикуващите го юристи ще трябва да бъдат по-иновативни в подхода си към управление на знанието;

П. като има предвид, че това може да има положително въздействие върху обществените възприятия за Европейския съюз – колкото повече основана на факти информация е свободно достъпна, толкова по-малко ще се вярва на митове и измами за самия Съюз, неговото законодателство и функциониране и толкова повече място ще има за честен дебат и политическа дискусия¹;

Р. като има предвид, че това е още един аспект от изграждането на европейска съдебна култура, но не е цялата история; като има предвид, че новите методи на обучение и новите учебни програми, които подчертават изучаване на чужди езици и насърчаване на изучаването на сравнително и международно право, трябва да бъдат разширени, за да обхванат университетите и училища по право – „Еразъм“ (за студенти по право и съдии) беше само началото;

С. като има предвид, че е назрял моментът да се постигне напредък по въпроса, като се започне с отворено обсъждане на обучението по право за съдии и практикуващи юристи и юридическото образование по време на форум с участието на членовете на съдебната власт, компетентните национални органи – включително съдебните съвети и школите за съдебно обучение – и Академията по европейско право, Европейската мрежа за съдебно обучение, Европейската мрежа на съдебните съвети и Европейския институт по право;

1. Отново изтъква и потвърждава гореспоменатите си резолюции от 17 юни 2010 г. и 14 март 2012 г. относно съдебното обучение;

2. Призовава Комисията да ускори възлагането на договори в рамките на пилотния проект;

3. Призовава Комисията да утвърди и насърчи националните съдебни координатори по европейско право и нововъзникващите връзки между националните мрежи на съдебните координатори, като същевременно насърчи и подкрепи идеите, заложени в съображенията на настоящата резолюция и в резолюциите на Парламента от 17 юни 2010 г. и 14 март 2012 г.;

4. Обръща внимание на потенциалните ползи за икономиката, и по-специално за малките и средни предприятия, на разработването и използването на електронно обучение и нови технологии, особено на търсачките;

5. Счита, че професионалното развитие на юристите следва да подчертае необходимостта от общи стандарти за професионална етика, от независимост и безпристрастност на съдебната власт и от подход към европейската регулация, който е толерантен към многообразието, тъй като само по този начин може да бъде постигнато истинското взаимно доверие;

6. Отбелязва, че правните системи на държавите членки, въпреки тяхното разнообразие, са основани на общи принципи и имат общ произход; припомня, че допреди няколко века правните професии в Европа са се считали за единен корпус на практикуващите юристи, които са били в състояние да дават съвети, да подготвят правни документи и да пледират пред съд във всяка част на Европа; счита, че политиката за правно обучение в Европейския съюз следва да бъде вдъхновена от този факт, който показва, че е възможно да се постигне пълна мобилност на практикуващите юристи;

7. Предлага на последно място Комисията да организира форум през лятото на 2013 г. – „Конгрес в Месина за изграждане на европейска съдебна култура“, на който да се срещнат съдии от всички равнища на старшинство, за да проведат дискусии по последна/и област/и на правни противоречия или затруднения, с цел насърчаване на дискусията, изграждане на контакти, създаване на канали за комуникация и изграждане на взаимно доверие и разбирателство; счита, че подобен форум би могъл да предостави също така възможност на компетентните органи и експерти, в това число университетите и професионалните организации, да обсъдят политиката в областта на съдебното обучение и бъдещето на юридическото образование в Европа;

8. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията.

P7_TA-PROV(2013)0057

Годишен доклад на Европейската инвестиционна банка за 2011 г.

Комисия по икономически и парични въпроси

PE496.522

Резолюция на Европейския парламент от 7 февруари 2013 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка за 2011 г. (2012/2286(INI))

– като взе предвид годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2011 г.,

– като взе предвид членове 15, 126, 175, 208, 209, 271, 308 и 309 от Договора за функционирането на Европейския съюз и Протокол № 5 към него за Устава на ЕИБ,

– като взе предвид своята резолюция от 29 март 2012 г. относно годишния доклад на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) за 2010 г.¹,

– като взе предвид заключенията на Европейския съвет от 28 и 29 юни 2012 г., които предвиждат увеличаване на капитала на ЕИБ с 10 млрд. евро,

– като взе предвид заключенията на Европейската среща на високо равнище от 29 юни 2012 г.,

– като взе предвид доклада на председателя на Европейския съвет от 26 юни 2012 г., озаглавен „Към един истински икономически и паричен съюз“,

– като взе предвид доклада, озаглавен „Инструменти за споделяне на риска“ (досие по процедурата на съвместно вземане на решение, прието миналата година), и в частност становището на комисията по икономически и парични въпроси,

– като взе предвид увеличаването на капитала на ЕБВР, по-конкретно във връзка с въпроса за отношенията между ЕИБ и ЕБВР и евентуалното припокриване,

– като взе предвид решението да се разшири обхватът на ЕБВР, така че да включи Средиземноморския район,

– като взе предвид предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Решение № 1639/2006/ЕО за създаване на Рамкова програма за конкурентоспособност и иновации (2007—2013 г.) и Регламент (ЕО) № 680/2007 за установяване на общи правила за отпускане на финансова помощ от Общността в областта на трансевропейските транспортни и енергийни мрежи (COM(2011)0659), което въвежда пилотна фаза за инициативата за облигации за проекти в рамките на „Европа 2020“,

– като взе предвид предложението за регламент на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (COM(2012)0511), и предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 за създаване на Европейски надзорен орган (Европейски банков орган) във връзка с неговото взаимодействие с Регламент (EС) № …/… на Съвета за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (COM/2012/0512), които целят създаването на Европейски банков съюз,

– като взе предвид Решение 1080/2011/ЕС на Европейския парламент и на Съвета 25 октомври 2011 г. за предоставяне на гаранция от ЕС на Европейската инвестиционна банка за загуби по заеми и гаранции по заеми за проекти, осъществявани извън Съюза и за отмяна на Решение № 633/2009/ЕО¹,

– като взе предвид член 48 и член 119, параграф 2 от своя правилник,

– като взе предвид доклада на комисията по икономически и парични въпроси и становището на комисията по бюджетен контрол (A7-0016/2013),

A. като има предвид, че комбинацията от строги бюджетни ограничения, прекомерен държавен дълг и свързаните с това коригиращи мерки, които често санкционират съвкупното търсене, при условия на недобре регулирани финансови институции, в някои случаи създава спирала на икономически спад на равнището на ЕС, упражнява натиск за намаляване на инвестициите, особено за МСП, и оказва отрицателно въздействие върху растежа, конкурентоспособността и създаването на работни места в Съюза;

Б. като има предвид, че ЕИБ беше създадена по силата на Римския договор и изпълнява роля на „Банка на Европейския съюз“, чиято цел е да спомага за осъществяването на приоритетите на Съюза чрез подбор на икономически жизнеспособни проекти, в които ЕС да инвестира; като има предвид, че в качеството си на банка с нестопанска цел тя също така допълва търговските банки и общата финансова рамка чрез обръщане внимание на пазарните пропуски;

В. като има предвид, че настоящата дългова, икономическа и финансова криза оказа сериозно въздействие върху икономическото развитие на много държави членки и влоши социалните условия, като едновременно с това насърчи държавите членки да реагират по подходящ начин с мерки, целящи да възстановят стабилните икономики и да положат основата за бъдещ растеж и заетост; като има предвид, че ЕИБ има способността чрез засилено кредитиране и участие в икономически надеждни инвестиционни проекти, също така поради недостига на публични средства, да допринесе за социалното сближаване и икономическия растеж на тези държави членки, които изпитват финансови затруднения;

Г. като има предвид, че операциите на ЕИБ извън ЕС се извършват с цел подпомагане на икономически осъществими проекти, които отговарят на политиките на Съюза в областта на външната дейност;

Д. като има предвид, че ЕИБ полага усилията си в условията на слабо регулирани и непрозрачни юрисдикции и юрисдикции, които не оказват сътрудничество, в т.ч. чрез:

i) скрининг на способностите за борба с изпирането на пари и финансирането на тероризма (AML-CFT) на финансовите посредници, използвани при кредитирането с посредници, така че те надлежно да определят крайните бенефициери на средствата на ЕИБ в съответствие с приложимите директиви на ЕС относно AML-CFT или стандартите на Специалната група за финансови действия (FATF), по целесъобразност, и

ii) мониторинг на отпускането на кредити от ЕИБ посредством такива юрисдикции;

Е. като има предвид, че в ЕС и особено в еврозоната бяха въведени нови правила за икономическо, фискално и бюджетно наблюдение и дисциплина, за да се гарантира устойчивостта на публичния дълг;

Ж. като има предвид, че този набор от правила трябва спешно да бъде подкрепен от мерки, разработени за стимулиране на икономиката, промишлеността, растежа, конкурентоспособността, иновациите и заетостта, които изискват мобилизация на бюджета на ЕС и на кредитния капацитет и експертен опит на ЕИБ;

З. като има предвид, че съществува жизненоважна необходимост да се гарантира, че ЕИБ ще запази кредитния си рейтинг ААА, за да запази достъпа си до капиталови пазари по целия свят при привлекателни условия на финансиране, които могат да се прехвърлят на крайните организатори на проекти; като има предвид, че също така е необходимо инвестициите й да бъдат съобразени с политиките на ЕС, с особено внимание към растежа и заетостта;

И. като има предвид, че предоставянето на кредити от страна на ЕИБ спадна от 72 милиарда евро пред 2010 г. на 61 млрд. евро през 2011 г., тъй като големите увеличения, осигурени през 2009 г. и 2010 г. в отговор на първата вълна на кризата, доведоха до изчерпване на капиталовата й база;

1. Приветства решението на гуверньорите на ЕИБ за 10-милиардното увеличение на капитала на банката, което следва да й даде възможност да увеличи предоставянето на кредити с 60 млрд. евро за периода 2013-2015 г. и да мобилизира около 180 млрд. евро общи инвестиции; отбелязва все пак, че тези инвестиции, дори и да бъдат мобилизирани, както е описано по-горе, ще възлизат ежегодно на 0,5 % от БВП на ЕС; поради това счита, че едно допълнително увеличение на този капитал би било от голяма полза за Съюза в контекста на необходимостта му от икономически растеж;

2. Призовава ЕИБ да извърши оценка на ефективността и устойчивостта на кризисните мерки от 2009 и 2010 г., като резултатите от нея следва да бъдат в основата на бъдещите решения относно приоритетите за инвестиционните планове за увеличение на капитала;

3. Препоръчва новият кредитен капацитет да бъде съгласуван с приоритетите на ЕС за създаване на растеж и работни места и да бъде насочен особено към четири области (инициативата на ЕС за достъп на МСП до финансиране, инициативата на ЕС за иновации и умения, инициативата на ЕС за ефективност на ресурсите и инициативата на ЕС за стратегическата инфраструктура), които включват всички държави членки, но поставят акцент върху по-слабо развитите региони и едновременно с това поддържат разнообразен инвестиционен портфейл;

4. Насърчава използването на обратните постъпления от рисков капитал и финансови инструменти за нови инвестиции в съответствие с мандата на ЕИБ за кредитиране;

5. Припомня, че организираното сътрудничество между органите на ЕС (Комисия и ЕИБ), обединяващо и други институции, е вероятно да бъде по-ефективно, отколкото конкуренцията;

6. Призовава за стратегическо пренасочване на ресурсите на ЕИБ към конкретните нужди на всяка държава членка в рамките на мандата на банката;

7. Подчертава нуждата от засилено използване на съществуващите съвместни инициативи на Комисията и групата ЕИБ/ЕИФ като JEREMIE за финансиране на малките и средните предприятия (МСП) заедно със структурните фондове (също и ELENA и EPEC), за да се предоставят услуги за техническо и финансово консултиране, както и на инструменти като PROGRESS и JASMINE за финансиране на проекти за микрофинансиране, особено в тези региони на ЕС, където за безработните е изключително трудно да намерят работа; успоредно с това насърчава Комисията да предостави на ЕИБ/ЕИФ достатъчно бюджетни средства за тази цел, за да се увеличи броят на проектите, финансирани от тези програми;

8. Отново подчертава, че е важно ЕИБ да спазва доброволно настоящите капиталови изисквания по „Базел ІІ“, и предлага тя да отговори също така и на бъдещите задължения по „Базел ІІІ“, като се взема предвид спецификата на нейната дейност;

9. Счита, че ЕИБ, като банка, която трябва да запази кредитния си рейтинг ААА, не трябва да се излага на финансова намеса, каквато обикновено се предвижда в раздела за инвестиции на един държавен бюджет, тъй като в бюджета на ЕС няма такъв раздел;

10. Припомня искането си, многократно отправяно в продължение на много години, относно необходимостта от пруденциален банков надзор на ЕИБ;

11. Предлага регулаторният контрол:

(i) да се упражнява от ЕЦБ въз основа на член 127, параграф 6 от ДФЕС; или

(ii) да се упражнява в рамките на бъдещия банков съюз, предвиден съгласно съобщението на Комисията от 12 септември 2012 г. ¹; или

(iii) ако това е невъзможно и на доброволен принцип от страна на ЕИБ, да се извършва от Европейския банков орган със или без участието на един или повече национални надзорни органи, или от независим одитор;

изразява съжаление, че Комисията не е предложила никакви действия в тази насока, въпреки исканията на Парламента, които са отправени за пръв път през 2007 г.;

12. Изисква Комисията да предостави на Парламента гаранции, че дейността на ЕИБ е в съответствие с правилата за конкуренцията, особено по отношение на другите кредитни институции;

13. Отново предлага Европейският съюз да стане член на ЕИБ;

14. Счита, че по време на настоящия период и докато се наблюдава значителна разлика между лихвените проценти за предприятията в отделните държави от еврозоната, дейностите на ЕИБ придобиват все по-голямо значение в рамките на усилията на ЕС за справяне с този проблем;

15. Счита, че за да бъдат разработвани съвместни финансови инструменти между ЕИБ и ЕС, следва да бъде своевременно установена подходяща рамка за мониторинг на дейността на ЕИБ с участието на Парламента и на Съвета; тази рамка следва да позволява на ЕИБ да продължава да оценява проектите по собствените им достойнства, за да гарантира дългосрочно устойчиво използване на капиталовите ресурси на ЕИБ, и следва да обърне внимание на необходимостта да се избягват прекомерни административни тежести за управителни органи, финансови посредници и крайни бенефициери;

16. Препоръчва прилагането на финансовите инструменти на ЕИБ и ЕС да се основава на предварителни политически цели и критерии, комбинирани с прозрачна и ефективна система за последващо докладване, която ще запази независимостта на ЕИБ по отношение на подбора на проекти и надлежната проверка;

17. Приветства инициативата за облигации за проекти в рамките на „Европа 2020“ и призовава за по-бързо подобряване на пилотната фаза и бърза оценка на резултатите й с оглед стартиране на втората й фаза; счита, че тази инициатива следва да допринесе за балансираното развитие на промишлените отрасли и инфраструктурата във всички държави членки, а не в крайна сметка да увеличи разликите между по-напредналите и по-малко напредналите пазари на ЕС за ПЧП/финансиране на проекти;

18. Счита, че ЕИБ следва да допринася за борбата с корупцията и липсата на прозрачност в държавите членки на ЕС и в третите държави, в които тя развива дейност, по-конкретно чрез събиране на относима информация за бенефициерите и финансовите посредници, обръщане на особено внимание на достъпността на кредитите за МСП и връзките им с местната икономика, както и публикуване на информация за общите отпуснати суми, броя и имената на получателите на съответните средства, най-вече МСП, и регионите и секторите, към които те са били насочени; освен това призовава ЕИБ да действа в съответствие с член 3, параграф 5 от Договора за ЕС, който, както потвърди Съдът на Европейския съюз на 21 декември 2011 г. в решението си относно Асоциацията за въздушен транспорт на Америка (Air Transport Association of America – АТАА), изисква Съюзът да допринася за строгото спазване на международното право и в частност на принципите на Устава на ООН;

19. Насърчава ЕИБ да продължи усилията си за предотвратяване на прибягване на офшорни финансови центрове или неоказващи сътрудничество юрисдикции в рамките на нейните финансови операции; в този контекст приветства препоръката на Комисията относно критериите, които да бъдат използвани за идентифициране на трети държави, неотговарящи на минималните стандарти за добро управление в данъчната области; счита, че Комисията следва да проведе диалог с ЕИБ, за да се гарантира, че тези критерии надлежно се прилагат при подбора на проекти, бенефициери и посредници; призовава ЕИБ, след неотдавнашния случай в минната промишленост, да укаже кои процедури и стандарти могат да се прилагат при бъдещи случаи от този род;

20. Припомня, че липсата на финансиране е само една от потенциалните пречки пред инвестирането, и че слабият административен капацитет и капацитет за управление на проекти често може да забави осъществяването на инвестиции; поради това насърчава ЕИБ да продължава да разширява предоставянето на технически и финансови съвети, да насърчава банковите партньори и другите финансови посредници да разработват услуги за техническо и финансово консултиране и да разгледа възможността да издава насоки, основани на най-добрите практики;

21. Припомня, че липсата на финансиране, особено за МСП, е основният проблем в няколко държави членки; призовава за засилване на действията на ЕИБ с цел оказване на подкрепа за финансирането на МСП, предприемачеството и износа, които са от ключови са от ключово значение за икономическото възстановяване; счита, че всички мерки, разработени за подобряване на условията за финансиране на МСП, следва да включват следните три основни характеристики: i) достатъчна капилярност на мрежата; ii) оптимизиране на предаването на преференциалните разходи на ЕИБ за финансиране за МСП; iii) съответствие със специфичните за държавата потребности и целите на политиките на ЕС;

22. Насърчава ЕИБ да продължи да разработва инструменти за поделяне на риска в сътрудничество с Комисията, за с цел оптимизиране на способността на ЕС за справяне с рискове и на кредитния капацитет на ЕИБ;

23. Счита, че националните публични финансови институции разполагат с възможността да гарантират прехвърлянето на преференциалните разходи на ЕИБ за финансиране за МСП; поради това предлага ЕИБ да продължава да прилага финансови инструменти за МСП чрез националните публични институции, когато те задоволяват нейните изисквания за отпускане на кредити; приветства дейностите на клуба на дългосрочните инвеститори, насочени към засилване на сътрудничеството между ЕИБ и основните национални публични институции;

24. В допълнение към това, насърчава Комисията и ЕИБ да разработят идеята за „прозорец“ за кредити на ЕИБ за МСП, който да служи за разширяване на предоставяните от ЕИБ кредити за МСП, така че те да включват по-малките финансови посредници (и по-малки МСП), които понастоящем не разполагат с достатъчно средства поради ограничения им кредитен профил;

25. С оглед на запазване на настоящите равнища на социални помощи, докато държавите членки преструктурират публичното финансиране, насърчава ЕИБ и Комисията продължават да поддържат сектора на социалната икономика и младите предприемачи чрез различни инициативи, като например конкретно пригодени заеми и гаранционни схеми; по-специално приветства стартирането на нова инвестиционна платформа за предоставяне на достъп до финансиране за социални предприятия, които развиват дейност за решаване на текущи социални въпроси чрез своите бизнес модели, и насърчава ЕИБ да работи в тясно сътрудничество с Комисията и с представителите на сектора в рамките на Инициативата за социално предприемачество;

26. Призовава ЕИБ да подкрепя, наред с другото, тези държави членки, които са били най-тежко засегнати от кризата, чрез финансиране на жизнеспособни дейности, предназначени да насърчават заетостта и да дават тласък на икономиката по пътя на растежа; припомня, че е необходимо сътрудничество между ЕИБ и структурните фондове в държави членки, изпитващи затруднения, за да бъдат осъществявани надеждни и продуктивни публични и частни инвестиции и важни инфраструктурни проекти;

27. Приветства рамката на ЕИБ за заеми по структурните програми, която значително допринася за съфинансирането от националните бюджети в контекста на структурните фондове на ЕС; насърчава банката да разшири тази подкрепа, за да генерира необходимите инвестиции в тези държави членки, които са сериозно засегнати от икономическата криза; въпреки това посочва, че тази мярка следва да остане отделно от програмите на структурните фондове и следва постепенно да бъде отменена, когато свърши кризата;

28. Приветства ролята на ЕИБ за оказването на помощ при изготвянето на специален финансов механизъм за секторите на културата, образованието и творчеството и счита, че тя следва да продължава да разработва инициативи в подкрепа на действията в областта на културата и образованието;

29. Насърчава ЕИБ да продължава, в контекста на оскъдност на публични средства, да оказва финансова подкрепа на сектора на здравеопазването и по-конкретно да помага за изграждането, замяната и модернизацията на болничната инфраструктура;

30. Подкрепя усилията на ЕИБ да продължава да инвестира в проекти за научни изследвания и иновации, по-конкретно чрез механизма за финансиране с поделяне на риска и от гледна точка на "Хоризонт 2020", с поставяне на акцент върху предлагането на нови технологии на пазара, като се разглеждат също така екологосъобразни технологии; призовава ЕИБ да предприеме действия, насочени към преодоляване на разликата в научните изследвания и иновациите между различните икономики в ЕС, тъй като тази разлика подкопава в дългосрочен план правилното функциониране на единня пазар;

31. Насърчава ЕИБ да продължи усилията си да разработва съвместно с Комисията иновативни финансови инструменти с цел мобилизиране на ограничените бюджетни ресурси на ЕС по най-ефективния начин, мобилизиране на частни източници на средства за финансиране и насърчаване на инструменти за поделяне на риска за финансиране на инвестиции от ключово значение за ЕС, като се отчитат, наред с другото, области като селско стопанство, действия, свързани с климата, енергийна ефективност и ефективно използване на ресурсите, възобновяеми енергийни източници, устойчиви видове транспорт, иновациите, трансевропейски мрежи, образование и научноизследователската дейност, като по този начин се улеснява преходът към движен от знанието растеж и устойчиво развитие за един Съюз, който е основан на устойчива конкурентоспособност;

32. Специално по отношение на енергийната ефективност, приветства засилващата се активност на ЕИБ в сектора през последните няколко години и насърчава Комисията и ЕИБ да работят заедно за използването на взаимодействия и стартирането на нови съвместни инициативи, особено в контекста на инвестиционните потребности и възможности, създадени от наскоро приетата директива за енергийната ефективност; приканва ЕИБ да разгледа, наред с останалото, ролята на дружествата за предоставяне на енергийни услуги, когато определя новата съвместна инициатива за енергийна ефективност;

33. Приветства прегледа на мандата на ЕИБ за извършване на дейност извън Съюза; подкрепя поставяния от ЕИБ акцент върху инвестирането в дългосрочното благоденствие и стабилност на съседните на ЕС държави, особено в района на Средиземно море и в държавите, които се подготвят за членство в ЕС, чрез оказване на финансова подкрепа в сферата на междусистемните връзки, растежа, изменението на климата, европейските ПЧИ и МСП;

34. Препоръчва действия, за да се осигури по-добър достъп за банката на ЕС до безвъзмездни средства от ЕС и да се подобри взаимодействието с инструментите на ЕС в рамките на новия мандат, и насърчава да се стимулира по-често използване на иновативни финансови инструменти извън ЕС, включително собствен капитал и инструменти за поделяне на риска за МСП, и да се предвидят възможности за предоставяне на финансиране чрез микрокредити;

35. Приветства регионалните инициативи на банката, особено в региона на Балтийско море и Дунавския регион, с цел подобряване на общата устойчивост и конкурентоспособност на тези региони; счита, че тези инициативи са израз на най-добрите практики по отношение на възможността за разширяване на подкрепата и за други региони на ЕС;

36. Приветства участието на банката във Виенската инициатива за координиране на европейските банки (EBCI), насочена към предотвратяване на едромащабно и некоординирано изтегляне на трансграничните банкови групи от Централна и Източна Европа и Балтийския регион, както и нейното участието в обявения Съвместен план за действие на международните финансови институции за възстановяване и растеж за държавите членки от Централна, Източна и Югоизточна Европа и за страните кандидатки;

37. Насърчава ЕИБ да увеличи допълнително усилията си за провеждане на операции по отпускане на заеми извън ЕС и да засили сътрудничеството си с други международни и регионални банки за развитие, както и с агенциите за финансиране на развитието на държавите членки, с цел намаляване на разходите и постигане на по-ефективно използване на ресурсите;

38. Счита, в рамките на бъдещата Платформа на ЕС за външно сътрудничество и развитие, която се очаква да бъде предложена от Комисията, че ЕИБ следва да играе специална роля като „банката на ЕС” и като естествен партньор на Европейската комисия и на ЕСВД при подпомагането на целите на външната политика на ЕС в контекста на Платформата и като предлага техническа и финансова експертна помощ;

39. Припомня, че е важно в контекста на смесване на механизми да се оптимизира обединяването на ограничените бюджетни средства не само от бюджета на ЕС, но също така и от други източници, и да се гарантира съответствие с политиките и стандартите на ЕС;

40. Насърчава ЕИБ, когато е възможно, да използва докрай потенциалните взаимодействия чрез тясно сътрудничество с ЕБВР;

41. Приветства, като отчита настоящия недостиг на капитали по отношение на „зелената“ икономика, дейностите на ЕИБ, насочени към подпомагане на прехода на ЕС към по-интелигентна, екологосъобразна (зелена) и устойчива икономика;

42. Призовава ЕИБ да спазва разпоредбите на Конвенцията от Орхус и на Регламенти № 1367/2006 и № 1049/2001, като установи публичен регистър на документи, тъй като това е необходимо за гарантирането на правото на достъп до документи, включително отнасящи се до крайните получатели на глобалните заеми на ЕИБ;

43. Припомня, че е отговорност на ЕИБ да гарантира спазването, наред с другото, на достиженията на правото на ЕС в областта на околната среда, труда, социалните права, прозрачността, обществените поръчки и правата на човека.

44. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, Европейската инвестиционна банка и правителствата и парламентите на държавите членки.