Държавите от „Арабската пролет”

11. Осъжда по най-решителен начин нарастващото и безразборно насилие, използвано от режима на Асад срещу сирийския народ, включително обстрелването с тежка артилерия и бомбардирането на населени райони, екзекуции по бързата процедура и принудителни изчезвания; осъжда безрезервно продължаващите системни нарушения на правата на човека от страна на режима, които могат да достигнат до степен на престъпления срещу човечеството; изразява сериозна загриженост относно непрекъснато влошаващото се положение на цивилното население; осъжда освен това нарушенията на правата на човека от страна на опозиционни групи и сили; призовава всички въоръжени участници да прекратят незабавно насилието в Сирия; отправя отново своя призив към режима на Асад незабавно да предаде властта и да позволи да се постави началото на мирен процес на политически преход; призовава настоятелно всички страни по конфликта да гарантират пълен и безопасен трансграничен достъп за международна хуманитарна помощ;

12. Изразява своята загриженост относно отраженията на сирийската криза върху сигурността и стабилността в региона; призовава Комисията и държавите членки да предоставят помощ на държавите от региона в опитите им да осигурят хуманитарна помощ за сирийските бежанци;

13. Приветства вниманието, което Съветът на ООН по правата на човека отделя непрекъснато на тежкото състояние на правата на човека и хуманитарната ситуация в Сирия, за които свидетелстват резолюциите на ООН относно положението в страната, приети на 19-ата, 20-ата и 21-вата сесии и на специалната сесия относно Сирия, проведена на 1 юни 2012 г.; призовава ЕСВД и държавите членки да гарантират, че положението в Сирия продължава да бъде пръв приоритет в рамките на ООН и особено в Съвета на ООН по правата на човека; отново подчертава необходимостта да се осигури търсене на отговорност за нарушаването на международното хуманитарно право и на международното право в областта на правата на човека по време на конфликта;

14. Изразява пълната си подкрепа за Независимата международна анкетна комисия за Сирия и за удължаването на нейния мандат от страна на Съвета на ООН за правата на човека; подчертава значението на допустимостта на цифровите доказателства за престъпления, насилие и нарушения на правата на човека; приветства назначаването на Карла дел Понте и Витит Мунтарбхорн за нови членове и на Паулу Пинейру — за специален докладчик за Сирия, чиято работа ще започне след приключването на мандата на анкетната комисия; приветства доклада на Комисията, който разкрива зверствата, извършени в Сирия;

15. Изразява съжаление, че все още не е постигнато споразумение относно приемането на резолюция в Съвета за сигурност на ООН относно ситуацията в Сирия и по-специално, че това възпрепятства възможността за упражняване на ефективен натиск с цел да се сложи край на насилието в страната; призовава държавите – членки на Съвета за сигурност на ООН, да имат предвид своята отговорност спрямо сирийския народ; приветства дипломатическите усилия на заместник-председателя/върховен представител и на държавите − членки на ЕС, да включат Китай и Русия в разрешаването на проблема; отправя призив към тях да продължат своите усилия; напомня също така на всички държави – членки на ООН, принципа на „отговорност за защита“, възприет от Общото събрание на ООН; призовава всички държави да работят по посока на това Съветът за сигурност на ООН да сезира Международния наказателен съд във връзка с положението в Сирия и приветства водената от Швейцария инициатива в тази насока за изпращане на общо писмо от името на 58 държави, в т.ч. 26 държави — членки на ЕС; призовава върховния представител на ЕС лично да се ангажира с изграждането на широка и приобщаваща международна коалиция в подкрепа на такова сезиране;

16. Приветства окончателния писмен доклад на независимата анкетна комисия за Либия, представен на 19-ата сесия на Съвета на ООН по правата на човека, който обръща особено внимание на нарушенията на правата на човека, извършени в тази държава; настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека да изрази загриженост относно продължаващите нарушения, да продължи да наблюдава ситуацията и да изиска от върховния комисар да докладва относно положението с правата на човека в Либия;

17. Призовава Обединените арабски емирства, като новоизбран член на Съвета на ООН по правата на човека и една от 14-те държави, чиито сведения за положението им с правата на човека се проверяват на заседанието на Работната група за всеобщия периодичен преглед, да сложи край на действащите строги ограничителни мерки по отношение на мирните защитници на правата на човека и политически активисти и да изпълни ангажиментите си за поддържане на най-високи стандарти при насърчаването и защитата на правата на човека;

18. Изразява загриженост относно положението на защитниците на правата на човека и опозиционните политически активисти в Бахрейн; подновява призива си към държавите – членки на ЕС, да работят за приемането на 22-рата сесия на Съвета на ООН по правата на човека на резолюция относно състоянието на правата на човека в Бахрейн, която да включва призив за създаване на международен механизъм за наблюдение на прилагането на препоръките на независимата анкетна комисия на Бахрейн, включително на засягащите защитниците на правата на човека;

19. Приветства резолюцията, приета от Съвета на ООН по правата на човека през м. октомври 2012 г., относно техническата подкрепа и изграждането на капацитет за Йемен в областта на правата на човека и отварянето на национално бюро на Службата на върховния комисар за правата на човека в Йемен; настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека да наблюдава ситуацията в страната;

20. Изразява дълбока загриженост относно продължаващата политическа нестабилност и скорошното възобновяване на насилието в Египет; изразява пълна подкрепа за прехода към демократично общество, основан на правовата държава и конституционна рамка, който в пълна степен зачита правата на човека и основните свободи, по-специално свободата на изразяване, правата на жените и зачитането на малцинствата; настоятелно призовава египетските органи да започнат прозрачно разследване на употребата на насилие от силите за сигурност и полицията срещу протестиращите и да гарантират отчетност за нарушенията на правата на човека; отново изтъква позицията на ЕС против смъртното наказание и призовава, в тази връзка, за мораториум върху изпълнението на смъртни наказания в Египет, включително в случая с двадесетте и едно лица, наскоро осъдени на смърт за миналогодишното произшествие на футболния стадион в Порт Саид;

21. Изразява зарижеността си относно продължаващото нарушаване на правата на човека в Западна Сахара; призовава за защита на основните права на населението на Западна Сахара, включително на свободата на сдружаване, свободата на изразяване и правото на демонстрации; изисква освобождаването на всички политически затворници сахрави; приветства назначаването на специален пратеник за Сахел и подчертава нуждата от международно наблюдение на положението с правата на човека в Западна Сахара; подкрепя справедливо и трайно решение на конфликта въз основа на правото на самоопределение на народа сахрави, в съответствие с съответните резолюции на Организацията на Обединените нации;

22. Приветства решението на Съвета на ООН по правата на човека да назначи специален докладчик по положението с правата на човека в Беларус и отбелязва трансрегионалната подкрепа за резолюцията, с която се предоставя този мандат и която илюстрира, че тежкото положение с правата на човека в тази страна се признава от държави по целия свят;

23. Приветства удължаването на мандатите на независимите експерти за Кот д'Ивоар, Хаити и Сомалия; настоятелно призовава органите в тези страни да сътрудничат напълно с упълномощените лица;

24. Призовава за удължаване на мандата на специалния докладчик по положението с правата на човека в Иран;

25. Призовава за удължаване на мандата на специалния докладчик по положението с правата на човека в Корейската народнодемократична република (КНДР) с още една година; приветства факта, че резолюцията за КНДР е приета с консенсус, което илюстрира високото равнище на подкрепа за това упълномощаване; настоятелно призовава правителството на КНДР да сътрудничи изцяло на докладчика и да улеснява посещенията му в страната; настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека да действа в съответствие с призива на върховния комисар по правата на човека и да създаде международна комисия за разследване на тежките престъпления, които се осъществява от десетилетия в КНДР;

26. Приветства резолюцията, приета от Съвета на ООН по правата на човека относно Бирма/Мианмар и призовава за удължаване на мандата на специалния докладчик по положението с правата на човека в тази страна; отбелязва стъпките, предприети от правителството на Бирма от началото на 2011 г. за възстановяването на гражданските свободи в страната; изразява въпреки това сериозно безпокойство относно големия брой цивилни жертви в резултат на военните операции в щата Кашин, както и възобновяването на общностното насилие в щата Ракин и последвалите смъртни случаи и наранявания, унищожаване на имущество и разселване на местно население; счита, че основната причина за това положение се крие в дългогодишната политика на дискриминация срещу населението рохингя и кашин; подчертава, че са необходими повече усилия за справяне с първопричината на проблема; настоятелно призовава правителството на Мианмар да ускори изпълнението на ангажимента си за създаване на национално бюро на Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека и подчертава, че докладването и мониторинга от страна на специалния докладчик следва в настоящия контекст да бъдат продължени;

27. Приветства също резолюцията относно Шри Ланка, която набляга на помирението и подвеждането под отговорност в тази страна; отново изтъква подкрепата си за препоръките, направени от експертната комисия по Шри Ланка към генералния секретар на ООН, включително относно строгото зачитане на независимостта на съдебната власт, наред с другото, по отношение на ефективното преследване на минали военни престъпления;

28. Приветства резолюцията, приета на 20-тата сесия на Съвета на ООН по правата на човека за създаването на специален докладчик по положението с правата на човека в Еритрея; отбелязва, че Съветът на ООН по правата на човека за първи път се заема с този проблем и приветства лидерството, показано от африканските държави по този въпрос;

29. Приветства факта, че положението в Мали се следи отблизо от Съвета на ООН по правата на човека и изразява одобрение от лидерството, показано от африканските държави, които поставиха въпроса на вниманието на Съвета на ООН по правата на човека; настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека да подкрепи бързото разполагане на сили за наблюдение в Мали и да поиска Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека да продължи да докладва относно положението в страната;

30. Приветства приемането на резолюция относно Демократична република Конго, но остава загрижен относно положението с правата на човека в тази страна, по-специално в източната провинция Северно Киву; строго осъжда нападенията на революционните сили, по-специално движението M23, над цивилното население, включително жени и деца, в източната част на страната; строго осъжда системното използване на изнасилването като средство за водене на война; изразява дълбока загриженост относно продължаващото използване на деца като войници и призовава за тяхното обезоръжаване, реабилитиране и реинтегриране; приветства усилията, полагани за намирането на мирно политическо решение на кризата от Международната конференция за региона на Големите езера, Африканския съюз и ООН; призовава отново за създаването наново на независим експерт на ООН за положението с правата на човека в Демократична република Конго с цел осигуряване на надежден механизъм, насочен към подобряването на положението по отношение на сериозните и дълготрайни тревоги относно правата на човека в страната;

31. Изразява загриженост относно положението в Централноафриканската република, където въоръжени групи са нападнали и окупирали редица градове в североизточната част на страната; приветства споразуменията, подписани в Либревил на 11 януари 2013 г., включително прекратяването на споразумението за примирие и политическото споразумение относно решаването на кризата в страната; подчертава значението на бързото прилагане на тези споразумения; приветства изявлението на върховния представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност от 11 януари 2013 г., с което призовава всички подписали ги страни да спазват тези споразумения; настоятелно призовава държавите членки да поставят този въпрос пред Съвета на ООН по правата на човека, с цел положението в Централноафриканската република да продължи да заема важно място в международния дневен ред;

32. Изразява тревогата си относно положението в Израел и Газа след ескалирането на конфликта в края на 2012 г. и осъжда всички актове на насилие; отново призовава за вдигане на блокадата на ивицата Газа, като отчита легитимните опасения на Израел относно сигурността, и призовава да бъдат предприети стъпки към възстановяването и икономическото съживяване на ивицата Газа; приветства международната проучвателна мисия относно израелските селища в окупираните палестински територии, създадена на 19-тата сесия на Съвета на ООН по правата на човека и очаква доклада ѝ на 22-рата сесия на Съвета; изразява загрижеността си, че Израел е прекратил сътрудничеството си със Съвета на ООН по правата на човека и всеобщия периодичен преглед; горещо насърчава всички усилия за решение с две държави;

33. Приветства приемането от Общото събрание на ООН на резолюцията от 29 ноември 2012 г. , с която Палестина беше призната за държава със статут на наблюдател, която не е член на ООН; отново изразява своята подкрепа за това начинание; отбелязва подкрепата на ЕС Палестина да стане пълноправен член на ООН като част от политическото решение на израело-палестинския конфликт; потвърждава отново, че ЕС няма да признае никакви промени на границите от периода преди 1967 г., включително по отношение на Йерусалим, с изключение на онези, които са договорени между страните;

34. Приветства значението, което Съвета на ООН по правата на човека отдава на правото на жилище и призовава Съюза и държавите членки да насърчават достъпа до подходящо жилищно настаняване като основно право;

35. Осъжда скорошните масови екзекуции в Иран; потвърждава категоричната си позиция против смъртното наказание във всички случаи и при всякакви обстоятелства;

36. Осъжда екзекуциите, извършени в Япония през 2012 г. след наложения върху тази практика мораториум през 2011 г., както и шестте екзекуции, извършени в Тайван през декември 2012 г. и продължилото прилагане на смъртното наказание в Саудитска Арабия през 2012 г.; изразява дълбоко съжаление относно нарушаването на de facto мораториума върху смъртното наказание, спазван в Индия от 2004 г., с екзекуцията на престъпник през ноември 2012 г., което противоречи и на световната тенденция за отмяна на смъртното наказание; настоятелно призовава всички държави, в които все още съществува смъртно наказание, да го отменят или поне да наложат мораториум върху екзекуциите;

37. Припомня изключителното значение, което ЕС отдава на борбата с изтезанията и други форми на малтретиране; настоятелно призовава Комисията и държавите членки да покажат общия си ангажимент за изкореняване на изтезанията и подкрепа на жертвите, най-вече чрез вноски в Доброволния фонд на ООН за жертвите на изтезания и Специалния фонд, създаден с факултативния протокол към Конвенцията за премахване на изтезанията;

38. Отбелязва със задоволство приемането на резолюцията на Съвета на ООН по правата на човека относно свободата на религията или убежденията; подчертава значението, което ЕС отдава на този въпрос; призовава държавите членки да продължат работата си по този въпрос и очаква новите Насоки на ЕС, които би следвало да са готови тази година; изразява одобрението си за работата, извършена от специалния докладчик на ООН относно свободата на религията или убежденията; подчертава важността на подновяването на мандата му по време на 22-рата сесия на Съвета на ООН по правата на човека; подчертава продължаващата необходимост от цялостно решаване на проблема с дискриминацията срещу религиозните малцинства по света; заявява отново, че свободата на мисълта, на съвестта и на религията, включително свободата на всеки да променя или да се отказва от своята религия или убеждения, е основно право на човека;

39. Приветства продължаващия процес на проследяване на доклада на върховния комисар по правата на човека относно дискриминационни закони и практики и актове на насилие срещу лица поради тяхната сексуална ориентация и полова идентичност; насърчава допълнителни последващи действия, включително посредством регионални срещи и активното участие на държавите— членки на ЕС, Съвета и ЕСВД; категорично осъжда в тази връзка налагането на смъртно наказание, наказание лишаване свобода или всякаква присъда в някои държави на основание сексуална ориентация и призовава за незабавно прекратяване на тези практики; приветства лидерството на генералния секретар на ООН и на върховния комисар по правата на човека по този въпрос, както в рамките на Съвета на ООН по правата на човека, така и извън него; изразява съжаление относно продължаващите опити за подкопаване на универсалността и неделимостта на правата на човека, по-специално посредством резолюция относно „традиционни ценности“;

40. Отбелязва провеждането на първия годишен Форум за бизнеса и правата на човека, проведен в Женева от 4 до 6 декември 2012 г., който събра широк кръг заинтересовани лица, за да обсъдят прилагането на Ръководните правила на ООН в тази област; изразява подкрепа за първоначалните консултации, осъществени на Форума, относно това как правителствата и бизнеса могат да приемат регулаторни и политически рамки, както и рамки за изпълнение, за да противодействат на свързаните с бизнеса нарушения на правата на човека;

41. Приветства работата на междуправителствената работна група с безсрочен мандат относно частните военни и охранителни дружества, която има мандат да разгледа възможността за изготвяне на международна регулаторна рамка; признава значителното внимание, което се отдава на възможността за изготвяне на правно обвързващ инструмент относно регулирането, наблюдението и надзора на дейностите на частните военни и охранителни дружества и изразява подкрепата си за подобна правно обвързваща регулаторна рамка; настоява за силен отчетен компонент и приканва частните военни и охранителни дружества, които още не са подписали Кодекса за поведение на частните доставчици на охранителни услуги, да се присъединят към него; очаква представянето на доклада на работната група; призовава за удължаване на мандата ѝ;

42. Подчертава значението на универсалния характер на всеобщия периодичен преглед и потвърждава наново важността му с оглед постигането на цялостно разбиране на положението с правата на човека на място във всички държави— членки на ООН;

43. Приветства началото на втория цикъл от всеобщия периодичен преглед и приемането на първите резултати във връзка с него; приветства началото на втория цикъл от всеобщия периодичен преглед и приемането на първите резултати във връзка с него; призовава обаче отново препоръките, които не са били приети от държавите през първия цикъл да бъдат преразгледани в рамките на продължаването на процеса на всеобщия периодичен преглед;

44. Счита, че прилагането е от основно значение за осъществяването на потенциала на процеса по всеобщия периодичен преглед; в тази връзка потвърждава отново колко е важно Комисията и държавите членки да осигурят техническо сътрудничество с цел подпомагане на държавите, подложени на прегледа, да приложат препоръките; насърчава освен това държавите да представят средносрочни актуализации, за да допринесат за укрепване на изпълнението;

45. Призовава държавите – членки на ЕС, които участват в интерактивните диалози по Всеобщия периодичен преглед да отправят конкретни и измерими препоръки, с цел да се подобри качеството на последващите действия и изпълнението на приетите препоръки;

46. Препоръчва систематичното включване на препоръките на Всеобщия периодичен преглед в диалозите и консултациите на ЕС в областта на правата на човека, както и в стратегиите за правата на човека на отделните държави от ЕС, за да се гарантира проследяването на резултатите от Всеобщия периодичен преглед; препоръчва също така Парламентът да повдигне въпроса за тези препоръки по време на посещенията на неговите делегации в трети страни;

47. Приветства предприемането на мерки, които позволяват пълноценното участие на широк кръг от заинтересовани страни в процеса на Всеобщия периодичен преглед; приветства във връзка с това промените в списъка на ораторите, с което на всички държави, които желаят да се изкажат по време на процеса на Всеобщия периодичен преглед, се дава възможността да го направят; подчертава отново високата си оценка на нарасналата роля, която са придобили националните институции за защита на правата на човека, в съответствие с Парижките принципи; приветства по-активното участие по места, което се дължи на нарасналото използване на видеоконферентна връзка;

48. Счита, че може да бъде направено повече за ангажиране на гражданското общество в процеса на Всеобщия периодичен преглед, включително при последващото изпълнение на резултатите от него, и в по-общ план — в работата на Съвета на ООН по правата на човека;

49. Потвърждава отново ключовата роля, която играят специалните процедури за достоверността и ефективността на работата на Съвета на ООН по правата на човека и за неговата централна позиция в механизмите на ООН относно правата на човека; отново изразява силната си подкрепа за специалните процедури и подчертава фундаменталното значение на независимостта на тези мандати;

50. Настоятелно призовава държавите да сътрудничат изцяло на специалните процедури, включително като осигурят незабавен прием на лицата с мандат за посещения в страната им, като реагират на техните мерки за спешна намеса и твърдения за нарушения и като гарантират подходящи последващи действия във връзка с препоръките, направени от титулярите на мандата; настоятелно призовава Съвета на ООН по правата на човека да служи за пример по отношение на тези въпроси;

51. Приветства действията, предприети от ЕС за съвместно отправяне на постоянна покана до всички специални процедури на ООН за правата на човека, като по този начин служи за пример в тази област; насърчава други държави – членки на ООН да направят същото;

52. Осъжда всички форми на репресии срещу лица, които сътрудничат на процеса на Всеобщия периодичен преглед и на специалните процедури; подчертава, че подобни действия подкопават системата на ООН за правата на човека като цяло; настоятелно призовава всички държави да предоставят адекватна защита срещу подобни действия за сплашване;

Участие на ЕС

53. Отново подчертава възможно най-силно значението на активното участие на ЕС в механизмите на ООН за защита на правата на човека, включително в Съвета на ООН по правата на човека; насърчава държавите членки да правят това чрез съвместно предлагане на резолюции, активно участие в разискванията и интерактивните диалози и публикуване на изявления; решително подкрепя все по-голямото използване на междурегионални инициативи от страна на ЕС;

54. Подчертава важността на интегрирането на извършената в Женева дейност в контекста на Съвета на ООН по правата на човека в съответната вътрешна и външна дейност на ЕС като цяло, включително в дейността на Парламента;

55. Подчертава значението на създаването на поста Специален представител на ЕС за правата на човека (СПЕС); насърчава специалния представител да подобри ефективността, съгласуваността и видимостта на политиката на ЕС за правата на човека в рамките на Съвета на ООН по правата на човека и да развива тясно сътрудничество със Службата на върховния комисар на ООН за правата на човека (СВКПЧ) и със специалните процедури;

56. Насърчава Върховния представител/заместник-председател на Комисията и СПЕС да присъстват на най-високо равнище в Съвета на ООН по правата на човека;

57. Отново отбелязва потенциала за ефективност на действията на ЕС, когато Съюзът и неговите държави ​​членки използват колективната си тежест; подчертава значението на по-нататъшното подобряване на координацията и сътрудничеството между държавите членки в това отношение с цел постигане на единна позиция по въпросите, свързани с правата на човека; отново призовава към по-смели и по-амбициозни действия и конкретни ангажименти, вместо да се приема най-малкият общ знаменател; във връзка с това насърчава ЕСВД, по-специално чрез делегациите на ЕС в Женева и Ню Йорк, да повиши съгласуваността на действията си посредством своевременни и конкретни консултации;

58. Подчертава значението на ратифицирането на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, което е първият случай, в който ЕС ратифицира конвенция на ООН в качеството си на правен субект; призовава също така ЕС да подпише и ратифицира Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието срещу жени и домашното насилие;

59. Заявява още веднъж, че е важно държавите – членки на ЕС, да работят за постигането на неделимост и универсалност на правата на човека и да подкрепят дейността на Съвета на ООН по правата на човека в това отношение, по-специално като ратифицират всички международни инструменти в областта на правата на човека, създадени от този орган; отново изразява съжаление, че нито една държава – членка на ЕС, не е ратифицирала Конвенцията за защита на правата на всички работници-мигранти и членовете на техните семейства; също така отново изразява своето съжаление, че няколко държави членки все още не са приели и/или ратифицирали Конвенцията за защита на всички лица от насилствено изчезване или Факултативния протокол към Конвенцията против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, и че само две държави членки са ратифицирали Факултативния протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права; повтаря своя призив към всички държави членки да ратифицират тези конвенции и протоколи и ги поощрява да подпишат и ратифицират неотдавна изготвения Факултативен протокол към Конвенцията за правата на детето относно процедура за информиране, който беше открит за подписване в Женева, Швейцария, на 28 февруари 2012 г.; подчертава колко е важно държавите членки да предоставят навреме своите периодични доклади на органите за мониторинг на ООН;

60. Припомня колко важно е за ЕС да защитава независимостта на СВКПЧ и да гарантира, че тази служба може да продължи да изпълнява задачите си безпристрастно; отново подчертава значението да се гарантира, че се предоставя достатъчно финансиране за поддържането на регионалните бюра на СВКПЧ;

61. Отбелязва, че закрилата на защитниците на правата на човека е основен приоритет на политиката на ЕС в областта на правата на човека; подчертава, че репресиите срещу защитниците на правата на човека, които си сътрудничат с механизмите на ООН за защита правата на човека, както и опитите за сплашването им, представляват заплаха за тази система; поради това оценява високо практическата и финансовата подкрепа, предоставена в рамките на Европейския инструмент за демокрация и права на човека (ЕИДПЧ) за спешни действия за закрила на защитниците на правата на човека и за подпомагането им;

62. Приветства създаването през 2012 г. на работната група на Съвета „Права на човека“ (COHOM) със седалище в Брюксел; признава усилията на COHOM за подобряване на подготовката и съгласуването на позициите на ЕС за сесиите на Съвета на ООН по правата на човека, включително организирането на срещи на COHOM в Женева; отново изразява очакването си, че COHOM ще способства за решаване на въпроса за съгласуваността на външната и вътрешната политика на ЕС в областта на правата на човека;

63. Очаква разработването на стратегии на ЕС за правата на човека по държави да бъде надлежно координирано с действията на ЕС във форумите на ООН; припомня своята препоръка стратегиите на ЕС за правата на човека по държави да бъдат съобщени на Европейския парламент и да бъдат оповестени публично когато е възможно, за да дадат видимост на ангажимента на ЕС във връзка с правата на човека в трети държави и за да могат лицата, които се борят за правата на човека, да намерят опора в тези документи;

64. Изтъква, че е важно в Съвета на ООН по правата на човека да се подчертае обезпокоителният въпрос за намаляващото пространство за НПО в редица държави по целия свят; насърчава ЕСВД и държавите – членки на ЕС, да положат съгласувани усилия за повдигане на този въпрос;

65. В светлината на актуалните съобщения относно дружества от ЕС, замесени в нарушения на правата на човека в трети страни, повтаря призива си към заместник-председателя на Комисията/върховен представител на ЕС да обърне внимание на този въпрос; призовава Комисията да разработи по-амбициозна политика в областта на корпоративната социална отговорност; настоятелно призовава ЕСВД и държавите членки да предприемат ефективни мерки за гарантиране на отчетността на корпорациите за нарушения на правата на човека; в тази връзка заявява отново важността на това да се подобри последователността между вътрешните и външните политики и да се спазват изцяло правата на човека във вътрешните политики, така че да се избегне прилагането на двойни стандарти;

66. Предоставя мандат на своята делегация на 22-рата сесия на Съвета на ООН по правата на човека да представи загрижеността и становищата, изразени в настоящата резолюция; призовава делегацията да докладва на подкомисията по правата на човека за своето посещение; счита за необходимо практиката на изпращане на делегации на Парламента на съответните заседания на Съвета на ООН по правата на човека и на сесиите на Общото събрание на ООН да продължи;

о

o o