Съдържание приети текстове p7 ta-prov(2013)0051

Лаос: случаят на Сомбат Сомфон

PE503.574

Резолюция на Европейския от 7 февруари 2013 г. парламент относно Лаос: случаят на Сомбат Сомфон (2013/2535(RSP))

– като взе предвид предходните си резолюции относно Лаос,

– като взе предвид изявлението на говорителя на върховния комисар на ООН за правата на човека от 21 декември 2012 г. относно Лаос,

– като взе предвид изявлението на говорителя на върховния представител Катрин Аштън от 21 декември 2012 г. относно изчезването на Сомбат Сомфон в Лаос,

– като взе предвид изявлението на държавния секретар на САЩ Хилари Клинтън от 16 януари 2013 г. относно изчезването на Сомбат Сомфон, лидер на гражданското общество в Лаос,

– като взе предвид изявлението на министерството на външните работи на Лаос от 19 декември 2012 г. и това на посланика на Лаос пред ООН от 4 януари 2013 г.,

– като взе предвид писмата от редица членове на Европейския и на национални парламенти и съвместното отворено писмо от 65 НПО до министър-председателя на Лаос от 17 януари 2013 г. относно изчезването на Сомбат Сомфон,

– като взе предвид писмото от Азиатския форум за правата на човека и развитието до председателя на междуправителствената комисия на АСЕАН по правата на човека от 4 януари 2013 г.,

– като взе предвид насоките на ЕС относно защитниците на правата на човека от 2008 г.,

– като взе предвид Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване (ICCPED), по която Лаос е страна, и Декларацията на ООН от 18 декември 1992 г. относно защитата на всички лица срещу насилствено изчезване,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г.,

– като взе предвид Международния пакт на ООН за граждански и политически права (ICCPR) от 1966 г., ратифициран от Лаос през 2009 г.,

– като взе предвид всеобщия периодичен преглед на UNHCR относно Лаос от 21 септември 2010 г.,

– като взе предвид Споразумението за сътрудничество между ЕС и Народна демократична република Лаос от 1 декември 1997 г.,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от Правилника за дейността,

А. като има предвид, че Сомбат Сомфон, изтъкната фигура в социалното развитие и образованието на младежта, е изчезнал на 15 декември 2012 г. в столицата на Лаос, Виентян; като има предвид, че кадрите от видеонаблюдението, получени от семейството му, показват, че Сомбат Сомфон е последно видян от местната полиция до полицейския пост Thadeau в около 6 ч. вечерта в деня на изчезването му, като е отведен в автомобил от мъже в цивилно облекло;

Б. като има предвид, че в изявлението си от 19 декември 2012 г. правителството на Лаос потвърди, че инцидентът е заснет от камери за сигурност; като има предвид, че органите твърдят, че той е жертва на отвличане поради лични или бизнес конфликти;

В. като има предвид, че ООН и 65 международни организации по правата на човека изразиха тревога, че Сомбат Сомфон може да е станал жертва на насилствено изчезване, по всяка вероятност във връзка с работата си, и сериозна загриженост относно сигурността му и липсата на напредък и информация при разследването от лаоските органи на изчезването на Сомбат Сомфон;

Г. като има предвид, че семейството на Сомбат Сомфон не е успяло да установи местонахождението му от този ден, въпреки нееднократни призиви към местните органи и претърсване на околностите;

Д. като има предвид, че Сомбат Сомфон е ценен от обществеността и добре известен с широкообхватната си работа в областта на устойчивото и справедливо развитие, по-специално чрез създаването през 1996 г. на PADETC, или център за обучение за развитие с участие; като има предвид, че той получи през 2005 г. наградата на Рамон Магсайсай за лидерство на общността;

Е. като има предвид, че през октомври 2012 г. Сомбат Сомфон, като член на националния организационен комитет на Лаос, беше един от организаторите на Деветия Азиатско-европейски форум на народите във Виентян, преди ASEM 9, и беше един от основните оратори;

Ж. като има предвид, че група парламентаристи от АСЕАН посетиха Лаос в седмицата между 14 и 18 януари 2013 г., за да получат информация за Сомбат Сомфон;

З. като има предвид, че в Лаос са налице нарушения на основните свободи, в частност на свободата на пресата и на медиите, свободата на вероизповеданието, на събиранията, академичната свобода и правата на малцинствата;

1. Изразява дълбоката си загриженост относно изчезването, безопасността и благосъстоянието на Сомбат Сомфон;

2. Изразява загриженост относно забавения ход и липсата на прозрачност на разследването на изчезването на Сомбат Сомфон; призовава органите на Лаос да предприемат бързи, прозрачни и цялостни разследвания, в съответствие със задълженията си съобразно международното право в областта на правата на човека, и да гарантират незабавното и безопасно връщане на Сомбат Сомфон при семейството му;

3. Призовава върховния представител/заместник-председателя на Комисията да осъществява мониторинг на разследванията на правителството на Лаос относно изчезването на Сомбат Сомфон;

4. Изисква от лаоските органи да потвърдят публично легалността и легитимността на работата за устойчиво развитие и социална справедливост, с цел справяне със заплахата, провокирана от изчезвания като това на Сомбат Сомфон;

5. Приветства посещението на група парламентаристи от АСЕАН в Лаос през януари 2013 г. с цел намиране на информация за Сомбат Сомфон и призовава комисията на АСЕАН по правата на човека да установи проучвателна комисия, която да проучи събитията около насилственото изчезване на Сомбат Сомфон;

6. Призовава ЕС да включи Лаос сред приоритетите си за двадесет и втората сесия на Съвета на ООН по правата на човека;

7. Изтъква, че органите на Лаос следва да предприемат всички необходими мерки за прекратяване на практиката на произволни арести и тайното задържане; призовава органите на Лаос да обявят насилственото изчезване за престъпление и да ратифицират Международната конвенция за защитата на всички лица срещу насилствено изчезване; изтъква, че насилствените изчезвания са явни нарушения на основните права на човека и на основните свободи;

8. Призовава правителството на Лаос да зачита правата на свобода на словото и на сдружаване и правата на малцинствата и да защитава правото на свобода на вероизповеданието или убежденията, като прекрати всички ограничения относно упражняването на това право, съобразно препоръчаното на всеобщия периодичен преглед на ООН на 21 септември 2010 г.;

9. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, на Комисията, на заместник-председателя на Европейската комисия / върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, на правителствата и парламентите на държавите членки, на секретариата на АСЕАН, на върховния комисар на ООН по правата на човека, генералния секретар на ООН и правителството и парламента на Лаос.

P7_TA-PROV(2013)0059

Задържане на активисти за защита на правата на човека в Зимбабве

PE503.578

Резолюция на Европейския парламент от 7 февруари 2013 г. относно задържането на активисти за защита на правата на човека в Зимбабве (2013/2536(RSP))

– като взе предвид предишните си резолюции относно Зимбабве, последната от които от 17 януари 2013 г. (2013/2515(RSP)),

– като взе предвид Споразумение за партньорство между членовете на групата страни от Африка, Карибите и Тихоокеанския басейн, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, подписано в Котону на 23 юни 2000 г. (Споразумение от Котону),

– като взе предвид заключенията на Съвета на Европейския съюз от 23 юли 2012 г. относно Зимбабве и Решение за изпълнение 2012/124/ОВППС на Съвета относно ограничителни мерки срещу Зимбабве,

– като взе предвид декларацията на върховния представител по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Катрин Аштън от името на ЕС от 15 февруари 2011 г. относно Зимбабве,

– като взе предвид изявленията на Делегацията на ЕС в Република Зимбабве от 17 август 2012 г. и от 12 ноември 2012 г. относно последните случаи на тормоз спрямо защитници на правата на човека,

– като взе предвид изявленията на Върховния комисар на ООН за правата на човека от 24 май 2012 г. и 29 май 2012 г.,

– като взе предвид изявлението на говорителя на Службата на Върховния комисар за правата на човека от 18 януари 2013 г. относно последните нападения срещу защитници на правата на човека, извършени преди изборите,

– като взе предвид Декларацията на ООН за хилядолетието от 8 септември 2000 г., която определя Целите на хилядолетието за развитие,

– като взе предвид Африканската харта за правата на човека и народите от юни 1981 г., която е ратифицирана от Зимбабве,

– като взе предвид Африканската харта за демокрацията, изборите и управлението от януари 2007 г., която е ратифицирана от Зимбабве,

– като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от декември 1948 г.,

– като взе предвид Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека от декември 1998 г.,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

А като има предвид, че се наблюдава значително увеличение на случаите на сплашване, произволните арести, съдебния тормоз и изчезванията на активисти за защита на правата на човека и политически опоненти на партията на Робърт Мугабе ЗАНУ-ПФ в период, който сега се счита за подготовка за изборите, като прицел на тези действия са много членове на Движението за демократични промени (ДДП), няколко парламентарни представители от ДДП и важни членове на ръководството на ДДП, като например министърът на енергетиката Елтън Мангома, един от министрите на вътрешните работи Тереза Маконе и сваленият председател на парламента на Зимбабве Ловмор Мойо;

Б. като има предвид, че Окей Мачиса, национален изпълнителен директор на Сдружението за правата на човека в Зимбабве (ZimRights) и председател на Коалиция за кризата в Зимбабве, е бил арестуван на 14 януари 2013 г.;

В. като има предвид, че Окей Мачиса е бил обвинен в „публикуване на лъжи“, „фалшифициране“ и „измама“ в нарушение на раздели 31, 136 и 137 от Закона за наказателното право (кодифициран и реформиран), като се твърди, че се е опитал да извърши измама срещу Главния регистър чрез подправяне и съставяне на фалшиви копия на удостоверения за регистрация на гласоподаватели;

Г. като има предвид, че Окей Мачиса е бил задържан в полицейските участъци в Хараре и Родсвил; като има предвид, че той е бил освободен под гаранция от Върховния съд при прекомерни условия;

Д. като има предвид, че други членове на ZimRights – Лео Чамахвиня, отговарящ за образователните програми, и Доркас Шерени, председател на местния клон в Хайфийлдс – също са подложени на произволно задържане и съдебен тормоз и са задържани под стража до 4 февруари 2013 г. по решение на съда от 21 януари 2013 г.;

Е. като има предвид, че арестуването и задържането на Мачиса, Чамахвиня и Шерени са извършени след полицейска акция в офисите на ZimRights на 13 декември 2012 г.;

Ж. като има предвид, че тези арести са извършени само няколко седмици, след като ZimRights осъди тенденцията за увеличаване на полицейското насилие на цялата територия на Зимбабве и призова за спешни действия от страна на компетентните органи за справяне с тези нарушения на правата на човека;

З. като има предвид, че полицейската акция от 5 ноември 2012 г. в офиса на Отделението за консултантски услуги в Зимбабве – регистрирана медицинска клиника, която предоставя медицински и консултантски услуги на жертви на организираната престъпност и изтезания, и задържането на трима членове на персонала, без да им бъдат повдигнати официални обвинения, дават основание за тревога;

И. като има предвид, че свободата на събранията и сдруженията и свободата на изразяване на мнение са основни елементи на всяка демокрация, особено в контекста на приключване на процеса по изготвянето на конституция и подготовката за демократични избори;

Й. като има предвид, че неправителствените организации (НПО) в Зимбабве, които са били обект на полицейски акции през 2012 г., включват Сдружението за правата на човека в Зимбабве (ZimRights), Отделението за консултантски услуги, Форума на НПО за правата на човека в Зимбабве, Ресурсния център по въпросите на изборите и Сдружението на гейовете и лесбийките в Зимбабве;

К. като има предвид, че през 2009 г. беше сформирано коалиционно правителство след споразумение за съвместно управление, договорено през септември между ЗАНУ-ПФ и ДДП, с цел да се сложи край на политическата безизходица и нарушенията на правата на човека след парламентарните и президентските избори от 2008 г.;

Л. като има предвид, че в Глобалното политическо споразумение правителството на националното единство пое ангажимент да създаде нова конституция, да зачита правата на човека и свободата на политическата дейност и да възстанови икономиката; като има предвид, че въпреки че отправи искания за прекратяване на ограничителните мерки от страна на ЕС, то не изпълни задълженията си по Глобалното политическо споразумение, бори се за постигането на стабилност в страната и не успя да проправи пътя за демократичен преход чрез законни избори поради умишленото възпрепятстване на процеса от страна на ЗАНУ-ПФ;

М. като има предвид, че създаването на ефективна Комисия по правата на човека би било важна стъпка в изпълнението на Глобалното политическо споразумение и на договорената пътна карта за мирни и законни избори;

Н. като има предвид, че разпоредбите относно доброто управление, прозрачността при изпълнението на политическите функции и правата на човека трябва да се спазват в съответствие с членове 11б, 96 и 97 от Споразумението от Котону;

О. като има предвид, че икономическото възстановяване на страната е все още нестабилно и някои държавни политики представляват заплаха за бъдещите икономически отношения между Съюза и Зимбабве;

1. Осъжда продължаващите нарушения на правата на човека, включително политическото сплашване, тормоз и произволни арести на активисти за защита на правата на човека;

2. Призовава органите на Зимбабве да освободят всички защитници на правата на човека, задържани за упражняване на дейности в областта на правата на човека, да сложат край на съдебния тормоз и да разследват щателно нарушения, с които се сблъскват защитниците на правата на човека;

3. Призовава органите на Зимбабве да освободят Доркас Шерени и Лео Чамахвиня незабавно и безусловно;

4. Призовава органите на Зимбабве да гарантират при всички обстоятелства физическата и психологическата неприкосновеност на Окей Мачиса, Лео Чамахвиня, Доркас Шерени и Фейт Мамутзе;

5. Призовава Зимбабве да се придържа към Декларацията на ООН относно защитниците на правата на човека, приета от Общото събрание на ООН през 1998 г., и по-специално към член 1 от нея, който гласи, че „Всеки човек има правото, самостоятелно и в сдружение с други лица, да насърчава защитата и осъществяването на правата на човека и основните свободи на национално и международно равнище“;

6. Припомня, че съгласно Глобалното политическо споразумение Зимбабве се ангажира да гарантира, че както законодателството на страната, така и неговите процедури и практики са в съответствие с международните принципи и право в областта на правата на човека;

7. Призовава правителството на националното единство да въведе промени в репресивни закони, като например Закона за достъп до информация и защита на правото на неприкосновеност на личния живот, Закона за обществения ред и сигурност и Закона за наказателното право (кодифициран и реформиран), преди провеждането на общи избори, тъй като тези закони са били използвани за драстично ограничаване на основни права;

8. Изразява загриженост във връзка с това, че към момента не са били осъществени промени в съдебната система на Зимбабве, в рамките на която, според общоприетото мнение, има много силни политически пристрастия към ЗАНУ-ПФ;

9. Поддържа, съгласно мандата, предоставен с наскоро публикувания изменен Закон за изборите, и в контекста на изборите, активното участие на Комисията по правата на човека, която следва да разглежда по независим и прозрачен начин неотложните въпроси на правата на човека и от която се очаква да разследва жалби, свързани с правата на човека, да предоставя консултации за съобразено с правата на човека законодателство, както и да насърчава и защитава правата на човека като цяло;

10. Признава създаването на Комисията по правата на човека в Зимбабве, но изразява загриженост във връзка с това, че не й е бил предоставен никакъв значителен капацитет, с който да действа независимо и да изпълни целите си по отношение на неотложните въпроси на правата на човека, пред които е изправена страната;

11. Призовава правителството на Зимбабве да предприеме необходимите стъпки, включващи възстановяване на правовата държава, демокрацията и зачитането на правата на човека, както и по-конкретно да организира мирен и законен конституционен референдум и предизборна подготовка в съответствие с признатите международни норми, за да се създадат условия за прекратяването на целевите мерки;

12. Настоятелно призовава в този контекст за по-активно участие от страна на Южноафриканската общност за развитие; счита, че тази регионална организация трябва да изпълнява важна роля като гарант на Глобалното политическо споразумение, като настоява, наред с другото, за прилагането на споразумението и по-специално на член 13 от него, с цел да се гарантира надпартийният характер на дейността на полицията и другите сили за сигурност;

13. Призовава Южноафриканската общност за развитие да направи оценка на положението по отношение на правата на човека, както и на своите принципи и насоки относно демократичните избори преди организирането на предстоящите избори в Зимбабве;

14. Настоятелно призовава за своевременното разполагане на достатъчен брой международни наблюдатели, по-специално от Южноафриканската общност за развитие и Панафриканския парламент, както и за това, те да останат на място преди и след изборите, с цел да възпират насилието и сплашването, и в този контекст, да си сътрудничат с Комисията по правата на човека;

15. Подкрепя целевите мерки, взети понастоящем от ЕС, които представляват отговор на политическата ситуация и положението по отношение на правата на човека в Зимбабве, с годишни решения, позволяващи на ЕС да държи високопоставените лица в правителството на Зимбабве под постоянно наблюдение; настоятелно призовава правителството на националното единство да предприеме необходимите стъпки, които да позволят своевременното прекратяване на тези мерки;

16. Призовава делегацията на ЕС в Хараре да продължи да предоставя подкрепа на правителството на националното единство на Зимбабве, за да се подобри положението по отношение на човека с оглед на провеждането на мирни и законни избори в съответствие със стандартите, които ЕС очаква да бъдат спазвани от всеки от своите търговски партньори;

17. Изразява съжаление във връзка с липсата на категорична клауза за правата на човека във временното Споразумение за икономическо партньорство (СИП), сключено с четири държави от Източна и Южна Африка (ИЮА), в това число Зимбабве; повтаря призива си за това, сключваните от ЕС търговски споразумения да включват обвързващи и неподлежащи на преговори клаузи относно правата на човека; настоятелно призовава Европейската комисия да счита това за приоритет в продължаващите преговори за пълно СИП с държавите от региона на ИЮА;

18. Изтъква, че при създалата се ситуация преустановяването на сътрудничеството за развитие на ЕС (член 96 от Споразумението от Котону) следва да бъде запазено, но че ЕС остава верен на ангажимента си за подкрепа на местното население;

19. Призовава Световната банка и Зимбабве да спазват международните съдебни решения;

20. Възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, заместник-председателя на Комисията/върховен представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност, правителствата и парламентите на държавите членки, Европейската служба за външна дейност, правителството и парламента на Зимбабве, правителствата на държавите от Южноафриканската общност за развитие, Световната банка, генералния секретар на Общността на нациите и Панафриканския парламент.

P7_TA-PROV(2013)0060

Неотдавнашни нападения срещу медицински работници в Пакистан

PE503.576

Резолюция на Европейския парламент от 7 февруари 2013 г. относно неотдавнашните нападения над медицинските работници в хуманитарната сфера в Пакистан (2013/2537(RSP)

Европейският парламент,

– като взе предвид предишните си резолюции относно Пакистан,

– като взе предвид предишното изявление на Световната здравна организация (СЗО) и на Детския фонд на Организацията на обединените нации (Уницеф) от 18 декември 2012 г.,

– като взе предвид съобщението на Комисията , озаглавено „Специално място за децата във външните действия на ЕС“ (COM(2008)0055),

– като взе предвид своята резолюция от 18 април 2012 г. относно годишния доклад относно правата на човека по света и политиката на Европейския съюз в тази област, включително последствията за стратегическата политика на ЕС в областта на правата на човека¹,

– като взе предвид 5-годишния план за ангажименти ЕС-Пакистан от март 2012 г., който съдържа приоритети като добро управление, сътрудничество в областта на оправомощяването на жените и диалога относно правата на човека,

– като взе предвид заключенията на Съвета относно Пакистан от 25 юни 2012 г., които припомнят очакванията на ЕС относно насърчаването и зачитането на правата на човека,

– като взе предвид националната програма за ликвидиране на полиомиелита, инициирана от Пакистан през 1994 г.,

– като взе предвид Глобалната инициатива за ликвидиране на полиомиелита на СЗО и новия й Стратегически план за ликвидиране на полиомиелита и за последните атаки, насочени срещу него (2013-2018 г.),

– като взе предвид Европейския консенсус относно хуманитарната помощ,

– като взе предвид член 122, параграф 5 и член 110, параграф 4 от своя правилник,

A. като има предвид, че съгласно СЗО Пакистан е една от последните три държави, в които полиомиелитът има все още ендемичен характер, при регистрирани 198 инфекции през 2011 г.; като има предвид, че според СЗО неуспехът да бъде ликвидиран полиомиелитът би означавал сериозни рискове за здравето в региона и отвъд него, тъй като полиомиелитът е силно заразно заболяване;

Б. като има предвид, че на 1 януари 2013 г. шестима медицински работници в хуманитарната сфера и един лекар бяха застреляни по пътя към дома на тръгване от общинския център, където са били наети от неправителствена организация в северозападния регион Суаби, на приблизително 75 километра (45 мили) северозападно от столицата Исламабад;

В. като има предвид, че от 17 до 19 декември 2012 г. деветима здравни работници (от които шест жени), ангажирани в пакистанската кампания за ликвидиране на полиомиелита, бяха застреляни в Карачи и Пешавар;

Г. като има предвид, че на 29 януари 2013 г. полицай, осигуряващ охраната на екип на ООН за ваксинация против полиомиелит, беше убит близо до Суаби и че на 31 януари 2013 г. двама работника, отговарящи за ваксинацията против полиомиелит, бяха убити при избухване на противопехотна мина в северозападната част на Пакистан, независимо от това, че не става ясно дали нападението е било целенасочено;

Д. като има предвид, че при друго нападение през юли 2012 г. лекар от Гана към СЗО и неговият шофьор, подпомагащи борбата срещу полиомиелита в Карачи, бяха ранени;

Е. като има предвид, че съществуват подозрения, че всички тези нападения са свързани с кампанията за ваксинация на пакистански деца срещу полиомиелит;

Ж. като има предвид, че последната серия убийства накара СЗО и Уницеф да преустановят кампаниите за борба срещу полиомиелита в страната; като има предвид, че пакистанското правителство и провинциите Синдх и Кхибер също временно преустановиха кампанията за ваксинация поради съображения за сигурност на здравните работници;

З. като има предвид, че пакистанското правителство обяви полиомиелита за неотложен за разрешаване проблем и понастоящем предприема кампания за ваксинация против полиомиелита в стремежа си за ликвидиране на заболяването в рамките на своите граници; като има предвид, че тази кампания се радва на международната подкрепа на СЗО, на Уницеф и други, и че тя е част от Глобалната инициатива за ликвидиране на полиомиелита; като има предвид, че кампанията е насочена към ваксинацията на 33 милиона деца, при няколко стотици здравни работници, като голяма част от тях са жени, извършващи ваксинацията из цялата страна;

И. като има предвид, че за разходите на здравният сектор в Пакистан са отпускат по-малко от 0,3 % от годишния бюджет, на федерално и провинциално равнище;

Й. като има предвид, че по-голямата част от нападенията над здравни работници са били извършени в северозападните части, в близост до крепостите, в които се помещават бойците, за които се предполага, че са свързани с талибаните;

K. като има предвид, че подобни атаки лишават пакистанските деца от тяхното право на основна животоспасяваща намеса и че ги поставят позиция на риск от заболяване, което причинява увреждания за цял живот;

Л. като има предвид, че изглежда, че причината за неотдавнашните нападения е противопоставянето на кампаниите за ваксинация сред ислямските екстремистки групировки, които твърдят, че ваксината цели да превърне децата от мюсюлмански произход в стерилни;

М. като има предвид, че за да оправдаят своите криминални действия талибаните са използвали като извинение, че разузнавателните служби в миналото са използвали местните екипи за ваксинация на територията на Пакистан за целите на събирането на секретна информация;

Н. като има предвид, че възпитателите и здравните работници все по-често са мишена на военизираните ислямски групировки като Техрик-е-Талибан и Джундала, които се противопоставят на усилията за преборване на полиомиелита в Пакистан, като ги разглеждат като средства за пропагандиране на чуждестранна либерална програма;

О. като има предвид, че смъртоносните атаки отразяват нарастващата несигурност, пред която са изправени работниците в Пакистан; като има предвид, че съгласно доклада за 2012 г. за базата данни за сигурността на помощните работници Пакистан е сред петте най-опасни държави за хуманитарните работници;

П. като има предвид, че НПО и хуманитарните работници играят жизненоважна роля в редица области и провинции в Пакистан, по-специално в племенните зони, в които правителството не е било в състояние да осигури услуги като медицински клиники и училища;

Р. като има предвид, че по-голямата част от жертвите на нападенията над медицински персонал са били жени, което съвпада с практиката на талибанските бойци да нападат работници от женски пол и допринася за изпращане на посланието, че жените не могат да работят извън дома;

1. Осъжда строго множеството убийства и нападения през последните месеци на медицински работници и на силите за сигурност, които имат за задача да ги защитават; изтъква, че тези нападения лишават най-уязвимото население на Пакистан, и по-специално децата, от основни животоспасяващи здравни интервенции;

2. Поднася своите съболезнования на семействата на жертвите;

3. Приветства широко разпространеното осъждане на нападенията от страна на пакистанското правителство и гражданското общество в страната;

4. Призовава пакистанското правителство да подведе под съдебна отговорност лицата, които са отговорни за нападенията през последните месеци;

5. Изразява своето възхищение от смелостта и решителността на тези здравни работници, повечето от които са жени, които независимо от факта, че са изправени пред сериозна опасност, са работели жертвоготовно за ликвидирането на полиомиелита и за осигуряването на здравни услуги за децата в Пакистан;

6. Подчертава колко е необходимо хуманитарните работници за бъдат в състояние да работят в безопасна обстановка; продължава да бъде дълбоко загрижен от факта, че международните хуманитарни работници все по-често биват свързвани от воюващите лица с агенти на западното разузнаване и със западните военни сили;

7. Изтъква, че прекъсването на програмата за ваксинация срещу полиомиелит в Пакистан нанася сериозен удар на световните усилия за ликвидиране на полиомиелита веднъж и завинаги в близко бъдеще;

8. Приветства националния план за неотложни действия на пакистанското правителство за ликвидиране на полиомиелита през 2012 г. и изтъква колко е важно той да продължи да бъде успешно прилаган, за да се избегне увеличаване на броя на инфекциите; отбелязва, че от началото на последната кампания за имунизация броят на инфекциите е достигнал своите най-ниски стойности в историята;

9. Приветства ангажимента, изразен от СЗО и от други международни организации за осигуряване на непрестанна подкрепа на пакистанското правителство и на пакистанския народ в техните усилия за прочистване на страната от полиомиелита и от други заболявания;

10. Призовава Комисията и Европейската служба да външна дейност да потърси начин за вдаимодействие със Световната здравна организация за подкрепяне на програмата „Lady Health Worker“, която е насочена към достъпа до основните профилактични здравни услуги, особено в селските райони;

11. Приветства вече положените усилия от страна на пакистанското правителство за гарантиране на безопасността по време на медицинските кампании и за разработване на нова стратегия за закрила на хуманитарните работници ; призовава пакистанското правителство, независимо от това, да засили в значителна степен мерките за сигурност за хуманитарните организации и за техните работници;

12. Призовава правителствата по света да запазят своя неутралитет по отношение на хуманитарната дейност, тъй като в противен случай това би изложило хиляди уязвими лица на заболявания и би застрашило тези, които предоставят законни и съществени медицински услуги;

13. Изразява дълбока загриженост във връзка с положението на жените в Пакистан, особено на жените и момичетата, които започват да водят активен живот в обществен план и са получили заплахи от талибаните и други екстремистки групировки;

14. Насърчава пакистанското правителство да проведе изчерпателна информационна кампания с цел постигането на по-голяма подкрепа и ангажираност в пакистанското общество и за засилване на степента на доверие по отношение на кампаниите за ваксинация; призовава в тази връзка пакистанското правителство да започне провеждането на диалог с общностните лидери, за да намери решение на първопричините на проблема;

15. Счита, че както медиите, така и гражданското общество в Пакистан, в сътрудничество с международните организации и НПО, които са ангажирани в хуманитарните дейности, имат задължение да повишават осведомеността по отношение на важната и независима роля, която медицинските работници в хуманитарната сфера играят за осигуряването на помощ за населението;

16. Отново заявява готовността на ЕС да предостави подкрепа за предстоящите избори в Пакистан, които ще бъдат от съществено значение за неговото демократично бъдеще и за стабилността в региона; отбелязва, че ЕС все още не е получил официална писмена покана от страна на пакистанските органи, за да пристъпи към това;