Съдържание първа глава субект – субектен подход на педагогическо взаимодействие : „ учител – дете“ / Ир. Колева
Първо равнище на проблемна педагогическа ситуация (ППС)
Изтегляне 1.66 Mb.
|
Свързани:
spomeni
- Навигация на страницата:
- Организация на обстановката
| Първо равнище на проблемна педагогическа ситуация (ППС)
Цел на първото равнище е стимулирането у детето на актуална установка за извършване на предстоящото когнитивно действие. Установката в психологически план представлява единство от потребност и ситуация, съществуват различни видове установки (Д. Н. Узнадзе, 1976): обективирана, актуална, фиксирана и т. н. В случая се акцентува на феномена на актуалната установка. Детето не бива да разбере, че днес е обучавано и възпитавано. В противен случай детската градина се превръща в малък модел на училището. Външната мотивация, наложена от учителя, не винаги стимулира интереса у детето. Чрез нетрадиционен подход учителят се стреми да узнае потребностите на децата за деня, определения момент или ситуацията. За целта той излиза от спонтанно възникнала ситуация при различна организация на педагогическата среда. Формата, която се използва на това равнище, се нарича МОМЕНТ НА СВОБОДНО ИЗРАЗЯВАНЕ. Разбира се, всеки учител би могъл да намери и по-подходящ синоним. Основен метод е разговорът. Използваните похвати са: уточняващите и провокиращите с позитивен или негативен знак въпроси. Не се използват въпроси от обяснителен тип, подсказващи, навеждащи и др. Обяснението е един от похватите, който е несъотносим с това равнище на ситуацията. Организация на обстановката Децата са седнали в затворен кръг. Целта е да се затвори енергийното биополе. Създава се комфортна обстановка, приближена до семейните условни (разпръснати възглавнички, матраци и др.). Насъщна потребност на всяко дете, идвайки сутрин в детската градина, да сподели нещо с любимия учител или помощник-възпитател. Това не би могло да се осъществи с всички деца при приема. Единствената възможност е, когато се работи сутрин центровете по интереси или в момента на свободно изразява не. Затова на учителя се дават две възможности за извличане от децата на темата за деня. Работейки с децата в центровете по интереси, той се насочва към техните потребности за деня и извлича глобалната тема и подтемата. В момента на свободно изразяване всяко дете по кръга има право на свободна „декларация". То огласява своето настроение, проблеми или ни предлага новата си играчка …. .!рисунка…. и т. н. Тук могат да се използват елементи от асертивния тренинг с въпроси, отнасящи се до това: „Какво най-много детето харесва в себе си, мама, татко?"; „Какво би искал да промени в детската градина, в къщи?"1 Добре би било тук да се спазват изискванията на говорния етикет и при ципите на активното слушане. Задавайки определен тип въпроси, учителят извлича и формация от децата. Той няма право да подава своя информация по определен проблем. Разполагайки с разпределени то по концептуалния модел за времето, той избира една глобална тема и съответна подтема за деня. Подтемата се извлича от потребностите на децата да узнаят повече за нея. Например: В момента на свободно изразяване дете разказва за конфликт в семейството, друго носи нова играчка иска да разбере повече за нея, трето е донесло касета с детски приказки, четвърто се вълнува от предстоящия празник или обичай, пето споменава, че е гледало по телевизията как „чичковците" в Народното събрание са се карали за герба на нашата страна... и т.н. Учителят генерира идеи. Той преценява кои идеи на децата могат да бъдат с коефициент на тежест за деня. За някои от тях вече е говорено. Детската играчка е удобна мотивация за темата: „Аз съм щедър", касетата с детски приказки може да послужи като ориентир по темата „Аз в света на приказката", остават още няколко дни до предстоящия обичай „Игнажден"... Едва ли друг път ще бъде подадена темата за държавния герб. При това до този момент не е говорено за това. ИСТОРИЧЕСКО ВРЕМЕ: МОЯТ РОД (ГЛОБАЛН ТЕМА) ПОДТЕМА: Моята страна ПОЗНАВАТЕЛНА ЗАДАЧА: Запознаване на детето със символите на държавния герб (Изработване на проект за държавен герб)1 Изборът на време (глобална тема) и подтема от учителя зависи от когнитивното равнище на групата деца, с която работи, седмицата, в която се извежда темата. Месечно се извеждат четири глобални теми по четирите времена: физиологично, астрономично, психологическо и историческо (по седмици). Тяхното подреждане в месеца може да бъде различно. То зависи от потребността на децата, от предстоящите сезонни промени, от предстоящите празници и обичаи, от възникналия конфликт в групата, от потребностите на родителите и т. н. РЕЗУЛТАТЪТ на това първо равнище на ситуацията е свързан със стимулирането на потребност у децата да научат нещо по възникналата тема, а в перспектива изграждане у тях на вътрешна мотивация за извършване на определено действие. Отново се връщам към планирането на ситуационния подход. Може би сега всеки учител би си отговорил на въпроса „Защо не е възможно да планираш нещо, което все още не знаеш?" Този въпрос се синонимизира и с действието на учителя да планира индивидуалната работа с децата. От значение е учителят да разбере първия съществен елемент на ситуацията — вътрешната мотивация на детето за извършване на определен род познавателно действие. Първата крачка е потребността на детето, установена чрез момента ми свободно изразяване, от учителя и помощник-възпитателя. Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
|