Съдържание първа глава субект – субектен подход на педагогическо взаимодействие : „ учител – дете“ / Ир. Колева
Ценностно- нормативните игри, като допълнителна форма на педагогическо взаимодействие
Изтегляне 1.66 Mb.
|
Свързани:
spomeni
| Ценностно- нормативните игри, като допълнителна форма на педагогическо взаимодействие
Действието „пренос" е един от основните параметри за обощеностна познавателната задача. Способността на детето да обобщава е елемент на една рефлексивна картина. Преминаването му от формалния към съдържателния тип обобщение е една от задачите. На децата се разкрива ориентировъчната основа на действието и заедно с това се отработва умението им дасе опират на тази ориентировъчна основа в процеса на самостоятелния анализ, оценка и решаване на зададената ситуация. Поетапното формиране влияе върху развиващите функции на обучението по майчин и втори език; формират се нови знания и самостоятелни начини за пренос на осъзнатите познавателни обекти в нови оценъчно-говорни ситуации. (В.В.Дави; А.З.Зак; И.С.Ладенко) Всяко познавателно действие се състои от отделни операции, определящи неговите основни и допълнителни свойства пред операционалният контрол, осъществяван на всеки етап предлаганата методика, дава възможност за точно фиксиране на допуснатите от децата грешки, тяхната корекция и успешни продължение на по-нататъшното изпълнение на действията. При контрол само върху крайния резултат на действието реакцията се затруднява. Всичко това се обяснява с факта грешката върху крайния резултат от действието може да бъде следствие на различни причини от извършването на една или друга операция. Пооперационалният контрол се извършва на различни етапи по третия тип на ориентировка в конкретната познавателна задача. В резултат на това се засилват контролиращите функции на обучаващата програма. Корекцията се извършва по два начина: словесно и игрово. Словесната реакция се осъществява от учителя или детето под формата на въпроси, повторение на операцията и даване на допълнителна ориентировъчна основа за извършване на действието. Средствата на игровата корекция са оценъчно-говорните ситуации. Те се въвеждат както с диагностична, така и с формираща цел. Чрез тях се цели получаване на обратна информация за успешното осъзнато конструиране от децата или друга познавателна структура и по-точно, на действието „пренос". При разработване на това словесно действие имат предвид отново търсенията на учени в областта на теорията за планомерно формиране на умствените действия и понятия, конкретно, основните положения на ценностно-нормативната методика на Г.Е.Залески. Нарекох ситуациите оценъчно-говорни, тъй като те са построени върху основните положения на тази методика като се заключават в следното: Нормативните тестови задачи, разигравани от децата почиват на данни за степента на осъзнато конструиране в дадена познавателна структура и готовността за извършване на определена постъпка; Решаването на нормативната задача се провокира в готовността на детето да използва способността си за конструиране на нова познавателна структура под формата на регулаторна своето поведение; Методиката цели да се стимулира способност у децата и различните ситуации, при избор на начина на поведение, да се опират на усвоените вече знания. Оценъчно-говорните ситуации предполагат засилване на развиващия фактор в обучението, както в личностен, така и в конгнитивен план. При тях се отделя равностойно място и на мотивационния елемент при осъзнаване на познавателните обекти.Усвояването от децата на начини за използване на знания с оценъчна и още повече с регулираща функция допринася за формиране на висока степен на вътрешна познавателни мотивация. Предлагам собствен вариант на оценъчно-нормативната методика на Г.Е.Залеский с две функции: 1.Дидактична" — целяща формиране у децата на устойчива вътрешна мотивация при преноса на съответната познавателнаструктура. Доказва се съществуването съществена и обратна връзка между вътрешната мотивация и процеса на осъзнаване в хода на конструиране на познавателния обект; 2.„Диагностична" — цели получаване на обратна информация зауспешния пренос при конструиране на разглеждания познавателен обект. Ситуациите се използват за индивидуална диагностика в процеса на обучение и за навременна корекция при осъзнато конструиране на познавателните структури. Диагностиката се извършва след всяка поетапно усвоена задача Познателната задача се поднася в структурата на проблемна жизнена или приказна ситуация. Децата трябва да се съобразяват с два фактора: умението си за пренос на знанията в оценъчно-говорни ситуации и отчитане на страничния фактор асоциативен или житейски необходим. Всяка познавателна ситуация се разгръща в три под ситуации в определена задача. В тях се изисква от детето осъзнаване на сьдьржанието на дейността, насочено към използване на получените знания, в началото с оценъчна функция. Оценъчно- говорната ситуация се разиграва в три варианта: 1.вариант — неправилно решение на познавателната задача от авторитетна за детето личност. Следва оценка на ситуацията от детето и решение; 2. вариант — неправилното решение на познавателната задача се подкрепя и от други авторитетни за детето личности. Изтегляне 1.66 Mb. Сподели с приятели:
|