Dan Lazea (‘Babes-Bolyai’ University of Cluj Napoca, Romania/ University of Turin, Italy)

Dan Lazea (‘Babes-Bolyai’ University of Cluj Napoca, Romania/ University of Turin, Italy)

Diversity and Difference among New Religious Movements in Bulgaria

Faith in the City: God in Chinatown. Organizational Structures of the Ethnic Diaspora – the Role of the Chinese Evangelical Church for the Adaptation of the Community in Bulgaria

Inter-Religious Dialogue and the Bulgarian Orthodox Church after 1990

Theory of Action as an Instrument of Reflection on Religion and Politics

Secularism in Turkey in the EU-Accession Process

The Juridical Aspects of the Religious freedom in Bulgaria

Religion and values

The Religious factor in the formation of the political discourse in Bulgaria

The political contexts of the introduction of the Protestantism in Bulgaria

(the case of the Baptist church)
Petrana Stoikova (South-West University, Blagoevgrad, Bulgaria)

The political values

Social Capital in Bulgarian Society after 1989

The Case of the Bulgarian Orthodox Church

Religious Difference – Ways of Use in the Bulgarian Radio Broadcasting

Media and Religion

New Dimensions of Religiosity in Bulgaria

Димитър Киров,

Известно е, че политическите и обществените институции управляват страната, изпълняват социални програми и под­дър­жат международни отношения. Политиката е изкуство да се ръ­ководи общество. Религи­ята пък разкрива самоценния харак­тер на човешката личност, обективното съдържание на нравст­вени­те ценности и дълга на човека като основен фактор в меж­дулич­ностните отношения. Тя придава смисъл на живота на чо­века.

Видимото различие между християнството и обществено-политическия живот не означава, че християнството не въздейства на обществото или че християнството е антисоциално. Между двете съществува здрава връзка - човекът.

Религиозният и общественият живот се проникват взаимно

През своята история човечеството се възприема като голямо религиозно общество или народ, свързан с религията, тъй като според религията държавните институции са рожби на Бога. В същото време религиозните власти кореспондират с гражданс­ките, поради което народът се чувства като общност с една съдба или общество, което живее в религиозен съюз. Тази кон­стата­ция се потвърждава и от държавното право, в което има запа­зени класически елементи от религиозния ред.

Въпреки това несигурността на много езически народи в собствената им религия подтиква духовните водачи да освеща­ват властта и обществените институции и да работят заедно с тях. Религиозната несигурност на езичниците прониква и сред израилския народ, сред който Бог се проявява чрез пророци, ко­ито разкриват духовната същност на религията. Израилският народ схващал своя Бог Яхве като гарант за на­ционалната си сигурност и символ на царството.

По-различен е животът на християните в обществото и от­ношението им към политическите системи. Те изразяват сво­ите позиции чрез определени църковно-обществени действия. Все пак не е лесно да схванем връзката между религия и поли­тика през изминалите векове и днес, тъй като профилите им са раз­лични. Християнството прокламира любовта като основно нача­ло в живота на човека и обществото, а политиката се ръко­води твърде рядко от този принцип. Бор­бата за придобиване на власт много пъти е безпринципна. Политиците често се ръко­водят и от лична полза. Колкото и да бъдат смекчени характе­ристиките на по­литическия живот, контрастът между него и църковния е забележим. Различията между Църквата и полити­ката обаче не изк­лючват създаването на взаимни връзки, в кои­то се появява централният субект на съприкосновение – чове­кът. По­литиката колкото и да е прагматична е и хуманистич­на поради духов­ността на участващите в нея хрис­тияни.

В този естествен ход на размисъл възниква въпросът – влияе ли Църквата върху политиката? Мнозина смятат, че много политически ре­шения са зависими от религията. Това станови­ще се отнася към теократичните концепции, среднове­ковния политически августинизъм, късния клерикализъм и съвременни­те аспекти на по­литическата теология. Други гово­рят за асоциа­лен характер на религията, за нейната аполитич­ност, както и за аморалността на някои политици.
Църквата и държавата си помагат

Религията и политиката не се сливат и рядко пътищата им съвпадат. Но между тях съществува зависи­мост. Например об­ществени действия, които произтичат от добра политика, се ос­новават на християнс­ката нравственост. Това се наблюдава в политическия живот на много народи.

Политическите власти ограничават понякога проявите на религията, но създават също и предпоставки за религиозно-просветни и социални дела. Много пъти религията помага на държавата в духовната и културната сфери. Дори силна Църква може да участва със свои проекти в обществения живот. В тези случаи обаче вярващите се съобразяват с евангелския мо­рал и традициите в Църквата. Според една византийска форму­ла от ІХ век държавната и цър­ковната власт се отнасят помеж­ду си като тялото и душата на човека. Чрез хармоничните им отношения се постига благоден­ствие в държавата и висока ду­ховност на наро­да.
Взаимодействието между Църквата и държавата не

ги лишава от автономия

Днес църковното общество и гражданското общество са независими едно от друго, но през миналите векове това не е било така. Животът на старозаветните юдеи бил теок­ратичен. Юдейската теокрация била органично свързване на религията с политиката – политическият водач бил и религиозен. Двойни функции из­пълнявал и Моисей. По-късно теократичната систе­ма била отх­върлена. Интересуващата ни политическа автоно­мия се утвърж­дава чрез някои действия на Иисус Христос.

Църквата се разграничава от политическия живот още през първи­те три века, но ситуацията се променя радикално при им­пера­тор Константин Велики чрез Миланския едикт от 313 годи­на. От тогава империята предоставя привилегии на Църквата, но също не пропуска да се намесва в делата й. Това се наблюдава по-видимо на Из­ток. Симбиозата между полити­ческите институ­ции и Църквата довежда до абсолютизиране на императорската власт и до по­явата на политическа христоло­гия. Изчезва предс­тавата за аг­неца Христос – защитник на бедните, и се появява концепцията за Христос Пантократор. Това е сякаш завръщане на староза­ветната теокрация.

Западната Църква не се отнася сервилно към империята. Съществуващият политически вакуум в западноевропейските държави помага да се засили политическата власт на папата и да се създаде църковна държава, която се характеризира с вза­имно проникване на религията и политиката, достига се до т. нар. по­литически августинизъм. Тогава възниква и теорията за “двата меча” – светската и духовната власт, по-върховна от ко­ито е ду­ховната. Политическата власт се схваща по-точно като “светс­ката ръка” на Църквата. Тясната връзка между църковна­та и по­лити­ческата институция е причината римско-немската империя да бъде наречена sacrum Christianum (Свещена импе­рия на хрис­тияните). Като първенствуващи при разрешаването на между­на­родните въпроси папите организират кръстоносни походи, както и защитата на християнските народи от османс­ките на­шестве­ници. Този модел на отношения между Църквата и дър­жавата в Западна Европа е просъществувал до ХІХ век, не­зависи­мо от сът­ресенията, свързани с възникването на протес­тантст­вото.

Политическата ситуация в най-новата история изисква нов подход в църковно-политическите отноше­ния. През Среднове­ковието държавите са били еднородни ре­лигиозни общества. Днес в границите на една държава същест­вуват раз­лични рели­гии и светогледи. Социално-икономическият, поли­тическият и религиозният плурализъм изоставят модела за конфесионалната държава с една господс­тваща религия. Това явление установява пръв Жак Мартиен, който възприема кон­цепцията за светската държава, която, ес­тествено, не трябва да бъде антирелигиозна, а да разграничава сферата на политиката от сферата на Църквата, като зачита ав­тономията и на двете. В такава държава христия­ните трябва да участват в политическия живот като носители и изпълнители на универсалните общочо­вешки ценности. По този начин граж­данската държава може да бъде провокирана от християнските идеали на вярващите хора.

Днес Църквата и държава­та са автономни. Гражданското и църковното общество са независими едно от друго. Това оз­на­чава деполитизиране на християнството, ко­ето въздейства върху социално-политическите форми на живот.

Автономията на Църквата и държавата не означава обаче отделяне на едната от другата. И двете институции, макар и по различни пътища служат на хората и развиват сът­рудничество, чиято цел е постигане на общо добро, което принадлежи на двете общности – религиозната и светската.

Служението – общо задължение на Църквата и държавата

Църквата зачита автономията на обществените инсти­ту­ции и техните действия. Но автономи­ята им не означава егоис­тично и свое­волно действащи общности от хора без нравствени прин­ципи. Незави­симо от спецификата на своята работа поли­тиците и обществениците се съобразя­ват с изискванията на ху­манизма и нравствения кодекс на обществото. Според Алберт Донден политиката е дело на човека, който трябва да служи на хората. В служението на човека се срещат Църквата и полити­ката и си сътрудничат. Оценявана от тази по­зиция, политиката е толкова по-човечна, колкото политиците са по-благородни.

Църквата влияе върху светогледа на човека, който е су­бект и обект на църковните и политическите дела и вдъхновява соци­алната му активност. По този начин тя косвено въздейства върху политическия живот, който ап. Павел оп­ределя по следния начин: “Всеки човек трябва да се подчинява на властта която е над него, защото няма власт, която да не е от Бога” (Рм 13:1). Но също управляващите трябва да разбират, че властта им е дадена от Бога, “Който изследва делата и изпитва наме­ре­ни­ята” им (Прм 6:1-3). В този текст се разкрива отговорността на управляващите пред Бога и поданиците им.

Ап. Павел говори в своите послания за гражданските ни за­дължения: да отдаваме на всеки каквото сме длъжни: комуто данък – данък, комуто чест – чест. Тази препоръка е отглас от Христовите думи, да отдаваме на царя – царското, а на Бога - Божието. Християните като граждани на държавата са длъжни да понасят трудностите на гражданското общество солидарно с другите, да осигуряват ресурс за народа си и взаимно да си служат.

В своето Послание до римляните ап. Павел пише за важ­ността на нашите задължения към политическата власт. Според него началникът е Божий служител за наше добро, но ако пра­вим зло – да се боим от него; той е Божий служител и наказва този, който извършва зло (Рм 13:4). Затова всеки, който уп­раж­нява власт, трябва да служи на обществото. Ако това е така, тази власт представлява Бога. Ефективното упраж­няване на властта изисква понякога прибягване до санкции на тези, които увреждат на обществото. Ап. Павел намира за целесъоб­разно политическата власт да използва правата си да наказва наруши­тели­те на обществения ред. Справедливата власт трябва да наг­раждава добрите хора и да наказва тези, които нарушават соци­алния мир.

Подчиняването на несправедлива политическа власт има обаче своите граници. Тази идея е заявена категорично в Свеще­ното Писание: “Трябва да се покоряваме повече на Бога, от­кол­кото на човек” (Д 5:29). Приведените думи принадлежат на ап. Петър. Според него ако решенията на властите са в проти­воре­чие с естественото морално право, подв­ластните могат да се подчиняват само на съвестта си. Според политическата тео­логия Църквата, като съвест на човечеството, е длъжна да за­щитава прилагането на нравствените принципи в обществено-полити­ческия живот и да охранява правата на човека.

Християнското учение създава духовна основа за демок­ра­тичен обществено-политически живот, а Църквата благосла­вя благополучието на гражданите, което помага за духов­ното им усъвършенстване.

Тук ще маркираме само три по-важни приноса на христи­янството:

- Нравствените основи на обществено-политическия жи­вот на християнските народи са дълбоко повлияни от христи­янство­то.

- Уважението на човека в гражданското общество пряко се свързва с възгледа на Църквата за човека и неговото високо достойнство.

- Църквата предлага ефективен проект за общо добро, ко­ето не означава само изобилие на храна за хората, но също и со­циална правда, възможност за духовно развитие.

Всъщност няма сфера в обществения живот, където да не се прилагат идеи от християнския морал.

Социалната дейност на Църквата не засяга нейната

доктрина
Предвид връзката на религията с културата държавата по­ощрява развитието на религи­озността и на веровата култура на гражданите и зачита църковно-обществения морал. Разбира се, при този подход не се изключва възможността знанията и нрав­ствените ценности да бъдат не само възприемани от об­щество­то, но и да бъдат трансформирани в конкретно общест­вено-по­литическо поведе­ние. В това отношение всяка религия се смята за политически и обществено отговорна в най-общия смисъл на нравственото понятие отговорност.

Относно най-новите отношения между Църквата и държа­вата възниква следният въпрос: може ли Църквата, като запаз­ва верността си към своята доктрина, да влага в социалния жи­вот такива ду­ховни и обществени ценности, посредством които да създава здрав и траен обществен консенсус? Да, Църквата се опитва да различи съдържанието и формите на своето благо­вес­тие от работата си, която извършва за общественото благо на вярва­щите и невярващите в държавата.

В същото време политическите партии би трябвало да се съобразяват с потенциалните си гласоподаватели – вярващите хора, които избират представителите на държавната и полити­ческата власт. И поради тази причина църковните институции са важен фактор в обществения живот на стра­ната. Все пак това не трябва да се традиционализира, защото църковно-об­ществе­ните прояви на вярващите стават все по-слаби.


Политическият, социалният и религиозният живот на християнските народи се обуславя в много голяма степен от взаимодействието между Църквата и държавата. Държавата влияе върху църковния живот, а Църквата въздейства на соци­алния морал. Най-ярка форма на социалната мисия на Църквата е етизирането на гражданите, създаването на лоялност в об­щес­твото и утвърждаването на обществено съгласие посредст­вом справедливи отношения.

Днес Българската православна църква активира отноше­нията си с държавата и съдейства за създаването на нов социа­лен ред. Думите на император Констанций: “Позволяваме сво­бодната изповед на християните заради благополучието на на­рода”, биха звучали сега по следния начин – не само позволя­ваме, но се нуждаем от участието на Църквата в соци­алния жи­вот, заради добрите нрави, мира и благополучието в страната ни.
Използвана литература

Бейнс, Д. Морал за ХХІ век. Прев. Р. Петкова. С., 2002.

Карадърс, Т. Гражданското общество на втори поглед. С., 2000.

Adam, H. Les politique de l`identite in Antropologie et Societes. Canada, 1995.

Antonish, R. Die Soziallehre der Kirche. Dusseldorf, 1988.

Duppeel, E. Le pluralisme sociologique. Bruxelles, 1985.

Kicinski, K. Spoleczne determinanty orientacji moralnich. Wwa, 1993.

Klose, A. Katolicka nauka spoleczna. Jej prawa i aktualnosc. Wwa, 1985.

Ladviere, P. Religion, moral, politique. Paris, 1992.

Luhmann, N. Soziologie der moral. Frankfurt am Main, 1998.

Monzel, N. Katholische Soziallehre. T. 1–2. Kőln, 1965–1967.

Rode, M. Ideologia spoleszna. Wwa, 1986


Отношенията държава-църква в Сърбия и Черна гора, и Македония: политически и юридически развития¹

Нонка Богомилова

БАН
Анализираните в този материал страни преживяват от началото на 90-те години на миналия век сложни посткомунистически трансформации, белязани в някои от тях /Сърбия и Македония/ и от остри етно-религиозни конфликти. След приключването на този период изследваните страни се налагаше да решават едновременно няколко задачи в религиозната сфера: демократизация на законодателството и съобразяването му със Западноевропейските стандарти; постепенно установяване на социално-психологически климат на свобода, толерантност, плурализъм в религиозната сфера; осмисляне на и адаптиране към промените и тенденциите, които глобализацията налага в тази област.

Прието е, че съществуват три основни модели на отношенията между църквата и държавата в развитите западни демокрации, характерни за епохата на секуларизацията: 1/държавната църква /Финландия, Гърция, Великобритания/, характеризираща една основна доминираща религия; 2/моделът на разделно съществуване и сътрудничество, при който църквата е отделена от държавата, но е част от обществото /Германия, Австрия, Италия, Испания/; 3/ строгото отделяне на църквата от държавата /Франция - единствената европейска страна с категорично разделение между църквата и държавата/. Като приемат свободата на религията като ядро на европейската корпоративна идентичност в отношенията между държавата и църквата, международните документи в тази сфера утвърждават правата на отделните страни да съобразяват своето законодателство със своите национални и културни особености / Art.22 of the Charter of Fundamental Rights of the EU; Amsterdam Treaty Declaration N11 on the status of churches and non-confessional organizations/

След елиминирането на Закона за религиозните общности през 1993 в тази сфера настъпва правен вакуум. След падането на авторитарния режим на Слободан Милошевич през 2000 г. е предложен проект за Закон за религиозната свобода⁴. Целта на закона е да се съчетаят Европейските правни стандарти с националната политика в тази деликатна сфера. В Преамбюла на закона е посочено, че следва да се има предвид, че Сръбската православна църква е играла голяма историческа роля в опазването и развиването на националната идентичност и да се отчете важното социално и културно значение, което са имали предвид историческото си присъствие и значение Ислямската общност, Римокатолическата църква, Еврейската общност, Евангелско-християнската църква, и Реформаторско-християнската църква, както и останалите църкви и верски общности. Изброените верски общности са били признати със закон в края на 20-те и началото на 30-те години на миналия век и това е основанието за специалното им упоменаване тук. Положението на останалите църкви и верски общности следва да бъде регулирано чрез апликация за регистрация. За регистрирането на религиозна общност се изисква наличието минимум на 10 членове. Член 1 утвърждава свобода на мисълта, съвестта и вероизповеданието; чл 2 – че не съществува държавна религия; чл. 4 – че верските общности са равноправни и свободни в поддържане на религиозната си идентичност. В член 5 верските общности са дефинирани като правни лица, които се основават с цел извършване на религиозни дейности. Юридически статус те придобиват чрез записване в регистър от надлежния съюзен орган, а църквите и общностите, описани в Преамбюла имат такъв правен статус и се вписват в Регистър по опростена процедура. Член 13 на закона утвърждава ролята на държавата за развиване на толерантността между верските общности, а член 14 – че в държавните училища държавата осигурява правата за религиозно обучение на религиозните общности, упоменати поименно в Преамбюла на този закон.

2. 
   Критика и дискусии около Проекто-закона за религиозната свобода
   

В средите на Сръбската православна църква към Проекто-закона също има критичен поглед: че деградира мястото й до една от няколкото традиционни религиозни общности като по този начин не откроява уникалната й историческа роля за запазване на сръбската нация и държава; че законът не поема ясни ангажименти за връщане на национализираната собственост и за държавно финансиране на религиозните общности; изказва се също идеята, че закон за религиозната свобода не е необходим, а държавата трябва да сключва договор със всяка религиозна общност поотделно⁸ /подобно е решението на проблема в Хърватска, макар че то също има воите проблеми и недостатъци ⁹/.

Проекто-законът се обсъжда на последното заседание на парламента през декември 2002 г. и дискусиите показват недостатъчна поддръжка на законопроекта.

3. Държава, църква, политика

Взаимодействието между Сръбската православна църква и държавно-политическия елит, твърдят повечето сръбски политолози и религиоведи има силно въздействие върху организирането и насочването на междуетническите и междурелигиозните настроения. От векове насам в това взаимодействие държавно-политическата сфера има определящо значение като това се отнася не само за Сърбия, а въобще за исторически развилия се “православен” модел на отношенията държава – църква. Демократизацията на обществото би подкрепила не конфесионалния монополизъм, а конфесионалния “пазар”, т.е. би имала неблагоприятни импликации за националистично настроените среди в Сръбската православна църква. Оттук и готовността й да подкрепя държавно-политическия елит в периодите на доминация на националния проект. В критичен анализ на Хелзинкския комитет в Сърбия социалната идеология на Сръбската православна църква за обществото и държавата се свързва с идеите на т.н. нова сръбска десница¹⁰ ; с про-монархическите партии, които имат около 15% поддръжници в Сърбия; същевременно някои радикални сръбски партии са правили опити за взаимодействие с представители на висшия клир с цел въздействие върху електоралните нагласи /Демохристиянска партия на Сърбия, Демократична алтернатива, Партия на сръбското единство и др./¹¹

Хелзинкският комитет критикува Сръбската православна църква и за нейното желание да запази монополното си положение в Македония и Черна гора като не признава легитимността на Черногорската православна църква и автокефалността на Македонската православна църква. По тези въпроси известният сръбски социолог на религията Б.Джурович представя една по-различна, но аргументирана гледна точка: че гражданите на Черна гора са разделени по този въпрос, а политическият елит няма ясно определена единна позиция. Авторът счита,че ако сред тях имаше недвусмислено положително отношение към политическата и етническата независимост и автономност, то и статусът на Черногорската православна църква би бил по-солиден. Според Б.Джурович днес в Черна гора има силна просръбска ориентация на трите елита: политически, интелектуален и клерикален.¹² Той посочва, че държавата подпомага финансово Сръбската православна църква, католическата църква и ислямската общност, но не и Черногорската православна църква. Министрите на вероизповеданията на Черна гора също не признават официално Черногорската православна църква. Подобно мнение изрази и проф. д-р Б. Шиякович, Секретар на Секретариата по религиозните въпроси на Сърбия и Черна гора в периода 2001-2002 г., в разговор, проведен на 22 юни, 2004 г. в Университетския град Никшич, намиращ се близо до столицата на Черна гора – Подгорица. Според него т.н. Черногорска православна църква се състои от група разколници, преследващи определени политически интереси. Като доказателство той представи книгата “Търговци на души”, ¹³ в която са събрани документи, писма, преписки и статии, отразяващи формирането на Черногорската православна църква и неговия отзвук в Православната ойкумена и сред политическите елити на Сърбия и Черна гора. В книгата се съдържат писма на патриарси, поддържащи Сръбската православна църква и отхвърлящи като неканонична Черногорската /писмата на Московския, Българския, Грузинския, Цариградския , Сръбския, Александрийския, Йерусалимския патриарх и др/., а също така и писма на М. Джуканович, президент на Черна гора до сръбския патриарх Павле в подкрепа на Сръбската православна църква.

Междувпрочем това раздвоение и неопределеност по въпроса за евентуалната държавна самостоятелност на Черна гора, която би се отразила и върху религиозната ситуация тук, установих и в разговорите си с хора от различни райони и професии. В разговор, проведен на 23 юни 2004 г. с ръководния екип на библиотеката в Цетине – старата столица на Черна гора- хората изразяваха недоволство от бедността, безработицата, разпространението на наркомания сред младежта – това са основните проблеми, според събеседниците ми. А религиозните различия ги допълват и изострят, считат те. Интелектуалният елит на страната също е изпаднал в умора и апатия поради ниското заплащане, безработицата, манипулацията от страна на властта.

Според познавачи на проблема в средите на Сръбската православна църква няма монолитно единство по въпросите на отношенията й с държавно-политическата сфера. Това се потвърждава и от размишленията на един от нейните съвременни изтъкнати теолози – проф.д-р Р.Бигович. Според него в социално-политическата доктрина на Сръбската православна църква има разнобой и липсват яснота и конструктивност. Светия архиерейски събор през май 1990г. дава знак, че тя поддържа демократизацията на обществото, политическия и партиен плурализъм и своя неутралитет по отношение на партиите, но тези твърдения не се прилагат стриктно в практиката.¹⁴ Различни представители на висшия църковен клир се изказват за теодемокрация, за християнска демокрация, за монархия; издигат се идеи за cимфония, за сътрудничество, за коекзистенция на държавата и църквата, в които има предимно общи фрази, а не конкретна програма.¹⁵ Според него политическият идеал, който ратува за единство между държавата, нацията и църквата е утопия; ако нацията някога е дала крила, тя днес е окови за църквата и националното губи битката с гражданското и интернационалното.¹⁶ Р.Бигович критикува наложилото се мнение в Сръбската православна църква, че православието е синоним на сръбския етнос, тъй като изграждането на единството върху “кръвта и тялото” би било трагично и опасно; “Не можем да се върнем назад. Моделите и формите на живот от миналото вече са неприложими. Миналото трябва да се уважава, но не и да се обожава.¹⁷

4. Законова регулация и религиозни различия в Република Македония

Със създаването на самостоятелната държава Република Македония през 1991 г. отношенията между държавата и религиозните общности навлизат в труден и изпълнен с колизии период на регулация и демократизация,¹⁸ забележим по-специално след края на конфликтния период между двата основни етноса тук – албанския и македонския /след 1995 г./.

Законът за религиозните общности и религиозните групи е публикуван в Държавен вестник на Република Македония от 23 юли 1997 г.¹⁹. Член 2 и 4 на Закона гарантират свободата на религиозните общности и групи в осъществяването на религиозните им дейности и свободата на гражданина да участва или да не участва в религиозна общност или група. Част Втора на Закона е посветена на статута и правата на религиозните общности и религиозните групи – проблем, който по-късно е широко дискутиран в обществото и по който неколкократно се произнася Конституционният съд на Република Македония, анулирайки някои от оспорваните текстове.

Вече регистрираните религиозни общности и религиозни групи от Комисията за отношенията с верските общнoсти и религиозните групи в Република Македония са 25 ²⁰, като статут на религиозни общности имат: Македонската православна църква, Евангелско-методистката църква, Еврейската общност, Римокатолическата църква, Ислямската общност. Това деление на общности и групи е в зависимост от няколко критерия: ²¹ 1/ брой на привържениците на съответното вероизповедание /по данни от представително социологическо проучване на населението от 1994г. , осъществено с финансовата подкрепа на Европейския съюз вярващите православни са 66,3%, мюсюлманите – 30%, католиците – 0.4%, протестантите - 0.1%, евреите – 0.0%, атеистите – 0.3%, други религии – 0.2%, непосочили – 1.1%, християни – 4.9%/; 2/ историческото присъствие и дълготрайност на регистрацията /Еврейската общност, Евангелско-методистката църква/. Независимо от това какви са точните цифри, видно е, че те показват македонското общество като “биполярна общност”²² . Това различаване би могъл да почувства и външния наблюдател на религиозните обекти в двете части на столицата – Скопие: острите игли на многобройните джамии в старата част на Скопие и огромният “Кръст на хилядолетието”, издигнат в чест на 2000-та годишнина на християнството на хълма над Скопие, приет без особен ентусиазъм от ислямската общност в мултиконфесионалната столица, твърди Я. Селимовски.

Но актуалното и практическо действие на Закона за религиозните общности и религиозните групи зависи пряко от политическия климат. По време на предишния парламентарен мандат, в който управляваща партия е била македонско-националистическата ВМРО – ДПМНЕ, Македонската православна църква и православният въпрос са били включени активно в националистическата й партийно-политическа програма, даваща й преференции от различен характер. Управляващата понастоящем партия със социалдемократическа ориентация /СДСМ/ няма специално отношение към която и да било конфесия, твърди д-р Ц. Мояноски, Председател на Комисията за отношения с религиозните общности и религиозните групи в интервю, което взех на 9 юли 2004 г. в офиса на Комисията в Скопие. Същевременно, според него, в основата на конфликтното поле между македонци и албанци, между православни и мюсюлмани стоят и социално-психологически стереотипи, формирани от политическата идеология и пропаганда: от страна на албанците – че македонците ги потискат и експлоатират, а от страна на македонците – че албанците искат да им вземат държавата. А всъщност албанците като хора и семейна традиция са кротки и гостоприемни, ценят приятелството и общуването, според д-р Ц. Мояноски.

Религиозно-мотивираните разделения тук свидетелстват за “крехката основа, върху която стоят македонската държава, църква и етническа идентичност”.²³ Едно от измеренията на тази “несигурна основа” е и междуцърковното положение на Македонската православна църква, чиято борба за автокефалност още не е получила потвърждение от Сръбската православна църква. Така, чрез непризнаването си на автокефалност на Македонската православна църква и установяването на алтернативна самостоятелна Охридска архиепископия, Сръбската православна църква изразява отношение и към държавната независимост на Република Македония, счита сръбският социолог на религията Б.Джуpович.²⁴

1.Анализът на отношенията държава-църква в законовата сфера на изследваните страни показва, че е налице процес на постепенно приближаване към европейските стандарти в тази област: отделяне на вероизповеданията от държавата, свобода на вероизповеданията, равнопоставеност, толерантност.²⁵

5. Все още доминантните религиозни субекти в тези страни – Православните църкви - са в двойствено положение по отношение на държавно-политическата сфера: а/като институционални елементи на все още нестабилния държавен идентитет - факт, който кара държавата да ги подкрепя и преферира в някои отношения, и б/ като възможен институционален съперник на политическия елит във влиянието и управлението на масовите искания и настроения – факт, който мотивира този елит да търси форми за ограничаване на това потенциално влияние - финансова зависимост на църквите, вътрешното им разделение

However, even using this kind of activation, the issue regarding the attitude of the state and religious institutions doesn’t become simpler, and do not reach the level of finding certain generally valid definition. In fact, this attitude in historical, as well as, modern context is different depending on the country and the system of religion. Somewhere the state and the religion are completely separated, somewhere these institutions are part of the system, holding strong position, while somewhere it is very difficult to make a clear division between them. In fact, it depends on political and cultural traditions and values in particular environments. The Republic of Macedonia, as multi confessional and multiethnic country is one of these environments where searching for practical solutions regarding the state-religious institutions’ attitude is not just an issue of determined normative solutions, but also an issue for finding the model of the every-day life and communication with the values of the other.

We would say that most of the sociologists do agree on several basic points. First, that social changes result in changes if not in the being of the religion itself, then at least on its forms of acting and organizing in the frames of religious practice and religious beliefs. Additionally, processes of modernization touch closely the religious institutions’ organization and operating, but also the believers’ behavior and convictions. In fact this is double – side process; as much as this kind modernization of the secular life influences the religious institutions that much the institutions themselves try, in adequate way, to form the reality, frequently going out of the religion and the religious and coming into the sphere of the political. In that direction, one of the sociologists who deals with this issue (Steve Bruck) is even convinced that, as confirmed by Haralambos and Homborn, that as a result of the society fragmentation into number of religious and culture groups, the state can not, anymore, support the only one religion without danger of causing conflicts in the society (Haralambos, Holborn 19). It seems that today this assertion has to be seriously accepted in each of the particular environments. Above mentioned Haralambos and Homborn, taking into consideration other facts of this type, state the conclusion which at first sight seems to be inadequate with some older beliefs, that in the states where the religious pluralism is tolerated and in which the relationship between the state and the church was previously terminated, the religion further on retains its popularity, much more then in the societies where one religion and direct relationship between the church and the state is supported.

Regulating the relation between the state and religious institutions can be defined in three levels. First level refers to the legislative, or using sociological vocabulary, on defining the level of differentiation between them. Even, according to the constitutional and political determinations this relation might seem as clear and defined, in the real life many new situations involve additional dilemmas and opposite thoughts and feelings. Parts of these thoughts are, certainly, relicts of a previous conscience that is difficult to be changed. This was emphasized in the quarrels and controversies about the introduction of religious teaching in the schools, the occurrence of religious non-tolerance which is linked to the ethnic non-tolerance, and even the reactions for the monasticism. Theses last ones, even they belong to the sphere of individuality, were raised on public or state level by the requests direct state intervention as well as by disturbing the whole public. All of this is, of course, result of the situations in the collective conscience in a period that passed in which even normative religious institutions were treated as separated from the state, above them state and state ideology were placed. It was a result of defining the religion and the religious as well as of the values that used to be forced in the society. For example, the main postulate that was taken as initial when valuing religious institutions was that they, especially in the past, but also in the actuality of that period were and is one of the basic factors for keeping the identity, to the inside and to the outside, and in that context attention was paid also to the religious objects. The aspect of religious, the practices of the religious and faith, as we know, were rejected on many points. But, in that postulate there was one discrepancy that can be lead down to the question: how is it possible the religion, in certain historical constellation, to have significant role regarding the identity while in other constellation to be observed as work of culture with doubtless values, but based on a regressive alienation idea base ?

The second level refers to the sphere of the immediate relations between variety of religious institutions and the relations insight those religious institutions.

No doubt, this sphere owns high level of autonomy and therefore high level of self-regulation. The communication between the religious institutions regarding religious issues does not have to be mediated, except in situations when it becomes subject of religious non-tolerance causing consequences that influence other social segments. But, this sphere, according to different excuses (especially of political character) should not be transferred into sphere of permanent state arbitrage, especially not in the sense of state protection of one faith or the other way round, on faith protection of certain political options by what philosophy-theological aspects of the religion are lost.

The third level that becomes more emphasized with the social changes is the sphere of the individual’s intimacy and his/her attitude towards the religious. This sphere is almost completely outside the legislation, except for the cases when the individual will leave the frames of the intimacy and personality. Above all, it refers to every kind of aggression and religious pressure on the other. Also, maybe only in certain, very specific situations of human rights protection. But, also here, in a real plan appears the moment of the influence of the relicts which exist in the collective conscience. In this conscience the greatest problem appears on relation religion – ethnicum, in equalizing the one with the other. It seems that we wouldn’t make a mistake if we say that it is one specially emphasized feature of our area. That is because of the fact that here there is permanent and non-tolerant insisting on ethnicum identification in certain faith, or the other way round. It wouldn’t have been so scaring if the state which in our area maintains on the bases of real promoting of certain state religions, even from formal point of view can proclaim secularization, didn’t merge in the inter space.

We consider that these three levels do frame the fields of secular differentiation pretty precise. Of course, for the future it is not possible these frames to be changed as a result of the pressure of the global processes. But, if the question is about the state and the religion, there is one truth that causes the sociologist to think about it again and again. This is the thought by Plutarh that we read in Hajnc’s book. The human being can find suburbs without protection walls, without literacy, without sovereign, without wealth or money, without theatres and schools, but none has ever seen ....a city without holy objects and gods (Hainz, 1084:9).

Blazevska-Hristova Ljupka, Crkvata i svetovnoto, “Slovo”, Skopje 2002

Korubin Jovan, Za raspravata koja e poveke od eden zakon, voednosoopstenie na sovetuvanjeto “Verskite zaednici i religiozni grupi vo R.Makedonija”, Skopje 2003.

Hainz H. , The Modern Human Being and the Bible, Skopje, 1984 Haralambos

Miroljub Jevtic Ph.D

In the second half of XIX and the beginning of XX century institutions solely dedicated to a political studies emerged such as Ecole Libre des Sciences Politiques founded 1872 in Paris and transformed today in Institut d’ Etudes Politiques^iv. Similar course of development is also encountered in the USA, England and in others countries as well, while some researchers think that the beginnings of the modern political sciences was born in the United States in the beginning of XX century^v.

As a special institution, therefore, political science is a rather young discipline, although politics as a research subject is as old as the civilization: works of Aristotle, Plato and others from ancient times attest to this.

Analyzing religion within the political context is also not new. Political organizations in ancient Babylon, Egypt or Israel were all intricately connected with a form of divinity, i.e. gods. Since gods gave legitimacy to the rulers^vii the analysis of such political government and the functions of ruler is part of the science that is today called political sciences of religions or politology of religions.
The modern, post World War II political sciences tend to imply an opposite development. Modern social sciences, in general, take up a secular attitude similar to the teachings of French philosophers from XVIII century such Holbach, Helvetius, Diderot… These secular scientists thought that religion was product of economic backwardness and unenlightened social development^viii and that it would wither away once those social ailments were redressed. Religion was then very rarely taken as subject of political research and as a result, political scientists explained the political processes, political life, political organizations, political regimes and political parties… within in a purely materialistic framework, neglecting influence of religion, even when it was merited.^ix One obvious modern example of that is a residue from this approach is a completely incorrect prognosis of the impact religion had on the 2004 US elections and the impact the organized religious right had in the process of reelecting George Bush.
Perhaps by following the arguments Alexis de Tocqueville proposed in the XIX century a better political prognostication may be achieved.

According to Tocqueville, religion isn’t a product of an economic backwardness and unenlightened social development that will supposedly disappear with economic development ^x. Tocqueville died 1859, and if we analyze the position of religion from that time until today, we can conclude that he is little closer to the best framework for political analysis. Since Tocqueville education and economic levels grew and instead of weakening, religion become stronger.

The case of USA is especially important. From the second half of XX century, when the development was the highest, the religious conviction among Americans grew steadily. “Clearly the US is a ‘churched’ nation; in fact, the last 50 years have been the most churched half- century in the nation history, judging from census and other data…”^xi For example “more than one in three American adults (36%) say that God speaks to them directly and about half of persons interviewed believe God speaks today through the Bible and Scriptures”^xii.

What is especially important concerning role of religion in the politics of USA is a fact that religion had big influence in the creation of that State. Joseph K. Grieboski, Founder and President of the Institute on Religion and Public Policy in Washington DC^xiii said that the”[r]religious freedom is a principal reason for success of the American republic. It is the ‘first freedom‘of The Bill of Rights… Our founders did not see religion as a ‘private matter’ with no relationship to public policy. Rather, they saw religion and religious people as the cornerstone of our democracy and representative of our vitality as a nation”^xiv.

Indeed, religion played a very big role in American political life. Political scientist of religions, Kenneth D. Wald, explained the constructive relationship between the religion and the political and constitutional system of USA, which is secular:”The Constitution did clearly establish a secular state or a secular government, but in doing so there was no intent to prevent religion from having an influence in society broadly, and in politic specifically. There were religious ideas that had strong influence on the Constitution itself, and the nature of the political system that was created. Religious values have been a very powerful influence for a variety of movements, including those to abolish slavery, and to promote civil rights. So there is no attempt-and it really would have been impossible-to rule religion off the political agenda“^xv.

Wald further adds that the ”Churches are important to democracies… churches… are such powerful school of political training. In those churches people learn how to give speeches, they learn how to run meetings, they learn how to organize campaigns. They learn a whole host of skills which translate very directly into the political process. So in a sense they are little schools of democratic practice. For many American who don’t belong to any other organization that gives them these skills, the church is really essential in promoting a broad-based democratic participation.”^xvi

Grieboski’s and Wald’s analyses testify in favor of Tocqueville and cast doubt at the purely secular, a-religious approach to the research in political science. While for many Europeans, the advancement of human liberty that is embodied in a democracy is a result of a political struggle against an organized Church, they have mistakenly concluded that the same is the case in the United States.

But one important thing changed the situation.

The awakening of political role of Islam in the world politics is the variable that may force the European political scientists to reassess the influence of religion on politics.^xvii In fact other big religions are also associated with politics such as Buddhism as in Tibet, in the popular revolt in South Vietnam, success of Buddhist political parties Komeito in Japan, role of Buddhism in civil war in Sri Lanka^xviii. The success of the Hindu party in Baratiya Janata in India signals rise of Hindu religion into politics while in Europe we see a great Roman Catholic component in the politics of Poland.

Undoubtedly, these events did spur the increase in interest in the religious phenomena within politics and there is a growing need in political centers in westerns capitals for information and analysis connected to the phenomena.

Initially, religion was analyzed as individual works of political scientists and now we see dedicated institutions to this particular analytic framework emerging. For example, at the Institut d’etudes politiques in Paris a special center was established, the Labaratoire: religion et politique,^xix then an Institut d’etudes politiques in Aix en Provence L’Observatoire du religieux^xx.

Finally, after big productions of knowledge in those centers, the need for transmitting it, created a specific scientific discipline which name is Religion and Politics or better “politology of religions”. This is new science in the world of political sciences. This is also new science among sciences which analyze religion as a phenomena^xxi.

The second one is world of political sciences, and the position of a religion in that framework which is the subject of this paper.

The centrality of any science is the subject of its research. If political science analyzes politics in generally, it is clear that special disciplines ought to exist with in ,it designed to analyze one of the particular parts of it. Within the political science, the Theory of Political Systems deals with different theories about political systems; Political Systems deal with characteristics of specific political organization of a state; Comparatives Political Systems deal with comparison of different political solutions concerning organization of parliamentary system and the role of executive power. Having in mind those facts the question is: What is research subject of Politology of religions?

As young science Politology of religions developed its subject of study in second century of XX century. Like other sciences Politology of religions does not have a final say on the subject of its research because religion, like other spheres of life are dynamic and developing. Thus far, therefore, we have identified: three most important fields of research:

1. Notions, explanations, advices, behaviors and constructs of a religious dogma, doctrine, its teaching and practice which is visibly, directly and openly connected with politics

2. Religious practice which do not have visible political message, but provoke directly political consequences

3. The attitudes of participant in political life (state authorities, political parties groups for pressure, lobbies, individuals) toward religions and religious communities

In the first field belong dogmas that sculpt attitudes toward the state, political power, political legitimacy, political sovereignty, political authority, democracy, political organizations, views of peace and war, religious tolerance, human rights, religious fundamentalism, religious extremism, religious terrorism, role of secularism…

In the second field belong religious practices which are on the face of it purely theological without any political intention, but which provoke political consequences. For example how do worship, religious propaganda, construction of temples, pilgrimage impact politics. It is clear that the pilgrimage in Mecca does have a big political significance, as does an appointment of Roman Catholic Pope or a Bishop in one state.

The third field examines the relationship between religious communities and the state such as constitutional solutions, degrees of secularism or theocracy, and presence of religious freedoms in state’s laws, relation of political parties, religious lobbies and pressure groups.

Up till now, these were three standard features written in the student textbooks on this subject, but recently we’ve added, for the first time, the forth one: the Social and political acts which have not any visible connection with religion, but which provoke religious-political consequences. For example, tenders for to do a job or to provide services, have not connection with religions in generally^xxiii but if it happens that in one multi-religious state all contractors belong to specific religion that can provoke reaction of other religious communities and political consequences.^xxiv

If we appreciate relation among research fields of this science and other political science branches we can conclude that the subject of research in politology of religion is unique and specific. It is different in regard to the subject of its research of others political sciences so therefore in typically brings in a rather different approach to the process of analysis. For example, while standard political theory analyzes political power, political science of religion will also do this but with a view of seeking to find and analyzed the nexus between political power and religion. Since standard political theory does not analyze this nexus in great detail, political science of religion fills in that gap.^xxv

Another example is the modern political theory on the phenomena of political legitimacy in democracy, the democratic political process, the freedom of speech and press, free political organization, democratic election, democratic election campaign etc. Just because a person is freely elected, within specified rules, it does not necessarily follow that the society will accept that person’s legitimacy.

There are religions that assign political legitimacy to an elected office if the person elected meets the criteria of the religious convictions that predominate in the community^xxvi. By examining the nature of the religious and political nexus, the Political Science of Religions enriches the political discipline.

If we want to determinate the place of Political Science of Religion in the world of political sciences we can conclude that it is special political science as is, say, the Political System of Bulgaria. Political Science of Religion can then take one notion that was studied in Political theory, for example sovereignty ,and deal with it in the context of religion. For example, how does Christianity, Judaism, Islam, Buddhism or any other religion view the notion of sovereignty? What, for example, causes the different view of sovereignty in Islam?

Having in mind that the role of religion constantly changes in a society and the world of politics, the role of Political Science of Religion also changes among the political sciences. For example, during the existence of Eastern Communist bloc lot of institutions in the West analyzed Marxist ideology and the influence of Marxism onto political organization. Since the collapse of communist world,majority of those institutions changed direction and started to look at new fields of research. Meanwhile, political authorities started to seek better analyses about the role of religion, especially analyses connected to the Middle East. In fact, many institutions in the USA and in the Western Europe exist to do research exclusively on the Middle Eastern problem^xxvii.

If we examine the programs of study of different political Science educational centers we can see an explosion of research and lecture on religion, which didn’t exist before collapse of communism. For example, in the Republic of Slovenia at the Faculty of Social Sciences which includes the department for Political Science ,they offer courses such as Religion and contemporary society, Christianity and Europe, Jewish studies, Islamic studies, India’s religions, Contemporary secularisms, Catholic concepts of social regulations, New spiritual phenomena after socialism, Mediums and religions, Religious cultures and mythologies of the Slovenians, Religions and nationalisms, Symbolic forms in religion and culture, Globalization and changes of world religions, Comparatives religions, New religious movements^xxviii. If we are to compare the program for study of that Faculty before the collapse of communism with today’s program we can easily conclude that a great deal of change occurred in the emphasis and the focus of the study of politology of religions. In fact, a similar change happened in others republics of former Yugoslavia^xxix.

The case of Theological Faculty of the Roman Catholic Church in Zagreb is the ready example where politics is not the intention of study, but the political use of religion pushes the religion in the forefront of political study so that even the theologians have to grapple with it.

The situation in the Western Europe and the USA is similar to this because those countries had a rather well developed religious studies program already but the interest of researchers were oriented more to the cultural than to the political impact of religion.

It is clear that USA takes the lead in the study of politology of religion because as a superpower in favor of globalization it has to analyze all the challenges which come across that road… and the religion shows the greatest challenge.

So religion entered into politics through the wide open doors and the political science has gotten richer in the analysis from which draw its pride. All religions without exception became important political factor and an important factor for analysis. Just as the Roman Catholic movement had a big role in revolt of Polish people against communist repression, Orthodoxy is also a powerful factor in all states that have Christian Orthodox majorities, as is the influence of evangelic Protestants in USA, Jewish political parties in Israel in composition of political cabinets, Islam is significant factor of political identity of many countries…

That’s why religion as subject of political researches starts to surpass other social sciences that may have religion for subject of analysis but are not political. In the broader sense, Politology of Religion may become the most important social science of religion, because in addition to the standard political analysis, it also has to draw on religious sources making it’s analysis richer and in many instances a better predictor of future political outcomes.