Цел, задачи и хипотези на изслeдването

Анализ на резултатите от изследването

Таблица №1. Честоти и проценти на желаните контакти на българи със своя и други етноси

Българите предпочитат да поддържат всякакъв вид контакти с членове на своя етнос. Това показва, че изследваните лица са удовлетворени от контактите със своя етнос (Hagendoorn, 1995). Мнозинството българи приемат евреи, българи-мюсюлмани и турци в страната си, като колеги и като съседи; евреи и българи-мюсюлмани – и като приятели. Различията в културата и навиците имат по-малко ефекти върху формалните, отколкото върху по-интимните взаимоотношения (Hagendoorn & Kleinpenning, 1991). Евреите са желани като приятели, съседи и колеги в по-голяма степен от българите-мюсюлмани, турците и ромите. Всеки седми от изследваните лица допуска турци и българи-мюсюлмани като брачни партньори; докато всеки трети от изследваните е съгласен да сключи брак с евреи. Ромите са изключвани от страната или са допускани само като туристи от повече от половината изследвани лица. Контактите с евреи са най-желани от българите, на второ място с българи-мюсюлмани, след това – с турци и най-нежелани са контакти с роми. По отношение на турците 40% от изследваните българи не желаят те да живеят в България или ги допускат само като туристи. Влияние оказва историческата памет на българския етнос, свързана с петвековното турско робство. Българите изпитват недоверие и подозрителност спрямо етническите турци при съседството на държава, в която те са мнозинство (Фотев, 1994).

Таблица №2 Средни стойности и стандартни отклонения на социалните дистанции на българите към различни етноси N=170

	Социални дистанции към българи	Социални дистанции към турци	Социални дистанции към българи-мюсюлмани	Социални дистанции към роми	Социални дистанции към евреи
X	0,012	2,747	2,553	3,818	1,812
SD	0,15	2,18	2,04	2,25	2

Забележка: Най-ниският индекс на социална идстанция е 0, което означава, че групата не е отхвърлена в никоя област на социалните контакти, дадено е съгласие за сключване на брак. Стойност 1 означава съгласие за приятелство, 2 – за съседи, 3 – за колеги, 4 – съгласие да живеят в страната, 5 – да посетят страната като туристи, а индексът демонстриращ най-далечна социална дистанция е най-високият или 6, което означава, че групата е отхвърлена във всички области на социални контакти.

Изследваните лица допускат евреите предимно като съседи; турците и българите – мюсюлмани - предимно като колеги; а за ромите се съгласяват да живеят в страната, но не желаят директни контакти с тях.

Използвайки Paired – Samples T Test в SPSS се установява, че има значима разлика между социалните дистанции на българите към своя етнос и към другите етноси (към турци - t=16,299; р=0,000; към българи-мюсюлмани - t=16,14; р=0,000; към роми - t=21,99; р=0,000; към евреи - t=11,759; р=0,000). Няма значима разлика между социалните дистанции на българите към турци и към българи-мюсюлмани (t=1,302; р=0,195). Когато нарастват социалните дистанции на българите към турци, нараствата и дистанциите им към българи-мюсюлмани (коефициент на корелация r=0,578; p=0,0001).

Таблица №3 Честоти и проценти на желани контакти на българите с други етноси в зависимост от религиозната принадлежност

Области на контакт	Турци		Българи-мюсюлмани		Роми		Евреи
	N	%	N	%	N	%	N	%
Съгласни да сключат брак с такова лице (или техни роднини, близки, приятели), само ако приеме тяхната религия	29	17,1	24	14,1	10	5,9	41	24,1
Съгласни да им е приятел, ако приеме тяхната религия	27	15,9	32	18,8	11	6,5	36	21,2

Всеки четвърти изследван приема да сключи брак с евреи, които са приели християнската религия или да има приятели евреи, ако последните приемат християнската религия. Всеки пети приема да сключи брак с турци, приели християнската религия, а всеки седми - с българи-мюсюлмани; докато всеки пети изследван е съгласен да има приятели българи-мюсюлмани, приели християнската религия, а всеки шести е съгласен да има приятели турци, приели християнската религия.

Изследваните българи в по-голяма степен са съгласни да сключат брак с турци (χ_|1|²=19,832; V=0,342; р=0,000) и българи-мюсюлмани (χ_|1|²=42,155; V=0,498; р=0,000), ако те приемат християнската религия, отколкото ако не се поставя никакво условие за сключване на брак с тях. Обяснение може да се намери в историческите факти за съвместния живот на тези етноси по време на петвековното османско владичество. Българите-мюсюлмани са считани в исторически план за насилствено приели исляма. Различията в начина на живот между турците българите-мюсюлмани от една страна, и българите-християни от друга страна се дължат най-вече на религиозните предписания.

Изследваните българи заявяват, че са в по-малка степен съгласни да сключат брак с роми (χ_|1|²=34,59; V=0,451; р=0,000) и евреи (χ_|1|²=32,225; V=0,435; р=0,000), ако те приемат религията на българите, отколкото ако не се поставя никакво условие за сключване на брак с тях. Българите възприемат тези етноси като различни от своя, религиозните практики не са основния фактор за тези различия и затова религията не детерминира в такава степен социалните дистанции, както фактора “етническа принадлежност”.

Мъжете (12,4 %) в по-голяма степен са съгласни да сключат брак с туркини, които приемат християнската религия, отколкото жените (4,7 %) са съгласни да сключат брак с турци, приели християнската религия (χ_|1|²=5,971; V=0,187; р=0,015). Мъжете (16,5 %) в по-голяма степен са съгласни да сключат брак и с еврейки, които приемат християнската религия, отколкото жените (7,6%) са съгласни да сключат брак с евреи, приели християнската религия (χ_|1|²=5,911; V=0,186; р=0,015). Мъжете придават по-голямо значение на религията като маркер за другостта на турци и евреи, отколкото жените.

Изследваните българи заявяват, че са в по-малка степен съгласни да имат приятели турци (χ_|1|²=17,551; V=0,321; р=0,000), българи-мюсюлмани (χ_|1|²=19,278; V=0,337; р=0,000), роми (χ_|1|²=20,155; V=0,344; р=0,000) и евреи (χ_|1|²=13,183; V=0,278; р=0,000), ако те приемат религията на българите, отколкото ако не се поставя никакво условие за приятелство с тях. Приятелството е най-доброволната интеракция и е възможно изследваните лица да се позовават на социалните норми за реципрочност във взаимоотношенията.