Съдържание списък на таблиците

От 2009 г. до последно изследваната 2010 г. се наблюдава обратен процес. Разходите за придобиване на ДМА от 3 044 482 хил. лв. през 2007 г. нарастват на 3 122 430 хил. лв. през 2008 г. и през 2010 г. падат на 1 774 046 лева. Това е тенденция, която се наблюдава и в национален план.

Диаграма 26

Диаграма 27 Източник:НСИ

СИР в сравнение с България, по разпределение на разходите за придобиване на ДМА по икономически дейности не показва съществени разлики. Те са основно в секторите на селското, горското, рибното стопанство и добивната преработваща и друга промишленост, които в СИР преобладават процентно. А разходите за ДМА, в секторите на строителството, създаване и разпространение на информация, творчески продукти и далекосъобщения като съотношение спрямо другите икономически сектори са по-ниски.

Диаграма 28: Разходи за придобиване на ДМА на Ниво NUTS 3 Източник: НСИ, 2010

На ниво NUTS 3, Област Варна е с най високи стойности за разходи за придобиване на ДМА, оборот на предприятията и произведена продукция. Област Търговище е с най-лоши показатели.

През 2011 г. Североизточният район е на второ място в страната след Югоизточния район по степента на туристическо развитие, измерено с броя на леглата в места за настаняване – общо 82 650 (29.2% от легловата база на страната), с броя на реализираните нощувки (33,3% от общия брой за страната) и с приходите от нощувките (30,4% от общата стойност за страната).

Диаграма 29: Основни показатели за развитието на туризма в районите от ниво 2 в Република България Източник: НСИ, 2011 г.

Североизточният район се отличава още и с висок среден престой на посетителите – 5 дни, 35,5 лева - приходи от 1 нощувка, 8,6 бр. легла на 100 жители и 75,9 нощувки на 1 легло. Това определя Североизточния район като район със значителен дял и влияние на туризма в общото социално -икономическо развитие.

Няма съмнение, че това се дължи изключително на крайбрежната територия на района, където са разположени най-атрактивните природно-рекреационни ресурси. Затова развитието на туризма в района е много неравномерно. Граничещите с морето области /Добрич и Варна/ и общини /Шабла, Каварна, Балчик, Аксаково, Варна, Долни чифлик, Аврен, Бяла/ изпреварват силно областите и общините във вътрешността на района по степен на туристическо развитие. В областите Варна и Добрич са концентрирани 97,36% от леглата в средствата за туристическо подслоняване и се реализират 98,7% от приходите от нощувки на района. Делът на областите Шумен и Търговище и на общините от хинтерланда на района е незначителен.

Източник: НСИ

По крайбрежието се наблюдава висока териториална концентра­ция на материално-техническата база на туризма, на реализираните нощувки и на прихо­дите от нощувки. Там се наблюдава и много висока степен на концентрация на между­народния туризъм.

Други общини - Аврен, Бяла, Долни Чифлик и Каварна, попадат във втората група с висококачествени ресурси и силно туристическо развитие. Тази група има сходни характеристики с първата, но стойностите и съответно влиянията на туризма, които те понасят, са по-ниски. При тези общини се касае повече за стимулиране на бъдещо туристическо усвояване на територията, отколкото до ограничаване, каквото е необходимо при първата група.

Голям брой от общините на района попадат в групата с качествени рекреационни ресурси, ог­раничено туристическо развитие и слабо влияние на туризма в социално-икономическото развитие. В тази група показателите са значително под средните за района. Тук попада дори тради­ционно разглежданата като “туристическа” община Шабла, както и общините на облас­тните центрове Шумен и Търговище. Останалите общини в района на практика са без туристическо развитие.

Материалната база на туризма е локализирана в крайбрежните населени места, в курор­тните зони към тях и в самостоятелни селищни образувания – туристически комплекси, вилни ваканционни селища. Някои от тези образувания имат значителна по количество материална база – к.к. „Златни пясъци”, к.к. „Албена”, к.к. „Св. Св. Константин и Елена” и др. Големи по площ крайбрежни територии в общините Варна и Балчик са заети и от вилни зони, сред които има и малки хотелски сгради. В туристическото развитие на района основен дял имат град Варна и крайбрежната ивица на север от Варна, където са разположени големите туристически комплекси с основния дял на легловата база. На юг от Варна се намират по-слабо развитите курортни зони “Варна-юг”, “Черноморец”, “Камчия”, “Шкорпиловци” и гр. Бяла, където има по-слабо туристическо натоварване и сериозни потенциали за бъдещо туристическо усвояване.

Развитието на туризма по крайбрежието на Североизточния район показва някои обезпокоителни тенденции, свързани с бума на масовия туризъм и като резултат на това - с прекомерната концентрация на туристи и материална база по крайбрежието, най-вече на община Варна и община Балчик. На практика се проявява тревожната тен­денция за непрекъснато лентовидно застрояване и урбанизиране на морския бряг от Варна на север до Балчик. А в някои туристически центрове, като например туристи­ческите комплекси Златни пясъци и Св. Св. Константин и Елена се стига до прекомерно интензивно застрояване и подчертано урбанизиран градски характер на курортната среда.

Най-северните територии на Черноморието, заемащи крайбрежната част на област Добрич, са максимално съхранени в своя естествен вид и са предпазени досега от урбанистично туристическо развитие. За все още слабо усвоените, но много богати крайбрежни туристически ресурси в община Шабла има шанс да бъдат усвоявани по един по-умерен и щадящ средата на­чин, без прекомерни концентрации.

Въпреки интензивното туристическо развитие на крайбрежието има неусвоени ресурси и не напълно използвани възможности. Към недостатъчно усвоените туристичски ресурси на крайбрежието следва да бъдат посочени минералните извори, които позволяват съчетание на климато и балнеолечение и удължаване на туристическия сезон, а също и многобройните стойностни обекти – паметници на природното и културното наследство по крайбрежието и навътре в хинтерланда, както и културните и развлекателните обекти на град Варна, които предлагат възможност за обогатяване на почивката на море и удължаване на туристическия сезон. Природните и антропогенните дадености и ресурси в крайбрежието създават възможности за развитие на целогодишен и разнообразен туристически продукт - балнеоложки, културен, конгресен, екологичен и селски. Тези възможности могат да се използват оптимално. Но все още морският туризъм в района носи белега на едностранчиво развитие.

Североизточният район е с богато културно-историческо и природно наследс­тво, което е сериозна предпоставка за развитието на алтернативни форми на туризма – културен, аграрен, екологичен, лечебен. Известни шансове в тази посока имат териториите в близкия тил на крайбрежната ивица в крайбрежните общини, както и някои общини с наличие на богато културно-историческо наследство като Шумен, Велики Преслав и др. Използването на тази възможност би могло до известна степен да обогати туристическото предлагане в района и да спомогне за намаляване на големите концентрации по брега. Но в хинтерланда на района туристическият потенциал е все още неоползотворен. Най-атрактивните туристически обекти там не са пригодени за посещение от голям брой туристи.

Необходимо е да се постигне единна туристическа идентичност на района чрез включване на територии извън утвърдените туристически центрове, особено за нуждите на специализираните и тясно профилираните видове предлагане.

Лечебният туризъм може да се развива чрез приоритетна експлоатация на находищата Балчишка Тузла, Шабленска Тузла или Таук Лиман и използване на уникалната комбинация на лечебна кал, море и минерална вода.

Културно-познавателният туризъм представлява реална възможност за комбиниране, допълване и обогатяване на туристическия продукт на района и активно включване на хинтерланда.

Деловият, конгресен и семинарен туризъм разполага с реални възможности да оказва благоприятно влияние върху подчертания сезонен характер на съвкупния туристически продукт на района.

Екологичният туризъм е свързан с възможностите за посещение на интересните защитени територии по крайбрежието и във вътрешността и наблюдение на рядка флора и фауна.

Селският туризъм също представя добри шансове за преодоляване на наличния дисбаланс в туристическото използване на цялата територия на района.

В Североизточния район като силни страни в развитието на туризма могат да се посочат:

• 
  богатите природни, исторически и културни ресурси с регионална, европейска и световна значимост;
  
• 
  комбинацията от разнообразни ресурси за развитието на различни форми на туризъм и допълване на основния вид – морския;
  
• 
  натрупаният опит, наличието на подготвени кадри и повишената туристическа култура;
  
• 
  подобрената обществена инфраструктура и предлагането на качествени услуги;
  
• 
  алтернативният туризъм вече разполага със значим експертен капацитет и проявен интерес към практикуването му от страна на туристическата клиентела;
  

• 
  Туристическият продукт е с невисоко качество, липса на висок имидж;
  
• 
  Ниските ценови нива създават имидж на България на "евтина дестинация";
  
• 
  Общата техническа и туристическа инфраструктура е в лошо състояние;
  
• 
  Интензивността на застрояването в туристическите комплекси е много висока;
  
• 
  Екологичното равновесие е сериозно заплашено от мега строежите по крайбрежието;
  
• 
  Голяма част от заетите в туризма са с недостатъчна квалификация;
  
• 
  Замърсяването в населените места и в извънградските зони е сериозна пречка за туризма;
  

• 
  Увеличаване на международния туристопоток;
  
• 
  Разнообразяване на туристическото предлагане с непроучени природни и културно-исторически ресурси;
  
• 
  Възможностите за развитие на круизен туризъм;
  
• 
  Възможностите за развитие на целогодишен балнеологичен туризъм;
  
• 
  Възможностите за включване на хинтерланда на района в туристическото предлагане.
  

• 
  Загуба на пазари поради отсъствието на адекватна национална реклама;
  
• 
  Българите ще предпочитат съседни дестинации заради липса на адекватни предложения в страната;
  
• 
  Масовото застрояване може да доведе до отлив на туристи от Черноморието и България като цяло;
  
• 
  Много от традиционните занаяти и умения са заплашени от изчезване;
  
• 
  Претоварването на определени територии може да доведе до влошаване на качеството на ресурсите.
  

Икономическата криза дава отражение и в задълбочаването на демографските проблеми, свързани с процесите на раждаемост, смъртност, миграция на населението и не на последно място задълбочаване на диспропорциите в териториалното разпределение на населението в страната. Показателите за общо демографско развитие на Североизточния район го поставят в сравнително по-благоприятна позиция спрямо някои други райони, тъй като по-големите възможности за заетост и професионална реализация в района на град Варна привличат повече млади хора от други части на страната.