Съдържание списък на таблиците

Проблемите пред системата на здравеопазването от гледна точка на регионалното развитие могат да се сведат до: отдалечеността на мястото на предлагане на медицинска помощ (първична, специализирана, болнична, спешна и неотложна); осигуряване на равни възможности за достъп до здравните услуги на хората, включително и на живеещите в малки населени места отдалечени от градските центрове; повишаване на качеството на здравните услуги чрез развиване на капацитета на медицинския персонал; оборудването на здравните заведения с нова, по-модерна медицинска техника.

Мрежата от специализирани институции за социални услуги в Североизточния район е сравнително добре развита. Към 31.09.2012 г. броят на специализираните институции, делигирани от държавата дейности (в т.ч. домове за деца лишени от родителски грижи, домове за деца с умствена изостаналост, домове за деца с физически увреждания, домове за стари хора, домове за възрастни хора с психични разстройства, домове за възрастни хора с деменция, домове за възрастни хора с физически увреждания, домове за възрастни хора с умствена изостаналост) на територията на района по даннио на Агенцията за социално подпомагане е 32 с общ капацитет 1 773 места. На територията на област Варна функционират 12 специализирани институции за деца и лица с общ капацитет 605 места или 35 % от капацитета на разкритите институции в района принадлежи на тази област.

Във връзка със политиката на деинституционализация в района специализираните институции намаляват, като домовете за деца лишени от родителски грижи през 2007 г. са били 11, а през 2012 г. са 9 с общ капацитет 332 места, домовете за възрастни хора с умствена изостаналост през 2007 г. са 7, а през 2012 са 5 с общ капацитет 412 места.

В района е нужно подобряване качеството на живот на деца и възрастни, настанени в спициализирани институции, съобразно техните специфични потребности чрез осигуряване на алтернативни форми на грижи. В следващите години мерките за оптимизиране на мрежата от специализирани институции за социални услуги в рамките на политиката за деинституционализация, трябва да се съобразяват и с тенденциите в демографското развитие (с търсенето на услуги). Политиката на деинституционализация в бъдеще не трябва да допуска възникването на значителни междуобластни различия в достъпа до такива институции на потенциалните бенефициенти.

Разпределението на социалните услуги в общността по области в региона е неравномерно, от общо 90 (дневни центрове за деца, младежи и възрастни с увреждания, центрове за социална рехабилитация и интеграция и други социалн услуги в общността, приложени в таблицата) – в област Варна те са 41 (45.6 %) от общия брой за района, в област Шумен – 23 (25.6 %), в област Добрич -15 (16.7 %), в област Търговище 11 (12.2 %). Съгласно Закона за закрила на детето, към специализираните институции за деца спадат и домовете за медико-социални грижи за деца, управлявани от Министерството на здравеопазването, като на територията на СИР към 30.09.2012 г. функционират 4 дома. В периферните територии на района видовете и качеството на социалните услуги са ограничени.

Същевременно в района липсват “центрове за временно настаняване” на лица останали без дом, както и “преходни жилища” за лица с умствена изостаналост. В областите Търговище и Шумен няма изградени приюти за бездомни хора, а в област Добрич няма изградено звено “Майка и бебе” (тази социална услуга дава възможност на майката да се приспособи и да изгради привързаност към детето си, като по такъв начин се създават условия за  предотвратяване на настаняването му в специализирана институция).

Социален учебено-професионален център (професионално обучение и преквалификация на хора с увреждания и подготовката им за самостоятелен живот) функционира само в област Варна, в останалите 3 области няма такива учебни центрове.

Според изследваните данни за района, основни акценти в сферата на социалните услуги трябва да бъдат: осигуряване на равни възможности за достъп до този вид услуги (включително и на живеещите в малки, отдалечени от градските центрове населени места); повишаването на тяхното качество; изграждане на публично-частни партньорства за предоставянето им; подобряване на материално-техническата им база.

• 
  социално подпомагане на лицата в риск и на определена категория лица с висока степен на бедност;
  
• 
  превенция на рискови фактори за социално изключване и изолация, водещи до попадане на трайно маргилизирани социално уязвими групи.
  

На територията на СИР са разположени 457 читалища с 23 хил. члена, 6 библиотеки ⁶ с библиотечен фонд 2 765 хил , 6 кина с 23 екрана и 8 театъра с 14 сцени за представления, 8 общински художествени галерии: художествена галерия – филиал към ИМ Балчик, Художествена галерия “Борис Георгиев” – гр. Варна, Галерия на графичното изкуство – гр. Варна, Художествена галерия – гр. Провадия, Художествена галерия – гр. Добрич, Художествена галерия “Христо Греченлиев” – гр. Каварна, Художествена галерия – гр. Нови Пазар, Художествена галерия “Никола Маринов” – гр. Търговище, която съхранява най-голямата акварелна изложба в страната на български и чужди автори, Художествена галерия “Елена Карамихайлова – гр. Шумен

На територията на Североизточен район са разположени 24 музея, които обхващат 12,2% от музеите в страната. С по-голямо значение са: филиалите на Националния военно исторически музей - Национален военноморски музей – гр. Варна и Парк-музей “Владислав Варненчик”, Регионалните исторически музеи в гр. Варна, гр. Добрич, гр. Търговище и гр. Шумен. От значение са и общинските музеи: Археологически музей – гр. Велики Преслав, Музей на мозайките – гр. Девня и др.
Таблица 31: Музеи към 2011 г. (бр.)

В СИР има две училища по изкуства и култура:

Национално училище по изкуствата „Добри Христов" - гр. Варна, което е към Министерството на културата;

Национална гимназия за хуманитарни науки и изкуства „Константин Преславски” - гр. Варна, което е към Община Варна.

Североизточният район е с богато културно-историческо наследство. Първите следи датират от ранния период на старокаменната епоха, следват каменно-медната и бронзовата. През 681 г. тук е основана Първата българска държава. Тук се намират древните български столици Плиска и Велики Преслав, множество средновековни крепости и скални манастири. Недвижимите културни ценности наброяват 3 180 (от които 1 със световно значение и 179 са с национално значение). Културно-историческият паметник “Мадарският конник” в общ. Шумен - единствен в Европа мономентален каменен релеф от VIII в. е от световно значение и е включени в Листа на световното културно наследство, което е под егидата на ЮНЕСКО.

В гр. Шумен, като продължение на столетните знакови строителства в региона е създаден и монументалният комплекс „1300 години България“, пресъздаващ със средствата на архитектурата и склуптурата историята на Първото българско царство от Аспарух до Симеон.

От недвижимите културни ценности с национално значение се открояват: Архитектурно-парков комплекс «Двореца», гр. Балчик със статут на групов архитектурно-строителен паметник на културата и паметник на градинското и парковото изкуство; Античен храм на Кибела, гр. Балчик – археологически паметник включен в категорията национално значение от 2010 г.; Ранно християнската базилика Джанавар тепе (основите на църква), гр. Варна; Историческото ядро на морската градина, гр. Варна – паметник на градинското и парковото изкуство; Късноантична защитна стена Хемски порти, общ. Долни чифлик; Праисторическто селище “Шабла-Дуранкулак”, общ. Шабла и др.

С голям потенциал, но недостатъчно проучени са скалните манастири при с. Крепча, общ. Опака (обл. Търговище) и с. Оногур, общ. Тервел (обл. Добрич).

В района се намират и функциониращи църковни храмове от XVII-XVIII век с уникални стенописи, като: катедралата "Св. Успение Богородично" разположена в самия център на Варна – символ на града, църквата “Успение Пресвети Богородици” в Търговище и др. Има и уникални храмове за изповядване на исляма. В тях се пазят и днес културата, духовността и традициите на мюсюлманите. Томбул джамия в Шумен е най-голямата джамия в България и е на второ място по големина на Балканския полуостров.

Районът е наситен от редица религиозни центрове. Град Варна е център на из­точноправославната Варненско-Преславска епархия. Центрове на духовни околии са Варна, Добрич, Провадия, Търговище, Шумен (към Варненско-Преславската епархия) и Попово(към Доростолската и Червенската епархия). Добрич и Шумен са центрове на районни мюфтийства.

Регионът е наситен с културни „пътища“/коридори. През територията му преминава европейският Дунавски културен маршрут, Европейският регион на страните от Черноморския басейн, Източният Транс-балкански културен маршрут, културният коридор „Виа Понтика“ (Via Pontika) (включващ на територията на страната средновековния град Несебър, долмените и скалните манастири, Мадарският конник, нестинарството на Странджа, средновековните столици Плиска и Преслав, османския религиозен, образователен и социален комплекс – Томбул джамия в Шумен, историческото ядро на град Варна, природният и археологически резерват „Яйлата“ в близост до Каварна; Европейските пътища на еврейското наследство.

Недвижимите културни ценности са важен резерв и предполагат активна социализация на богатото културно-историческо наследство с цел ускорено развитие на туризма във вътрешността на района за постигане на кохерентност и конкурентоспособност. Общини, които на територията си имат културно исторически паметници с потенциал за привличане на туристи са: Варна, Бяла, Долни чифлик и Дългопол (обл. Варна), Балчик, Каварна и Шабла (обл. Добрич), Велики Преслав, Каспичан (гр. Плиска), Шумен, общ. Опака (обл. Търговище, с. Крепча), общ. Тервел (обл. Добрич, с. Оногур) и др.

В района се провеждат множество културни събития с международно и национално значение. Само в град Варна се провеждат над 15 международни фестивала, по-известни, от които са Международният музикален фестивал “Варненско лято”, Международният балетен конкурс, Международният театрален фестивал “Варненско лято”, Международният джаз фестивал “Варненско лято”, Международният фолклорен фестивал, Международният фестивал на късометражното кино, Международният филмов фестивал „Любовта е лудост”, Международният майски хоров конкурс“Проф.Г.Димитров»”, Международно биенале на графиката, Фестивал на етносите, Биенале на визуалните изкуства “Август в изкуството”, Международен фестивал на анимационните филми, Фестивал на българския филм “Златната роза”, Международен фестивал на кукленото изкуство “Златният делфин” и др. Домакини на голяма част от тези културни прояви са Фестивалният и конгресен център, Дворецът на културата и спорта, Летният театър, Драматичният театър “Стоян Бъчваров”, Градската художествена галерия “Борис Георгиев” и др.

Популярните културни прояви в останалите областни центрове на района са: в град Шумен - Международен театрален фестивал “Друмеви театрални празници - Нова българска драма”, Международни детско-юношески хорови празници «Добри Войников», Международно биенале по скулптура «Мадара», Национален конкурс за пианисти и цигулари "Панчо Владигеров", Национален студентски литературен конкурс «Боян Пенев», Карнавал на плодородието, Фестивал на любителските исторически филми, Национални ученически театрални празници, Национален конкурс за изпълнение на унгарска и българска литература, Традиционен народен събор "На вечерник в Дивдядово", Национален пленер по живопис, Национален фестивал на мажоретния танц "Мадарски конник", Международен фолклорен фестивал с гостуващи групи от фолклорния фестивал във Велико Търново и др; в град Добрич - Международен младежки музикален фестивал - конкурс „Надежда, таланти, майстори" Добрич - Албена, Европейски поп-рок конкурс “Сарандев", Международен фолклорен фестивал с гостуващи групи от фолклорния фестивал във Варна, Международен пленер “Хартията”, Международен младежки фестивал – конкурс «Фолклор без граници» Добрич – Албена, Международен фестивал – конкурс „Златен помпон”, Международен детски фестивал на изкуствата «Трикси» - сцена Добрич, Международен хоров фестивал «Маестро Медникаров» Добрич-Албена, Международен фестивал на поезията «Славянска прегръдка» - сцена Добрич и др.; в град Търговище - Театрални празници “Дни на големия театър в малкия град”, Международен фестивал на професионални спектакли за деца “Вълшебната завеса”, Празници на женските и девическите хорове „Проф. Л.Гюлева” с международно участие, Национални културни празници в Албена , Международен фестивал на духовите оркестри, Фестивал на народното творчество за деца, Национални майски литературни вечери др.

В района е за отбелязване положителният опит на град Каварна, където на основата на съществуващия потенциал от културни и природни ценности, като един комплексен продукт в последните години (след 2001 г.) се създаде Международния фестивал на рок музиката „Каварна ”, който привлича знаменитости от световната сцена и публика от цял свят. В град Провадия, от близо половин век се провежда авторитетния Национален конкурс за млади инструменталисти и певци ”Светослав Обретенов ”. В град Попово се провежда веднъж на две години Балкански кинофестивал за операторско майсторство “Златното око”.

Икономическото развитие на гр. Варна, в което значителен дял заема туризмът, дава по-големи шансове за валоризиране на културните ценности, но в този случай несъвършенствата в нормативната уредба, липсата на регламентирани механизми за опазване и социализиране на наследството и за насочване на финансов ресурс към ценностните структури по пътя на ПЧП оказват задържащо развитието влияние.

Голямо предизвикателство пред пространствената политика, по отношение на наследството в този район, особено в градовете и селата, подложени на непремерен инвестиционен натиск (по Черноморието), е системното и умишлено нарушаване и/или дори безвъзвратно загубване на културни ценности – паметници на културата. Драматичните дискусии за Морската градина на Варна – паметник на градинското и парковото изкуство при приемането на общия устройствен план на града (юли, 2012 г.) е илюстрация за активна обществена позиция за опазване на ценностните структури – паметници на културата.
1.11. Инфраструктурно развитие

11. 
    
    Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
    attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
    attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
    attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
    attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
    attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
    attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
    attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г
    
    
    
    Изтегляне 4.71 Mb.
    
    Сподели с приятели: