резултати от предварителната оценка на РПР СИР 2014-2020

9. резултати от предварителната оценка на РПР СИР 2014-2020

Оценката е извършена, като са взети предвид Методическите указания за разработване на РПР (2014-2020) на районите от ниво 2 на МРР от септември 2011 г., Насоките на ЕК относно осъществяването на предварителни оценки за програмния период 2014-2020 за програми, съфинансирани от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския Социален фонд и Кохезионния фонд, както и добри насоки и практики при осъществяване на оценки на програми и проекти.

Направената оценка потвърждава, че РПР на СИР 2014-2020 г. е изготвен в съответствие с Методическите указания на МРР за разработване на Национална стратегия за регионално развитие 2012-2020 г., Регионални планове за развитие, Областни стратегии и Общински планове за развитие за периода 2014-2020 г. и е съобразен със Заданието на Възложителя, с приоритетите, целите и мерките, заложени в Националната стратегия за регионално развитие 2012-2022 г. и Националната програма за развитие „България 2020”. Регионалният план отчита основните постановки на Стратегията „Европа 2020” и на новата Кохезионна политика на ЕС за периода 2014-2020 г.

Степен на отразяване на препоръките от Доклада за предварителна оценка на проекта на Регионалния план за развитие на Североизточен район 2014-2020 г.:

Препоръки към социално-икономическия анализ

Отразена е препоръката анализът да установи настъпилите промени за периода 2007-2011 г. в икономическото, социалното, инфраструктурното развитие и състоянието на околната среда в района и в съставляващите го области, като е уеднаквена базовата статистическа информация за периода 2007-2011 г. За отделни сектори, тази препоръка е отразена съобразно наличните актуални статистически данни в официалните източници на информация.

Отразена е препоръката, при определяне на потенциала и възможностите на района за следващия програмен период, да бъдат посочени данни за състоянието и перспективи за развитие на важните за района икономически сектори - морска индустрия, химическа промишленост, селско стопанство, търговия и лека промишленост. Посочените сектори са дефинирани като структуроопределящи за района. Анализирани са и приоритетните за района секторни политики: Транспортна политика, Енергийна политика, Политика за опазване на околната среда, Политика за туризма, Интегрирана морска политика.

Отразени са препоръките да бъдат изведени в приложения резултатите от анкетното проучване сред местните администрации и частта „Състояние на регионалната икономика и тенденции”.

Отразена е препоръката да бъдат отбелязани коректно всички източници на информация.

Препоръки към анализа на интегриране на глобалните цели за опазване и възстановяване на околната среда и адаптирането на района към изменението на климата

Отразена е препоръката да се добави анализ на климатичната сигурност на района . Анализът на климатичната сигурност е обособен в отделна секция, като са описани 7-те тематични области, въз основа на които се оценява индекса за КС и се следи състоянието на региона, посочени са оценките по тематични области и общата оценка за района.

Отразена е препоръката да се преработят отделни точки от „силни страни” и „слаби страни”, като информацията е допълнена и доразвита в социално-икономическия анализ. В съответствие с препоръката, формулираните заплахи са допълнени и съобразени с актуалните проблеми за района.

Препоръки към стратегическта част - визията, целите и приоритетите за развитие на района за периода 2014-2020 г.

Отразена е препоръката да се прецизира съдържанието на визията. Определените приоритети и специфични цели са съобразени с насоките на НСРР 2012-2022 г. като брой и начин на формулиране, както и със спецификата на района и възможността за реализиране, като са отчетени и резултатите от проведеното анкетно проучване.

Отразена е препоръката да се отчете спецификата на региона по отношение на вътрешнорегионалните различия. В стратегическата част са посочени приоритетите по отношение преодоляване и/или намаляване на вътрешно регионалните различия.

Отразена е препоръката целите и приоритетите да отговарят на конкретните нужди на региона.

Не са отразени препоръките за преформулиране на Приоритет 2.3. „Интегрирано селищно развитие и екологизация на жизнената среда” и обединение на съдържанието му с Приоритет 3.2. „Подкрепа за развитие на йерархизирана система от градове–центрове и малки градове в селските периферии на района”. Формулировката и съдържанието са съобразени с насоките на НСРР 2012-2022 г. и резултатите от анкетата с представителите на РСР СИР и общините в района.

Препоръки към оценката на финансовите ресурси за постигането на целите на плана

Отразена е препоръката да се прецени обема на предполагаемите средства, предвид характерните особености на региона и приоритетните области на развитие. Представено е индикативно разпределение на необходимите ресурси с натрупване по години и приоритети за постигане на целите на РПР, както и времевото разпределение на ресурсите по години.

Отразена е препоръката да се конкретизира източника на информация за отделните индикатори – за Общите количествени индикатори и Специфичните индикатори.

Частично е отразена препоръката да се прецизират и допълнят с липсващи изходни и целеви стойности част от индикаторите, съобразно наличните данни.

Отразена е препоръката да се включат допълнителни индикатори по отношение на някои специфични цели и да се премахнат неприложимите или слабо свързани с изпълнението на приоритетите индикатори. Индикаторите са съобразени с изпълнението на специфичните цели и индикативните дейности за постигането им, отчитат особеностите на района и наличността на източници на информация.

Отразена е препоръката да се включат предложенията на партньорите в изготвянето на РПР. Съобразени са резултатите от проведеното анкетно проучване сред членовете на РСР СИР, в т.ч. и предложенията на социално-икономическите партньори, и са включени в съответните раздели на проекта на РПР СИР 2014-2020 г. В хода на обсъждането на проекта на плана на две поредни заседания на РСР СИР /на 04.10.2012 г. и на 04.12.2012 г./ са взети предвид направените предложения от представители на общините в района, както и от представители на изпълнителната власт, бизнеса научни институти и НПО, свързани с морската политика. В процеса на разработване на РПР на СИР 2014-2020 г. всички материали са публикувани на интернет страниците на областните администрации в района и на Министерство на регионалното развитие.

Частично е отразена препоръката да се опишат възможностите за финансов инженеринг и да се добавят конкретни възможни мерки за насърчаване на публично-частното партньорство, които са систематизирани в РПР СИР.

Отправените в предварителната оценка на РПР на СИР 2014-2020 г. препоръки за подобряване на различни части на плана са отразени в значителна степен, текстът е прецизиран и са нанесени технически корекции.

Неразделна част от Предварителната оценка на проекта на РПР СИР 2014-2020 г. е Доклада за Екологичната оценка на Регионалния план за развитие. Процедурите по екологичната оценка на плана приключиха с постановено на 15.05.2013 г. Становище по ЕО от министъра на околната среда и водите
Предвидени мерки в Становище № 2-1/2013 г. от 15.05.2013 г. на министъра на околната среда и водите по Екологичната оценка на Регионален план за развитие на Североизточен район за периода 2014-2020 г.

I. Мерки и условия за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от прилагането на РПР на СИР:

А. Общи:

1. Инвестиционни предложения/планове, програми или проекти, за които се изисква ОВОС/ЕО (по реда на глава шеста на 300С и оценка за съвместимостта с предмета и целите на опазване на защитени зони (по реда на ЗБР) да се одобряват по реда на съответния специален закон само след произнасяне с акт за съгласуване от компетентните органи по околна среда и при съобразяване с препоръките от извършените оценки, както и с условията в съответния акт.

1. 
   При реализацията на съответните дейности да се вземат предвид границите и режимите на всички защитени по реда на специален закон територии и зони, като:
   

• 
  зоните за защита на водите по реда на чл. 119а от Закона за водите и предвидените за тях мерки за опазване в Плановете за управление на речните басейни (ПУРБ) в Дунавски и Черноморски райони;
  
• 
  паметниците на културата и на техните охранителни зони;
  
• 
  защитените територии, определени със ЗЗТ, заповедите за обявяването им и с утвърдените планове за управление;
  
• 
  защитените зони: обявени със заповед по чл. 12, ал. 6 от ЗБР; включени в списъка по чл. 10, ал. 4 от ЗБР, обнародван в "Държавен вестник"; разгледани и одобрени по принцип от Националния съвет по биологичното разнообразие, независимо дали са отложени за допълнително проучване и разглеждане, или са включени в списъка по чл. 10, ал. 3 от ЗБР за внасяне в Министерския съвет за приемане;
  
• 
  санитарно-охранителни зони, водите в зоните за съществуващо и перспективно ползване (зони за къпане и др.).
  

2. 
   За предотвратяване на негативното въздействие върху водните тела и зоните за защита на водите от предвидените дейности в РПР на СИР трябва да се съблюдават следните мерки от Раздел 7 Кратък преглед на програмата от мерки за постигане на целите за опазване на околната среда на ПУРБ в Дунавски и Черноморски райони:
   

• 
  Прилагане на добри земеделски (в т.ч. „Правила за добрите земеделски практики", одобрени със Заповед на МЗХ)и фермерски практики;
  
• 
  Прилагане на водоспестяващи техники и технологии за напояване;
  
• 
  Контрол върху прилагането на торове и препарати, вкл. прилагане на задължителните за земеделските стопани по нитратната директива общи и допълнителни мерки и мерки при съхранение на азотосъдържащи торове, (органични и минерални/неорганични) по „Програма от мерки за ограничаване на замърсяването с нитрати от земеделски източници в уязвимите зони" (приета със Заповед на МОСВ и МЗХ);
  
• 
  Контрол на водовземането;
  
• 
  Изграждане на санитарно-охранителни зони около водоизточниците за питейно-битово водоснабдяване;
  
• 
  Изграждане и реконструкция на „В и К" мрежи, ПСОВ, депа за отпадъци и др.
  

3. 
   При проектиране на обекти в зони в риск от ерозия, свлачища, срутища, наводнения да се предвидят мерки за предотвратяване на тези процеси.
   
4. 
   Развитието на туризма да става съобразно нормите за рекреационно натоварване и съобразяване със статута на територията.
   
5. 
   Развитието на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) да става в съответствие с мерките и ограниченията в Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници за периода 2011-2020 г.
   
6. 
   При изпълнение на дейностите по Приоритет 1.5 „Опазване на околната среда в района и щадящо използване на териториалните ресурси " да се предвидят екологичните рискове, свързани с евентуални бъдещи наводнения като за целта бъдат взети предвид разработените от Басейновите дирекции Предварителни оценка на риска от наводнения, в които са определени районите с потенциален риск от наводнения.
   

1. Министерство на регионалното развитие да изготвя в рамките на предвидените междинна и последваща оценка на плана, доклади по наблюдението и контрола на въздействието върху околната среда при прилагането на РПР на СИР 2014­2020 г., включително на мерките за предотвратяване, намаляване или възможно най-пълно отстраняване на предполагаемите неблагоприятни последствия от осъществяването на плана. Изготвените доклади, които да представляват и доклади по смисъла на чл. 30, ал. 1 от Наредбата за ЕО, да се представят своевременно в МОСВ (дирекция «Превантивна дейност») за одобряване, преди обсъждането на междинната и последващата оценка на плана от Регионалния съвет за развитие.

2. Наблюдението и контролът на въздействията върху околната среда при прилагането на РПР на СИР 2014-2020 г. да се извършват въз основа на специфичните екологични индикатори за проследяване на реализацията на плана, предвидени в т. 7 на проекта на плана и следните допълнителни мерки и индикатори:

Мярка: Осигуряване на добро качество на питейните води;

Индикатори: Реконструирана водопроводна мрежа, км; Новоизградена водопроводна мрежа, км; Новоизградени водоизточници за питейно-битови цели, бр.; Новоизградени пречиствателни станции за питейни води, бр.;

Източник на информация за стойностите на индикаторите - ВиК-дружествата.

Мярка: Развитие на канализационната система;

Индикатор: Урбанизирани територии (%) и население (%), включени към канализационната система;

Източник на информация за стойностите на индикатора - ВиК-дружествата.

3. При констатирани неблагоприятни последствия върху околната среда да се предложат предприемат своевременни мерки за възможното им отстраняване.

Препоръките от Екологичната оценка и от Становището на МОСВ са включени в аналитичната и стратегическа част на РПР СИР 2014-2020 г.

Икономическото състояние на Североизточния район е на сравнително добро равнище. Районът се нарежда на четвърто място сред районите от ниво 2 в страната по основните показатели за равнище на икономическо развитие. На неговата територия са разположени 13.8 % от предприятията от нефинансовия сектор в страната, работят 11.7% от заетите лица, разпо­лага с 12.6 % от дълготрайните материални активи и се реализират 10.8% от приходите от дейността на предприятията от нефинансовия сектор за страната².

Районът разполага със значителен икономически потенциал за развитие на бизнес и за нарастване на чуждестранните инвестиции - стратегическо географско разположение, добре изградена транспортна инфраструктура и подходящи природни условия.

Североизточният район, както и останалите български райони по обем на БВП е сред районите с най-малки обеми на създадения БВП в ЕС.

В сравнение с най-големия район от ниво 2 на ЕС Île de France, който обхваща Париж и региона около него, българските

Диаграма 2 Източник: ЕВРОСТАТ	райони създават от 0.50% до 2.94% през 2008 г. от неговия БВП, като СИР отчита 0.71 %. Сравнението с най-малкия по обем на създаден БВП район в ЕС - Åland, Финландия (с население от 27 300 д. през 2008 г.) показва, че обемът на БВП в СИР е 3 пъти по-голям.
Диаграма 3 Източник: ЕВРОСТАТ	По равнище на БВП по ППС на човек от населението, районите на България също значително изостават от средното равнище в ЕС, както и от водещите райони по този показател. СИР е на равнище от около 30% от средното ниво на ЕС, много близко до последния в класацията по този показател район в ЕС - Nord-Est, Румъния, и много далеч от Inner London.

СИР е на едно от последните места по Регионален БВП на глава от населението по паритет на покупателна способност (PPS) в % от средното ниво в ЕС-27, въпреки че темпът на нарастване на БВП за периода 2000–2008 г. отбелязва устойчивост. През 2009 г. обаче е налице спад по този показател с 1,3 процентни пункта - от 37 % през 2008 г. на 35.7 % през 2009 г. Този спад след 2008 г. се отбелязва и общо за страната, както и за всички български райони от ниво 2 с изключение на Югозападния район.

Диаграма 4 Регионалният БВП на човек от населението в стандарти на покупателната способност (2006-2009 г.) по райони от ниво 2, дял от средното за ЕС-27 (в %)

Диаграма 5

В национален план, стойността на произведения брутен вътрешен продукт (БВП) по текущи цени за СИР за 2010 г. възлиза на 7 503 млн. лв. Неговият принос в националния брутен вътрешен продукт е 10.6%, което го нарежда на четвърто място след ЮЗР, ЮЦР и ЮИР. Приносът на СИР и на другите райони взети заедно е почти изравнен с приноса на ЮЗР /48.3%/. По показателя БВП на човек от населението за 2010 г. Североизточен район е на трето място в страната след ЮЗР и ЮИР. Средната стойност на БВП на човек от населението в СИР през 2010 г. е 7 612 лв. при среден показател за страната от 9 359 лв.

Диаграма 6 Източник: НСИ

В разпределението на БВП по райони от ниво NUTS 3 (области) за 2009 г. с най-голям дял е област Варна – 81.8 % от общия за Североизточен район БВП, а с най-малък - област Търговище (12,1 %). Област Добрич и Шумен са с близки стойности, съответно 19.0 % и 18.2 %.

Диаграма 7 Източник: НСИ

Средната стойност на БВП на човек за 2009 г. в област Варна (9 622 лв./човек) е над средната стойност на индикатора за района (5942 лв./човек), както и за страната (9 007 лв./човек), въпреки че, в сравнение с 2008 тя отчита намаление. Останалите области – Добрич, Търговище и Шумен, са значително под средното ниво за страната и района. И при тях, след повишаването на нивата през 2008 г., вече през 2009 се наблюдава обратна тенденция, но все пак, с изключение на област Шумен, не са достигнати по-ниските нива от 2007 г.

Вътрешнорегионалните различия по отношение на БВП в района са значителни - област Варна участва с 61.6% докато Търговище с 9.1%. Такива различия се наблюдават и по отношение на показателя БВП на човек, което характеризира равнището на регионалното развитие. За област Варна, този показател за 2010 г. е 131.5% от това на района, докато за другите три области, процентът се движи от 69,1 до 73,5.

Ускоряването на регионалния растеж на СИР е важна задача пред регионалната политика, което е свързано с целенасочена подкрепа за преодоляване на негативните тенденции по отношение на количеството и качеството на факторите на растеж и преодоляване на неговото изоставане в социално-икономически план.

Българските райони по обем на създадената БДС са сред изостаналите в ЕС. В сравнение с най-големия район от ниво 2 на ЕС Île de France, който обхваща Париж и региона около него, българските региони през 2008 г. създават от 0.46% за СЗР до 2.73% за ЮЗР от неговата БДС.

Диаграма 8 Източник: ЕВРОСТАТ	СИР се доближава по-скоро до района с най-ниската БДС в тази класация – СЗР със своите 0.66 %. БДС по базови цени за СИР за всички дейности по НКИД за 2008 г. е 151 пъти по-ниска от тази на Île de France и 4 пъти по-ниска от БДС на ЮЗР.
Диаграма 9 Източник: НСИ, 2010 г.	Североизточният район има 10.64% принос в БДС на страната. Отчетенaтa стойност на брут­ната добавена стойност за 2010 г. - 6 461 млн. лева, нарежда Се­веро­източния район на четвърто място след Югозападния, Южния централен и Югоизточния район. С последния по нива на този индикатор – СЗР, доближават своите стойности, а разликата му с първия – ЮЗР, е около 5 пъти.