Съдържание страница 1 Въведение 5 1 Обхват на наръчника 5
Минимални технически изисквания за дизеловите мотори, други изисквания за автомобилите?
Изтегляне 2.5 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Какво количество гориво може да се замени със CNG Как се променя консумацията Как се променят емисиите на вредни вещества
- Колко струва преоборудването
- Приложение 9 – Съкращения
- Приложение 10 – важни доклади от Туининг-проекта
Минимални технически изисквания за дизеловите мотори, други изисквания за автомобилите? За да бъде целесъобразно преоборудването на един употребяван автомобил или автобус за работа с dual- fuel, следва да има остатъчен пробег, позволяващ откупуването на автомобилната газова инсталация. В зависимост от цената на инсталацията за работа с двойно гориво и съотношението на цените на природния газ и дизелово гориво минималните изисквания за пробег са различни. Техническите предпоставки са свързани със състоянието на автобуса, което трябва да позволява пробег над 140 000km в продължение на 3 години. Какво количество гориво може да се замени със CNG? Как се променя консумацията? Как се променят емисиите на вредни вещества? При използване на смесено гориво – дизелово гориво и природен газ, степента на замяна на дизеловото гориво с газ е до 85%. При газификацията на автотранспорта се премахват емисиите на серни оксиди и оловни съединения. Намаляват емисиите на CO и NOx с 50-60%, а на твърдите частици – до 80-90%. Колко струва преоборудването? Средната цена за преоборудване на един автобус зависи от типа на системата за dual fuel. Тя варира в граници от USD 3,000 до USD 12,000. Какви инфраструктурни промени са необходими за движението на автомобилния парк на dual-fuel? Необходимо е проучване за всеки отделен случай, за да се определи броят на изгражданите автомобилни газокомпресорни станции, тяхната конфигурация, производителността, броя на зареждащите колонки, типа на накрайниците и др. Средната цена на една газокомпресорна станция е USD 200,000 - 350,000. Приложение 9 – Съкращения РИОСВ Регионален инспекторат на околната среда и водите MОСВ Министерство на околната среда и водите НИМХ Национален институт за метеорология и хидрология µg микрограм µm микрометър PM фини прахови частици PM10, PM10 фини прахови частици с аеродинамичен диаметър < 10 µm PM2.5, PM2.5 фини прахови частици с аеродинамичен диаметър < 2.5 µm SO2, SO2 серен диоксид NO2, NO2 азотен диоксид ЛОC летливи органични съединения MWh мегаватчас НДНТ (BAT) най-добра налична техника ИАОС Изпълнителна агенция по околна среда КАВ качество на атмосферния въздух ОВОС оценка на въздействието върху околната среда ДОП долен оценъчен праг AП алармен праг СДТ среднодневен трафик, брой автомобили за 24h Приложение 10 – важни доклади от Туининг-проекта
1 1999/30/EC: без допустимо отклонение 2 1999/30/EC: да не се превишава повече от 3 пъти на календарна година 3 1999/30/EC: от 19. юли 2001 г. 4 1999/30/EC: 500 µg/m3 5 1999/30/EC: от 19. юли 2001 г. 6 1999/30/EC: да не се превишава повече от 18 пъти на календарна година 7 1999/30/EC: от 19. юли 2001 г. 8 1999/30/EC: допълнителен текст „минимум 100 km2 или“ 9 1999/30/EC: от 19. юли 2001 г. 10 1999/30/EC: да не се превишава повече от 35 пъти на календарна година 11 1999/30/EC: ДО и неговото линейно намаляване започват от 1.1.2001 г., дата за достигане 1.1.2005 г.; Нар.№ 9: ДО и намаляването му започват на 31.12. 2003 г. 12 1999/30/EC: 40 µg/m3 13 1999/30/EC: ДО и неговото линейно намаляване започват на 1.1.2001 г., дата за достигане 1.1.2005 г.; Нар.№ 9: ДО и намаляването му започват на 31.12. 2003 г. 14 1999/30/EC: ДО и неговото линейно намаляване започват на 1.1.2005 г.; Нар.№ 9: ДО и намаляването му започват на 1.1.2008 г. 15 1999/30/EC: няма определени норми; PM2.5 обаче следва да бъдат измервани 16 1999/30/EC: за определени точкови източници 1.0 µg/m3 до 1.1.2005 г.; Комисията трябва да бъде уведомена; в този случай нормата от 0.5 µg/m3 трябва да бъде достигната до 1.1.2010 г. 17 градска / крайградска или градска фонова / крайградска фонова / регионална / отдалечена/ транспортна / промишлена 18 Подходящи suitable елементи на димния газ са тези, които могат да бъдат определяни чрез непрекъснати измервателни уреди и същевременно са налични в достатъчно висока концентрация. Такива са напр. кислородът, въглеродният диоксид, въглеродният моноксид, серният диоксид, азотните окиси или общият въглерод. Кой от тях ще бъде наистина използван, трябва да бъде решено според конкретния случай. 19 Така например, да се знае температурата на димния газ е от елементарно значение за избора на уплътняващите материали за праховото пробовземане. Освен това, ако се налага, трябва да е известен и приблизителният състав на димния газ, за да може да се избегнат смущения в метода за определяне поради други компоненти на димния газ. 20 Инструкция за изчисляването може да се намери в стандарта VDI 2066, част 1 „Измерване на прахови частици. Измерване на прахови частици в струйни газове. Гравиметрично определяне на праховото замърсяване. Основи“. 21 Образец може да се намери в РИОСВ, отдел Перник. 22 Целта на тестовете за пригодност е – просто казано – да се определи също и една минимална стабилност за нулева точка, референтна точка (измервателен сигнал за около 75% от измервателния обхват), както и минимална линейност на характеристичната линия на устройството и, освен това, функционалната ефективност в продължение на поне три месеца при промишлената инсталация. 23 Един нулев сигнал за ток от 4 mA се описва като т.нар. „жива нулева точка“. Когато се използва напр. записващо устройство и обхват на измерване 0...20 mA, е по-лесно да се направи ясна идентификация на отрицателно отместване на нулевата точка. 24 В този случай ще е много удобно директно графично представяне под формата на линейна диаграма, тъй като промените могат да се откриват по-бързо, отколкото в табличен списък. 25 Периодът, траещ между пускането на калибрационен газ в устието на сондата и достигането на индикация от измервателното устройство за 90 % от концентрацията на калибровъчния газ. 26 За целта трябва да е известен целият подаден/”доставен” газов обем, иначе няма да е възможно да се направи изчисление за концентрацията. 27 напр. пълно превръщане на NO в NO2. 28 Като например измерването на диоксини/фурани съгласно DIN EN 1948-1 „Емисии от стационарни източници. Определяне на масовата концентрация на диоксини/фурани. Част 1: Пробонабиране“ 29 Например определянето на HCl съгласно DIN EN 1911 „Емисии от стационарни източници. Ръчен метод за определяне на HCl. Част 1: Пробонабиране на газове” 30 Както е известно, при провеждането на мрежово измерване цялото напречно сечение за пробовземане следва да се раздели на няколко еднакви части от сечението. Балансовите точки за всяка част от сечението се разглеждат като представителни за съответната част от сечението и се използват при пробонабирането. 31 Равноскоростното, или изокинетичното, пробонабиране е особен случай на пропорционал-ното на скоростта пробонабиране: скоростта на всмукване в смукателната дюза е идентична на скоростта на потока извън дюзата. 32 Типичното за един конвенционален метод е, че процедурата по пробовземането и анализът на пробата определят резултата от измерването; с други думи: измервателният резултат зависи от манипулацията на пробата. Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Air -> Naredbi KAV -> Instrukcii KAV Instrukcii KAV -> Инструкция за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове за нивата на серен диоксид, азотен диоксид и озон Instrukcii KAV -> Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества, в районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух Air -> Министерство на околната среда и водите методика Изтегляне 2.5 Mb. Сподели с приятели:
|