Установяване и контролиране на работното състояние, за което се провежда измерването

2.4 Установяване и контролиране на работното състояние, за което се провежда измерването

Операторът на инсталацията трябва също да се погрижи за поддържането на постоянното работно състояние или състояния, необходими за измерването, по време на целия период на измервания и пробонабирания. Вероятно за това ще се изискват значителни усилия по координацията: например при горивни инсталации трябва да се гарантира, че произвежданата топлинна енергия може също така да бъде и изкупена (потребена). От друга страна, при някои производствени процеси се изисква натрупване на материал за по-дълъг период от време, за да може да се осигури достатъчно дълготраен производствен процес.

По време на самите измервания персоналът, който отговаря за тях, трябва да се убеди, че работното състояние, необходимо за измерванията, действително е това, като за целта сами упражняват надзор на регулярни интервали от време. Измервателните данни, характеризиращи работното състояние, следва да се регистрират. Не бива да се подценява свързаната с това работа. Понякога провеждащият измерването се нуждае от значително количество време, за да може да получи информацията за работата на инсталацията така, че да е в състояние да установи най-важните работни състояния, да идентифицира съответстващите им данни и да ги запише надлежно в протокола. В идеалния случай задача на ръководещия измерването ще бъде да се погрижи за това и да осигури координацията с пробовземането.

2.5 Записване на данни в протоколи и оценка

• 
  Воденето на протоколи трябва да е съобразено със задачата по измерването.
  
• 
  Протоколите трябва да се водят незабавно след съответните събития
  
• 
  Протоколите трябва да се водят така, че да са разбираеми дори и без помощта на персонала, който извършва измерванията.
  
• 
  Протоколите са бележници. Обикновено те се водят ръкописно и са един от “подпорните камъни” за последващия доклад. Препоръчително е да се пише и чертае с устойчив на водата и неизтриваем материал.
  
• 
  Всяка страница от протокола следва да има дата, номер и да указва причината за воденето на протокола (e.g.напр. „Emission measurementsЕмисионни измервания в дружество “Едикаквоси”, ТЕЦ [котел 1 ]“).
  

• 
  Протокол за събитията, протекли по време на измерването (паметни бележки от обсъжданията, паметни бележки за работните процеси, за процеса по измерването и т.н.).
  
• 
  Протокол (предварително отпечатан формуляр, съставен в рамките на планирането на измерването в началото на самите измервания), в който да се записват специфичните за работата параметри.
  
• 
  Протоколи за пробовземанията (по един лист за всяко пробовземане).
  
• 
  Протоколи за други дейности, свързани с измерванията (e.g.напр. калибриране на уредите за непрекъснато измерване, протоколи за регистриране на рамковите условия, протоколи, съпътстващи анализите на място).
  

Протоколите следва да се съхраняват, както и другите важни писмени документи, отнасящи се към дадена измервателна програма. Впрочем към тези документи спадат например inclписмена кореспонденция, планът за измерването, както и не на последно място – докладът от измерването.

Що се отнася до измерването, образцовият доклад за емисионно измерване, приет от немската Федерална Агенция за контрол на емисиите (LAI), е установилата се в GermanyГермания форма. Този доклад го има вече и на български и може също да се използва в България. Специално внимание следва да се отдели на следните изисквания:

• 
  Описание на инсталацията, на емисионните източници и на влаганите в процеса вещества. Инсталацията трябва да е описана еднозначно и разбираемо. На база на доклада трябва да е разбираемо и за трети лица, дали напр. на измерваната инсталация от последното измерване са настъпили промени, вкл. и от строителен тип, които евентуално да са се отразили или биха могли да се отразят на поведението на емисиите. По-нататък може да посочим да се има предвид, че в Германия подобни доклади се използват също и за определяне на най-добрата налична техника за съответните инсталации, пречистването на димните газове и поведението на емисиите и по този начин, освен чисто работния и изпълнителен контрол, имат далеч по-важна функция от законодателна гледна точка.
  
• 
  Измервателните пунктове трябва да са ясно описани. Видът на пробовземането оказва влияние на резултата от измерването, което не бива да бъде подценявано; грешки при пробовземането не могат да се поправят, даже и след това да се използват много добри аналитични инструменти.
  
• 
  Измервателните методи трябва да се еднозначно характеризирани. Нерядко измервателният метод определя и стойността от измерването или стойността от измерването може да бъде правилно оценена, само ако се знае какъв е точният измервателен метод.
  

Ако е известен средният масов разход на горивото и химичният му състав от гледна точка на основните му химически съставки, както и съдържанието на кислород в димния газ, може да се направи тест за достоверност за обемния поток на димния газ, както и съответно да се направи опростено изчисление за един реалистичен среден обемен поток, въз основа на формулите и обясненията, дадени по-долу:

Състав на горивото като масов дял на следните компоненти:

C -въглерод, H-водород, O-кислород, S-сяра, A-пепел, W-вода

Сборът на тези компоненти трябда да се приведе към 1, така че

C+H+O+S+A+W = 1

Формули за стехиометрично изгаряне на гориво с атмосферен въздух:

Долна топлина на изгаряне в kj/kg гориво: (33900xC+117000x(H-O/8)+10500xS-2500xW)
Минимално изискване за кислород VO_min в Nm³ O₂/kg гориво=(C/12+H/4-O/32)x 22,4

Минимално изискване за въздух Vair_min в Nm3 въздух/kg гориво = VO_min/0,21

V_CO2min в Nm3/kg гориво = 1.8533 x C,

V_N2min в Nm3/kg гориво = Vair_min x 0,79

V_H2Omin в Nm3/kg гориво = 11,11 x H + 1,243 x W

Vдим.газ_min_сух в Nm3/kg гориво = V_CO2min + V_N2min

Vдим.газ_min_мокър в Nm3/kg гориво = V_CO2min + V_N2min + V_H2Omin
Излишък на въздух на база съдържанието на кислород, измерено в сухия димен газ,

Дял на съдържанието на кислород в сухия димен газ: Oc (e.g.напр. съдържание 6% -> Oc =0,06)

Излишък на въздух при изгарянето:

Vair_exc в Nm3/kg гориво = (Oc x Vдим.газ_min_сух)/(0,21-Oc)

Vдим.газ_total_сух = Vдим.газ_min_сух + Vair_exc

Vдим.газ_total_мокър = Vдим.газ_min_мокър + Vair_exc
Въз основа на тези специфични обеми може да се изчисли общият обем в Nm3/h на база масовия разход на гориво в kg/h. В това изчисление не са включени всички аспекти на изгарянето (e.g.напр. съдържанието на вода в атмосферния въздух, който е средата за изгарянето, или непълното изгаряне на горивото), но методът е достатъчно добър, за да се провери измерената струя на димния газ, или да се направи оценка за една реалистична струя на димния газ, която да се използва в дисперсионното моделиране.
Ето един пример:

Гориво въглища,C=0,20; H=0,02; O=0,08; S=0,01, A=0,55; W=0,13 (такива биха били e.g.напр. Пернишките въглища)

Долна топлина на изгаряне в kj/kg гориво:

(33900x0,2+117000x(0,02-0,08/8)+10500x0,01-2500x0,13) = 7730 kj/kg

Vair_min = 0,429/0,21 = 2,044 Nm3/kg

V_CO2min = 1.8533 x 0,2 = 0,371 Nm3/kg

V_N2min =2,044 x 0,79 = 1,615 Nm3/kg

V_H2Omin = 11,11 x 0,02 + 1,243 x 0,13 = 0,384 Nm3/kg

Въз основа на предположението за пълно стехиометрично изгаряне, минималният обем димен газ ще се получи така:

Vдим.газ_min_сух = 0,371 + 1,615 = 1,986 Nm3/kg

Vдим.газ_min_wet = 1,986+0,384= 2,37 Nm3/kg

Vair_exc = (0,13 x 1,986)/(0,21-0,13) = 3,22 Nm3/kg

Vдим.газ_total_сух = 1,986 + 3,22 = 5,21 Nm3/kg

Vдим.газ_total_мокър = 2,37 + 3,22 = 5,59 Nm3/kg
(само за сравнение – съдържанието на кислород 6%, което е типичното референтно съдържание при допустимите норми, би дало като резултат специфичен обем на излишен въздух само 0,79 Nm3/kg.

Тогава струята на димния газ ще бъде много по-малка.

Приложение 3a – Разположение на площите от 1km2 за битово отопление

Приложение 3b - Резултати от емисионни измервания за битово отопление с кафяви въглища