Съдържание страница 1 Въведение 5 1 Обхват на наръчника 5

На последната таблица е показан съставът на транспорта на пункт №16 “Път към Гърция”. Поради факта, че преобладава транспортът на дълги разстояния, делът на тежките камиони с 5 или повече оси е забележително голям. Той е 7,9 % от общия обем на транспорта или 23,4 % от всички камиони.

Чрез тези резултати се получават първоначални насоки за състава на автомобилния парк в българските промишлени градове, които може да са от полза за по-нататъшна оценка на емисиите от транспорт на други места.

След това трябва да се съставят данните за 24-часовите прогнози за различните улици или пътни сегменти и да се подготвят по начин, подходящ за задаването им в системата за дисперсионно моделиране.

Приложение 4b – Формуляр за преброяване – подробен вариант

Приложение 4d - Пример от каталога с подлежащи на преброяване превозни средства

Приложение 5a – Онагледяване на емисионните източници в GIS (географска инф. система)

Фигура A5-1 Разположение на емисионните източници:



Приложение 5b – Онагледяване на резултатите от изчисленията в GIS

Фигура A5-2: NO2 – Произход на замърсяването

Приложение 5c - Онагледяване на резултатите от изчисленията в GIS

Приложение 5d – Библиография към Раздел 6.3 – Дисперсионно моделиране

BASt (1986): Straßenverkehrszählungen 1985 в der Bundesrepublik Deutschland. Erhebungs- und Hochrechnungsметодik. Schriftenreihe Straßenverkehrszählungen, H. 36. Im Auftrag des Bundesministers für Verkehr, Bergisch Gladbach, 1986. Hrsg.: Bundesanstalt für Straßenwesen, Bergisch Gladbach.

Flassak, Th., Bächlin, W., Bösinger, R., Blazek, R., Schädler, G., Lohmeyer, A. (1996): Einfluss der Eingangsparameter auf berechnete Immissionswerte für Kfz-Abgase – Sensitivitätsanalyse. В: FZKA PEF-Bericht 150, Forschungszentrum Karlsruhe.

Hanna, S.R. (1993): Uncertainties in air quality model predictions. Boundary Layer Meteorology 62: 3-20.

Romberg, E., Bösinger, R., Lohmeyer, A., Ruhnke, R., Röth, E. (1996): №-NO2-Umwandlungsmodell für die Anwendung bei Immissionsprognosen für Kfz-Abgase. Hrsg.: Gefahrstoffe-Reinhaltung der Luft, Band 56, Heft 6, S. 215-218.

Röckle, R., Richter, C.-J. (1995): Ermittlung des Strömungs- und Konzentrationsfeldes im Nahfeld typischer Gebäudekonfigurationen – Modellrechnungen –. Abschlussbericht PEF 92/007/02, Forschungszentrum Karlsruhe.

Schädler, G., Bächlin, W., Lohmeyer, A., van Wees, T. (1996): Vergleich und Bewertung derzeit verfügbarer mikroskaliger Strömungs- und Ausbreitungsmodelle. В: Berichte Umweltforschung Baden-Württemberg (FZKA-PEF 138).

Schatzmann, M. (1979): An Integral Model of Plume Rise. Atmospheric Environment, Vol. 13, pp. 721-731.

Thomas, P., W. Hübschmann, H. Schüttelkopf и S. Vogt (1983): Experimental determination of the atmospheric dispersion parameters at the Karlsruhe Nuclear Research Center for 160 m и 165 m emission heights. Part 1: Measured data. Report of Karlsruhe Nuclear Research Center.
Приложение 6 – Зависимости между средногодишната стойност и краткосрочната концентрация
1. Общи забележки
Освен нормите за съответните средногодишни стойности за NO₂, SO₂ и PM10, Наредба № 9 и базовата европейска Директива 1999/30/EC определят краткосрочни норми, които могат да бъдат превишавани в ограничен брой случаи на година. За изчисляването на характерните краткосрочни стойности за местното КАВ, които да могат да се сравняват с тези норми, традиционният подход чрез класическите изчисления на дисперсията на база времеви редове, включващи една или повече години, не се оказва много приемлив поради разходите, свързани със събирането на необходимите входни данни и несигурностите на нормално очаквания резултат от изчисленията (вж. Clai et al., 1999).

По-долу е описана процедура за оценка, прилагана в SELMA^GIS за установяване на корелация между средногодишните стойности, изчислени със SELMA^GIS, и честотите на превишение. Основа на този базиращ се на оценка метод са били данни от измервания на различни станции, като се има предвид, че статистическата сигурност на прогнозите нараства с нарастване броя на включените измервателни стойности.

За да се оценят честотите на превишение, трябва да се използват измервателни данни, събрани от автоматичните измервателни станции. Тук трябва да се обърне внимание на изискването за оценката – да се въведат колкото е възможно повече данни от различни типове измервателни станции (напр. измервателни станции на открито, измервателни станции близо до големи емисионни източници като улици и/или промишлени инсталации, измервателни станции в улични каньони с плътно застрояване, както и измервателни станции за градска фонова концентрация). Първата стъка се състои в анализирането на данните от качествено осигурените времеви редове от измерванията, за да може да бъдат определени някои статистически параметри като средногодишна стойност и съответстващата честота на превишение за всички налични станции. Добро средство при тази задача би била напр. таблична програма или друг софтуерен продукт.

Следващата препоръчвана стъпка е начертаването на изчислените параметри в една двуизмерна диаграма (т.нар. “диаграма на разсейване” – scatter plot), нанасянето на средногодишните стойности на оста x и съответстващата честота на превишение при различните стойности за краткосрочна концентрация на оста y. Анализът трябва да се направи отделно за всеки замърсител и за всички краткосрочни стойности. Като резултат от това ще се получат двуизмерни диаграми, съдържащи различни “разсейки”. Тези видове диаграми първо следва да бъдат проверени за достоверност и основна структура. Напр. ако средно-годишните стойности са много ниски, би трябвало да се очаква също и малък брой честоти на превишение, докато ако средногодишните стойности са доста високи, те могат да корелират с доста високи честоти на превишение. Всяка една екстремна точка на диаграмата следва да бъде подложена на особено качествено осигуряване.

Следващата стъпка ще бъде търсенето на функционална зависимост между средногодишната и съответстващата честота на превишение. В това отношение полезно би било напр. да се използва опитът, получен от други набори данни от измервания. Трябва обаче да се съблюдава, че функционалната зависимост, която трябва да бъде определена чрез наблюдения, трябва да представлява консервативна оценка. Точките-бегълци (екстремните точки), дължащи се напр. на особено неблагоприятни (и следователно необичайни) години не би трябвало да се вземат под внимание при статистическия анализ. Такъв е и подходът, използван в Германия.

Данните, получени чрез измервания в Европа и България, водят до следните формули, описващи функционалните зависимости между средногодишната и краткосрочната концентрация:
Азотен диоксид (Експоненциална функция с основа “е”):

Брой на 1-часови стойности > 200 µg/m³ = a  exp [b  NO₂ (Средногодишна)]

Пример за константи (Lohmeyer et al., 2001):

Германия/Западна Европа: a = 1.62, b = 0.061

България: a = 2.5, b = 0.055
Фигура A6-1: NO₂ - Честота на превишение на средночасовата от 200 µg/m³ като функция от средногодишната стойност за NO₂.


Серен диоксид:

• 
  Брой на 1-часовите стойности > 350 µg/m³
  

c x exp [SO₂ (средногодишна) x d] за ср.год. стойност < S1 µg/m³

e x SO₂ (средногодишна) - f за ср.год. стойност S1 µg/m³

c = 0.53, d = 0.15, e = 5.5, f = 117, S1 = 26

• 
  Брой на 24-часовите стойности > 125 µg/m³
  

g x exp [SO₂ (средногодишна) x h] за средногодишна < S2 µg/m³

Средногодишни стойности  S2: линейно нарастване:

i x SO₂ (средногодишна) - j за средногодишна  S2 µg/m³

g = 0.25, h = 0.147, i = 1, j = 16, S2 = 21

Средногодишни стойности < S3: Експоненциална функция с основа “е”:

k x exp [PM10 (средногодишна) x l] за средногодишна  S3 µg/m³
Средногодишни стойности  S3: линейно нарастване:

m x PM10(средногодишна) - n за средногодишна > S3 µg/m³

Пример за константи (Lohmeyer et al., 2001):

k = 0.68, l = 0.147, m = 5.4, n = 110 , S3 = 27

Clai, G., Berkowicz, R., Düring, I., Ketzel, M., Lohmeyer, A., Moussiopoulos, N., Papalexiou, S. (1999): Proposal for the calculation of the high percentiles of NO₂ concentrations, necessary for the execution of EU Direktive 1999/EC. Sixth International Conference on Final Programm - Harmonisation within Atmospheric Dispersion Modelling for Regulatory Purposes. Rouen, France, 11 - 14 October 1999.

Lohmeyer, A., Moldenhauer, A. (2001): SELMA^GIS-Rechnungen für Bulgarien, Prüfung der Übertragbarkeit europäischer Korrelationsfaktoren auf Bulgarien anhand von Bulgarischen Messdaten. Auftraggeber: Bundesministerium für Umwelt, Naturschutz und Reaktorsicherheit vertreten durch MoEW, Dezember 2001.
Приложение 7 Информация за употребата на природен газ за битово отопление
Извадка от документ, подготвен от “Овергаз” АД, базиращ се на въпросник от МОСВ по време на Туининг-проекта, отнасящ се до газификацията на Перник

A. Регионално разделение на България, подготвено от Държавната Комисия за Енергийно Регулиране
Държавната Комисия за Енергийно Регулиране е разделила България на 8 газоразпределителни района:

• 
  Добруджа – с център град Варна;
  
• 
  Мизия – с център град Плевен;
  
• 
  Дунав – с център град Русе;
  
• 
  Сердика – с център град София;
  
• 
  Приморски – с център град Бургас;
  
• 
  Запад – с център град Враца;
  
• 
  Тракия – с център град Пловдив;
  
• 
  Югозападен – с център град Дупница.
  

Очаква се срокът на лицензиите да е 35 години.

В момента се подготвят търгове за избор на инвеститори, които да газифицират осемте района.
Срокът за планирането на системата за газификация е около 3-4 месеца.

B. Инвестиции на клиента
1. Такса за проучване – 5 лв; плаща се от газоразпределителното дружество;

2. Виза за проектиране – 16 лв; плаща се в общината.

3. Работен проект – 150-200 лв;

4. Съгласуване на работен проект – 60 лв.

5. Разрешение за строеж – 36 лв; плаща се в общината;

6. Договор за присъединяване към мрежата – 174лв; плаща се от газоразпределителното дружество;

7. Строително-монтажни работи:

Отоплителна инсталация – 500 лв за материали и труд;

Съоръжения – котел – 1000-2000 лв;

Газова инсталация – полагане на тръбопровод –25 лв/m²; над 10m –250 лв (фиксирана сума);

Монтаж и настройка на котела – 200 лв;

8. Независим строителен надзор – 2% от стойността на строително-монтажните работи

9. Проверка и освидетелстване на вътрешно-газовата инсталация – 110 лв. Прави се от лицензираната фирма “Газтек-БГ” АД.
Обща сума: 2000-3550 лв.

C. Цени и консумативи
1. Съгласно Наредба от Държавната Комисия за Енергийно Регулиране, цените на природния газ се определят на основата на разходите на инвеститорите. Газорезпределителните дружества са с различни цени за различните потребителски сектори.

2. От 01.04.2002г. се прилагат диференцирани цени на природния газ в различните сектори, като за битови потребители приетата цена е еднокомпонентна и еднаква за всички газоразпределителни дружества в системата на ОВЕРГАЗ – 510 лв/1000m³

3. Очаква се приемането на двукомпонентни цени в сектора за битови потребители.

4. Статистически данни от средногодишно потребление на природен газ за различни групи градове:

Градове над 150 000 жители:

Средна годишна консумация на битов обект – 2 400 nm³

Средна годишна консумация на битов обект – 1 800 nm³

Представяме извлечение на таксите за редовните проверки и инспекции на газовите съоръжения и уреди съгласно Тарифа 11 за таксите, които се събират в системата на Държавната агенция по стандартизация и метрология по Закона за държавните такси:

За удостоверяване на резултатите от извършената проверка се събират такси:

за издаване на свидетелство – 1 лв

за знаци –0.2 лв

Скица на общината;

Виза за проектиране;

Договор за проектиране;

Съгласуване с:

ХЕИ;

Оправомощено лице за технически надзор;

Газоразпределително дружество.

Разрешение за строеж – община;

Договор за строително-монтажни работи;

Договор за независим строителен надзор;

Протокола за 72-часови проби;

Доклад на оправомощено лице по техническия надзор;

Доклад за независим строителен надзор

Акт 15

Средногодишната консумация на домакинство е 1 800 nm³

Извадка от документ, подготвен от “Овергаз” АД, базиращ се на въпросник от МОСВ по време на Туининг-проекта, отнасящ се до използването на компресиран природен газ (CNG, compressed natural gas).

• 
  bi-fuel – две горива с двигател с предварително запалване (Oтo)
  
• 
  dual- fuel – със смесено двойно гориво.
  

• 
  резервоари за съхраняване на компресирания природен газ при налягане 200bar на борда на автомобила;
  
• 
  средства за подготовка и подаване на газа в двигателя – клапани и многостъпален редуктор;
  
• 
  елементи на системата за управление и автоматика – електромагнитни клапани, вентили, превключватели и смесители.