Съдържание страница 1 Въведение 5 1 Обхват на наръчника 5



страница15/20
Дата28.03.2017
Размер2.5 Mb.
#17981
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20

2.3 Прекъснато пробонабиране


В случай че компонентът от димния газ, който трябва да се определи чрез измерването, е газообразен, методите, които могат да се приложат, inclвключват или сорбция, която да става на повърхностите (като сорбиращите вещества са активен въглен, силика-гел, органични смоли като XAD-2 и др.), или отделяне върху течни фази. Ако в упътването за специфичния пробовземен метод не е упоменато друго, горещо се пропоръчва за всяка сорбция да се свържат последователно поне два сорбционни съда и те да се обработват отделно. При положение че измервателният сигнал е над границата на (количествено) определяне, и в случай че се открие, че вторият сорбционен съд съдържа повече от 20 % от количеството в първия съд, това може да се разглежда като признак за непълно протичане на сорбцията. В такъв случай трябва да бъдат предприети подходящи контра-мерки. E.g.Може например пробонабирането да се повтори, като се използват три последователно свързани съда, или като се избере друг метод за сорбция.

По-нататък най-общо може да се препоръча на място да се занесат повече сорбционни съдове, сорбиращи вещества или сепаратори за филтри, отколкото са необходими за задачата по измерването. По този начин, от една страна, отговарящият за измерването ще има достатъчно материал за определяне на празни (псевдо) стойности след пробовземането, който материал ще е бил третиран във всички аспекти – inclвключително и транспорта!, по същия начин, по който и истинските проби. От друга страна, ако се получи дефект в някое вече направено пробовземане, ще бъде много лесно липсващото пробовземане бързо да се повтори.

При започването на работата на пробовземната апаратура на място обикновено трябва да се проведе изпитване за непропускливост. За целта, когато цялата измервателна апаратура е инсталирана, тест-сондата следва да се затвори, помпата да се включи за малко, като същевременно се проследява потока през апаратурата. Друг начин е да се провери при затворена апаратура как се променя разреждането при газомера след изключване на помпата.

Отделните специфични пробовземни методи няма да бъдат описвани подробно тук. За целта може да се прочетат съответните стандарти на немските технически наредби (стандарти VDI) или на европейското законодателство с правила и наредби (DIN EN или DIN ISO). Най-вече последните често съдържат ценни инструкции за тестване и подходящо прилагане на измервателните методи.

Различават се два основни типа пробовземни метода:


  • Методи с пробовземане, пропорционално на масата или на скоростта.

  • Методи чрез еднаквоскоростно (изокинетично) пробонабиране.

Първият тип методи могат да се прилагат, в случай че ще се пробовземат само газообразни компоненти на димния газ. Този тип включва и едно изключение – определянето на дела на саждите – съгласно стандарта на VDI 2066, част 9. За разлика от другите частици, саждените са толкова малки, че имат съвсем пренебрежима инерция и затова и без еднаквоскоростно пробонабиране също могат да бъдат правилно определени без изкривяване на concentrationконцентрацията.

Вторият тип методи за пробонабиране inclвключват не само методите за определяне на частици (вж. e.g.напр. VDI 2066, част 7) или за свързани към частици субстанции. Тази група обхваща също така и методите за определяне на субстанции, съществуващи и в газообразно състояние, и свързани към твърди фази28, както и пробонабирането, когато има предположения за наличия на аерозоли или капчици29.


2.3.1 Методи с пробовземане, пропорционално на масата или на скоростта


При планиране на мрежово измерване30 е необходимо да се извърши пробовземанe, пропорционално на масата или на скоростта. Характерното за него е, че се извършва по такъв начин, че всмуканият пробовземан газов обем във всяка част от сечението е пропорционален на скоростта на потока. Тази пропорционалност може да се осигури по два различни начина:

Пробонабиране, пропорционално на масата:


По време на мрежовото измерване скоростта на всмукаване през пробовземната дюза се оставя непроменена. Колкото по-голяма е скоростта на обемния поток (предварително установена) през всяка част от сечението, в която ще се прави пробовземане, толкова по-дълго е пробовземането за тази част от сечението.

Пробонабиране, пропорционално на скоростта:


На всяка част от сечението следва да се прави пробовземане през един и същи период от време. Адаптирането към разпределението на масовия поток ще се постигне чрез промяна в скоростта на всмукване31, като се съблюдава стриктно пропорционалността към скоростта на потока на димния газ през тази част от сечението.

Един особен случай е пробонабирането само в една пробовземна точка в измервателното сечение. Тогава единствената решаваща стойност за установяването на скоростта на всмукване, освен диаметъра на дюзата, е дебитът през сорбиращото вещество или сорбционния съд, като този дебит се определя предварително в съответния стандарт от техническото законодателство.


2.3.2 Методи чрез еднаквоскоростно (изокинетично) пробонабиране


Така нареченото изокинетично или еднаквоскоростно пробовземане е винаги необходимо, в случай че порсредством пробовземането ще се определят не само газови компоненти на димния газ, но също и частици или капки. За да се предотврати появата на грешни concentrationsконцентрации, при условие че има подходяща матрица за газово пробонабиране, скоростта на димния газ в дюзата трябва да е същата като тази на свободно струящия димен газ извън дюзата.

Ако обаче темпът на всмукване е прекалено висок, тогава скоростта в отвора на дюзата ще бъде по-висока от тази в обкръжаващата среда и ще получи “обедняване” на частици или капчици в пробовземната част от сечението, което ще доведе до установяване на прекалено ниска concentrationконцентрация. В обратния случай, когато всмукването е с прекалено малък частичен обемен поток, тогава the concentrationконцентрацията в частичния поток ще е по-висока от тази в газохода.

Толерира се допустимо отклонение в интервала между 95 ... 115%. Контролирането на обемния поток на пробовземания газ става чрез настройване на помпата от смукателната система и същевременно чрез избиране на подходяща дюза с подходящи размери. Тук трябва да се обръща внимание на факта, че при всяка течна сорбция в standard impingers (вж e.g.напр. стандарта VDI 2452, част 1, „Измерване на имисии. Измерване на общата кConcentrationонцентрация на флуоридни йони. Метод на impinger“), за да може работата със сорбцията да е безупречна, през изтласквачите може да се допуска само ограничен интервал на обемния поток. В този случай е много важен основният контрол чрез използване на подходящо подбрана и със съответните размери дюза. Същевременно това означава, че наличието на набор дюзи с достатъчно малка стъпка в промяна на размерите, особено в по-ниския диапазон, е необходимост. Ако например вместо дюза с диаметър 4 mm се използва следващата в набора, с диаметър 5 mm, тогава площта на устието ще се промени от 12,6 mm2 на 19,6 mm2. Ако скоростта на потока през всмукващото устие остава същата, това ще значи, че обемният поток ще се увеличи с над 55 %!

Сега няма да бъдат описвани подробно отделните методи, при които се изисква изокинетично пробонабиране, с изключение на един от тях:

В част 2 на стандарта VDI 2066 са дадени подробности за праховото измерване с патрони със стъклен памук или патрони, напълнени (натъпкани) с кварцови влакна. Тази част от стандарта следва да бъде прилагана при високи съдържания на прах (> 20...50 mg/m3). Методът в част 7 на същия стандарт, описва пробовземането с плоски филтри (concentrationsконцентрации на прах < 20 mg/m3). В тази връзка, няма законово регулиране за метода при димни газове, наситени с водна пара, или дори съдържащи водни капчици. Възможен заместител в това отношение е било редовното прилагане на метода, описан в част 2, тъй като когато се използват напълнени патрони, потокът през мокрите кварцови влакна не намалява толкова силно, както когато се използват плоски филтри.

Сега в стандарта DIN EN 13284-1 „Емисии от стационарни източници – определяне на масовата кConcentrationонцентрация на прах – част 1: ръчен гравиметричен метод “ е даден метод за тези случаи и в него се описва прилагането на нагрят филтър, намиращ се отвън. Този филтър inclвкл. тръбата, намираща се пред него, трябва да се нагрява така, че капчиците в димния газ да се изпарят напълно. Всъщност в този случай има опасност преди достигането на филтъра част от прахта да се е събрала в огънатата част и другите части от пробовземната система, през които минава димният газ. Все пак, проявата на този ефект може да бъде намалена, като тези части от системата се изплакват с вода и ацетон след пробонабирането. Така полученият разтвор от изплакването следва да се остави в сушилен шкаф, докато се концентрира напълно, а остатъкът се претегля и се добавя (като количество прах) към измерената от филтрите прах.

При провеждането на пробонабиране за прах, отговарящият за измерването трябва да е наясно с факта, че се касае за вид конвенционален метод32. Изборът на температурата за сушене оказва съществено влияние върху резултата. В това отношение стандартът VDI 2066, част 7, съдържа дефиниция за определянето на прахта, в която се казва, че сушенето трябва да става при 150 °C. В зависимост от вида на прахта, ако изсушаването се провежда при по-ниски температури, може да се стигне до надценени резултати (e.g.напр. чрез непълното изпускане на химично свързана (кристална) вода); обратно, сушенето при по-високи температури ще доведе до намалени стойности. Oт друга страна, що се отнася до видовете прах, които са чувствителни към температурата, необходимо е да се има предвид, че понякога сушенето при 150 °C може да доведе до намалени стойности поради разпадането им. Решение на проблема е внимателното предварително планиране (планиране на измерването).


Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Air -> Naredbi KAV -> Instrukcii KAV
Instrukcii KAV -> Инструкция за информиране на населението при превишаване на установените алармени прагове за нивата на серен диоксид, азотен диоксид и озон
Instrukcii KAV -> Инструкция за разработване на програми за намаляване на емисиите и достигане на установените норми за вредни вещества, в районите за оценка и управление на качеството на атмосферния въздух
Air -> Министерство на околната среда и водите методика


Сподели с приятели:
1   ...   12   13   14   15   16   17   18   19   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница