ГЛАВА ВТОРА Работата и опитът на Благоевградска област в решаване на регионалните икономически проблеми при новите условия

Областта, съгласно чл. 142 от Конституцията на РБ, е административно-териториална единица за провеждане на регионална политика, за осъществяване на р(държавно управление по места и за осигуряване на съответствие между националните и местните интереси.

Създаването на административно-териториални единици в РБ и извършване на промени в тях се уреждат със ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Съгласно този закон областта има територия, граници, население, наименование и административен център.

Областта се състои от една или повече съседни общини, а нейна територия е територията на включените в нея общини. Наименованието на областта е наименованието на населението място-неин административен център или друго наименование, свързано с исторически или географски особености на територията й.

Съгласно чл. 68 от ЗМСМА: "Областта е административно-териториална единица, в която се децентрализира държавната власт с оглед провеждането на ефективна регионална политика".

Чл. 69 от същия закон регламентира нейното управление "Управлението на областта се осъществява от областен управител, подпомаган от заместник-областни управители и от областна администрация"

Благоевградска област включва следните общини:

1. Община Благоевград

35

2. Община Банско

4. Община Белица

5. Община Петрич

6. Община Сандански

7. Община Симитли

8. Община Гърмен

9. Община Кресна

10. Община Разлог

11. Община Сатовча

12. Община Струмяни

13. Община Хаджидимово

14. Община Якоруда

Административен център на областта е град Благоевград. Статистическите данни характеризиращи областта към 31.12.1997год. са следните / Приложение №1/. Територия 6451 кв.м. Население 350327 души Брой на наети по трудов договор 82955

- наети в обществения сектор 47810

- наети в частния сектор 35145 Брой на безработните лица 24841

- мъже -12369

-жени - 12272

Гъстота на населението 54,3

Естественият прираст е отрицателен -1,9

Темп на демографско остаряване -100,2

Раждаемост / на 1000 души/ - 8,6

Смъртност /на 1000 души/ -10,5

Икономическо развитие на областта /Приложение №2/

Нетен размер на приходи и продажби - 780972

36

В края на 1998г. постоянното население на областта обитава 281

На 11 общини центрове са градове, а на останалите 3 - села.

В градовете на областта живеят 195787 души, а в селата 154540.

Балансът "градско-селско" население се запазва относително

постоянен през годините и урбанизацията е по-слабо изразена, отколкото в

страната.

В 6 населени места на областта няма постоянно население.

За 98г. са регистрирани 3037раждания, а 3691 души са починали.

Раждаемостта в областта е значително по-висока в районите, където

живее население от различни етнически групи, но като цяло тя значително

спада:

- от 14,8 на 1000 през 1990год.

2. Общините в състава на областта и техните икономически проблеми

Съгласно чл.5 от Закона за местното самоуправление и местната администрация общината е основна административно териториална единица, в която са осъществява местното самоуправление. Тя е и юридическо лице, има своя собственост и самостоятелен бюджет. Тя може самостоятелно или чрез своите предприятия и дружества да развива своя стопанска дейност, като използва за това имуществото си чл. 51 от ЗМСМА.

Съгласно чл. 140 от К на РБ се регламентира, че общината има право на своя собственост, която да използва в интерес на териториалната общност.

Със Закона за общинската собственост и ЗМСМА се предоставя право на стопанисване и разпореждане с общинското имущество на Общинския съвет.

37

Административно териториални единици могат да се сдружават на доброволен принцип за решаване на проблеми и задачи от общ. Интерес.

Икономическите проблеми на общините могат да се класифицират в две основни групи:

1. Общи икономически проблеми

2. Специфични икономически проблеми Общите икономически проблеми са доминиращите проблеми в голяма част от българските общини.

Проблеми като високия ръст на безработицата, демографския срив, тежкото икономическо състояние на преобладаващата част от държавните и общински предприятия, ликвидация на приватизираните по линия на масовата приватизация стопански единици и т.н. са характерни за общините в България. Към тези икономически проблеми се прибавя и финансовата зависимост на над 90% от общините от субсидии на Републиканския бюджет. В тези общини много трудно може да се говори за ефективно местно самоуправление.

Специфичните икономически проблеми са проблеми свързани с конкретните особености на отделните общини, които ги отличават една от Друга.

Икономически силни общини правят силна област и обратно, не може от изоставащи общини областта да бъде просперираща.

Финансовите проблеми на общините, материализиращи се чрез състоянието на общинските бюджети се дължат в голяма степен на неудачни решения в законовата и подзаконовата нормативна уредба.

Затова е необходимо:

- Да се осигури финансова адекватност на местното самоуправление, изразяваща се в предоставянето на достатъчни по размер финансови ресурси за изпълнение на функциите и задачите предоставени на общините.

38

- Да се осигури стабилност на разполагаемите финансови ресурси във времето, с оглед да стане възможно добро предвиждане обема на вероятните финансови средства.

финансовата несигурност на общините е голяма и поради начина по който се разпределят субсидиите от републиканския бюджет. Средствата които се отпускат от държавата засягат разнообразни дейности в здравеопазването, образованието, културата, социалните грижи и др. Но тези средства не се насочват целево, не се държи сметка в каква степен с тях се осигуряват необходимо присъщите разходи, а се разпределят въз основа на принципа "за всички по-малко".

Необходимо е общината да може да организира събирането на собствените си приходи, които не са отстъпени на държавата в сътрудничество с данъчната администрация.

За общините, които се намират в сравнително добро финансово състояние трябва да се даде възможност да акумулират финансови ресурси за инвестиции.

Европейската практика показва, че оптимална община е тази община, която самостоятелно или в съдружие с други общини може да предостави на своето население оптимални по качество и цена услуги. През последните десетилетия много европейски страни проведоха трудни реформи в тази посока с широка обществена дискусия и убеждаване на общините. Целта на реформата е постигане на по-добро общинско управление чрез намаляване броя на общините.

Проблемът с големината на общините има пряка връзка с целите, които си поставяме за децентрализацията на управлението. Колкото по-добре е оборудвана една административна единица, толкова повече компетенции могат да й бъдат предоставени.

В чл. 11 на ЗМСМА са определени правомощията на местната власт, но с една уговорка "в рамките на предоставената им компетентност"

39

Характеристика на Благоевградски окръг

Бившия Благоевградски окръг има същия териториален обхват и административен център както и новосъздадената Благоевградска област.

На територията на Благоевградски окръг се формират и развиват 13 селищни системи. Тяхното обединяване в границите на окръга, създава окръжната селищна система. Състоянието на селищната мрежа на територията на Благоевградски окръг се характеризира с твърде голяма разпръснатост.

Причина за това е планинския характер на терена. Броят на самостоятелно обособените селища възлиза на 279, административно обединени в 46 общини.

Окръгът е един от най-големите, с 5,9% от територията на страната.

Селищната мрежа на окръга се характеризира не само с разпръснатост, но и с доминиращия брой на малките населени места.

По трудова заетост населените места на окръга се разпределят така:

93,2% от селата имат чисто селскостопански характер, 2,1% смесен характер и 4,7% промишлен характер.

Благоевградски окръг беше изостанал в икономическо отношение край, с главни отрасли земеделие и горско стопанство. Тази изостаналост се характеризираше и с диспропорции в териториалното разпределение на производствените сили.

В този регион се извършиха дълбоки социално-икономически преобразувания, които го превърнаха в развит промишлено-аграрен и туристически район.

Традиционното дървообработване, мебелно производство, тютюнопроизводство, лозарство и някои от занаятите бяха разширени и модернизирани. Най-съществена роля за подобряване на селищната мрежа изигра развитието на машиностроенето.

За кротък период в селищата на Благоевградски окръг се разкриха редица заводи на радиоелектронната и съобщителната промишленост,

40

приборостроене и уредостроене, изчислителна техника, електротехническа промишленост и др. Те станаха база за интензивно развитие на междуселищните икономически връзки и по този начин спомогнаха за постепенното обединяване на селищата в ясно обособени селищни системи.

Нов, още по-висок етап в индустриализирането на окръга се отбелязва с Постановлението на ЗК на БКП и на МС "За по-нататъшно ускорено социално икономическо развитие на Благоевградски окръг" от 07.1974год., с което се предвижда:

"Да се усъвършенствува териториалната организация на производството и да се повиши степента на комплексност в развитието му".

За перспективното развитие на селищнообразуващата икономическа база на Благоевградски окръг и за ускореното развитие на неговите селищни системи съществена роля ще играе добивът и преработката на мрамор, находищата на които тук са неизчерпаеми, използуването на нерудни изкопаеми и на енергийните ресурси, чието използуване започва комплексно.

Налице са всички благоприятни възможности да се усъвършенствуват икономическите връзки между населените места и селищните системи на окръга и извън него, във връзка с което окръжния народен съвет трябва да:

- уточни зоните гравитация на промишлените и обслужващите центрове в окръга и да провежда мероприятия за уреждане превоза на трудещите се от селата към градовете с цел да се ограничат нерационалните миграционни процеси;

- съвместно с Министерството на труда и социалните грижи, Министерството на народната просвета и другите министерства да осигури подготовката на съответните изпълнителски кадри, необходими за бъдещото развитие на окръжното стопанство.

Многоотрасловото и специфично селско стопанство на окръга, съединено с преработката, извършвана от хранително-вкусовата промишленост, също се издига до жизнен компонент на селищнообразуващата икономическа база.

41

Съществена роля за развитието на селищата има да играе и изгражданата материално-техническа база на отдиха и туризма.

В следващия параграф ще съпоставим някои от показателите на водещите общини с тези на областта.

Водещата в областта е Община Благоевград. Разположена в Югозападна България на площ от 628кв.км. и включва град Благоевград и прилежащите към него 25 села.

Територията на общината в регионален мащаб се намира в най-западната част на Рило-Родопския масив.

Поземленият фонд включва 332ха селскостопански земи и 282ха горски фонд.

Останалите 14ха са населени места и водни басейни.

74ха от селскостопанските земи са обработваеми площи.

Ограничеността на поземленият фонд прави особено важна задачата за неговото рационално използване и за увеличаване равнището на икономическото плодородие на земите.

Собствеността върху земеделските земи в нивите условия е почти изцяло възстановена.

Горският фонд заема окол45% от територията на Общината.

42

Съгласно новия Закон за горите, влязъл в сила през март тази година, предстои възстановяване на собствеността/включително общинската/ върху горите.

За 70 години /1920 до 1990/, населението на Благоевград е нараснало 10 пъти, а това извежда напред и много урбанизационни проблеми.

Нарастването на населението се дължи както на естествения, така и на механичния прираст.

През периода 1975-1990год. механичният прираст е малко по-голям от естествения.

За 1998год. естествения прираст на населението е положителен - 0,81, при отчетна раждаемост 7,25 на 1000 души и смъртност 6,44 на 1000 души.

Като цяло демографските процеси на територията на общината през последните години се характеризират с:

- постепенно връщане на хората в селата и увеличаване на населението им главно от механичен прираст

- намаляване естествения и механичен прираст на населението в Благоевград в сравнение с минали години.

От населението в трудоспособна възраст икономически активни са 77,6%, от тях 44,5% са в държавния, а 9,2% в частния сектор.

Към 31.12.1998год. 15,10% от активното население са безработни / при 14% средно за страната/. Основната част от безработните са на възраст 22-24 години.

В плана са залегнали стратегическите цели и задачи, ролята на общината и конкретни инициативи и проекти за решаване на стратегическите задачи.

В община Благоевград има приет стратегически план за развитие на общината като цяло до 2015 год. Стратегическия план изготвен съвместно с управата на американския град Осбърн.

43

Планът очертава основните структурни проблеми за разреша които стоят пред общината, както главните пътища и средства за тя решаване /ПриложениеЗ/.

През последните десетилетия в него са се развили всички подотр на промишлеността.

В настоящия момент хранително-вкусовата промишленост е вс| направление.

Представлява се от 15 по-големи предприятия с обща числени персонала над 3000 души.

Малките и средни фирми представляват 66% от общия < Преобладаваща форма на собственост е частната -над 70%. ^:

Значителна част в подотрасъла се пада на изкупуването, прераба и производството на тютюн и тютюневи изделия.

В Благоевград се намира най-големият тютюнев комбинат в стра който произвежда 40% от общата продукция.

В областта на леката промишленост работят 33 предпрн Значителен дял в тях заема частната и смесена форма на собственост -95% в т.ч. 18% с чуждестранно участие. Държавната собственост е 3%.^

В подотрасъла преобладават предприятия, които произвеждат ой от текстил и трикотаж, и памучни изделия. -

На следващо място е машиностроенето, металообработване електрониката. В тази област работят 15 предприятия. В подотра преобладава производството на метални конструкции, инструменти, ур^ измерване и високоговорители.

Натоварването на производствените мощности и използва работна сила е неколкократно по-ниска от капацитетните възможност предприятията. В този подотрасъл липсват чуждестранни инвестиции.

формата на собственост в 70% от фирмите е частна и смесена и в държавна.

44

Дървообработването и металната промишленост е представено от 29 предприятия, като 14% от фирмите са държавни и 86% - частни.

В отрасъл селско стопанство са застъпени растениевъдството и животновъдството.

Като обработваемата площ в общината е 74000дка.

Най-голям дял в растениевъдството заемат техническите култури, най-вече тютюн, следвани от фуражни, зърнени и трайни насаждения.

От животновъдството са развити главно говедовъдство, овцевъдство и свиневъдство.

На територията на общината работи най-големия частен свинекомплекс в страната "Кембъроу", който има собствена технологична линия за производство на колбаси.

Селскостопанската механизация в общината е крайно недостатъчна.

Строителството е вторият по важност стопански отрасъл в икономиката на града. Две от големите общински предприятия в тази област бяха приватизирани през 1997г. - ОФ "Скаптопора" и ОФ "Благоустройствени строежи". Други са в процес на приватизация или ликвидация. Създаването на нови, частни строителни фирми засили силно конкуренцията и доведе до развитието на отрасъла, като един от основните, които реално осигуряват поминък за града.

Търговската мрежа на общината в края на 1998год. е предимно частна собственост. Единствената общинска фирма е "Мак " ООД, която е в процес на приватизация.

Търговската мрежа в новите жилищни райони е все още недостатъчна.

Услугите в общината се осъществяват от частни еднолични фирми.

В община Благоевград за 1999год. има изготвена и програма за приватизация на общинска собственост /Приложение4/.

45

С открита процедура за приватизация през 1998год. бяха три общински фирми, а именно - "Бодрост" ЕООД , "Народна мебел" ЕООД и "Чак" ЕООД.

Един от основните източници на средства за Общината на този етап се явява фонд "Приватизация".

Размерът на очакваните приходи от приватизацията през 1999год. ще се влияе от прилагането на различни методи и техники на приватизация.

Средствата, постъпили от изпълнението на приватизационната програма ще бъдат използвани за инвестиции.

Благоевград разполага с добре развита мрежа културни институти. С изключение на драматичния театър, който е държавен, всички останали институти са общинска собственост и се издържат финансово от бюджета на общината.

Благоевград има добри образователни традиции. Училищната мрежа включва всички образователни степени. Благоевград разполага с два университета - Югозападен университет "Неофит Рилски", който е държавно висше учебно заведение. Американски университет в България-чуждестранно частно висше учебно заведение.

Здравното обслужване е организирано на две нива: градско и регионално.

Предстоят коренни промени в цялостната сфера на здравеопазването във връзка с въвеждането на нова система за здравно осигуряване и обслужване на населението.

Община Благоевград е сравнително чиста в екологично отношение община с добре запазена екосистема и биоравновесие. Не са налице крупни и потенциални опасности свързани с трайно увреждане на околната среда о големи индустриални предприятия на тежката химия, металургията и енергетиката.

46

Община Благоевград ще се стреми към устойчиво развитие на икономическата и околната среда и качествени услуги за задоволяване на материалните и духовни потребности на своите граждани, посредством:

- благоприятни възможности за бизнес и инвестиции

- изграждане и поддържане на ефикасна общинска инфраструктура;

- чисти, удобни и безопасни жилищни квартали;

- качествено и достъпно образование и здравеопазване;

- условия за пълноценен отдих и почивка;

- изграждане на действена система за привличане на обществеността

за участие в местното самоуправление.

Община Благоевград разполага с достатъчно ресурси, но е

Необходимо те да бъдат добре управлявани, да действа добър управленски механизъм, за да се постигне икономически просперитет на общината.

Общината е член на Националното сдружение на общините на Република България и на Регионалното сдружение на общините от Рило-Пиринския регион.

Икономическо състояние и проблеми на Община Гоце Делчев

Град Гоце Делчев е град с многовековна история. Наричан е в миналото до 1950год. Неврокоп, който е бил търговски и културен център с богати традиции в земеделието и животновъдството. Неврокоп е бил известен с есенните си панаири, на които са пристигали хора от цяла България, Гърция, Югославия.

Общината е сравнително малка с население от 35000души. От които 23000 живеят в град Гоце Делчев, а останалите в 12 села. Тя е предимно провинциален район в непосредствена близост до гръцката граница. Както и в други подобни райони, и при нея се забелязват редица неблагоприятни и ощетяващи тенденции където безработицата и ниските доходи са неотложен

47

проблем. Община Гоце Делчев в момента има остри икономически проблеми.

Средната месечна работна заплата в общественият сектор е 101960лв., а в частният е по-ниска.

Средният ръст на месечната работна заплата в обществения сектор е по-висок от този в частния, защото частните предприемачи освен, че плащат по-малко се стремят да намалят размера на данъците и осигуровките, които плащат, като наемат без договори лица на работа.

Но хората нямат друга алтернатива и по-неволя работят като "бели роби" в предприятията на чуждестранните инвеститори /предимно от Гърция и Италия/.

Приватизирането на държавните предприятия, високата безработица не остават друг изход на все по обедняващото население.

В град Гоце Делчев се намира най-големия завод за ципове на Балканския полуостров и който осигуряваше около 2000 работни места.

Но в момента повече от половината работни места са закрити в завода се провежда работническо-мениджърска приватизация.

Друг голям завод осигурявал прехраната на хиляди хора е завода за електроника, работещ в момента с намален до минимум капацитет.

В него също се провежда работническо-мениджърска приватизация.

През 1997год. се извърши приватизация и на завода за преработка на пластмаси.

В общината функционират няколко фабрики за готово облекло, най-голямата от които е за производство на мъжки костюми намираща се в град Гоце Делчев, В град Гоце Делчев е приета общинска стратегия за развитие 1997-2000Г.

48

Общината активно подкрепя малките и средни предприятия и създаването на нови работни места чрез предоставяне на терени за ново строителство и др. съоръжения.

Частни компании създават нови малки предприятия в сферата на конфекцията, хранителната промишленост, производство на консервирани плодове и зеленчуци, преработка на мляко и млечни произведения .преработка на дървен материал и производство на мебели, строителство, транспорт, туризъм и балнеологични дейности.

Чужди инвеститори, главно от Гърция, Италия и Германия бяха привлечени за създаване на предприятия и джоинтвенчъри в общината. Приоритет за региона е предоставянето на добри условия и привличане на допълнителни инвестиции.

Главните задачи стоящи пред общината залегнали в стратегията са няколко:

- Възстановяването на икономиката ще бъде от първостепенно значение.

Общината ще се заеме с използване на местните ресурси за Развитие на индустрията, нейното преструктуриране и подпомагане изграждането на малки и средни предприятия с частен капитал.

- Важна задача за общината в края на 90-те години ще бъде максимализирането на възможностите за развитие. Чрез достъпа до фондовете и програмите на Европейския съюз и други организации предоставящи финансова подкрепа за реализиране на съвместни проекти. Да бъде разширено и задълбочено партньорството с други общини като предимство се даде на съседните.

Също така се насърчава създаването на смесени предприятия с чужди фирми на база програмата ФАР на ЕС и други инвестиционни фондове и програми в България.

- Недостигът на средства за изпълнение на проектите /напр. Довършване на районна болница и пречиствателна станция/, подобряване на инфраструктурата, снабдяване с ново оборудване.

49

Техническа инфраструктура в общината

Изпълнението се планираше да започне през 1998год. Но все още има противоречия между правителствата на двете страни и изпълнението се отлага за по-късен период.

Комуникационната мрежа е на сравнително добро ниво с постоянно подменяне на аналоговата система с двигателни телефонни връзки.

Всички селища в общината са централно водоснабдяване и 98% от капитализационната мрежа е завършена.

В общината има създадени достатъчно детски градини и училища, дори през последните години някои от тях се затварят.

В град Гоце Делчев има стара общинска болница, поликлиника и зъболечебна поликлиника.

Болницата предоставя здравни услуги на хората от няколко общини. Във всички селища има здравни центрове. Започна строителството на нова болница сграда, но то в момента е спряло,поради липса на финансови средства.

Околната среда е изключително непорушена. В района на община Гоце Делчев се намират:

- Национален парк Пирин-площ от 1700ха

- Природен резерват Ореляк

- Природел резерват Славянка