Съдържание увод /2 Глава първа

А/МС

В/ Областен съвет за РР

Еднолични органи са:

А/ Министърът на РР и Благоустройство

Б/ Областния управител

Областния съвет за РС по своята природа е консултативен орган, който подпомага Областния Управител в изпълнение на функциите му по този закон.

Членове на Областния СРР са кметовете на общини от Общинския съвет от всяка община, а председател на Съвета е областния управител.

Областният управител може да сключва споразумения за асоцииране с други области за реализация на съвместни проекти в над областни дейности.

Регионалното сътрудничество на между общинско равнище извън обхвата на ЗАКОН ЗА РЕГИОНАЛНО РАЗВИТИЕ се осъществява на основание чл. 137 от К и чл. 9 ал.1 ал.2 от ЗМСМА.

Общините се сдружават за защита на свои общи интереси под формата на регионални сдружения. Това са доброволни, неправителствени и неполитически организации, които осъществяват своята дейност в съответствие със своите устави.

В момента в страната има създадени 11 Регионални сдружения на общини.

В Югозападна България има две регионални сдружения.

А/ Регионално сдружение на общините от Рило-Пиринския регион / в състава му влизат 29 общини със свой устав и правилник, седалището на сдружението е в гр. Благоевград/.

Б/ Регионално сдружение на общините от Дупнишкия регион / в състава му влизат 6 общини седалището му е в гр. Дупница.

Освен регионални сдружения на национално равнище действува националното сдружение на общините в РБ / НСОРБ/.

68

В него членуват над зд" всички общини в страната. При такъв членски състав НСРБ има всичяи-заменови права не само да представлява общините пред всички други държавни органи но и да разработва предложения за подобряване правната уредба на местното самоуправление, да подготвя становища и првдяожения на проектобюджета на страната в частта му за общините.

НСОРБ има две основни цели:

- да защитава общите интереси на своите членове, общините;

- да поддържа местното самоуправление в РБ;

Основни принципи в работата на НСОРБ са доброволност и Равнопоставеност на членовете. НСОРБ подготвя и отстоява:

- проекти за промяна на законодателната уредба в областта на местното самоуправление;

- становища по проекти на нормативни актове засягащи проблемите и дейността на общините

- становища по проектобюджета на страната в частта му за общините

- реализация на идеи от общински интерес за общините

НСОРБ организира:

- срещи между представители на общините и централната власт за решаване на важни проблеми от взаимен интерес

- представянето, разгласяването и отстояването на общите намерения и искания на общините пред компетентните държавни органи

- взаимодействието е други неправителствени организации

- курсове за обучение, семинари и конференции по въпросите на месното самоуправление

- контакти и взаимодействие с асоциации на местни власти от други

страни и международни организации. НСОРБ осигурява:

- съдействие и подкрепа на общините в осъществяване дейностите на местното самоуправление

- обем на положителен опит и на информация между общините

- правна, експертна и консултантска помощ на общините

- съдействие при решаване на проблеми от местно и регионално значение

- издаване и разпространение на консултативни, помощни и информационни материали

- хуманитарна помощ за общините.

НСОРБ, работи в сътрудничество с регионалните сдружения, професионалните сдружения на общинските служители, фондацията за реформа с местното самоуправление и др.

НСОРБ поддържа работни взаимоотношения с комитета на регионите и с др. международни асоциации. От 1998год. НСОРБ е член на Съвета на Европейските общини и региони, който е Европейски клон на Световния съюз на местните власти.

70

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Решаването на икономическите и произтичащите от тях други проблеми навлиза в решаващ етап. След приемане на необходимата нормативна база уреждаща регионалното развитие вече няма място за пасивност и оправдания.

Местните органи на властта и Областният управител / подпомаган от Областния съвет за регионално развитие и подчинената му администрация/ са отговорни за цялостното икономическо и социално развитие на общините и Областта. Това обаче не означава, че те трябва напълно самостоятелно / изолирано/ да решават местните и регионални проблеми.

Далновидността и ефективността на провежданата местна и регионална политика се определя от възможността на горепосочените органи да привлекат за свои съмишленици и съратници, колкото се може по-голям брой от останалите активни субекти в общините и региона.

В днешните условия се наблюдава умерено нарастване активността на тези субекти. Първостепенна задача на местните и регионални власти е да осигурят обективни възможности за координация на активността на принципите на доброволност и равноправие, за постигане на максимална ефективност на управлението.

Смяната на управляващите елити, мандатност на органите за управление / на общинско ниво/ е характеристика на демокрацията. Но отговорността за дълготрайно и устойчиво развитие на общините е обща.

Политическото конфронтиране може и трябва да бъде избягнато, особено след като бъде постигнато първоначално съгласие за приоритетите на стратегията на развитие.

Предпочитаният механизъм за вземане на решение е съгласието, постигнато въз основа на взаимни компромиси, а не процедурното налагане волята на мнозинството.

Приемствеността в местната и регионална политика на развитие е от съществено значение. Тя може да бъде постигната, както по чисто

71

политически път, така и чрез извън политически форми. Подходящо например би било екипите за икономическо развитие на общините и този на Областта да следят за развитието на отделните икономически субекти в тях, да подпомагат органите на местната власт за обединяването и координирането на усилията при решаването на проблеми от взаимен интерес.

Развиването и утвърждаването на тези връзки е същността на интеграционната стратегия на Областта.

Този подход създава условия за нормално функциониране на интегрираните териториални общности и е база за развитието на нови по-съвършени методи и подходи, способни да отговарят на предизвикателствата на времето.

72

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

1. Конституция на Република България

2. Закон за местното самоуправление и местната администрация - ДВ бр.7791г.,бр.33/98г.

3. Закон за Общинските бюджети ДВ бр.ЗЗ 98г.

4. Закон за Държавния бюджет за 99г. ДВ бр. 155 98г.

5. Закон за Регионалното развитие , ДВ бр. 26 99год.

6. Закон за административно-териториалното устройство на Република България ДВ бр. 63 95г- бр. 154 98год.

7. Постановление № 105 от 02.06.99Г. за приемане на Наредба за критериите за определяне на районите за целенасочено въздействие и териториалния им обхват ДВ бр.53 99год.

8. Решение №1 на МС от 04.01.99год. за определяне на границите, административните центрове на области и общини включени в тях ДВ бр. 2 99год.

9. Указ №1 на Президента на Република България относно утвърждаване границите и административните центрове на областите ДВ бр. 2 /99г.

1. "Селищни системи" проф. Марин Деведжиев - 78г.

2. "Селищна система - социологически анализ" - научен колектив , издателство "Георги Бакалов" - Варна 86г.

3. "Икономическа география на България" - Наука и изкуство -И.Пенков, Т. Христов.

4. "Регионална икономика" - Митко Генешки, Людмил Георгиев.

5. Списание "Социологически проблеми" - издание на института по социология при БАН 1 и 3 книжка 97год.

6. "Информационен бюлетин" - издание на Националното сдружение на общините в Република България" бр. 3,5,7,8 /99год.

7. "Българската община" брошура - издание на НСОРБ - 98год.

8. Статистически годишник

73

Стратегически план за развитие на Община Благоевград до 2015год.

През последните десет години на коренни промени в нашето общество станахме свидетели на развитието на една тенденция, която често се определя като "ефекта на махалото". От едната крайност на тотално организирано и планирано развитие на обществения живот, преминахме къмотричаието № изключването на каквото и да било планиране във всички сфери, и иа всички нива на управление.

Резултатите са на лице - свяваие- на производството, загуба на пазари, неспособност за привличане и усвояване на инвестиции, хаос в социалния живот, липса на условия за пълноценна реализации на личността.

Политическото противопоставяне се изостри до степен, в която се превърна в пречка^за решаване на проблемите.

Необходимостта от съгласие та различните обществени групи по основните проблем» на Благоевград и пътищата за неговото развитие, както и разбирането ни, че бъдещето на един град не се твори в нечии управленски или научни кабинети, а в голямата^ лаборатория на живота на обикновения гражданин, ни накараха да потърсим

нови подходи при изработването та стратегия за дългосрочното развитие на Общината.

Включването на Община Благоевград в началото на 1998г. в Програмата за техническо побратимяване между български и американски градове ни даде възможност именно за този нов, външен, и следователно политически неутрален поглед за^решаване на проблема, пред който^бяхме изправени.

Съвместно с американските ни колеги от градската управа на гр. Обърн, ние разработихме проект за методологюгза стратегическо планиране.

На базата на тази методология изготвихме настоящия план.

2. Организация на работата по изработване на плана

Основната цел при организирането на структурата на работните групи за изработване на плана, беше привличането на гражданите в обсъждането на проблемите и достигане до тяхното общо виждане за развитието на Благоевград. Ето защо съставът на всяка груиа & отворен и осве» постоянните членове, включва в различните етапи на своята работа и в зависимост от проблемите, които разглежда, редица други изтъкнати специалистаи граждани:

Цялостната координация на работата и окончателното обсъждане и приемане на документа се^ осъществяват от Инициативна комисия, председателствана от кмета на Община Благоевград-Костадин Паскалев.

Инициативната комисия създаде три работни групи, както следва:

• Работна група по икономическо развитие

• Работна група по урбанизация, инфраструктура и транспорт

• Работна група по екология и управление на твърдите битови отпадъци

ИНИЦИАТИВНА КОМИСИЯ

Кмет Зам. Кмет по икономика Председател на ОбС

Зам. Кмет ио строителство Председател иа комисия ИЛ към ОбС

Зам. Кмет по хуманитарни дейности Председател ва комисия ТСУ към ОбС

Главен архитект Представител иаРАИР Главен еколог Представител на НТС Н-к у-ние ТСУ Представител иа ПГП

Н-к отдел стопански дейности Представител на ЮЗУ

• Конкретно-аналитичен, при проведените наблюдения на обекти и системи, и при проучването на наличната статистическа и друга информация

• Сравнително-аналитичен, при проучването на вижданията на различните обществени групи, посредством дискусии и анкети

• Въз основа на своята работа всяка група подготви отделен доклад за виждането си за състоянието-и перспективите за развитие в своята област.

• Докладите бяха разгледани от Инициативната комисия и на тази база, беше разработена общата стратегическа рамка за дългосрочно развитие на община Благоевград.

3. Характеристика и структура на плана за стратегическо развитие

Основната характеристика на този документ е, че той представлява една отворена система - рамка, която ще бъде изпълвана постепенно с конкретно съдържание.

В рамката са очертани общите виждания за генералната посока на развитие на града, ролята и задълженията на местното самоуправление за подпомагане и обслужване на този процес.

Очертани са основните проблеми за разрешаване, които стоят пред общината, както и главните пътища и средства за тяхното решаване.

Детайлно са разработени само три от направленията - икономика, урбанизация и екология.

На базата на модела в тези три области, планът за стратегическо развитие ще бъде допълнен и разработен детайлно във всички останали направления - образование, здравеопазване, култура и изкуство и.т.н в рамките на следващата година.

Структура на изложението

1.Характеристика на община Благоевград

2.Местно самоуправление

3.Стратегическа цел (визия)

4.Стратегическа роля (мисия) на Общината

5.Структурни проблеми за решаване

6.Стратегически задачи

7.конкретни инициативи и проекти за решаване на стратегическите задачи.

Община Благоевград е разположена в Югозападна България на площ от 628 кв.км. и включва град Благоевград и прилежащите^ към него 25 села.

Територията на общината в регионален мащаб се намира в най-западната част на Рило-Родопския масив.

Самият град е разположен в непосредствена близост до югозападните склонове на Рила планина, в поречието на реките Струма и Благоевградска Бистрица

Благоевград се намира на главен път Е-79, на 100 км. южно от столицата София;

на. 20 км. от Република Македония, на 100 км. от границата с Република Гърция (на 250 км. от пристанищния град Солун).

2. Релеф

Преобладават планински и котловинен релеф. Площта на височинните пояси е разпределена в следната градация:

• Низинен пояс {от 0 до 200 м.) — разпространен е само в долината на река Струма;

• Хълмист пояс (от 200 до 600 м.) — обхваща части от Благоевградската котловина;

• Нископланински пояс (от 600 до 1000 м.) — този пояс включва подножието на планините Рила, Пирин и Влахина.

Основните морфолого-генетични елементи на релефа са: речните долини, долинните форми (долинни равнини), денодационни повърхнини.

Районът попада в Струмската подобласт на преходно континенталната климатична област. Голямата разлика в надморската височина се явява причина за обособяване на два климатични района:

Този район обхваща около 80% от територията на Общината на височина до ЮООм. Средната януарска температура е (+1, -+-2 градуса), което говори за мек климат през зимата, вредната температура &-Н4 градуса, което определя района като един от най-топлите в нашата страна.

Този район намиращ се над ЮООм. надморска височина, заема около 20% от територията на общината. Режимът на температурите в тази територия показва особеностите на планинския климат.

Анализът на валежите през годината показва, че минимумът на валежното количество е през летните месеци, а максимумът - през есенните месеци.

От месец септември до месец ноември падат 38% от валежите.

Поземленият фонд включва 332 ха селскостопански земи и 282 ха горски фонд. Останалите 14 ха са населени места и водни басейни.

74 ха от селскостопанските земи са обработваеми площи.

Ограничеността на поземленият фонд прави особено важна задачата за неговото рационално използване, за увеличаване равнището на икономическото плодородие на земите. Естественото плодородие на обработваемата земя като цяло е малко под средното за страната.

Собствеността върху земеделските земи е почти изцяло възстановена.

5. Гори

Горският фонд заема около 45% от територията на Общината. Залесената площ е около 85% от площта на горите. Голям е делът на горите, нуждаещи се от реконструкция - 58 000 декара, което представлява над 25% от горския фонд.

Съгласно новия Закон за горите, влязъл в сила през март тази година, предстои възстановяване на собствеността /включително общинската/ върху горите.

6. Води

Речната мрежа на територията на общината е гъста и се формира главно от малките леви и десни притоци на р. Струма.

Общата водна маса е около 1393 мил. куб.м., при средно количество на валежите през годината.

Подземните води са общи за Благоевградската котловина и обхващат части от съседните общини - Дупница, Бобошево и Кочериново. Най-обширна е котловината при Благоевград, където подземния отток се подхранва от река Благоевградска Бистрица. Експлоатационните запаси от подземи» води за цялата котловина са около 25 мил. куб.м., от които 15 милиона само за територията на Община Благоевград.

Към 1989г. общото водопотребяение е възлизало на около 53 мил. куб.м., от

които 29 мил. куб.м. са с питейни качества.

Към същият период изграденият хидромелиоративен фонд възлиза на 35

хил.дка и потребява близо 14 мил. куб.м. вода.

Демографските процеси и структури се характеризират с определено развитие, обусловено от редица социално-икономичееки фактори. Демографската ситуация се формира през годините под въздействието на дългосрочни тенденции в развитието на населението, както следва:

1920г. - 7 009 души

1926г. - 9 384 души

1934г. - 9 977 души

194бг. - 14 200 души

195бг. - 21 833 души

1965г. - 32 680 души

1975г. - 50 023 души

1985г. - 64 882 души

1990г. - 74 587 души

1998г.- 81 114 души

За 70 години / от 1920 до 1990 У, населението на Благоевград е нараснало 10

пъти.

1920г.

механичния прираст.

раждаемост 7,25 на 1000 души и смъртност - 6,44 на 1000 души.

Като цяло, демографските процеси на територията на общината през последните

години се характеризират с:

• постепенно връщане на хора в селата и увеличение на населението им главно от механичен прираст

• намаляване естествения и механичен прираст на населението в Благоевград в сравнение с минали години.

• Етнически състав

Основното население на Благоевград е българско. Има много малко представители на други националности - евреи, турци, гърци, арменци.

• Характеристика по местоживеене:

градско население - 73 735 души или 93% селско население - 7 361 души или 7%

• Характеристика по възрастова структура:

население в нетрудоспособна възраст 24,6% население в трудоспособна възраст - 62,9%

• Заетост

От населението в трудоспособна възраст икономически активни са 37 383, тоест - 77,6%, а останалите 22,4% са неактивни - учащи се, войници и др. От тях 44,5% са в държавния, а 9,2% в частния сектор. Към 15.05.1997г. те се разпределят по отрасли както следва:

МАТЕРИАЛНО ПРОИЗВОДСТВО	19586	НЕМАТЕРИАЛНО ПРОИЗВОДСТВО	10598
Промишленост	64%	А тм и н чсгративни услуги	8%
Строителство	8%	Наука н образование	38%
Селско стопанство	3.1%	Кудгура-	6.6 %
Горско стопанство	1.8%	Здравеопазване,спорт и отдих	25%
Търговия	10%	Финанси	8.3 %
Комуникации	6.1%	Управление	12.5%
Транспорт	5%	Друг»	1.6%
други	1.9%

Към същия период 15,10% от активното население са безработни /при 14% средно за страната/. Основната част от безработните са на възраст 22-24 години.