Съдържание увод закон №1

много слабо казано.
Аз го обожавам!“
Още на следващия
ден се разрових в
моите запаси и из-
мъкнах два празни
флакона от някакви
други парфюми.
Отидох в един от
луксозните магазини
в центъра на града и
купих десет унции
от парфюма на
мадам Коти с
нежното име
„Априлски те-
менужки“. Налях
скъпоценната теч-
ност в двата празни
флакона, запечатах
ги много предпазливо
и накрая ги опаковах
в гланцова хартия,
която се използва са-
мо за коледни и
венчални подаръци.
Същата вечер от-
ново бях поканен в
дома на банкера,
така че за мен не
представляваше
никаква трудност да
поднеса двата
флакона като по-
дарък за неговата
съпруга. „Специално
ми ги изпратиха от
Кьолн
-
дръзко
излъгах аз.
-
За щастие бях
резервирал
предва-
рително нещичко по
една моя специална
заявка...“
На
следващия ден бан-
керът ми позвъни в
стаята ми в хоте-
възможно да се окаже, че истинската власт не е в ръцете на краля или кралицата, понеже цялото управление е съсредоточено в ръцете на някаква личност, скрита зад декорите на пищната сцена, каквато представлява всеки кралски двор. Особено важ- на е ролята на кралските фаворити. Също така не е изключено тази скрита в сянката всевластна особа на свой ред също да има слабости и дори пороци - не по-слаби от недостатъците в характера на самия монарх. От всичко това един интелигентен и ловък придворен може да се възползва и да достигне до върховете на властта в кралството.
Когато ви се налага да общувате с хора с детински черти в характера си, неспособни да взимат и отстояват смели решения, не забравяйте, че именно подобни личности, измъчвани от комплекс за малоценност, са склонни да се увличат по грандиозни проекти и дръзки авантюри. Така те ще станат още по-зависими от вас, защото за тях вие ще бъдете ръководна фигура и те ще разчитат на вас за закрила и покровителство.
ВТОРИ ПРИМЕР ЗА СПАЗВАНЕ НА
ЗАКОНА
През декември 1925 г. гостите на най-престиж- ния хотел в Палм Бийч, Флорида, посрещнали с любопитство един загадъчен посетител, който се появил в шикозен
Ролс-Ройс, зад чието кормило седял японски шофьор. През следващите дни всички следели с погледи този елегантен и изискан мъж, който се разхождал в парка около хотела, държейки под ръка фино изработен бастун, получавал десетки телеграми на ден и въобще поразявал всички присъстващи със странностите си. Но най-много ги озадачавало нежеланието му да контактува с другите гости на хотела. Все пак узнали, че бил граф, че името му е
Виктор Лустиг и че произлизал от една от най-богатите и знатни фамилии в Европа. Но с това се изчерпвали сведенията, до които скучаещите богати туристи успели да се доберат.
Не е лесно да си представим тяхното удивление, когато на следващия ден открили граф Лустиг
472

да се разхожда в компанията на един от най-невз- рачните гости на хотела - някой си Херман Лолер, човек без титла, собственик на неизвестна дребна компания. Всъщност никой не познавал отблизо този Лолер, само се носели слухове, че наскоро натрупал известно богатство и че много държал да се запознае с повече бизнесмени, но че засега без видим успех. Така че сега с радост беседвал със загадъчния граф, който говорел безупречен английски, макар и с лек чуждестранен акцент. И така само за ня- колко дни двамата мъже се сприятелили.
Разбира се, Лолер скоро се разприказвал до насита и признал пред новия си високопоставен приятел, че не всичко в неговия бизнес е наред, дори очаквал сериозни трудности. На свой ред графът също му признал, че до неотдавна и той имал сериозни проблеми с източниците на доходи, защото в онази далечна източна страна след поредната революция му било отнето всичко - огромното имение, семейните скъпоценности, сметките в банките. А вече бил твърде възрастен, за да се заеме с търговия или с друг бизнес. За щастие - неохотно промърморил графът, съдбата се смилила над него и той открил едно съвсем неочаквано фантастично решение - машина за копиране на банкноти. „Да не би да става дума за някаква фалшификация?“ - прошепнал изуменият Лолер. „О, разбира се, че дори дума не може да става за нещо подобно“, спокойно му отвърнал Лустиг, след което се заел да му обяснява с пълни подробности доста сложните химически процеси, благодарение на които можело да се копира с абсолютна точност всичко, което е отпечатано на хартия. Достагьчно било да се постави в машината банкнота от един долар и след шест часа банкнотата се удвоявала - т. е. получавали се две банкноти, при това напълно еднакви. После признал, че тази машина била измъкната в пълна тайна от Европа, въпреки страхотните рискове и трудности, че била разработена в пълна тайна от германците през войната с цел да бъде подкопана британската финансова система, но поражението на
Германия осуетило внедряването на това чудо на техника- та в по-широки мащаби. Само че графът по някакви неведоми канали се добрал преди всички други

Изтегляне 5.4 Mb.

Сподели с приятели: