Съдържание: Въведение


Чуждестранни инвестиции, внос и износ, държавен дълг



страница2/2
Дата07.08.2018
Размер444.94 Kb.
1   2

3.1. Чуждестранни инвестиции, внос и износ, държавен дълг

  • Същественото е, че състоянието на нашата икономика става изцяло зависима от чуждите инвестиции и че чуждите инвестиции контролират паричната маса на страната. Нека сега видим как световната криза се отразява на България. Световната криза е дефлационна. Това означава, че парите (долар, евро, британска лира и останалите конвертируеми валути) поскъпват, т.е. цените падат (на имоти, на транспорт и т.н. Лошите кредити са резултат от липсата на пари с които кредитополучателите да връщат кредитите. А пари липсват, защото някой е натрупал доста печалби). Инвеститорите предпочитат да не инвестират, а които са го направили изтеглят инвестициите си, разбира се и от България. Това е вече предпоставка за намаляване на валутния резерв. Знаем, че БНБ е задължена да обмени левовете им в евро при поискване и не може да спре трансферите им. Следователно БНБ не може да предотврати изтичането на евро от страната и в случай на намаляване на резерва под законовата граница (100% покритие паричен агрегат М0) трябва да извади от обръщение „истински” левове. Това задейства банковата мултипликация в обратен ход. Търговските банки трябва да „анихилират” приблизително  10 пъти повече пари и естествено престават да дават заеми. Нещо което се наблюдава през последните месеци. Получава се така, че дефлацията извън страната чрез действието на валутния борд се вкарва в страната, т.е. валутния борд вкарва кризата у нас. Естествено има утежняващи обстоятелства. Вноса не може да бъде спрян. БНБ не може да отказва обмен на евро на търговците и не може да спре вноса им. Държавата е подписала спогодби с ЕС които също не позволяват ограничаване на вноса. Така вноса води до допълнително свиване на паричната маса в левове, т.е. задълбочава кризата. По тизи причини, в страни като България има предпоставки кризата да се чувства по-силно. Разбира се в един момент вноса намалява от самата криза, но и тогава остават плащанията по външния дълг, както частен така и държавен. Е, винаги можем да вземем още един заем от МВФ. Те само това чакат и с удоволствие ще припечелят някой долар на наш гръб. Теоретично има още един начин държавата да влее пари в реалната икономика. А именно като трупа собствен държавен дълг. Според схемата на капиталистическата икономика, държавата взема заем от по-заможните си граждани, които имат натрупани излишни пари, и вкарва последните в реалната икономика. За целта държавата издава и продава ценни книжа които носят доход на притежателите си. Ако България издаде такива книжа деноминирани в евро и ги продаде в чужбина, тогава ще получи валута с които може да увеличи резерва на БНБ. Това обаче веднъж ще се впише като увеличение на външния дълг и после все пак попада в графата чужди инвестиции. По-изгодно е ценните книжа да са деноминирани в левове и насочени към изкупуване от български граждани (разбира се чужденци също могат да ги купуват като първо закупят левове). По идея българските граждани би трябвало да са по-заинтересовани от финансирането на собствената им икономика, но само по идея. Заможните българи се хвърлят на Майбаси, Бентлита, Бугатита и всякакви други луксозни стоки. А вероятно ония, които инвестират биха предпочели западните икономики, пред нестабилната Българска, дори когато българските ценни книжа предлагат по-висока доходност. Това допълнително изнася валута от България и подкопава валутния резерв. Освен това нарастването на държавния дълг е ограничено до 60% от БВП, съгласно изискванията за членство в ЕС. (Въпреки това някои страни вече са нарушили това правило, например Белгия – 93.3%, Италия – 106.4%, Гърция – 106.4%.)

  • Благодарение на валутния борд България практически няма начин, по който да осигури левовата парична маса необходима за развитието на собствената си икономика. Макар и да предпазва от инфлация (условно) валутния борд създава много предпоставки за спъване на националната икономика. Макар и да не е единствен фактор, валутния борд вкарва световната дефлационна криза и у нас. България фактически се намира в порочен кръг. За развитието си може да разчита почти единствено само на чужди инвестиции. Чуждите инвестиции зависят от кредитния рейтинг. Кредитния рейтинг е нисък тъй като има неразвита и неустойчива икономика, а за да се развие може да разчита само на чужди инвестиции. Тази ситуация обаче не е само българска. Тя е стандартна за почти всички незападни страни (независимо от наличието на валутен борд) и, съзнателно или не, се създава от западните страни включително чрез МВФ. Същото мнение изразява и Мери Стокс, главен анализатор за Югоизточна Европа и Прибалтика в американската агенция за икономически анализи RGE Monitor пред радио Дойче веле. По думите й страната ни няма да излезе бързо от кризата заради фиксирания валутен курс, тъй като валутният борд води до по-голямо свиване на икономиката на страната ни.



3.2 Обезценяването на лева – един възможен „сценарий” за българската икономика?!

Поддържането на валутен борд до момента на присъединяване на България към еврозоната е политически най-лесният за изпълнение вариант, тъй като се избягват негативните ефекти от девалвацията на валутата в краткосрочен план.

Този избор също така не налага да се променят изпитаните правила на пазара, които осигуряваха макроикономическата стабилност през последните почти 13 години. От друга страна това отлага нужната корекция на реалния валутен курс и по този начин съществува риск България да не може да бъде конкурентноспособна, веднъж влязла в еврозоната.



Обезценяване на лева в момента на влизане в ERM II е възможено, но това води след себе си огромен макроикономически риск, поради големия размер заеми в чужда валута на частния сектор и потенциалните последствия върху вътрешното търсене и вероятността за инфлация в средносрочен план.

Обезценка на валутата би влошила финансовото състояние на бизнеса и домакинствата, предвид голямата им задлъжнялост и значителният дял на заемите в евро. Това ще доведе до задълбочаване на рецесията. Оше повече, че в бъдеще, когато икономиката отново започне да расте, обезценката на лева ще тласне инфлацията и по този начин няма да бъда се оказва много надценена валута спрямо валутите на съседните ни държави , а това оказва изключително негативно влияние върху експорта на страната ни, особенно към трети страни с валути различни от еврото.


За тези 13г. на Валутен борд натрупаната инфлация в страната е от порядъка на 110-130%, а същата в ЕС е около 20-30%. Като извадим от 130%-30% се получава цифра близка до 100% (+/- 5%)
Това означава,че лева е надценен 2пъти и следва да бъде девалвиран също 2 пъти. Което означава, че 1евро = 3.95/4.00лв.

3.3. Валутните резерви и стабилността на борда

Има вероятност, при която запазването на Валутния борд може да доведе страната ни до момент на бавен и анемичен растеж и ниски доходи. А ако положението се изостри, то "централната банка ще трябва да покрие дефицита в платежния си баланс с валутните резерви", а това пък ще доведе до намаляване на парите в обръщение. Валутните резерви, обаче трудно могат да се стопят за много кратко време, освен ако правителството не съдейства за това. Реален проблем за икономиката ни може да бъде загубата на конкурентоспособност вследствие на прекалената задлъжнялост на редица фирми и граждани, както и обезценката на повечето валути в региона. Валутният борд може да бъде стабилен за доста дълго време, въпросът е каква ще бъде цената на тази стабилност. Безспорно фиксираният валутен курс играе важна роля за доверието във финансовата система. За да бъде обаче той от полза за икономическото развитие на страната, правителството трябва да внимава много с харченето на резервите. Негов приоритет би трябвало да бъде привличането на инвестиции от чужбина, било под формата на финансиране от ЕС (чието отпушване може да се окаже съдбоносно за запазването на валутния курс), било чрез големи частни инвестиции. Намаляването на икономическата активност вероятно ще доведе до по-ниски бюджетни приходи, така че формирането на голям дефицит е напълно вероятно да се случи. За да се отговори на въпроса за резервите и стабилността на борда, трябва да видим кои са показателите, от които зависи техният размер. Ключовите променливи са внос-износ, преки чуждестранни инвестиции и размер на частния дълг. Въпросът, който следва сега, е как финансовата криза ще се отрази на вноса и износа, преките чуждестранни инвестиции и размера на частния външен дълг. Това, което е безспорно, е, че размерът на вноса ще намалее значително - както заради драстично поевтинелите горива и суровини, така и заради спада в търсенето на инвестиционни стоки. Съдейки по информацията, която дават повечето компании, може да се очаква и спад на износа вследствие на намалялото търсене в ЕС. Дали обаче намалението на вноса ще изпревари това на износа все още е трудно да прецени. Що се отнася до ПЧИ, всички са съгласни, че техният размер ще намалява, въпросът е какъв ще е размерът на това намаление. Промяната в размера на частния дълг също до известна степен е terra incognita. От друга страна, остава неизвестно каква част от този дълг ще се рефинансира, а и каква част е квазидълг, отпуснат от свързани със собствениците на компаниите лица. Крайният извод е, че ако всички тези прогнози се сбъдват, със сигурност може да се очаква и известно намаление на валутните резерви. Вероятността обаче това намаление да е в такава степен е малко вероятна, още повече че правителството има инструменти да противодейства на тази тенденция при нужда - например чрез увеличение на външния правителствен дълг, който е на рекордно ниско ниво.



Друг фактор, който вещаят трудности и нестабилност за икономиката е дефицитът по текущата сметка. Той наистина е проблем, тъй като досега беше покриван от положително салдо по финансовата сметка чрез преки инвестиции от чужбина. В условията на криза едва ли можем да разчитаме, че инвестициите ще продължат да текат както и преди.


Таблица 3: Макроикономически показатели и прогнози















Показатели:

2007

2008

2009П

2010П

2011П

БВП (млрд. евро) 

28,90

34.1

33.3

32.9

33.7

Население (млн.) 

7,60

7,60

7,60

7,50

7,50

БВП на глава от населението (евро) 

3782

4485

4394

4359

4484

Реален БВП (промяна в % на годишна база)

6,20

6.0

-5.2

-1.5

1,70

Индивидуално потребление, (промяна в % на годишна база)

5,10

4,50

-5,30

-4,10

-0,70

Правителствено потребление (промяна в % на годишна база)

3,40

-1,40

-0.9

-0.1

2.0

Износ (промяна в % на годишна база)

5,20

2,90

-11,80

-0,30

3,40

Внос (промяна в % на годишна база)

9,90

4,90

-22.5

-8.2

-1.3

Инфлация, средна (промяна в % на годишна база)

8,40

12,40

2,80

0,30

0,80

ЛЕОНИА, към края на периода (%)

4,56

4,07

0.23

0.80

2,35

Средна месечна работна заплата, (в евро)

220

268

288

274

268

Ниво на безработица (%)

6,90

6,30

9,30

12,80

12,60

Бюджетен баланс / БВП (%)

3,50

3.0

-0.7

-1.7

-1.7

Текуща сметка (млрд. евро)

-7.3

-8.7

-3.2

-2.1

-2.4

Текуща сметка / БВП (%)

-25.2

-25.4

-9.6

-6.4

-7.1

Нетни ПЧИ (млрд. евро)

8,40

6,10

3,20

2,60

2,30

Нетни ПЧИ / БВП (%)

29,00

17,80

9,50

7,90

6,90

Брутен Външен Дълг (млрд. евро)

29.0

37.0

36.8

37.8

39.0

Брутен Външен Дълг / БВП (%)

100.3

108.4

110.7

115.0

115.9

Официални валутни резерви (млрд. евро)

11,90

12,70

12,90

13,50

15,10

(Текуща сметка – ПЧИ) / БВП (%)

3,8

-7,60

-0,10

1,50

-0,20

Официални валутни резерви / Брутен Външен Дълг (%)

41.2

34.4

35.1

35.7

38.8
Сякаш се пренебрегва обстоятелството, че заради кризата неминуемо ще имаме свиване на дефицита в търговския баланс, най-малкото поради срива в цената на петрола. Именно петролът и петролните продукти, както и вносът на инвестиционни стоки са основният генератор на дефицита във външната ни търговия.По пътя на логиката освен заради забавянето на инвестиционната дейност и създаването на нови производства, намаляването на вноса би трябвало да стане по-бързо от намаляването на износа, тъй като потребителите биха ограничили покупките на технологични продукти автомобили

Източник: econ.bg



4. Плюсове и минуси от влизането в Еврозоната

4.1. Плюсове


  • Сигурност и стабилност

На първо място безспорно е по-голямата стабилност. Въвеждането на валутния борд имаше именно такава роля, но дори и той не може да носи тази сигурност, което би донесло членството в еврозоната. Именно това е и водещият аргумент. Независимо от  проблемите на някои страни от еврозоната, обаче, България би могла да получи значително по-голяма сигурност отколкото получава сега. Ако еврозоната тръгне да се разпада, и ние ще се провалим заедно с нея, без значение дали сме в условията на борд или вътре във валутния съюз. Еврото има достатъчно силни страни, нормално е по време на криза да има някои проблеми. Така че нашата позиция в момента би станала по-стабилна, ако влезем в еврозоната. Възможността от провал винаги я е имало и никой не може да я изключи. Ние също бихме донесли сигурност за еврозоната, стига да бъдем достатъчно добър партньор, но повечето ползи ще бъдат за нас.

  • Елиминирането на валутния риск

Един много важен ефект е премахването на валутния риск спрямо еврото. С въвеждането на валутния борд този валутен риск до голяма степен беше намален, но той все още съществува. Доказателство за това са по-ниските лихви по депозитите в евро спрямо тези в лева, като спредът при по-дългосрочните достига над 3 процентни пункта. Аналогична е ситуацията и при кредитите, отпускани от банките.

Премахването на валутния риск елиминира възможността за възникване на валутна криза и намалява възможността за банкова криза. Това е много важно последствие за икономика като българската, тъй като е известно, че кризата от 1997 г. е една от най-големите в света, като разходите за нея се оценяват на над 40% от БВП.



Премахването на валутния риск естествено ще доведе до по-ниски лихви за цялата икономика. От друга страна ще се понижи и вариацията на лихвените проценти на междубанковия пазар. Всичко това ще осигури една по-добра база за инвестиции, които също ще нараснат поради по-ниските лихви, и съответно за по-висок икономически растеж (за Полша този ефект е оценен на минимум 0.2% допълнителен растеж на БВП годишно, а според нас за България той ще бъде значително по-голям).

  • По-ниски лихви

По-ниският риск ще доведе и до понижение на лихвите. Видяхме, че когато бюджетният дефицит беше преборен и се постигна някаква форма на балансиран бюджет, до по-малък дефицит, това тотално оказа влияние върху стабилността в страната, върху по-малкия риск, а в някакъв по-дълъг период натисна и лихвите надолу.  Всички български граждани и бизнеса, които вече имат кредит или ще вземат кредит, ще бъдат улеснени.


  • Ръст на чуждите инвестиции

Стъпвайки върху по-ниския риск, следващият позитив безспорно е свързан с ръста на чуждите инвестиции. На първо място, върху притока на инвестиции влияние ще окаже яснотата каква е ориентацията на България. Ние доказахме това още с влизането в Европейския съюз, но това е още един аргумент да бъде напълно ясно какви са нашите дългосрочни цели.10



  • Засилване на търговията

Единната валута ще доведе и до допълнително стимулиране на търговията между България и страните членки на монетарния съюз поради съкращаването на транзакционните разходи и премахването на валутния риск. Този ефект бе наблюдаван с фиксирането на лева към еврото в следствие на което международната търговия на страната нарасна и се преориентира географски към страните от европейския съюз. Присъединяването към икономическия и паричен съюз ще даде нов тласък на международната търговия на страната.11


  • По-голяма гъвкавост на фискалната политика

Присъединяване на страната към Икономическия и паричен съюз ще даде и по-голяма гъвкавост на фискалната политика на страната в рамките на спазване на принципите и правилата на “Пакта за стабилност и растеж”. Съществуващият в момента режим на паричен съвет изисква ориентиране на фискалната политика на страната към постигане на балансиран бюджет с цел поддържане на стабилността и устойчивостта на фиксирания валутен курс. Членството на страната в монетарния съюз ще даде по-голяма свобода за използване на фискалната политика за изглаждане на бизнес цикъла и осъществяване на инвестиции в инфраструктурата на страната.

  • Намаляване на транзакционните разходи

Друго предимство от приемането на еврото като официално платежно средство са по-малките транзакционни разходи при външната търговия и туризма, което също ще засили икономическия растеж. Това ще даде възможност на фирмите да са по-ефективни и да реализират по-големи печалби от търговията в евро. Освен това ще насърчи туризма на гражданите от Еврозоната в България като улесни разплащанията.


4.2. Минуси

  • Закръгляне на цените нагоре

Закръглянето на цените нагоре нещо, от което много хора се опасяват, но не е сигурно дали това ще се случи. Не мисля, че имаме толкова големи основания да мислим, че това ще се случи. Знаем, че и в момента на практика сме вързани към еврото заради валутния борд. Но наистина, при новото ценообразуване е възможно да има някакво повишение, най-вече при всекидневните стоки, при хранителните например, само че в малки размери. Най-вероятно това слабо повишение ще бъде усетено през първите един–два месеца след членството. Още повече, че много цени са регулирани под една или друга форма. Такива са цените на електроенергията, топлоенергията, водата. Бидейки регулирани, те просто ще бъдат обърнати в евро и там дори не можем да очакваме никакво закръгляне нагоре.



  • Увеличаване на дефицита заради увеличаването на държавните разходи

Влизането в еврозоната може да се приеме като тест за фискалната стабилност, но това зависи от правителството и от това дали то ще вземе решението да харчи повече. В момента това е доста трудно да се направи, било защото кабинета вярва в балансирания бюджет или заради сигурността на борда, но големият бюджетен дефицит е недопустим, пагубен. Виждаме какво се случва в момента с Гърция. Но дори и заради членството в еврозоната не би се стигнало до значително увеличаване на дефицита. Естествено, има го този риск, по-скоро като политически „хазарт”, че можем да допускаме някакъв малък дефицит. Това наистина е много опасно.
Опасност за фискалния резерв
Опасността за фискалния резерв би дошла от това, че с влизането в еврозоната ще трябва да решим какво ще правим с този ресурс – дали ще го използваме за реформи или просто ще бъде похарчен..
5. Заключение
Режимът на паричен съвет практически представлява най-прозрачната и последователна стратегия за присъединяване към еврозоната. Той е съвместим с участието във Валутен механизъм II, участието в който е предусловие за присъдиняване към икономическия и паричен съюз. Същевременно поддържането на паричен съвет изключва промяната на режима на валутен курс, през който много от новите страни членки трябва да преминат при присъединяването си към ВМ II. Паричният съвет намалява несигурността в икономиката и прави макроикономическата политика по-предвидима за домакинствата, фирмите и чуждестранните инвеститори.

Благотворното влияние на ПС върху българската икономика се изразява в следното:

  • Осигуряване стабилността на парите в България, водещо до значително понижение на инфлацията и успокояване на инфлационните очаквания;

  • Растеж на БВП;

  • Позитивна промяна по отношение на инвестициите;

  • Приватизацията и либерализацията на някои пазари, позволяваща по-лесното навлизане;

  • Въздействието на валутния борд може да се търси и във фискалния сектор, тъй като този режим налага строги бюджетни ограничения за всички стопански субекти. Един от основните му елементи е забраната за кредитиране на правителството от страна на централната банка, както и ограничената функция на кредитор от последна инстанция за търговските банки. Така се блокират каналите, чрез които се случваше инфлационната емисия на пари преди 1997 г.

Оказва се, че Валутния борд в условията на криза оказва благоприятно влияние върху българската икономика запазвайки стабилността на паричната ни единица и доверието на инвеститорите в бизнеса и политиката на държавата. Но търсейки възможности България да се развива освободена от ограниченията на паричния съвет ние ще трябва дd се откажем от него присъединявайки се към Еврозоната, получавайки по – лесен достъп до западните пазари, инвестиции и доверие.

Използвана литература:
1 Ангелов, Г., Приемането в Еврозоната: новото предизвикателство, http://georgiangelov.com/?p=203.;
2 Бояджиев, В., документ на тема: ”Подготовка на България за присъединяване към еврозоната и очакваните икономически и социални измерения", Брюксел, 2006, www.esc.bg/reports_download.php?id=31 -;
3 Минасян, Г., Пътят към евро: опитът на страните от източна Европа с паричен съвет, АИ "Марин Дринов", 2004.;
4 Неновски, Н., Христов, К., Икономически изследвания, 2001
5 Неновски, Н. Христов, К., Михайлов, М., Паричният съвет в Естония, Литва и България: сравнителен анализ, Икономическа мисъл, Ик. институт на БАН, 2001.;
6 Симеонов, К., Обществени нагласи в България по пътя към еврозоната, alternativi.unwe.acad.bg
7.Трифонова, С., Парична теория, парична политика, европейска парична интеграция, София, УИ „Стопантво”, 2006.;
8.Сотирова, Екатерина, „Паричния сектор в България: Развитие, проблеми, интерация”
9 http://news.bpost.bg/story-read-14920.php;
10Официален сайт на БНБ www.bnb.bg;
11http://money.ibox.bg/news/id_1467875969

1 Бояджиев, В., документ на тема: ”Подготовка на България за присъединяване към еврозоната и очакваните икономически и социални измерения", Брюксел, 2006, www.esc.bg/reports_download.php?id=31 –

2 Ангелов, Г., Приемането в Еврозоната: новото предизвикателство, http://georgiangelov.com/?p=203.

3 Сотирова, Екатерина, „Паричния сектор в България: Развитие, проблеми, интерация”,с.255

4 Bussines Post – МВФ: България трябва да запази валутния борд до присъединяването си към Еврозоната, http://news.bpost.bg/story-read-14920.php

5 Симеонов, К., Обществени нагласи в България по пътя към еврозоната, alternativi.unwe.acad.bg/br8/08%20-%20road%20towards%20the%20eurozone.doc -

6 Статия на тема: България с Валутен борд до евро, http://money.ibox.bg/news/id_1467875969

7 Споразумение между Министерския съвет на Република България и Българската народна банка за въвеждане на еврото в Република България, www.bnb.bg

8 Статия на тема: България с Валутен борд до евро, http://money.ibox.bg/news/id_1467875969

9 Минасян, Г., Пътят към еворто: Опитът на страните от Източна Европа с паричен съвет, с.102-103

10 Неновски, Николай; Христов, Калин, Икономически изследвания, 2001, с.72-73

11 Бояджиев, В., документ на тема: ”Подготовка на България за присъединяване към еврозоната и очакваните икономически и социални измерения", Брюксел, 2006, www.esc.bg/reports_download.php?id=31 –





Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница