Седмичник ипи
съвета как да се държим с медиите - урок за неправителствените организации
Изтегляне 384.64 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Обява: Конкурс за есе
20 съвета как да се държим с медиите - урок за неправителствените организацииНа провелата се Първа европейска ресурсна банка в Боровец, 29-30 октомври 2004 г. (www.rbeurope.org) се състоя дискусия как неправителствените организации трябва да общуват с медиите. Ето и някои от основните препоръки на участниците в нея:
Ако медиите не разбират какво искате да кажете много е вероятно да останете неразбрани и от публиката.
Публиката ще ви свързва с определена партия и много трудно ще можете да се разграничите от нея в бъдеще.
Телевизионните интервюта обикновено траят 5-6 мин. и журналистът ще се опита да извлече една фраза, която да е посланието на изявата ви, а това може да е опасно.
Ако се опитвате да работите с медии, които явно не възприемат идеите ви, те винаги ще са подозрителни и ще търсят повод да ви компрометират.
Огласяване на становище на организацията ви по определен проблем трябва да става веднага – никой няма да обърне внимание на вашето мнение след месец.
Трябва да сте подготвени да коментирате определени теми на момента ако ви потърси журналист.
По този начин няма да се налага редакция от страна на журналиста и ще се ограничи шансът това да обърка целия смисъл на материала.
Не винаги основното заглавие може едновременно да определи темата на материала и да дефинира тезата на автора. Затова в определени случаи може да се сложи подзаглавие на статията, за да е по-разбираема за публиката.
Дори вашите изказвания да не се публикуват всеки път е добре да коментирате дадени събития при молба на журналистите. Често те разполагат с необходимата информация за материал, но имат нужда от източник за по-голяма достоверност.
Наличието на данни и цифри в материалите гарантира достоверност, но не трябва да се прекалява.
Създаването и постоянното обновяване на Интернет страница е сред основните похвати за връзка с целевата група. Редовното предоставяне на информация за дейността ви чрез електронна поща (без да прекалявате) е отличен начин да информирате публиката си.
В съобщения за медиите е добре да се включва малък абзац с информация за организацията (година на създаване, основни сфери на дейност и експертиза, членове на управителното тяло и екип, публикации). Информацията не трябва да е повече от половин страница.
Ако имате наистина революционни идеи може да направите отделна Интернет страница, където да ги публикувате. Крайното мнение често не се възприема на сериозно, дори и да има основание за това.
Работата с публика, която е запозната с вашата работа е лесна и удобна, но почти винаги има и други хора, които са готови да слушат и мислят.
Част от журналистите не винаги разбират материята, за която пишат, и затова трябва материалът ви да е стегнат и съдържателен, за да не се налага редакция.
Медиите обичат сбита информация и ако тя им бъде поднесена под формата на съобщение вероятността тя да бъде публикувана веднага е много голяма.
Европейска ресурсна банка На 29 и 30 октомври в Боровец се състоя първата годишна среща на Европейската ресурсна банка (Resource Bank Europe). Първоначалната идея възниква през 2003 г. по време на семинар в Гумерсбах, Германия, и принадлежи на професорите Пиер Гарело и Харди Буйон. С цел подобряване на стратегиите на либералните институти и засилване на взаимодействието между тях се организира ресурсна банка в Европа по подобие на тези в Съединените щати, Африка и Азия. На срещата присъстваха представители от TechCentralStation Europe, Institute for Research in Economics and Fiscality, Institute for Economic Studies, Eurolib Network, Institut Molinari - Франция, Liberales Institut, Centre for the New Europe, Jean Monnet Center of Excellence, Friedrich Naumann Foundation - Германия, Heritage Foundation, Atlas Economic Research Foundation, Mercatus Center, Association for Competitive Technology, IGEG – САЩ, Istituto Acton Religione e Liberta – Италия, Stockholm Network, International Policy Network, Transatlantic Institute - Великобритания, New Economic School – Грузия, Jerusalem Institute for Market Studies – Израел, Markedscentret – Дания, Mont Pelerin Society, AGEFI, Liberales Institute – Швейцария, Association for Liberal Thinking – Турция, Circulo de Empresarios – Испания, NIIBC – Холандия, Hayek Instutut – Австрия, Liberty Institute – Индия, Nova Civitas – Белгия, CRSPEJ – Румъния, Lithuanian Free Market Institute - Литва, The Heritage Foundation - Русия, Българското дружество “Фридрих Хайек”, Център за икономическо развитие, LINK, Център за социални практики, Институт за пазарна икономика – България. Изказване по време на заключителната гала вечеря направи и министърът на финансите Милен Велчев. Дискутирани бяха въпроси относно насърчаването на икономическата свобода като цяло, намаляването и опростяването на данъчното облагане, конкуренцията между страните по отношение на данъчните ставки и последствията от нея, понижаването на държавните разходи чрез съкращаване на администрацията и въвеждане на електронно правителство, фискалната децентрализация. Освен това участниците обсъдиха ролята на ЕС по отношение на свободната търговия между страните вътре и извън съюза. Друга съществена част от въпросите засягаше учредяването, организацията и управлението на либерален институт, взаимодействието с медиите, търсенето на източници за финансиране и предприемането на публични кампании. Като цяло ресурсната банка постави началото на по-засилено взаимодействие между организациите в отделните страни, както и на различните организации в рамките на една страна. Като консенсусно се очерта становището, че конкуренцията между либералните институти води до по-добри резултати и ги стимулира да се развиват, но все пак, при наличието на почти еднакви цели – постигане на по-голяма индивидуална свобода – те биха могли да си сътрудничат в името на тази идея.
Така наречената здравна реформа е някакъв анахронизъм Калин Минков (Преподавател по икономика) Едва ли някой се съмнява в това, че има крещяща необходимост от реформиране на здравната система в България, но също така едва ли има някой, когото властимащите могат да убедят, че правят нещо смислено по въпроса. В продължение на няколко години се натрупаха солидно количество “плодове” и сега е необходима армия от хора да ги обере – над 2 милиона българи, за които дори не се знаят конкретните причини за да отпадат от системата. Освен, че не работи, здравната система струва скъпо на спонсорите и – българските граждани. Освен, че струва скъпо, тя е монополист и то държавен, т.е. тя е недосегаема. И освен това работи на солидарен принцип, нещо като мухлясалия социалистически девиз “От всекиму според способностите, на всекиму според потребностите”. При наличието на тези “идеални условия”, без каквато и да било конкуренция и контрол в посока как да се принудят повече граждани да спонсорират “идеята”, вместо да се контролират стриктно разходите на системата, е логично да се постигне този “впечатляващ резултат”. И накрая с изключителен макиавелизъм отговорните политици посочиха виновниците – над 2 милиона българи, които не били платили. Целият дебат по скандала като че ли беше изместен в посока как някой, който е трябвало да плати, не го е направил и за това е виновен. Положението се замаза, прехвърлиха се отговорности/безотговорности и сега се мисли по въпроса. Надявам се ИПИ, като независим експертен съветник да продължи темата, която е от изключителна важност за всички граждани на страната и покаже проблема от по-друг ъгъл. Ето някои абсурдни въпроси, поради които почти една трета от българските граждани отпаднаха от здравната система, защото държавата не може да им отговори:
По-правилният въпрос е кой е платил, защото за над 4 милиона се “грижи” държавата /пенсионери, публична администрация, непълнолетни и др./, около един милион са в чужбина, над 2 милиона не са платили – сметката е около 7 милиона и остават половин милион които са платили. Излиза, че нерегистрираните безработни трябва да издържат частично работещите на държавна служба.
Следва определяне на виновните (без някой да чуе тяхното становище): Безработни (нерегистрирани в бюрата по труда), които са виновни, че нямат пари и не са си платили като за работещи; “лоши работодатели”, не внесли вноски, като за стимулиращ пример държавата отсрочва на най-големите си длъжници вноските (където обикновено условията за труд са най-опасни за здравето); български емигранти, които дори да са искали здравна помощ, няма как да я получат от България, но трябва да плащат за минало време. Списъка може да продължи, а Макиавели може да е спокоен, че духа му е намерил място в българските Правителство и Парламент. Резултат – пари за здраве няма. Касата поема изследвания, недостатъчни според двама лекуващи лекари (приятели) за установяване на диагноза, съответно или си плащаш изследвания каквито трябва, или няма точна диагноза. И с всичко по този начин, особено що касае необходими изследвания в доболничната помощ. За какво е тогава НЗОК? Всички известни действия на касата са скандални и по-точно скандално безотговорни – провален (скъп) опит за информационна система, безумно харчене за офиси и оборудване (при създаването и), скандали за “лекарствения списък”, административно определяне на броя направления за лечение, дефицит в болниците, плащане на ръка (по някога под формата на дарение за болницата) и т.н. Всички участници в процеса са недоволни – лични лекари, които са превърнати от доктори в писари, болнични лекари, които са ощетени във всякакъв смисъл и пациенти, които не получават нищо от това за което са платили. Тогава защо да се плаща? Целият модел на здравно осигуряване доказва несъстоятелността на свръхдържавното регулиране, цинизма на държавният монопол и липсата на управленска визия в обществените фондове. НЗОК е типичен пример за пропаст между интересите на държавата (в лицето на нейното управление) и гражданското общество, което по принуда я спонсорира. Забележка: Повод за това писмо е интереса към темата от голям брой студенти и дребни предприемачи, граждани, останали “доволни” от НЗОК.
Читателите за нас Здравейте, Прочетох материала Ви "Етажната собственост и държавата" в Интернет и като член на гражданскато общество изразявам съгласие с Вашето мнение. Считам, че законопроекта в този си вид е нарушение на свободната воля за сдружение, както и би могъл да породи правни проблеми при желание на отделен собственик да продаде жилището си или да закупи такова в блок, който е "Юридическо лице". Мария 29 октомври 2004 г.
Обява: Конкурс за есе
БългарскатаМакроикономическа Асоциация Обявява Конкурс за студентско есе на тема: “Пенсионната система в България- проблеми и решения” В конкурса могат да участват всички български студенти, които имат интерес в областта нa макроикономиката, без ограничение за завършен курс. Кандидатите трябва да покажат:
Есетата ще бъдат оценявани от комисия, определена от Управителния съвет на Българската Макроикономическа Асоциация (БМА). Наградният фонд е осигурен със средства от Международния Валутен Фонд и Българската Макроикономическа Асоциация и предвижда следните награди: първа награда е в размер от 400 лв. втора - 250 лв., трета- 150 лв. На наградените студенти ще бъде предоставена възможност също така да представят своите есета на Годишната конференция на Българската Макроикономическа Асоциация, която ще се състои в края на месец февруари 2005 г. Есетата трябва да се изпращат на е- mail anastasia.chorbadgieva@gmail.com. Крайният срок е 31.01.2005 г. Резултатите ще бъдат обявени на страницата на БМА- www.bma-bg.org За повече информация и въпроси можете да се свържете с техническия секретар на БМА, Анастасия Чорбаджиева, на горепосочения e- mail.
Сборник материали, разпространени на Първа европейска ресурс банк, Боровец, 29-30 октомври 2004 г. *******
Ние смятаме, че българските граждани могат да извлекат много поуки от начина на работа и резултатите от работата на една сравнително уникална организация в САЩ, наречена Граждани против правителственото прахосничество (ГППП, или Citizens Against Government Waste - http://www.cagw.org). Подпредседателят на организацията Дейвид Уйлямс участва в Първата среща на РБЕ в Боровец. ГППП има повече от един милион члена. Те или само използват правото си за достъп до информация, или финансират ГППП да установява конкретни случаи, в които местните, щатските или федералното правителства пилят чужди средства, за да публикуват тази информация и с това предизвикат обществен натиск по-разумни правителствени разходи.
Цитат на седмицата Назоваването бюджета за 2005 година “бюджет на ускореното развитие” звучи като дискретно завръщане на тезисния партиен език отпреди 1989 година.Румен Аврамов Програмен директор на Центъра за либерални стратегии
За връзка и въпроси: Светла Костадинова 943 33 52, 943 49 75; svetlak@ime.bg 1 Днес най-известната книга на Март Лаар вероятно е „Малката страна, която успя”, издадена преди две години от Лондонския Център за изследване на пост-комунистическите икономики (www.crce.org.uk) [Mart Laar, The Little Country that Could, Bury St. Edmunds, St. Edmundsbury Press, 2002.]
Каталог: pdf docs -> weekly weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Законопроектът за изменение и допълнение на конституцията Относно консолидацията на дружествата в енергийния сектор weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Седмичник ипи weekly -> Седмичник ипи weekly -> Реглед на стопанската политика weekly -> Покана за пресконференция: Алтернативен държавен бюджет с ниски данъци за 2007 година Ние препоръчваме weekly -> Закон за Черноморското крайбрежие не ни трябва! Нови лицензи в строителството Защо е необходима регулаторна гилотина Изтегляне 384.64 Kb. Сподели с приятели:
|