Секторен анализ на компетенциите на работната сила в сектор „Машиностроене”

1.6.3.Рискови фактори

На системно ниво могат да бъдат обособени две групи фактори – външни и вътрешни:

• 
  външните рискове могат да бъдат следствие от развитие на нови глобални финансови и икономически кризи (аналогични на кризата, започнала през 2007 г.) или резултат от дълбоки изменения в близката обкръжаваща среда (икономическа и институционална);
  
• 
  вътрешните рискове произтичат от условията и организацията на труда вътре в самите предприятия и имат непосредствено негативно влияние върху социалния статус, физическото и психофизиологическото състояние на всеки работещ.
  

1. Глобалната финансова и икономическа криза, която започна през 2007 г. засегна най-дълбоко преработващата промишленост и особено тези сектори, които произвеждат стоки с инвестиционно предназначение и други изделия за дълготрайна употреба. Към тях се отнася и машиностроителния сектор. По данни на ОИСР (OECD Employment Outlook 2010, p. 22) през четвърто тримесечие на 2009 г. в сравнение със същия период на 2008 г. спадът на заетостта в обработващата промишленост на страните членки на ОИСР е 8.7%, в добивната промишленост – 5.3%, в строителството – 7.7%, в енерго-, газо- и водоснабдяването – 2.2%, в търговията – 3.5%, в транспорта и съобщенията – 1.7%, във финансовото посредничество – 1.4%.

Отрасловите различия имат съществено значение за последствията от подобни глобални кризи. Рискът от загуба на пазари, доходи, заетост или фалит в условията на глобални кризи за машиностроителния сектор е по-висок от този в другите сектори на преработващата промишленост и се предопределя от рязкото снижаване на обема на производството и инвестициите.

По данни на Евростат спадът в обема на произведената продукция в преработващата промишленост в страната през 2009 г. в сравнение с 2008 г. е 22.4%, в машиностроителния сектор – 40.4%, в добивната промишленост – 19%, в строителството – 10.6%, в търговията – 10.2%. За същия период е реализиран спад в инвестициите, както следва: в преработващата промишленост от 38.3%, в машиностроенето – 51.8%, в добивната промишленост – 18.9%, в строителството – 46.6%, в търговията – 38.4%.

Измененията в работната сила са производни на измененията в обема на производството. Динамиката в производството се „транслира" в изменение на показателите, свързани с работната сила: стойностни (работна заплата), количествени (численост на заетите), времеви (отработено време). В условията на криза такава „транслация" може да се прояви в различни съчетания на показателите. Освобождаването на персонал (в началото нискоквалифициран, а със задълбочаване на кризата и висококвалифициран) е най-твърдото решение, както от социална, така и от производствена гледна точка. Спадът в заетостта в разгара на кризата през 2009 г. спрямо 2008 г. в преработващата промишленост на ЕС е 5.9%, в преработващата промишленост на страната – 9.6%, в добивната промишленост – 11%, в строителството – 8.5%, в търговията – 6.9%, в машиностроенето – 18%.

2. Машиностроенето е експортно ориентиран сектор. Най-голям пазар за българската машиностроителна продукция са страните от Европейския съюз. През 2011 г. 76.4% от износа се реализира на европейския пазар. Най-големи търговски партньори на българските машиностроителни предприятия са фирми от Германия, Италия и Франция. Техническото и технологично обновяване на сектора, неговото развитие в съответствие със съвременните тенденции в машиностроенето зависи изключително от възможностите за реализиране на съвместни проекти и производствена дейност с европейски компании, от стабилността и разширяването на потребностите на европейския пазар.

Финансово-икономическата криза не само оказа негативно влияние върху динамиката на икономическото развитие на ЕС, но извади на показ дълбоки противоречия в модела на европейската интеграция и в значителна степен задълбочи редица икономически и социални проблеми в европейските страни:

• 
  нисък ръст на съвкупния БВП;
  
• 
  развитие на негативни социални процеси, свързани с продължаващия ръст на безработицата;
  
• 
  увеличаване на безработицата сред младежите;
  
• 
  ниска бюджетна дисциплина и увеличаване на бюджетните дефицити;
  
• 
  изострянето на дълговите проблеми в Еврозоната подкопава устойчивостта на цялата икономика на ЕС;
  
• 
  въвеждането на строги мерки за ограничаване на бюджетните дефицити в някои страни може да доведе до снижаване на потребителското търсене и инвестиционната активност.
  

От друга страна, в последно време има все по-ясно разбиране за необходимостта от мерки за стимулиране на икономическия растеж. Преходът от политиката на бюджетните ограничения към политика на стимулиране на растежа без да се пренебрегват мерките за икономии и нормализация на бюджетните показатели може да осигури по-динамичен пазар и да създаде нови работни места. В този случай са важни потенциалните възможности на предприятията и сектора като цяло да осигурят по-бърз изход от кризата. Такива възможности създават наукоемките технологични иновации. Кризата, в това отношение, може да послужи като стимул за технологично обновяване на производството.

3. Действията на институциите в условията на криза могат да създадат допълнителни рискове за предприятията и работната сила в икономиката, в т.ч.и в машиностроителния сектор.

Институциите (институционалната среда) включват:

• 
  институции, които имат отношение към пазара на труда – държавни органи и организации, работодателски организации, синдикални организации, браншови организации и др.;
  
• 
  механизми – колективно договаряне, минимална работна заплата, минимални прагове на работната заплата, законодателство за защита на заетостта (наемане и освобождаване от работа) и др.
  

Действията на институциите и измененията в механизмите в условията на криза оказват различно въздействие върху предприятията и могат да имат различен ефект в отделните сектори на икономиката.

Измененията в правилата за наемане и освобождаване от работа в посока на засилване на защитата на заетостта могат да насочат предприятията към: по-широка диференциация на работните заплати; изменения в работното време (разпределение на работните часове в деня или седмицата, изменение на графика на работа, стъпаловиден ред за започване и завършване на работния ден и др.); съчетаване на различни видове заетост (пълна заетост, непълна/частична заетост), работа по индивидуален договор, дистанционна заетост, работа по повикване, лизинг на персонал (предоставяне на трудови услуги в рамките на аутсорсинг). Заетостта зависи не само от засилване на мерките за защита, но и от действията на институциите, които отговарят за работното време, работните заплати, формите на трудови отношения. Силната защита на заетостта при равни други условия подтиква работодателите да съкращават персонал.

От управленска гледна точка, за минимизиране на последствията от кризата върху работната сила съществено значение имат синхронизирането на измененията във всички правила и механизми, координацията при прилагането на мерките и взаимодействието между предприятията и институциите. Липсата на подобни предпоставки поставя предприятията в изключително рискова ситуация, изходът, от която е неопределен, както в краткосрочен план по отношение на работните заплати и заетостта, така и в дългосрочен план по отношение производителността на труда и инвестициите в човешки капитал.

Институциите са призвани да насърчават производството, в основата, на което стои и мотивацията на хората. В случаи, когато други съображения вземат превес в действията на компетентните органи, насочени към създаването на обстановка на демотивация на работещите в предприятията, техните организации – работодателски и синдикални следва категорично да възразяват на това. Такъв е в момента случаят с намерението на държавата да повиши с различен процент пенсиите от 01.01.2013 г., с което ще демотивира и работодатели, и работещи да се осигуряват върху по-високи възнаграждения и ще се насърчи увеличаване проявленията на сива икономика, която априори изключва устойчивото развитие на компаниите. Сред най-засегнатите в това отношение сектори ще попадне машиностроенето, което е със сравнително най-нисък дял на сива икономика и ще се насърчи процеса на напускане на квалифицирани кадри от него за работа в други сектори, където им се доплаща неофициално на ръка.

4. Съществува потенциален риск за развитието на машиностроителния сектор, основаващ се на разширяващия се дефицит на висококвалифицирани кадри. Превръщането на този риск в реален проблем с конкретни практически измерения за всяко предприятие може да означава:

• 
  недопустимо забавяне или невъзможност да бъде извършено технологично превъоръжаване на производството в съответствие с тенденциите в машиностроителното производство и изискванията на пазарите и преди всичко европейския пазар;
  
• 
  загуба на всякакви възможности за коопериране с водещи европейски производители поради технологична несъвместимост и липса на възможности за изпълнение на високотехнологични операции и дейности;
  
• 
  нарастващи трудности по поддържане на високо качество на традиционните изделия, както и усъвършенстване на тяхното качество и развитие на продуктовата структура в резултат на което възниква опасност от загуба на позиции на европейския пазар.
  

Възрастовата структура на заетите през последните 5 години остава неизменна и ежегодно се възпроизвежда в едни и същи пропорции. Младите специалисти във възрастова група 15-24 г. през всичките години на периода заемат нисък относителен дял: при аналитичните специалисти – 0.2-0.3%; при техниците и други приложни специалисти – 0.2-0.4%; при квалифицираните работници, машинни оператори и монтажници – 2.7-3.4% от общия брой на заетите. Липсва тенденция на нарастване на броя на тези специалисти, която може да създаде кадрови потенциал за усвояване на нови технологии, продукти и работни места. Част от причините за този проблем имат демографски характер – увеличаване броя на лицата в пенсионна възраст, намаляване делът на лицата до 15 г.² От друга страна, обаче, темповете на нарастване на безработицата сред младите хора във възрастова група 15-24 г. са едни от най-високите в ЕС. През периода 2008 - 2011 г. увеличението е с 14.6 пр.п., при 4.8 пр.п. за ЕС-27.³ Другата част от причините са свързани с образователната система, мотивацията на младите хора и действията на предприятията от машиностроенето по привличане на млади хора на работа. Тъй като, в една или друга степен това е проблем и на други сектори от обработващата промишленост и извън нея, следва да се очаква, че осигуряването на производството с висококвалифицирани специалисти ще породи нови форми на конкурентна борба между секторите и това допълнително ще затрудни решаването на този проблем в машиностроенето.

В представения от БСК „Анализ на състоянието и перспективите пред икономиката на Р България" се посочва, че „над половината от работодателите в България (51%) срещат трудности при намирането на персонал за свободни работни места". Отбелязано е, че средната стойност в световен мащаб е 34%. В същия анализ са представени 10-те най-търсени позиции за 2012 г., сред тях са: инженери (първо място), квалифицирани работници (второ място), ИТ специалисти (шесто място), оператори производство (десето място), т.е. професии, които формират облика на висококвалифицирания персонал в машиностроенето. Проблемите в образователната подготовка на специалисти за нуждите на машиностроенето са и количествени и качествени. Накратко те се изразяват в намаляване на броя на средните професионални училища и приема на младежи по машиностроителните специалности в т.ч. и във висшето образование, отсъствие на подбор и прием на немотивирани младежи за обучение по машиностроителните специалности, ниско качество на образователна подготовка дори и от гледна точка на съществуващите технологии и организация на труда в машиностроенето, недостатъчна или никаква изпреварваща образователна подготовка от гледна точка на съвременните тенденции в машиностроителните технологии.

Недостатъците в образователната подготовка, приемът на работа на хора с неподходящо образование водят до увеличаване на продължителността и разходите за професионална подготовка на новоприетите в предприятията. Съществуващата система за професионална подготовка, преподготовка и повишаване на квалификацията страда от същите проблеми, свързани с качеството на подготовката, както образователната система и като цяло се нуждае от сериозни промени и усъвършенстване в организационно, методическо и кадрово отношение.

Липсата на мотивация, особено у младите хора, за обучение в машиностроителните специалности и за работа в машиностроителните предприятия е реален факт, който в голяма степен може да обясни намаленият прием и отсъствието на подбор в училищата, липсата на подходящи кандидати за работа, дори и сред завършилите машиностроителни специалности. Много фактори, произтичащи от измененията в социални-икономическите условия, състоянието на предприятията от машиностроенето и ценностната система на младите хора влияят върху процеса на мотивация – работната заплата, работната среда, стабилността, която осигурява работата, възможностите за собствено развитие, полезност на работата, интерес към работата. Работната заплата, безспорно е един от най-важните фактори и като правило се приема за определящ при демотивацията на младите хора. Както беше показано в предходния раздел, средният осигурителен доход по всички категории персонал в машиностроенето не е по-нисък или надвишава средните стойности за съответната категория в страната. Затова в процеса на търсене на решения за намаляване на дефицита от висококвалифицирани кадри в машиностроенето е оправдано да се анализират и оценят всички фактори, свързани с мотивацията на младите хора. Голяма част от мерките, на тази основа, могат да бъдат реализирани от самите предприятия.

Като резултат от действието на изложените фактори, професионално-квалификационната структура на заетите в машиностроенето се възпроизвежда от година на година в почти неизменен или намаляващ функционален капацитет, основаващ се предимно на знанията, професионалните умения и опит на работниците и специалистите с дълъг трудов стаж.

Рискът, в този случай, се заключава именно в това, че на един етап формираният по този начин функционален капацитет (качество) на работната сила може да се окаже недостатъчен, за да посрещне нарастващите изисквания на новите технологии, партньорите по кооперираните производства и пазарите.