Прогнози за развитие на сектора, промяна на технологиите и организационната структура (2014-2020 г.)

1.7.Прогнози за развитие на сектора, промяна на технологиите и организационната структура (2014-2020 г.)

Броят на заетите в началото на 2012 г. е намалял с около 25% спрямо 2008 г. Около 10% от предприятията – предимно малки, но и средни и отделни големи преустановиха дейността си.

Настоящата 2012 г. е трудна за предприятията от сектор „Машиностроене” и оптимистичната прогноза за развитие, в случай че производството нараства с добри темпове е до края на годината тя да достигне в най-добрия случай 2011 г. Основание за очаквания за бързо ускоряване производството на машиностроенето през следващите 1-2 години също няма. Такива са поне прогнозите на анализаторите, които предвиждат забавяне в развитието на икономиката на страните от ЕС през следващите 1-2 години и препоръките им да се предприемат мерки за увеличаване износа в страни и региони извън ЕС. В момента над 60% от машиностроителната продукция се изнася в страните от ЕС.

В средносрочен план могат да бъдат формулирани следните задачи пред българския машиностроителен сектор:

• 
  Запазване на завоюваните позиции на европейския пазар. Реализиране на възможностите за разширяване износа в страни от ЕС, за които до този момент са правени епизодични доставки. Пример в това отношение – фирма „Брист ХМ” АД, Брезник започна регулярен износ за Англия от началото на 2012 г., въпреки че през последните 20 години страната ни не е изнасяла там хладилна техника.
  
• 
  Увеличаване на дела на новите изделия, произвеждани от българските машиностроителни предприятия, съотносими като параметри и технически характеристики, цени и качество на машините на водещите производители, съобразно потребностите на външния и вътрешен пазар. Добри примери в това отношение са фирмите „Раис” – ООД, Пазарджик, „ЗММ Стомана” – АД, Силистра, „ЗММ” – АД,Хасково, „АМК” – ООД, Габрово, „Цератицит България” – АД, Габрово, „М+С Хидравлик” – АД, Казанлък, „Оптикс” – АД, Панагюрище, „Капрони” – АД, Казанлък и др.
  
• 
  Разширяване на пазарните позиции в страните извън ЕС и преди всичко в Русия и страните от Балканския регион.
  
• 
  Създаване на смесени предприятия и/или кооперирано производство с водещи европейски производители или традиционни потребители на български машини (изделия на пневматиката, металообработващи машини, машини със специално предназначение и др.).
  

• 
  адаптиране към съвременните тенденции в производството на качествена машиностроителна продукция;
  
• 
  снижаване на разходите за производство и реализация на продукцията;
  
• 
  повишаване качеството на сервизното обслужване;
  
• 
  повишаване качеството на работната сила.
  

• 
  Агрегиране, свързано с изключване от технологичния процес на някои операции и оборудване и получаване на икономически ефект от внедряване и използване на агрегирано оборудване. Например, производството на металорежещи машини се измества от отделни специализирани към многоцелеви машини, съвместяващи максимално възможно количество операции. Това са гъвкави програмно управляеми обработващи центрове, които осигуряват огромна производителност и висока точност.
  
• 
  Създаване на агрегати с голяма единична мощност, позволяващи изключване на ръчния труд за сметка на механизация и автоматизация на производствените процеси и съкращаване на разходите за поддържане и експлоатация.
  
• 
  Разработване, производство и доставка на мини машини и оборудване за научни и заводски лаборатории, малки предприятия, индивидуални предприемачи и физически лица.
  
• 
  Създаване на изделия, които са екологично безопасни и с намалено потребление на енергоресурси.
  
• 
  Коопериране при създаването на нови изделия, което дава възможност да се използват иновационни технологични процеси, свързани с праховата металургия, нанотехнологиите и др.
  
• 
  Производство на оборудване в комплект с механизми, манипулатори и роботи, позволяващи механизация и автоматизация на второстепенните производствени процеси – товарене, разтоварване, презареждане и управление на оборудването.
  
• 
  Внедряване на роторни и роторно-конвейрни автоматични линии, позволяващи автоматизация на еднотипните процеси в серийното и масовото производства и повишаване на привлекателността на труда в преработващите предприятия за сметка на изключване на повтарящите се монотонни операции.
  
• 
  Широко внедряване на информационните технологии, разработване и внедряване на микропроцесорни системи за управление на изделията и технологичните процеси.
  

Изборът на конкретна стратегия за развитие, основана на съвременните тенденции в машиностроителното производство е проблем, който ще се решава в рамките на всяко едно предприятие в зависимост от съществуващото техническо и технологично равнище на производството, изискванията на потребителите (контрагентите), измененията във функционалните и качествени параметри на произвежданата продукция, въвеждането на нови продукти и финансовите възможности за инвестиране. При запазване на съществуващите условия, когато в икономиката няма достатъчно стимули за разширено възпроизводство, липсват възможности за пълномащабно инвестиране, да се прогнозират бързи и дълбоки (кардинални) промени в технологичното равнище на машиностроителното производство е нереалистично. Незначителните положителни изменения в износа на отделни пазари (ЕС, Балкански регион, Русия и др.) не могат да доведат до сериозно натрупване на капитал и на тази основа чувствително разширяване на възможностите за техническо обновяване. Пробив в това отношение може да се очаква в тези предприятия, които са успели да привлекат допълнителен капитал (съвместни предприятия, кооперирано производство, нови инвеститори) и на тази основа да създадат условия за интензивно развитие – разширяване на производството, разширяване и/или оптимизиране на продуктовата структура, подобряване на функционалните (потребителски) и качествени параметри на произвежданата продукция. В допълнение към това, машиностроителното производство следва да бъде преориентирано към използване на по-ниско материалоемки, по-ниско енергоемки и по-ниско трудоемки технологии.

Над 90% от българските предприятия са малък и среден бизнес. Много от тях продължават да купуват използвана техника (втора ръка). Една от възможностите за увеличаване на продажбите на машиностроителна продукция на вътрешния пазар е да се предлагат изделия максимално пригодени към изискванията на тези предприятия – минимално енергопотребление, невисока цена, простота в експлоатацията, за да се използват от неквалифицирани работници, мобилност. В редица страни вече са популярни центрове за комплексна металообработка, създавани съвместно от няколко неголеми индустриални предприятия. Като правило, технологично ядро на центровете се явяват лазерните технологии, които позволяват интегрирана обработка на материала в достатъчно широк диапазон. Такива „лазерни ателиета" се използват и от по-големите машиностроителни фирми, които аутсорсват неосновни технологични операции с цел намаляване на разходите.

Редица български предприятия изпитват потребност от съществуването на такива центрове (фирми), на които да възлагат производството на определени детайли, а не да доставят съвременна техника при тях, която не са в състояние сами да натоварват. В същото време свиване на производството на производителите на машини през последните 2-3 години не създава предпоставки за инвестиции в създаването на такива центрове. Причина през изминалите години да не се създават подобни центрове (звена) беше и неконструктивизмът, проявяван от отделни фирми при избора на площадка за изграждане, въпреки убедеността им, че за тях ще бъде полезно такова звено да бъде създадено.

Пример за добре организирана дейност в това отношение е фирма „Ангел Стоилов 96” АД, утвърдила се като търсен доставчик не само на широка гама метали, но и на определени заготовки за машиностроителни предприятия от цялата страна.

Състоянието на мнозинството от фирмите в момента е такова, че не са в състояние да правят достатъчно инвестиции за техническо обновяване, но има и примери за обратното. „М+С Хидравлик” – АД, Казанлък работи в момента по реализирането на четвърти проект със съфинансиране по ОП „Конкурентоспособност” и неслучайно постоянно получава призове от националните бизнес класации, в т.ч. за компания за най-голямо усвояване на средства по европейските програми.

В най-общи линии състоянието и прогнозите за развитието на отделните подсектори (основни продуктови групи) е както следва:

Въпреки големия срив в износа през 2009 г., ежегодно нараства обемът на производството на машини и оборудване за произвеждане на ел. енергия. Въпреки резервите, в момента от ускоряване развитието на подсектора възобновяеми енергийни източници (ВЕИ), водещо до непосилното увеличаване на цената на ел. енергията, обемът на производството на техника и оборудване през следващите години ще се увеличава.

След 2009 г. ежегодно намалява производството на металообработващи машини. Страната е традиционно силна в производството на универсални машини (стругове, фрези), познати са на международния пазар и се търсят на него. Малко вероятно е търсенето чувствително да се увеличава в бъдеще. Намаляването на производството е в резултат и на преустановяване дейността на някои от производителите, в т.ч. водещи допреди 2-3 години.

Вниманието на производителите на металорежещи машини през следващите години следва да бъде насочено към усъвършенстването на машините, в т.ч. на машините с CNC управление, към усвояване производството на нови. Научно-техническият персонал във фирмите е недостатъчен за създаването на машини с CNC управление, неотстъпващи по параметри на водещите компании в света. Резерв в това отношение е по-широкото ангажиране на специалистите от техническите университети в страната и създаването на общи проекто-конструкторски колективи с водещите предприятия от бранша. Някои от фирмите, примерно „Раис” – ООД, Пазарджик, успешно работи с чуждестранни фирми при усвояването на нови изделия.

По аналогичен начин се развива и производството на машини със специално предназначение. Най-големият производител на специални машини (по заявка на клиентите) в ЕС е Германия. Ръстът на продуктите на германските производители през 2011 г. е много висок и перспективата е търсенето да продължава да нараства. Основание за това им дава високият растеж на развиващите се страни като Китай, които се нуждаят от внедряването на най-съвременните, високотехнологични продукти.

Разработването със собствени сили на специални машини, конкурентни на международния пазар е нереалистично за България. Не се разполага реално с потенциал за това. Перспективата на производителите на машини (с CNC управление, специални машини и оборудване) е установяването на дългосрочно сътрудничество с водещи чуждестранни предприятия, разширяване и задълбочаване на съвместното производство, в т.ч. аутсорсинг. По мнение на ББКМ и до този момент има случаи на пропуснати възможности български машиностроителни фирми да станат поддоставчици на възли за водещи световни производители на машини.

Конкуренцията при пазара на кари от години е висока. Освен европейските производители, на него активно присъстват и тези от Азия, в т.ч. Китай. В годините на преход у нас са ликвидирани производствата на двигатели с вътрешно горене, щранговани профили, галови вериги, почти на постоянно токови двигатели, др. Те вече се доставят от внос и резервите в цените на крайните изделия са сведени до минимум.

Раздробена е собствеността. Предприятията, около 20 на брой, са предимно малки. Няма фирми с численост на персонала над 250 души.

Традицията и опитът в производството продължават все още да са капитал за разширяване и развитие на производството на кари у нас. Насочване вниманието към усъвършенстването на изделията от продуктовия сегмент, в който българските каростроители са традиционно силни, усъвършенстване и разширяване производството на кари за високо повдигане и др., и разширяването на пазарите могат да доведат в периода 2014 - 2020 г. до утвърждаването на страната ни отново сред основните производители на качествени кари в международен план.

Това, че традициите и опитът в производството на кари у нас е предпоставка за неговото развитие се потвърждава и от успешното съвместно производство на кари на българската фирма „Димекс Лифт” и голяма белоруска компания.

Развитие през последните години, в т.ч. във внедряването на нови съвременни технологии и изделия има в областта на хидравликата, при производството на машини за хранително-вкусовата промишленост, при производството на прикачна селскостопанска техника. Водещите предприятия в тях заделят ресурси и следят новостите в съответните производства, правят възможно да ги внедряват и разширяват пазарните ниши. Не случайно фирмите от машиностроенето са с най-голям брой одобрени проекти по линия на ОП „Конкурентоспособност” в сравнение с другите сектори.

Широко използваните технологии в машиностроенето не се променят така динамично, както в IT сектора. При производството на отделни изделия могат да се използват нано материали, в дейността на редица предприятия да се внедряват нови технологии на рязане, на термообработка, на пластична деформация и др. Преобладаващата част от новите технологии в машиностроенето се внедряват с доставката на нова, съвременна техника и оборудване. Структурата на машиностроителното производство у нас е такова, че няма големи групи предприятия със сходно производство, за което да е създадена някъде съвършено нова технология, внедряването, на която ще издигне конкурентоспособността им на много по-високо ниво и фирмите от него трябва да се подготвят за нейното внедряване, като започнат и работа по подготовката на кадри, какъвто е замисълът на настоящия проект на БСК. В отделни производства и предприятия нови технологии се създават постоянно, редът и пътищата за внедряването им в отделни фирми са различни и в случай, че се наложи създаването на нов или допълни съществуващ квалификационен профил на ключова дейност в машиностроенето ще бъде направено в самата фирма.

Присъща иновативна характеристика при крайните изделия в подсектора производство на машини от машиностроенето е навременното внедряване (въвеждане) в тях на микроелектрониката при управлението, разкриващо нови възможности на машините. Разширяване приложението на IT технологиите и микроелектрониката в произвежданата техника води до увеличаване на нейните възможности и повишаване на конкурентоспособността.

Не е реалистично да се счита, че броят на заетите с горните дейности ще става с годините преобладаващ в машиностроителното производство поради неговата специфика, но броят и на предприятията, и на заетите несъмнено ще расте. За подготовката на кадри в тази област отделни технически университети – София, Габрово, вече разкриват и такива специалности. Тя е непосредствено свързана с автоматизацията и роботизацията на дейностите. Отделни, частни въпроси на предприятията в тази сфера следва да бъдат решавани с помощта на специалисти от ТУ и институтите към БАН. С два от институтите, работещи в тази област браншовата камара в проведе в началото на 2012 г. среща с участието на заинтересовани фирми.

Предприятията, в т.ч. не само от машиностроенето са частна собственост и тяхното организационно развитие зависи преди всичко от визията на собствениците, възможностите за развитие и качеството на мениджмънта. За да бъде конкурентно машиностроенето, е задължително за мнозинството от фирмите, и особено за производителите на крайни окомплектоващи изделия, постоянно да увеличават броя на инженерно-техническите кадри и да се грижат непрекъснато за тяхното професионално израстване и задържане на работа в предприятията. По структурата на състава си тези фирми от машиностроенето следва да бъдат иновативни и по броя на специалистите с висше образование, работещи в тези дейности. Извършеното от ББКМ проучване преди три години във връзка с разработването на иновационен профил за машиностроенето показа, че нещата у нас са далече от общоприетите европейски критерии за иновативност на предприятията по броя на специалистите с висше техническо образование.

Нарастването на капацитета на предприятията да разработват и внедряват иновационни технологии и продукти е свързано с участието им в различни форми на сдружаване за реализирането им с общи усилия на по-значими иновационни идеи с практическа насоченост. Организации, каквато е и ББКМ, следва постоянно да информират, разясняват и подпомагат фирмите при интерес от тях да участват в:

• 
  иновационни и други клъстерни формирования;
  
• 
  консорциуми за излизането с общи усилия на международните пазари;
  
• 
  технологични паркове;
  
• 
  други.
  

2. Дълбочината и скоростта на технологичните изменения под въздействието на тенденциите в машиностроителното производство е въпрос на стратегията за развитие на всяко машиностроително предприятие. Изборът на решения в тази посока, има характер на непрекъснат процес на адаптация и зависи преди всичко от целите и възможностите на самото предприятие. Съществено влияние, както върху изборът на решения, така и върху крайният резултат – общата ефективност от технологичните иновации, могат да окажат негативни изменения в параметрите (икономически и административни) на бизнес средата, които пряко или косвено влияят върху икономиката на предприятията.