Нови работни места – характеристики и качество

1.6.4.Нови работни места – характеристики и качество

1. Разширяване на усилията и практическите възможности за производствено коопериране на предприятия от сектора с водещи европейски фирми. Независимо от конкретните форми на коопериране, последното по същество означава, че предприятието е включено в европейските производствено-технологични вериги, което създава най-добри предпоставки за технологично, пазарно и икономическо развитие на предприятието.

2. Усъвършенстване на качеството на традиционно произвежданите и добре позиционирани на пазарите изделия (обновяване на продуктовата структура), усвояване и пазарна реализация на изделия с нови функционални (качествени) параметри (развитие на продуктовата структура).

И двете направления са свързани с поетапно внедряване на съвременно производствено оборудване и технологии, аналогични или в максимална степен близки по характеристики до оборудването и технологиите на водещите европейски компании. Използването на технологии, отговарящи на съвременните тенденции в машиностроителното производство няма алтернатива, както от гледна точка на възможностите за коопериране и конкурентоспособност на продуктите, така и като условие за запазване на позициите и цялостно (производствено, икономическо и социално) развитие на сектора през следващия период до 2020 г.

Новите технологии предполагат създаване на нови работни места, които имат нови характеристики и нови изисквания към квалификацията на изпълнителите, което от своя страна ще доведе до промяна в числеността и структурата на персонала в машиностроителния сектор. Броят на работните места е пряко зависим от измененията в обема на производството и характера на технологичните промени, които създават възможности за разкриване на по-малко нови работни места с по-висока производителност.

В настоящия раздел е направен опит да се прогнозират измененията в числеността на заетите в сектора като резултат от разкриване на нови работни места. При изготвяне на прогнозните разчети се изхожда от разбирането, че обемът на производството в най-значителна степен предопределя числеността на персонала. Тази зависимост намери практическо проявление през 2009 г. в разгара на кризата, когато свиването на обема на производството беше последван от намаляване на числеността на персонала във всички подсектори на машиностроенето. Формално зависимостта може да бъде статистически обяснена с данни за производството и заетостта в сектора през периода 2000 - 2011 г. В случая обемът на производството се измерва чрез показателя „произведена продукция" в стойностно изражение. Коефициентът на корелация (R) между показателите „произведена продукция" и „брой на заетите" е най-висок (R=0.6) в подсекторите 28.2 и 28.4, в подсектор 28.1 – R=0.2, в подсектор 28.9 – R=0.3 и в подсектор 28.3 – R=(-0.1). Отрицателната стойност на коефициента в подсектор 28.3 означава, че измененията в персонала през периода 2000 - 2011 г. като цяло не са повлияни от динамиката на обема на производството. Ниските стойности в други подсектори (28.1 и 28.9) показват, че измененията в числеността на персонала са под влиянието и на други фактори, като например организационни – оптимизация на персонала независимо от измененията в произведената продукция. Влияние, също така, оказват различията в статистическите съвкупности вследствие измененията в НКИД 2003 и КИД 2008 г. Измененията в числеността на персонала през прогнозния период, естествено, включват замяна на излезлите поради текучество, пенсиониране и други причини, както и новите работни места, създадени в резултат на измененията в технологиите.

Крайната цел на извършените разчети е да се представи едно виждане, изведено на базата на формални статистически данни и зависимости и експертни оценки на специалистите от ББКМ за измененията в обема на производството и числеността на персонала, в т.ч. създаването на нови работни места в машиностроителния сектор в периода 2012 - 2020 г. Получените резултати могат да бъдат разглеждани само като една основа за разработване на сценарии за развитие на подсекторите в машиностроенето. Резултатите не отчитат евентуалното проявление на рисковите фактори, анализирани в т. 2.2.3, както и експертните оценки на ръководители и специалисти от водещите предприятия в подсекторите.
Прогнозните разчети са извършени в следната последователност:

1. 
   Определяне на тенденциите (трендовете) в изменение на стойността на произведената продукция в периода 2000 - 2011 г. За определянето на трендовете е използвана така наречената Time Series Forecasting техника на основата на линейни уравнения на регресия. Резултатите са представени на фиг. 24, 25 и 26.
   

Фиг. 24 Произведена продукция в сектор 28 и подсектор 28.1, млн. EUR

				Произведена продукция в подсектор 28.3

Произведена продукция в подсектор 28.4				Произведена продукция в подсектор 28.9

От фигурите е видно, че произведената продукция в сектора като цяло и в три от 5-те подсектора има ясно изразена тенденция на нарастване. В сектор 28.3 тази тенденция е по-слабо изразена. В подсектор 28.4 „Производство на металообработващи машини" е налице тенденция на значителен спад в произведената продукция през периода 2000 - 2011 г. Основната причина за намаляване производството на металообработващи машини след 2007 г. е ликвидацията на водещите до този момент производители на металорежещи машини в страната – „ЗММ“ АД, София през периода 2007 - 2009 г. и „Машстрой“ АД, Троян през 2008 - 2009г. През 2007 - 2009 г. преустановява дейността си и „Унитех“ АД, Троян. Под рамките на технологичния минимум е намалено производството на „ЗММ Металик“ АД, Пазарджик. Останалите производители на машини, въпреки че като цяло оцеляха, също бяха силно засегнати от икономическата криза поради срива на международните пазари, тъй като над 90% от продукцията им е предназначена за износ. Така например, останалият най-голям производител на металорежещи машини – универсални стругове и стругове с CNC управление намали производството си с около 70% през 2009 г. Намаленото производство доведе до намаляване на броя на заетите в предприятието – от над 500 души на около 320 в началото на 2012 г. Фирмата, в дадения случай оцеля главно в резултат на професионалния й мениджмънт. Продължава да е свит пазара при пресите (ексцентрик и хидравлични) на производителя „Вапцаров“ АД, Плевен – на около 50% спрямо 2007 - 2008 г. С намаляващо производство след 2008 г. е и „ЗГММ“ АД, Перник, като в момента то е и практически спряно. Продължава да е тежко положението на производителя на шлайфмашини – „ЗШМ“ АД, Асеновград, произвеждащ в момента по няколко броя шлайфмашини годишно. На ниско ниво продължава да е производството на „Арсенал“ АД, Казанлък (в производството на металорежещи машини). Незначително като обем е производството в малките предприятия от сектора.

2. 
   На основата на линейните уравнения са изведени прогнозни разчети за показателя „произведена продукция" по подсектори и по години за периода 2012 - 2020 г. В прогнозните разчети за подсектор 28.4 са извършени корекции от експертите. Резултатите са представени в таблица 15.
   

Таблица 15 Прогноза за изменение на обема на произведената продукция в машиностроителния сектор, 2012 - 2020 г., млн. EUR

Очакваният ръст на произведената продукция през 2020 г. в сравнение с 2011 г. е 58.5% (в стойностно изражение – 526.8 млн. EUR.). Съставната годишна норма на растеж (Compound Annual Growth Rate - CAGR) e 5.2%. Съответните показатели за подсекторите са:

• 
  подсектор 28.1 – ръст от 42.1% или 151.6 млн. EUR, CAGR = 4.0%;
  
• 
  подсектор 28.2 – ръст от 73.9% или 253.6 млн. EUR, CAGR = 6.3%;
  
• 
  подсектор 28.3 – ръст от 5.5% или 1.2 млн. EUR, CAGR = 0.6%;
  
• 
  подсектор 28.4 – ръст от 48.2% или 26.5 млн. EUR, CAGR = 4.5%;
  
• 
  подсектор 28.9 – ръст от 43.6% или 65.3 млн. EUR, CAGR = 4.1%.
  
1. 
   На базата на данни за произведената продукция и броя на заетите за периода 2000 - 2011 г. са изведени уравнения на регресия, определящи зависимостта на броя на заетите от измененията в произведената продукция. Уравненията са използвани за определяне на очаквания (прогнозен) брой на заетите по подсектори и по години на периода 2012 - 2020 г. Някои от прогнозните разчети са коригирани от експертите. Резултатите са показани в таблица 16.
   

Таблица 16 Прогноза за изменение броя на заетите в машиностроителния сектор, 2012-2020 г.

Прогнозираното увеличение на броя на заетите през 2020 г. в сравнение с 2011 г. е с 10% (3425 нови работни места). Очаква се през 2020 г. броят на заетите да достигне 37 771 души, което е съпоставимо с броя на персонала през 2008 г. (37 624 души). Съставната годишна норма на растеж (CAGR) е 1.1%. По отделните подсектори прогнозираното увеличение на персонала е както следва: подсектор 28.1 – 3.8% (476 нови работни места, CAGR = 0.4%); подсектор 28.2 – 17.5% (2087 нови работни места, CAGR = 1.8%); подсектор 28.3 – 6.2% (71 нови работни места, CAGR = 0.7%); подсектор 28.4 – 12.3% (267 нови работни места, CAGR = 1.3%); подсектор 28.9 – 8.1% (524 нови работни места, CAGR = 0.9%). През 2020 г. броят на работните места се очаква да бъде по-висок в сравнение с 2008 г. в подсектор 28.1 с 2210 броя, в подсектор 28.3 със 148 броя; в подсектор 28.9 с 521 броя. В подсектор 28.2 очакваният брой на заетите е с минимално превишение над равнището от 2008 г. а в сектор 28.4 броят на заетите в края на 2020 г. се очаква да бъде значително под равнището на 2008 г. (-1310 броя).

Източник: Евростат, НСИ, НОИ и прогнозни данни.

Може да се направи преценка, че реализирането на целите за интеграция в европейските производствени вериги и производство на продукция с високо качество е възможно единствено чрез повишаване производителността на съществуващите и създаване на нови високопроизводителни работни места. Производителността в сектора, измерена чрез произведената продукция на един зает, на настоящия етап, е на най-ниско европейско равнище (фиг. 28).

Представените по-горе прогнозни разчети съпоставят на увеличението на работните места (3425 броя) увеличение на произведената продукция с 526.8 млн. EUR, т.е. по 153.8 хил. EUR на едно работно място за целия прогнозен период (2012 - 2020 г.). Това на практика означава, че се имат предвид високотехнологични, високопроизводителни нови работни места, което ще доведе до увеличение на средната производителност в отделните подсектори (таблица 17). Но дори и в този случай производителността в сектора ще продължи да бъде под средното европейско равнище.

Създаването на нови високопроизводителни работни места на основата на поетапно внедряване на високопроизводително оборудване и нови технологии ще създаде нови изисквания към квалификацията и уменията на изпълнителите (работници и специалисти), както и необходимостта от специалисти и работници с нови професии. Очевидно е, че в преобладаващата си част за новите работни места са необходими млади хора с нова образователна и професионална подготовка. В резултат на това могат да се прогнозират изменения във възрастовата структура на заетите – в посока на увеличаване на относителния дял на заетите във възрастови групи 15-24 г. и 25-34 г. и в професионално-квалификационната структура на заетите – в посока на увеличаване на относителния дял на висококвалифицираните инженери-специалисти и работници от категориите аналитични специалисти, техници, квалифицирани работници, машинни оператори и монтажници. Едно предвиждане за очаквано изменение на професионално-квалификационната структура на заетите е представено в таблица 18.