Таблица 5. Изисквания към качествата на семената от соя

Таблица 5. Изисквания към качествата на семената от соя

Най-подходящите междуредови разстояния за сеитба на соята са от 25 до 45 см. Тези разстояния осигуряват бързо засенчване на почвената повърхност и оптимално развитие на растенията. Широкоредовото разстояние на 70 см е също подходящ начин на сеитба. Посевите с по-голямо разстояние между редовете обикновено са по-малко конкурентни на плевелите.

Всеки сорт има различни по размер семена и кълняемост, така че са необходими корекции между разстоянието на семената за всяка партида семена. Изчисляването на разстоянието на семената в реда се извършва за всеки отделен случай по следната формула:

Pc(cm)=	100 000 x Ст. ст. (%)
	Бр.р. х М.р.

Ст Ст (%)=	Чистота (%) x Кълняемост (%)
	100

Pc - Разстояние между семената в реда (cm)

Преди сеитбата, производителят трябва да знае количеството семена, необходимо за един декар. Поради големи различия в размера и масата на семената, необходимото количество семена за един декар може да варира от 5-6 kg (напр. бр. семена 50000 х 120 g) до 10 kg (напр. бр.семена 50000 х 200 g). Тъй като всяка партида семена трябва да е придружена със сертификат, който съдържа информация за масата на 1000 семена, лесно може да се изчисли необходимото количество семена. Междуредовото разстояние също влияе съществено върху количеството семена за един декар. Например при 70 см и 40000 семена х 150 g = 6 kg/da. А при 25 см междуредие и 60000 семена х 150 g =9 kg/da

Дълбочината на сеитба е важен фактор за осигуряване на редовно поникване и желаната гъстота на посева. Ако семената са засяти дълбоко и почвата е студена, поникването е продължително и се отразява върху жизнеността на младите растения. Обратно, ако семената са засяти плитко при засушаване на повъхностния почвен слой, поникването им се забавя и може да се стигне до изсъхване на поникналите растения. Оптималната дълбочина на сеитба е 4-5 см. На влажни и тежки почви семената трябва да се засяват малко по-плитко. Ако почвата е суха, дълбочина на сеитба трябва да се увеличи и сеитбата да се извърши на еднаква дълбочина. При почви с по-лек механичен състав е допустимо дълбочината да се увеличи до 6-7 сm. Не се препоръчва валиране след сеитбата.

Прилагането на интегрирана система за борба срещу плевелите е предпоставка за получаване на високи и стабилни добиви соево зърно. Тя се осъществява чрез комплекс от решения и мероприятия като: избор на предшественик и система на обработка на почвата в сеитбообръщението; система от мероприятия за използване на тотални листни системни хербициди и основна обработка на почвата; предсеитбени и вегетационни обработки на почвата и прилагане на почвени и вегетационни хербициди при соята.

При заплевеляване на обработваемите площи с многогодишни коренищни и кореново-издънкови плевели след зимно-житни култури се препоръчва третиране на стърнището през лятото с тотални листни системни хербициди на база глифозат. За целта след прибиране на предшественика е необходимо да се изчака около 3-4 седмици, докато тези плевели нарастнат интензивно и достигнат фенофаза цъфтеж – за широколистните, и изметляване – зажитните. След най-малко 2 седмици след третирането се извършва дълбока оран, като се следи във влажни години за вторично заплевеляване.

В периода, преди сеитбата на соята се извършват две предсеитбени култивирания, като последното може да се извършва едновременно с внасяне на почвени хербициди, преди сеитба с инкорпориране (ПСИ) на бази трифлуралин - срещу едногодишни житни плевели и метрибузин - срещу едногодишни широколистни плевели) или хербициди приложени след сеитба, преди поникване на културата – ССПП. Това е най – честото приложение, особено във влажни райони. Прилага се върху почвената повърхност преди поникването на соята, но са необходими валежи, за да се придвижи хербицидът надолу в почвата, където поникващите плевелни семена могат да го абсорбират. Необходими са 5-10 mm валеж по време на 10-дневния период след внасяне на хербицидите, за да действа той активно. Прекалено многото валежи могат да причинят повреди по посева, особено при студена пролет, докато много малките количества валеж могат да доведат до по – лош контрол върху плевелите. Най – често използваните активни съставки, използвани срещу житни плевели приложени ССПП са: алахлор, S-метолахлор, ацетохлор, пендиметалин и диметенамид-П.

Срещу широколистните плевели, за борба изведена ССПП се използват: линурон, флумиоксазин и метрибузин. Изборът на хербицид зависи от видовия състав на плевелите и от степента на заплевеляване на посева. При преобладаване на едногодишни житни или само едногодишни широколистни плевели, се третира съответно с един почвен противожитен или с един почвен противошироколистен хербицид. При смесено заплевеляване с житни и широколистни плевели могат да се правят различни комбинации от двата хербицида, включително и смесването им за едновременно третиране (с по-голямо количество на работен разтвор на декар). Могат да се използват и други хербициди за борба срещу плевелите, посочени от търговските фирми, при условие, че за тях има указания за дозите и начините им на прилагане и са регистрирани за соята.

Предимствата на прилагането на хербицидите преди поникване на соята са: третиране веднага след сеитбата и добър плевелен контрол поради факта, че плевелите се унищожават в чувствителните за соята фази от развитието й. Като недостатък може да се посочи зависимостта от валежите в кратък период от време и недостатъчната ефективност, ако степента на заплевеляване е висока.

Съществено значение за борба с плевелите освен използването на хербициди имат и вегетационните обработки. Например с ротациона брана от типа БРИ-5.6 може да се води ефективна борба с едногодишните житни и двусемеделни плевели. Черното куче грозде и обикновенният щир са най-уязвими във фаза котиледони, а сивата кощрява във фаза I-II лист, при което се унищожават 80% от плевелите. Ефективността е най-висока, когато брануването се извършва по посока на редовете, с по-голяма скорост в топлите часове на деня.

При широкоредова сеитба на 45-70 см се извършват две междуредови окопавания: първото – при поява на първи троен лист (фенофаза V2), с по-малка защитна зона до редовете, второто – при закриване на междуредието, като е възможно да се комбинира с набраздяване за гравитачно напояване.

Агротехническата ефективност по отношение степента на унищожаване на плевелите чрез вегетационни обработки е най-висока при брануването с БРИ-5.6 (80%), следвани от първата (50%) и втората (45%) междуредова обработка.

При силно заплевеляване е необходимо да се използват и вегетационни хербициди, тъй като в защитната зона на редовете остават неунищожени плевели от механичните обработки.

Вегетационното внасяне на хербициди се прилага когато соята е развила 1-2 същински лист, а плевелите са на 2-4 лист. Прилагането на вегетационни хербициди върху плевели, в напреднала фаза от фенологичното им развитие или посеви растящи при условия на стрес може да доведе до влошен плевелен контрол и увеличени повредите по растенията. Навременното внасяне на хербицидите е много важно за осъществяване на успешен контрол. Много от вегетационните хербициди изискват допълнителни химически съставки (подобрители/прилепители) за да се подобри тяхното поемане от растенията.

Най – широко разпространените активни съставки за следсеитбено приложение срещу широколистни плевели са имазамокс, бентазон, фомезафен, оксасулфурон, лактофен, тифенсулфорон, а срещу житни плевели: клетодим, квизалофоп, флуазифоп-П-бутил, пропаквизафоп. Предимствата на вегетативния плевелен контрол са избор на хербицид съобразно наличните плевели, контрол върху късно поникващите плевели и независимост на активността на вегетационния хербицид от валежите. Като недостатък може да се посочи краткото време за приложение, особено ако климатичните условия могат да прекъснат полската работа по време на пръскане.

Вегетационните хербициди изискват да се изпръскват с работен разтвор 30–40 l/da при температура на въздуха, не по-висока от 18-25 ^оС, в тихо време, при скорост на вятъра, не по-голяма от 2 m/s и без валежи и роса в продължение на 4 до 6 часа след третирането.

При смесено заплевеляване на посева с житни и широколистни плевели, не се допуска третиране чрез смесването на вегетационните хербициди (противожитни и противошироколистни). Първо се третира с противошироколистен хербицид, а след 5 – 6 дни с противожитен хербицид.

С цел опазване на околната среда и намаляване на разходите за хербициди е необходимо да се прави системно отчитане и картотекиране на заплевеляването в рамките на цялото сеитбообръщение. Високата култура на земеделие изисква да се осъзнае основното правило: много по-лесно, икономически по-изгодно и екологически по-безопасно е земеделските земи да се предпазват от заплевеляване, отколкото на вече заплевелените площи да се прилагат различни методи за ограничаване на щетите нанесени от плевелите

6.6.Борба с болестите и неприятелите.

Соята е една от малкото култури у нас, при която почти не се налага използването на фунгициди за борба с гъбните болести. Този факт се потвърждава и от опита на други страни, крупни производители на соя. Извеждане на борба с тях, макар и рядко и само в определени райони, все пак може да се наложи (при благоприятно съчетаване на множеството фактори влияещи върху развитието на причинителите на болести). Затова е необходимо да се познават болестите по соята, които биха могли да допринесат за снижаване на добива и неговото качество.

От гъбните болести с икономическо значение могат да бъдат: гниенето на семената, кълновете и корените; склероцийното стъблено гниене; пригора по стъблата и бобовете; рака по стъблата; въглищното гниене и маната по соята. При силно нападение от тези болести, борбата с тях може да се проведе чрез третиране с един от следните системни фунгициди: Ридомил голд МЦ 68 ВГ – 0,25%, Микал флаш – 0,3 %, Фундазол 50 ВП – 0,1%, Топсин М 70 ВП – 0,1%.

От бактериалните болести с най-голямо значение са бактериалния пригор и бактериалната пустула, а от вирусните – обикновената и жълтата мозайка.

За ограничаване появата на причинителите на гъбни и бактериални болести по соята следва да се прилагат следните агротехнически мерки:

- соята да не се засява като монокултура или след предшественици слънчоглед, рапица, фасул и грах, с които култури има еднакви причинители на болести;

- да се използва здрав посевен материал, тъй като много от причинителите на болести се пренасят чрез заразени семена;

- степента на нападение от гъбни болести се увеличава при по-висока гъстота на посева и особено при полягане;

- да се засява в оптимални срокове. Ранната сеитба благоприятства развитието на гниенето на семената и кълновете, а късната сеитба – развитието на рака по стъблата;

- рискът от поява на болести се повишава при напояване, особено чрез дъждуване. За предпочитане са по-редките, но с по-голяма поливна норма поливки.

- да се прилага балансирано торене, тъй като едностранчивото азотно торене води до намаляване устойчивостта на растенията.

От неприятелите по соята най-важни са обикновенният и туркестанският паяжинообразуващи акари. Акарите смучат сок от листата и причиняват преждевременното им пожълтяване и окапване. Наблюденията за нападение на соята от акари трябва да се водят системно по време на вегетацията, особено в периода от първата половина на юли до края на август. Нападението обикновено започва от ъглите на площта, но ако не се третират посевите, може да обхване цялата площ. Навременното третиране с акарициди или инсекто-акарициди може да предотврати миграцията на акарите навътре в посевите. Ако нападението бъде открито рано, се препоръчва пръскане само в ъглите на площите.

Соята може да бъде нападната и от други неприятели, но те се появяват спорадично. Това обикновено са мигриращи неприятели, за които соята не е главен гостоприемник, като соевият молец /бобова огневка/, люцерновата нощенка и люцерновата дървеница.

При установяване на средна плътност над 3-4 броя възрастни на лист, трябва да се пристъпи към третиране на посевите с един от следните акарициди: Митак 20 ЕК– 200 ml/da, Омит 57Е – 100 ml/da, Каскейд 5ЕК – 100 ml/da, Талстар – 10 ЕК - 50 ml/da.

Соята е култура с големи изисквания към влажността на почвата и въздуха. При валежи под нормалните, получаването на добиви над 300-350 kg/da може да се реализира единствено, чрез напояване. Установено е, че в резултат на водния дефицит, в условия на суха година, загубите на добив зърно достигат над 200 kg/da. При поддържането на оптимална почвена влажност през цялата вегетация на соята и интензивни посеви, добивите обаче могат да надхвърлят 450-500 kg/da.

През отделните фенофази сумарното водопотребление на соята за средноранните сортове е както следва: от VE до R1 – 080-100 mm; от R1 до R3 – 280-320 mm; от R3 до R6 – 090-110 mm.

Най-интензивно соята изразходва влагата от повърхностния почвен слой (0 – 20 cm). Водоразходът от него е в границите 45 – 65 % от общия за еднометровия слой. Съществена част от евапотранспирацията на соята се формира и от слоя 20 – 80 cm, особено при оптимално напояване (30 – 50 %). Незначителен е водоразхода от слоя 80 – 100 cm (до 10 %), което потвърждава становището, че не е оправдано при напояване поливната норма да се изчислява за навлажняване на еднометровия слой.

Поливният режим зависи от осигуреността с вода за напояване, характера на годината, ефективността на отделните поливки и начина на напояване.

Към напояване трябва да се пристъпи при спадане на влажността на почвата до 75-78% от ППВ за слоя 0-80 см. При наличие на достатъчно вода се прилага оптимален поливен режим, а при недостиг на вода – нарушен поливен режим, т.е. по-малко ефективните поливки – до началото и по време на цъфтежа, се отменят, а се напоява през най-критичните периоди – “масов цъфтеж - бобообразуване - наливане на зърното”. Критичните фази от развитието на соята (R2-R5), по отношение на водопотреблението и необходимостта от напояване, съвпадат с периода от началото на юли до 5-10 август.

От икономически съображения, при осъществяването на оптимален поливен режим е допустимо поливните норми да се редуцират с 50% при гравитачно напояване (през бразда) и с 40 % при напояване чрез дъждуване, което не води до съществено намаление на добива. Установено е, че реализирането на 75 % от напоителната норма осигурява водоразход 95 - 99 % от този при оптимално напояване. При напояване с 1/2 от нормата, този процент е в границите 89 – 95 %, а при 1/4 от нея - от 78 до 94 %.

Напояване на соя- гравитачно и чрез микродъждуване

За ефекта от напояването на два сорта соя (Роса и Ричи) през последните 3 години може да се съди по следните резултати:

- Увеличението на добива при различните поливни режими се движи от 80 до 120 кг/дка или от 36 до 53%;

- При възможност само за една поливка, най-висок добив се получава, когато същата е извършена в периода R5-R6 /масово бобообразуване/- като добивите са 300-320 кг/дка;

- В условия на сухи години и липса на напояване, добивите и от двата сорта са ниски – от 115 до 130 кг/дка. Следователно производството им при неполивни условия, при недостатъчни и неравномерно разпределени валежи по време на вегетацията е на границата на рентабилността;

- В условия на средни по обезпеченост с валежи години /2011 и 2013 г./, дори и без напояване, добивите и от двата сорта са доста по-високи, съответно за сорта Роса от 230 кг/дка през 2011 г. до 310 кг/дка през 2013 г. и за сорта Ричи от 232 кг/дка до 305 кг/дка.

Извода е, че и двата сорта имат висок добивен потенциал, но той силно се влияе от условията на овлажнение през вегетацията им. Затова напояването на соята се явява като основно агротехническо мероприятие (дори само на една поливка в подходящата фенофаза) гарантиращо добива и неговата стабилност в условия на сухи години и растящ воден дефицит.

Следователно няма по-добър, по-сигурен и ефективен начин за борба със сушата и засушаванията от напояването, като се има предвид, че колкото по-суха е годината, толкова ефекта от него е по-голям.

Прибирането на зърното е ключов момент от технологията за производство на соя. При закъсняване на жътвата, неравна повърхност на площите и недобра регулировка на зърнокомбайните, загубите могат да достигнат 20-25%. Районираните у нас сортове соя са устойчиви на разпукване на бобовете, което позволява да се прибират при пълна зрялост, т.е. когато листата са изсъхнали, а влажността на зърното е не по-висока от 14-15%. Срокът на прибиране трябва да бъде по възможност най-кратък, като се използва всеки благоприятен ден и час, тъй като при удължаването му и редуване на засушаване с валеж, устойчивостта на разпукване на бобовете се намалява.

При 70 сm междуредие най-добро качество се постига ако зърнокомбайните са снабдени със специализирания хедер за соя (ХПС-4,2), който копира почвената повърхност. За да не се допускат по-големи загуби от 5-6%, и над 4-5% начупени семена, на зърнокомбайните се извършват следните регулировки: намаляват се оборотите на барабана до 450-500 об/min; увеличава се разстоянието между барабана и контрабарабана, в зависимост от влажността на растенията и бобовете; вентилаторът се отваря напълно; поставят се подходящи сита в съответствие с едрината на семената; работната скорост се установява на не повече от 4,5-6,0 km/h, а височината на отрязване на растенията – на не повече от 4-5 сm.

Напоследък при жътва на соя все по-често се използват и стандартните хедери за прибиране на житни култури. При тези случай трябва да се обърне внимание върху хоризонтирането на хедера, изборът на подходящо положение на перковия механизъм, както и синхронизирането на оборотите му със скоростта на движение на комбайна.

Не се допуска заготвяне и съхраняване на соя с влага над 12 %, а дебелината на пласта в насипно състояние не трябва да бъде над 60 cm. Ако влагата на семената е над 12%, те се изсушават чрез активно вентилиране със студен и със затоплен въздух, като температурата на последния не трябва да превишава 35-38 °С. Прилага се прекъснат режим на сушене, т.е. редуване на два часа вентилиране със затоплен въздух и два часа със студен въздух.

През зимата температурата на съхранение трябва да е 1 до 4^оС, а през лятото – в границите 4-15^оС. Тези температури намаляват активността на плесените и неприятелите, както и движението на влагата в различните слоеве на купа. Препоръчва се непрекъснато следене на влагата и състоянието на зърното по време на съхранението му.

Първичното почистване на соята предназначена за преработка или за семена се извършва веднага след прибирането, със зърнопочистващи машини от типа на ОВП-20, ИЗ-20, ЗМП-50 и ЗМП-100, снабдени с подходящ набор от сита. Горните сита на двете тръскащи секции са с кръгли отвори и диаметър от 8-9 mm, а долните са с правоъгълни отвори и ширина от 2,2 mm.

7. Отглеждане на соята за зелена маса и като втора култура

Соята е добре облистена и прибрана във фенофаза цъфтеж по качество не отстъпва на сеното от люцерната. Самостоятелно соята по-рядко се отглежда за тревен фураж. В смес със слънчоглед, царевица, сорго и други тя служи за повишаване на белтъчното съдържание на смеската. За фураж подхождат сортовете с високи и нежни стъбла и повече листа. Агротехниката на соята за фураж при самостоятелно отглеждане се различава от агротехниката на соята за зърно. Посевите за фураж са по-гъсти, за да се получи по-нежна маса, като посевната норма се завишава с 20-30 %. При дъждуване междуредовите разстояния са 12-15 до 25-30 cm, с което се осигурява по-равномерно разпределение на растенията в посева. Когато напояването е по бразди или соята се отглежда без напояване, междуредието е 45-70 cm. Грижите за посева са еднакви, както при соята за зърно.

Освен за зърно соята може да се отглежда за получаване на соево сено, за директно изпасване на зелената маса, както и за производство на витаминно белтъчно брашно (чрез косене, завяхване на слънце и изкуствено дехидратиране в специално конструирани за целта съоръжения). По съдържание на смилаеми хранителни вещества и коефициент на смилаемост, соевото сено прибрано в подходяща фаза (полупълни и пълни зелени бобове до начало на пожълтяване на долните листа) не отстъпва на люцерновото и дори е по- добро от детелиновото (Таблица 7).