Селскостопанска академия -софия наръчник за отглеждане на соя

Зелената маса на соята може също и да се силажира, като се понижи влагата в суровината до 60-65%, или да се смеси с царевица в съотношение 1:1 до 1:2. Много важно е двата компонента да бъдат равномерно размесени. На практика не е изгодно двата компонента да се отглеждат в чисти посеви и след това да се смесват при силажирането. Подходяща за силажиране е смеската от 4 реда царевица + 2 реда соя, при междуредие 70 сm. Смилаемият протеин и кръмните единици от чистия посев са по-малко в сравнение със смесения. Размерът на добива зелена и суха маса се влияе съществено от фенофазата и съотношението на соята и царевицата. В смесените посеви най-високи добиви суха маса осигурява посевът 2 реда царевица + 1 ред соя, следван от 1 ред царевица + 1 ред соя, и най-нисък е реализирания добив, когато царевицата и соята се засяват смесено в реда. Чрез регулиране на съотношението между соята и царевицата, отглеждани съвместно за зелена маса може да се влияе върху количеството и качеството на получаваната фуражна продукция с оглед нуждите на фермера

За зелено изхранване и сено соята се прибира в по-широк интервал, без това да влошава качеството й. При по-ранна коситба добивът е по-нисък. Възможностите за получаване на високи добиви от соята за зелено са ограничени, поради което в много страни тя се отглежда в смес с високодобивни пролетни култури.

В сравнение с другите бобови култури соята по някои агротехнически изисквания и биологични особености добре се съчетава с житните култури царевица, суданка и захарна метла, като суровина за силаж, сенно брашно или сено. При правилно съотношение на компонентите и подходяща агротехника смесените посеви осигуряват добиви, почти еднакви с тези от житния компонент в чист посев (с по-високодобивния компонент), но с по-високо съдържание на смилаем протеин, витамини (каротин) и минерални соли.

Гъстотата на посева и начинът на засяване на смеските зависят от фазата, в която се прибира посевът. При прибиране във фаза изметляване –цъфтеж до засичане на кочаните на царевицата смеската се засява с 6-8 kg царевица (18-25 хил. кълняеми семена на декар) и 5-6 kg соя (30-40 хил. кълняеми семена на декар). Семената на двата компонента се смесват и засяват в редове с междуредия 25-35 см. Може и да се засяват и широкоредово 45-70 см. Смеските с гъст посев с царевица се прибират във фаза изметляване-цъфтеж, а широкоредовите в млечно-восъчна до восъчна зрялост. Смеските със суданка е най-добре да се прибират в началото на изметляването на суданката. При смеските със захарна метла се прибират преди изметляване на метлата, когато се използват за зелено или сено.

За втора култура подхождат само ранни сортове. В зависимост от срока на сеитба от соята може да се получи не само тревен фураж, но и достатъчно висок добив зърно. Агротехниката на соята засята като втора култура, не се отличава от агротехниката като първа култура. Най-добър предшественик е ечемикът, прибран целорастенийно или за зърно. Сеитбата на посева за зърно трябва да приключи до 20^-ти юни, а за зелена маса - до средата на юли. Ако има влага или възможност за дъждуване, веднага след жътвата може да се пристъпи към директна сеитба. С плевелите се провежда химическа борба непосредствено преди сеитбата и преди поникване на посева.

Производството на соя като втора култура без напояване е рисково. Схемата за поливане е различна в сравнение с тази при посевите от соя, отглеждана като първа култура, поради по – ниските изисквания за вода (една трета по - малко). Първата поливка се прилага преди или след сеитбата, а следващите се определят, така че да задоволят пълните изисквания на соята, в зависимост от климатичните условия и фазата й на развитие. Обикновено напояване чрез дъждуване е необходимо на всеки 6-10 дни при поливна норма от 5-10 mm. Може да се наложи и десикация, ако температурата и другите метеорологични условия не позволяват естествено узряване.

8. ОСНОВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ПРОИЗВОДСТВОТО НА СЕРТИФИЦИРАНИ СЕМЕНА ОТ СОЯ

Производството на семена от соя включва следните звена: Предбазови семена - питомник на отбора (ПО), сравнително изпитване на потомствата (СИП), предбазов посев (ПБ); Базови семена (Б); Сертифицирани семена І-во размножение (С1); Сертифицирани семена ІІ-ро размножение (С2).

Прилага се методът на индивидуалния отбор с едногодишно проследяване качествата на потомствата. В ПО се извършва отбор на изходните растения, семената от които се засяват в СИП, след което семената само на одобрените потомства се почистват първично, заготвят се прецизно (избира само най-едрата фракция) и се обединяват за засяване на предбазов посев.

За семепроизводство се използват окачествени Б и С1 размножение семена, които трябва да отговарят на изискванията, залегнали в приложения №2 и №3 на Наредба №46 на МЗХ.

* Срещу почвени фитопатогени (Питиум, Фузариум, Ризоктония) една до две седмици преди сеитбата, семената могат да се обезаразят с Витавакс 200 ВП в доза 200 g /100 kg семена.

** При установена плътност на ларви от грудкови хоботници, телени или лъжетелени червей (над 8-10 бр. м²) е необходимо 2-3 дни преди сеитбата семената да се обезаразят с инсектицидите Гаучо ФС 600 или Карбодан 35 СТ в доза 2l /100 кг семена + подсушител на семена Абсорбент 21 TZ, съдържащ 2,54 % Mg.

* ** С оглед на опазване на почва, вода, хора и животни от замърсяване с химически средства, борбата се извежда само при доказана необходимост.

- Посевите трябва да се поддържат чисти от плевели през цялата вегетация. Освен че са конкурент, плевелите са и добър гостоприемник на много болести и неприятели.

- За получаване на добре изхранени и с висока кълняемост семена, задължително се извършва напояване на посевите, при предполивна влажност 75-80% от ППВ за слоя 0-80 cm.

- До 30 дни след сеитбата в ТЗ на ИАСАС се подава и регистрира заявление по образец за сертификация на семената.

- Към заявлението се прилагат: скица на парцела за семепроизводство, заверена от общинската служба на МЗХ; документи за изходния материал (изходните семена); писмена декларация на селекционера, че ще извършва методично ръководство на производството на предбазови и базови семена.

- През вегетационния период задължително се отстраняват вирусно болните растения в ПО и СИП.

- На семепроизводните посеви се извършва двукратно сортово и видово прочистване – първото по време на масовия цъфтеж и второто при узряване на соята, преди прибирането.

- Задължително се провежда полска инспекция чрез преглед на посевите. Заявителят уведомява 7 дни преди настъпването на съответната фаза ТЗ на ИАСАС, където е подадено заявлението за сертификация. Полската инспекция се извършва, когато посевът има добре развити сортови признаци, позволяващи да се установи съответствието на посева с изискванията за сортова чистота – за Базовите, не по-малко от 99%, а за С1 и С2 размножение – не по-малко от 98%, при осигурена пространствена изолация между два сорта от 1 m. Резултатите от полската инспекция се отразяват в акт за полска инспекция по образец.

- Прибирането се извършва директно, във фаза пълна зрялост, при влага на семената не по-висока от 12-13 %, и с много добре регулирани вършачен апарат и хедер на комбайна, с цел минимално нараняване и начупване на семената.

- За да се избегне механично смесване на семената, когато имаме два или по-вече сорта, прибирането им да става с различни зърнокомбайни. Ако това е невъзможно, наличният зърнокомбайн трябва да се почиства много добре. - Не се допуска заготвяне и съхраняване на семена с влага над 12 %, а дебелината на пласта семена в насипно състояние не трябва да бъде над 60 cm.

- Реколтираните семена от посевите, за които има издаден акт за полска инспекция се почистват на семечистачна машина от типа “Петкус”, с набор от подходящи сита (горните две сита са с кръгли отвори с диаметър от 8 mm, а долните две са с правоъгълни отвори и ширина от 3,5 mm).

- Семената се заготвят в хартиени или синтетични опаковки по 40 kg и партиди от 25 тона. Върху външната страна на опаковката задължително се поставя етикет, издаден от ИАСАС. В зависимост от категорията на семената етикетите са: Бял с диагонална виолетова ивица – за ПБ семена; Бял – за Б семена; Син - за С1 размножение; Червен - за С2 размножение.

- За борба срещу складовите неприятели (когато съхранението се удължава до една и над една година) се препоръчва третиране на семената с Делиция газтоксин (таблетки) или Фостоксин (таблетки), в доза 10 табл./t зърно, при експозиция 5 -7 денонощия.

- След заготовката, от семената в присъствието на заявителя се вземат проби от длъжностно лице, упълномощено от изпълнителния директор на ИАСАС, които служат за анализ на: кълняемост и аналитична чистота; анализ на влага; здравен анализ; последващ (грунтов) контрол и за съхраняване в ТЗ на ИАСАС.

- Съхраняването на опакованите семена трябва да бъде в сухи помещения, при температура на въздуха не по-висока от 15-20 °С, стифирани върху дървени скари или палети.
9. ИКОНОМИЧЕСКА ОЦЕНКА НА ПРОИЗВОДСТВОТО

Производството на соя за зърно и семена може да бъде икономически изгодно при условие, че всички агротехнически мероприятия (Приложение 1 и Приложение 2) са приложени в съответствие с изискванията на културата, в оптимални срокове, дози и норми, а получените добиви са достатъчно високи за да осигурят рентабилност на производството.

Най-точни критерии за оценка на ефективността на производството са крайните икономически показатели. Поради динамиката на стойностите на преките и косвените разходи и на реализационните цени, те са изчислени средно за тригодишен период (2012-2014 г.) и са представени в таблица 8.
Таблица 8. Икономически показатели при производството на соя за зърно при неполивни и поливни условия.

Показатели	Неполивни условия	Поливни условия
		Нарушен режим	Оптимален режим
Среден добив, kg/da	145	245	275
Произв. разходи, лв./da	70	78	87
Обща продукция, лв./da	87	147	165
Чист доход, лв./da	17	69	78
Себестойност, лв./t	480	318	316
Норма на рентаб., %	24	88	90

Независимо, че разходите при поливни условия са доста по-високи, то чистия доход и нормата на рентабилност в резултат на по-високия добив нарастват с пъти, спрямо неполивни условия. От друга страна, себестойността на соевото зърно (480 лв./t) е по-ниска от средната реализационна цена 600 лв./t, дори при добив от 145 kg/da, реализиран при неполивни условия. Тя намалява до 316 лв./t при производството на соя в условия на напояване и не се влияе от използването на нарушен или оптимален поливен режим.

В таблица 9 са посочени основните икономически показатели характеризиращи производството на соеви семена при поливни условия. Икономическата ефективност на технологията за производство на соеви семена е доста по-висока, независимо че разходите са по-големи, тъй като средната реализационна цена на базовите и сертифицираните семена е 1500 лв./t. Увеличените разходи при семепроизводството на соя са в резултат на допълнителни мероприятия свързани със семепроизводствените посеви, заготовката и окачествяването на семената.
Таблица 9. Икономически показатели при производството на соя за семена при поливни условия.

Показатели	Стойност
1. Добив чисто семе*, kg/da	150
2. Производствени разходи, лв./da	90
3. Обща продукция, лв./da	225
4. Чист доход, лв./da	135
5. Себестойност, лв./t	600
6. Норма на рентабилност, %	150

*Добивът на семена е изчислен при рандеман 70-75% от стопанския добив.
Направената икономическа оценка показва, че производството на соя у нас може да бъде ефективно, рентабилно и носещо добри доходи на производителите. В най-пълна степен това важи за производството на соя в условия на напояване.

Последните 4-5 години, характеризиращи се като средни, средно-влажни и влажни, дори и без напояване в практиката бяха получени добиви в порядъка от 250 до 380 кг/дка. Това показва, че при благоприятни условия и спазване на агротехниката нашите сортове имат висок биологичен потенциал.

Съгласно „зелените директни плащания” за периода 2015-2020 г., стопанство с повече от 15 ha обработваема земя, най-малко 5% от тях трябва да бъдат поддържани като екологично насочени площи /ЕНП/, в т.ч. и площи с азотфиксиращи култури. Икономическата логика и екологичните стандарти на ЕС ще наложат площите със соя у нас да се увеличат поетапно до 120 хил. hа, при годишно производство от 150-200 хил. t. Това е наложително, защото:

- без участието на соя не може да има агрономически и екологически обоснован сеитбооборот и структура на културите;

- без соев шрот в съвременните условия е немислимо да има ефективно животновъдство;

- без соеви продукти няма безопасни и предпазващи здравето храни за човека;

- соевото масло е основна суровина за производство на много технически продукти –биодизел, лецитин, глицерин, сапуни, бои, лакове, пластмаси, каучук, целулоид, изкуствени влакна и т.н.

За постигането на тези цели, първостепенна роля имат създадените и сертифицирани наши сортове и технологии за производство на соя за зърно, зелена маса и семена.

Приложение 1

* Примерна технологична карта

за производство на соя от 100 dа, среден добив 250 kg/dа и разстояние до 2 km

№	Агротехническо мероприятие	Календарен срок	Произв. разходи, лв (без ДДС)
1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 13. 14. 15. 16. 17. 18. 19. 20. 21. 22.	Дълбока оран (26-28 cm) Допълн. есенна обработка Култивиране с бран.–двукратно Инокулация с Нитрагин Извозване на семена Сеитба (8 kg/da) Извозване на вода (50l/da) Третиране с почвен херб. Извозване на вода (40l/da) Третиране с вегет. /широк./херб. Междур. окопаване -първо Извозване на вода (40l/da) Третиране с вегет. /житен/ херб. Междур. окопаване-второ Набраздяване за поливка Първа поливка (90 m3/da) Втора поливка (90 m3/da) Прибиране с комбайн Извозване на зърно Почистване на ОВП-20 Заготовка на семена Зашиване и стифиране	Август Октомври Март-април Април Април Април Април Май Май Май Май Юни Юни Юни Юни Юли Август Септември Септември Септември Октомври Ноември	1200 310 500 90 15 1350 20 500 20 410 250 20 780 250 200 760 760 1000 100 90 360 100
	Всичко:		8785

* По данни за 2013 г.

Приложение 2

Календар за основните агротехнически мероприятия при производството на соя

Мероприятия

Март

Април

Май

Юни

Юли

Август

Септември

Октомври

Двукратно пролетно култивиране. Ако не се използва Нитрагин, преди второто култивиране се внася азотен тор в доза 5-6 кг/дка а.в-во.

Сеитба при устойчиво затопляне на повърхностния 5-6 см слой до 10оС. Гъстота 35-40 хил. к.сем. при редова и 55-60 хил. к.сем. при слята сеитба. Третиране с почвен хербицид веднага след сеитба преди поникване: Пледж –8-10 г/дка; Стомп-400 мл/дка; Зино -60 мл/дка

Третиране с вегетационен хербицид Пулсар 40 в доза 80-100 мл/дка във фенофаза 1 до 3 същински лист на соята. Третиране с хербицид против житни плевели 7-10 дни след първото третиране: Фузилад, Пантера, Ажил, Стратос и др. Към хербицидите могат да се прибавят и листни торове като Лактофол и др.

При редови посев на 70 см се извършват едно или две междуредови окопавания – първото 10-12 дни след третирането с вег. хербициди. При възможност за гравитачно напояване се извършва и набраздяване на посева /без загърляне/.

Напояване гравитачно с поливни норми от 70-80 мм или чрез дъждуване с поливни норми от 40-50 мм. Обследване за акари и при плътност 3-4 бр. възрастни на лист да се третира с акарициди: Митак-200 мл/дка; Омит –100 мл/дка и др.

При продължителна суша се извършва още една гравитачна поливка или две чрез дъждуване. Обследване за нападение от акари и при необходимост се третира с РЗП. При посеви с ранни сортове започва тяхното прибиране.

Плитка оран или дискуване на стърнището при слабо заплевеляване. При силно заплевеляване третиране на стърнището от предшественика с тотален хербицид –Глифозат /360 г/л/ в доза 500 -600 мл/дка.

Прибиране при влажност на семената не по-висока от 13-14%, когато листата са напълно изсъхнали. Използват се комбайни с хедер за соя ХПС 4,2 или с обикновен житен хедер, като се намаляват оборотите на барабана до 450-500 об./мин. и се увеличава разстоянитето между барабана и контрабарабана.

Почвен анализ и минерално торене в зависимост от запасеността. Веднага след торенето се извършва дълбока оран на 23-25 см след пшеница и ечемик и на 27-30 см след предшественик царевица.

Първично почистване на семената или зърното за преработка със зърнопочистващи машини от типа на ОВП-20, ИЗ-20 и др. Заготовка на семената на семечистачни машини от типа на „Петкус”. Обгазяване срещу складови неприятели. Водене на регистри.

При заплевеляване на оранта се извършва едно есенно култивиране или дискуване. Проучване и планиране на разходи, пазари и цени на соята.

Мероприятия в културата соя Мероприятия в предшественика за соя (т. нар. незав. производство)

1. Алексиева, А., В. Събев, (2005). Сребрина - нов високодобивен български сорт соя. Растениевъдни науки, №5, 476-480.

2. Георгиев, Г., (2000). Биологическа и икономическа ефективност от напояването на соята, Растениевъдни науки, 37, 141-144.

3. Георгиев, Г., (2005). Състояние и перспективи на производството на соя в България, Сб. Научни трудове от Юбилейна научна конференция, 08.09.2005 г., гр. Павликени, 21-30.

4. Георгиев, Г., В. Събев, И. Георгиев, П. Серафимов (2005). Технологичните изследвания при соята и предизвикателствата на 21 век. Сб. Научни трудове от Юбилейна научна конференция, 08.09.2005 г., гр. Павликени, 42-52.

5. Георгиев, Г., и кол., (2008). “Технология за производство на соя” – Протокол №15/11.04.2008 г. на Експертен съвет към ССА-София, 1-40.

6. Георгиев, Г., и кол., 2010. Соя – производство, преработка и използване – практическо ръководство, Сб. Доклади от Научно-практическа конференция, 171- 222.

7. Георгиев, Г., А. Кирилов, Я. Янев, 2007. Използване на соята при хранене на преживни животни, Сб. Научни трудове –Овцевъдството у нас и в Европа, 237-245.

8. Горанова, К., и кол., (2002). Соя – Библиотека Земеделие, Земеделие плюс, №3, 13-20.

9. Горанов, Х., Л. Конова, И. Петракиева, (1978). Соя, Земиздат,168-179.

10. Матев, Ал., Ж. Живков, Г. Георгиев, (2006). Влияние на периодичния воден дефицит върху продуктивността на соята, отгледана в района на Росишката напоителна система, СБ. Научни трудове на РУ, т. 45, сер.1, с. 67-73.

11. Николова, И., Б. Дочкова, В. Василева, А. Илиева (2004). Проучване върху неприятелите по соята при поникване на растенията и възможности за борба с тях. I. Ефикасност на някои инсектицидни препарати за предсеитбено третиране на семената. Научна конференция с международно участие “Ст. Загора 2004”, т. II Аграрни науки, 230-234.

12. Николова И. (2005). Проучване върху ефикасността на инсектицидите Гаучо ФС 600 и Карбодан СТ 35 за предсеитбено третиране на семената на соя (Glycine max L..). Екология и бъдеще, 4, 2-3, 44-47.

13. Серафимов, Пл., Цв. Димитрова (2007). Динамика и разпределение на основните заплевелители в плевелните асоциации при някой зърнено-бобови култури. Растениевъдни науки, 44(2), с. 167 – 173.

14. Славов, Н., Г. Георгиев, (1997). Агроклиматично райониране на производството на соя в България, Растениевъдни науки, №5-6, 18-21.

15. Събев, В. (2004). Проучвания върху обработката на почвата и продуктивността на соята. Екология и бъдеще, год. III, № 1, стр. 31-34.

16. Събев, В., Г. Георгиев, (2006). Продуктивност и ефективност на азотното торене на соята в сеитбооборотно звено с пшеница, Растениевъдни науки, бр.3, 254-25.

17. Събев, В., Р. Тодорова-2014, Влияние на обработката на почвата върху основните й физични свойства при соята /обзор/, Сборник доклади 90 г. ИЦ –Кнежа” 236-248.

18. Тонев, Т. (2013), Интегрирана борба с плевелите при слънчоглед и царевица, Библиотека Земеделие, сп. Земеделие +, бр.3

19. Тодорова, Р., Г. Костуркова (2014), Проучване на перспективни линии соя (Glycine max (L.) Merr., Сборник доклади 90 г. ИЦ –Кнежа” 158-168.

20. Мilev, G., R. Todorova, (2014). Effect of the complex suspension foliar fertilizers Lactofol and Amalgerol premium on grain yield from soybean (Glycine max (L.) Merr.) under the conditions of Dobrudzha region, Agric. sc. And technology – Int. Journ. Publ. by Faculty of Agr. Trakia University, Stara Zagora, Bulgaria, v.7, No.3.

21. Giami, S. 2002. Chemical composition and nutritional attributes of selected newly developed lines of soybean ( Glycine max ( L ) Merr ). Journal of the science of Food and Agriculture 82,14: 1735-1739

22. Haewood, J., L. Ausman, N. King, P. Sehgal, R. Nicolosi, I. Liener, D. Donotucci, J. Tarcza. 1986. Effect of long-term feeding of soy-based diets on the pancreas of cebus monkeys. Adv. Exp. Biol. Med 199: 222-237

23. Lin, Xenry, (2000).Chinese health care secrets, USA.

• 
  Създаване на нови по-продуктивни и с по-високо качество сортове соя (non GMO), устойчиви на абиотичен и биотичен стрес.
  
• 
  Оптимизиране на агротехническите параметри при производството на соя за зърно, семена и зелена маса.
  
• 
  Сортоподдържане и семепроизводство на ПБ и Б семена от сертифицирани сортове соя.
  

По тези научни направления работят 5 доценти и 3 земеделски техници.

• 
  Семена от патентно защитени и сертифицирани сортове соя: Сребрина, Ричи, Роса и Авигея;
  
• 
  Договорирано семепроизводство на соя;
  
• 
  Технологии и технологични решения за производство на соя за зърно, семена и зелен фураж;
  
• 
  Стокова продукция от соя (non GMO) предназначена за преработка и храна на животните и човека;
  
• 
  Базови и С1 семена от мека пшеница.
  

Телефон: 0610 52275; 521 53

Мобилен: 0888763557

Факс: 0610 525 41

E-mail: oss_pavlikeni@abv.bg

Web: http:// soystation.eu