Селскостопанска академия

• 
  Бална оценка по най-важните агробиологични и технологични показатели
  

Показателите са разделени в две групи – основни с оценки в границите от 5 до 8 бала и допълнителни от 1 до 4 бала.

На базата на получените резултати сортовете Супер ран Болгар, Диана, Велика и Дунав се определят като много добри, а Мискет плевенски и Кишмиш молдовски като добри за района на Кюстендил.

• 
  Установени са сроковете на протичане на отделните фенофази на изследваните сортове в зависимост от конкретните климатични условия. Началото на сокодвижение започва почти едновременно при всички изследвани сортове - средно на 19-20 март. Напъпването настъпва в периода от 6 до 18 април. Най-рано започва видимата вегетация при сорта Мискет плевенски, а най-късно при Супер ран Болгар, Болгар и Русалка 3. Сравнително по-късното развитие на зимните очи при тази група сортове е предимство за района с оглед на това, че вероятността за преминаване на последния пролетен мраз в петдневката 7-11.04 е 52%, а от 12-16.04 - 82%. Цъфтежът започва през първата десетдневка на юни с незначителни сортови различия.
  

• 
  Установени са съществени различия в силата на растеж на леторастите и по показателите характеризиращи действителната родовитост на сортовете. Процентът на развитите леторасти е от среден при Русалка 3 (65,7%) до висок при Супер ран Болгар (76,2%). Делът на плодните леторасти е висок (51,1%-61,4%) с изключение на Кондарев 6, при който процентът на плодните леторасти се категоризира като нисък (36,85%). Коефициентът на родовитост е най-висок при Супер ран Болгар (0,79), а най-нисък при Кондарев 6 (0,40). Сортът Велика се отличава с най-голяма средна маса на едногодишния зрял прираст (1,38 kg на лоза), а най-малка при сорта Супер ран Болгар (0,68 kg). Останалите сортове заемат междинно положение.
  
• 
  Проучваните сортове са със средно едри до много едри гроздове. Масата на грозда при сортовете Кондарев 6 (584,8 g), Кишмиш молдовски (583,3 g), Диана (453,1 g) и Велика (440,2 g) е по-голяма от тази на стандарта. С подчертано най-едри зърна е сортът Велика със средна маса на 100 зърна – 937,6 g, а със сравнително най-дребни зърна е Мискет плевенски (397,1 g). По морфологичните признаци - големина (дължина и ширина) на грозда и на зърното изследваните сортове достигат характерните за всеки един от тях стойности. При условията на експеримента с най-висок среден добив от лоза е сортът Кишмиш молдовски (4,67 kg). При сортовете с по-малки по размер гроздове добивът е съответно най-нисък - Мискет плевенски (3,03 kg) и Супер ран Болгар (3,33 kg).
  
• 
  С много добри транспортабилни качества, имащи висока издръжливост на зърната на механичен натиск (над 1600 g) и на откъсване (над 345 g) е гроздето на сортовете Велика, Болгар, Дунав, Супер ран Болгар и Диана. При останалите сортове транспортабилността на гроздето се характеризира като добра.
  
• 
  В консумативна зрялост захарното съдържание при всички изследвани сортове е над 16% при умерено съдържание на титруеми киселини (3,88 – 6,03 g/dm³), което ни позволява да потвърдим, че гроздето им е подходящо за прясна консумация.
  
• 
  В зависимост от получените средни дегустационни оценки на гроздето сортовете са: с изключително качество „екстра” (над 9 бала) - Диана, Болгар и Кондарев 6; отлично качество - „първо” (от 8 до 8,99 бала) – Мискет плевенски, Дунав, Супер ран Болгар и Велика; много добро качество - „второ” (от 7 до 7,99 бала) – Кишмиш молдовски и Русалка 3. Окачествяването на гроздето по „стандарт Б-17” показва, че процентът на гроздовете, отговарящи на клас „екстра” е висок и в зависимост от сортовете е от 67,5% при Мискет плевенски до 93,4% при Кишмиш молдовски.
  
• 
  Установени са по-високи средни стойности на температурата в района на Кюстендил в сравнение с данните от последното райониране на лозарството в България. Общата температурна сума през вегетационния период (t >10ºС) през последните 15 години се е повишила със 194ºC, от 3353ºC до 3547ºC с продължителност на вегетационния период от 200 дни. Средната температура за месец юли е с 0,43ºС по-висока (от 21,6ºС до 22,03ºС). Отчетено е покачване на средната от годишните абсолютно минимални температури за последните 56 години с +2ºС (от -18,2ºС до -16,7ºС).
  
• 
  При конкретните условия безсеменният сорт Русалка 3 проявява сравнително най-висока устойчивост на засушаване. Установено е, че и през четирите години на изследване водният стрес, изразен чрез LWP, при него се характеризира като „умерен” (-11,9 bar), докато при останалите е от „среден” (-13,6 bar) до „висок” (от -14,4 до -15,5 bar).
  
• 
  Всички проучени десертни сортове лози са чувствителни на мана (Plasmopara viticola), но в различна степен. При условията на опита най-слабо чувствителни са сортовете Диана и Велика, а най-силно чувствителен е сортът Дунав.
  
• 
  За Кюстендилски район са установени два прага на студоустойчивост. Негативното влияние на температурата на въздуха до -17ºС от стопанска гледна точка не е голямо. Тази стойност е условна граница, при която проучваните сортове издържат със сравнително малко повреди по зимните очи. При понижаване на температурите до -21,5ºС пораженията са много големи. С най-висока студоустойчивост и при двата прага е безсеменният сорт Кишмиш молдовски.
  
• 
  Въз основа на направената комплексна оценка сортовете Супер ран Болгар, Диана, Велика и Дунав се определят като най-перспективни за района на Кюстендил, а Мискет плевенски и Кишмиш молдовски като добри.
  

Установени са по-високи средни стойности на отделните елементи на климата, оказващи влияние върху развитието на лозата с което се попълва една празнота за района на Кюстендил в публикуваното през 1960 г. "Райониране на лозарството в България".

Установена е реакцията на изследваните сортове на воден стрес в условията на експеримента. От проучените сортове Русалка 3 оползотворява водата най-ефективно, поради което е най-устойчив на суша. Тези резултати биха послужили при разработване на технология за отглеждането им в района на Кюстендил.
С потвърдителен характер
Установено е, че всички проучени десертни сортове лози са чувствителни на мана (Plasmopara viticola), но в различна степен. При конкретните условия най-слабо чувствителни на болестта са сортовете Диана и Велика, а най-силно чувствителен е сортът Дунав.

Установени са два прага на студоустойчивост на изследваните сортове в района на Кюстендил. Ниски зимни температури до -17ºС е условна граница, при която проучваните сортове издържат със сравнително малко повреди по зимните очи. При понижаване на температурите до -21,5ºС пораженията са значителни. Сравнително най-висока студоустойчивост и при двата прага показва сортът Кишмиш молдовски. С това става възможно тяхното териториално разположение по склоновете в района на Кюстендил.

Получената информация от проведеното изследване дава възможност за нейното ефективно практическо приложение при създаване на лозови насаждения и прецизиране на технологията за отглеждане в района на Кюстендил.

1. 
   Крумов, С., M. Боровинова, С. Манева. 2012. Чувствителност на 9 десертни сорта лози към мана (Plasmopara viticola) при полски условия. Юбилейна научна конференция с международно участие 04-05.09.2012.153-158.
   
2. 
   Крумов, С. 2013. Агробиологична и технологична характеристика на безсеменни десертни сортове лози при почвено-климатичните условия на Кюстендил. Journal of Mountain Agriculture on the Balkans, vol. 16, 1, 2013, (312-326).
   
3. 
   Крумов, С. 2013. Агробиологична и технологична характеристика на десертни сортове лози при почвено-климатичните условия на Кюстендилски район. Екология и бъдеще. Научно списание за селскостопанска и горска наука. Год. XIII, № 1-2, 2014, 84-89.
   

The aim of the study was to establish the level of expression of their main agro-biological and technological properties and to evaluate their options for growing in the region of Kyustendil.

It was determined the terms of passing of different phenophases of the studied cultivars. In the agro-climatic conditions of the Kyustendil region the grapes of all studied cultivars ripen acquiring typical for the cultivar sizes, color, flavor and aroma. There were found significant differences in growth of shoots and properties characterizing the actual fertility of cultivars. The percentage of developing shoots from middle at Russalka 3 (65,7%) to high at Super early Bolgar (76,2%). The proportion of fruiting shoots is high (51,1% - 61,4%) except for Kondarev 6. All studied cultivars are with medium large to very large clusters. The average mass of clusters is greater than 250 g, which is the minimum limit of the standard for "Extra" Class.

Under the conditions of the experiment with the highest average yield of a vine is cultivar Kishmish of Moldova (4,67 kg).

The sugar content of the grapes of all investigated cultivars is over 16% at moderate level of titratable acids.

It was established higher average temperature in the region of Kyustendil compared to data from the latest zoning of viticulture in Bulgaria.

It was carried out comparatively assess to determined the sensitivity of the studied cultivar to abiotic and biotic stress factors.

Based on the complex assessment cultivars Super early Bolgar, Diana, Velika and Dunav are classified as most promising for the region of Kyustendil and Misket Plevenski and Kishmish of Moldova as good.