Посланията им често са закодирани и този код изисква дешифриране. Казус 1:Седемгодишният Сашко пита баща си „ Колко са изоставените деца в София?” Бащата на Сашко, адвокат по професия, е доволен че синът му проявява интерес към социалните проблеми. Изнася дълга лекция по темата и прави справка за точния брой. Но Сашко не е удовлетворен и продължава да задава въпроси по същата тема: „ А какъв е броят на изоставените деца в България, в Европа, в целия свят?” Най-накрая бащата разбира, че синът му се тревожи не от социалните проблеми, а от лично свой проблем. Въпросите му произтичат не толкова от съчувствие към изоставените деца, колкото от собствения му страх да не бъде изоставен. Иска да получи уверение, че самият той няма да бъде изоставен. Така баща му успява да откликне на тревогата му и му отговаря:
„Ти се тревожиш, че ние можем някой ден да те изоставим, както са постъпили други родители. Повярвай ми ние няма да те изоставим. И ако някой ден пак изпиташ страх за това, моля те, кажи ми”.
Такъв отговор ще създаде близост между родителя и детето. Когато децата се чувстват разбрани:
получават първа емоционална помощ за наранените си чувства;
Ако ние искрено признаем и приемем скръбта на детето, и дадем израз на неговото разочарование, то намира сили да се справи с действителността.
Казус 2:Краткият диалог по-долу показва как един баща успокоява ядосаната си дъщеря , като просто назовава нейните чувства и разочарования.
Когато бащата на Ева, който работи нощна смяна и се грижи за дома, докато съпругата му е на работа през деня, се връща от пазар, той намира осем годишната си дъщеря много разгневена.
Бащата: Виждам едно ядосано момиче. Не, всъщност виждам едно много ядосано момиче.
Ева: Ядосана съм. Всъщност съм много ядосана.
Бащата: Така ли?
Ева: /много тихо/ Липсваше ми. Никога не си вкъщи, когато се прибирам от училище.
Бащата: Радвам се, че ми каза. Сега вече знам. Държиш да съм вкъщи, когато се прибираш от училище.
Ева прегръща баща си и отива да си играе. Бащата знае как да оправи настроението на детето си. Той не започва да се оправдава и да обяснява защо го е нямало вкъщи / „Трябваше да пазарувам. Какво ще ядеш, ако не напазарувам? Защо си толкова ядосан?” Вместо това, той назовава чувствата на дъщеря си и нейните нужди.
