Семинар истанбул кушадасъ измир

Въпреки невъзможността да се класифицират всички алеаторни явления, сътворени от композиторите на авнгардна музика, бихме искали да се опитаме да обърнем внимание на основните алеаторни принципи, без познаването на които изпълнението на този вид музика би било невъзможно за пианиста.
Най-напред бихме искали да насочим вниманието към т.н. алеаторика на сегментите. Сегментната алеаторика е алеаториката на отделните музикални елементи. Ефектът на случайността би могъл да се отнася за няколко или само за един от тях − например абсолютната продължителност на тоновите трайности. В такива композиции бихме нарекли условни нотните стойности, които композиторът е използвал в партитурата, тъй като всъщност определянето на точната им трайност се предоставяна изпълнителя. Композиторът би могъл да използва както графичната, така и класическата ното- писна система като цяло, но със специални уговорки, обикновено обяснени от автора в легендата, която придружава нотния запис. Най-често срещаме това явление в безмензурните пиеси, тъй като там движението тече най-не- принудено и изпълнителят е напълно освободен от ангажимента да отмерва определен брой удари и тактове. То би могло да се живее и в мензурираните пиеси, където се отнася най- вече до тоновете и съзвучията, които имат ролята на завършващи музикалната мисъл. Колко реално във времето ще звучат те в концертната залае изцяло въпросна интерпретация – само пианистът може да определи продължителността на отделния звук или звукосъчетание и това е още една предпоставка за обновяването на всяка пиеса при всяко изпълнение (практически дори един и същ изпълнител никога не може, нито се стреми да изпълни една и съща музикална творба по един и същ начин. Така дори самият той не знае каква реална звукова картина ще сътвори в концертната зала, което прави и неговата работа по-интересна и вълнуваща. Това явление донасяна публиката още по-неочаквани преживявания и превръща всеки мигна възприемането в уникално преживяване.
Алеаторичните прийоми би могло да бъдат приложени към всекиму- зикален елемент. Ако например теса използвани във тоново-височинното развитие, вариантите на изписване и на проявления са също многобройни и зависят изцяло от изобретателността на автора, както по отношение на музикалните параметри, така и от художествените му заложби за изображението им чрез графики.
Друг много широко използван прийом е т.н. алеторика на формата.
Алеаториката на формата се отнася до клавирните пиеси, които са мозаично композирани. Те се състоят от отделни епизоди, комбинацията на които е предоставена напълно на избора на интерпретатора. В някои от тези творби пианистът трябва да изсвири всички секции, но той избира реда, по който да ги подреди, според своя вкус, своята концепция и своята цел. В други – композиторът предоставя изцяло на изпълнителя да прецени не само реда на из-
Предизвикателствата на алеаторната музика към пианиста изпълнител

свирване, но и броя на секциите, които той желае да включи в изпълнението си, те. прозвучаването на всички епизоди не е задължително – колко и кои точно секции ще прозвучат в концертната зала се решава изцяло от интерпретатора.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: