Семинар истанбул кушадасъ измир

и че този проблем ограничава възможността за измерване на напредъка в мо- билността. [9] Освен това, за много европейски страни няма данни за проучване, което да различава например бакалавърска и магистърска степен Не е предоставена информация относно съдбата на чуждестранните студенти след завършването им. Ако те остават в страната, където учат, сме изправени пред изтичане на мозъци. При положение, че се връщат в родината си, където подобряват производителността на местните жители, изпращащата страна се облагодетелства от един вид мозъчната печалба. [4]. С други думи, нетен вносител на студенти може да бъде, но не непременно, нетен износител на завършилите.
Средният процентна студентите, които остават в страната след дипломирането, е около 70%. [3 и 12] Тази цифра обаче се води от англосаксонските страни, на първо място между тях са Нова Зеландия, Австралия и
САЩ, докато този брой рядко е по-голям от 5% в континентална Европа, с изключение на Холандия. За разлика от тях, този процент възлизана във
Великобритания
Проверката на данните, предполага две нива – световно и европейско. Първото се състои от държави като Австралия, Нова Зеландия, САЩ, Великобритания, Франция, Германия и някои други. Последната включва страни, заобикалящи Франция и Германия. Прави се разграничение между ЕС и останалата частна света, както между студентите от чужбина и домакините. Това разграничение засяга и профилите на страните. Класирането на Австрия и Белгия като втори и трети най-важни нетни вносители на студенти в Европа най-вече идва от специфичната им привлекателност за германски и френски студенти, които не са успели да постъпят в медицински или пара-медицински области в собствената си страна. Това показва неефективното свободно освобождаване от тези големи страни на съседи, известни с отлични университети, курсове, преподавани на немски, английски или френски език, малки такси за обучение и без входни изпити по медицински и парамедицински области.
Увеличаването на студентската миграция от по-слабо развита към развита страна променя образователната политика в развитите страни и влияе върху човешкия капитали благосъстоянието на двете страни. Тя показва, че по-високата трайна вероятност за миграция, те. по-голяма вероятност чуждестранните студенти да продължат да остават в приемащата страна след дипломирането, стимулира приемащата страна да подобри качеството на образованието си. Качеството на висшето образование на свой ред увеличава човешкия капитална всички студенти, включително и тези, които се завръщат. Докато постоянната вероятност за миграция не е твърде голяма, този положителен качествен ефект увеличава човешкия капитали благосъстоянието както в по-слабо развитите страни, така и в развитата приемаща страна. По този начин се получава мозъчна печалба за по-развитите страни. Намаляването на данъците върху доходите от труд в двете страни може да засили тази печалба, въпреки че развитите страни увеличават таксите за обучение.
Международна мобилност на студентите

На равнище ЕС мобилността на студентите е желателна характеристика като два инструмента основно са отговорни за неговото популяризиране, програмата „Еразъм“ и Болонския процес (макар че последната не е първоначално инициатива на ЕС). Над 25 години – периода 1987-2012 г, програма „Еразъм“ е позволявана повече от 2300000 студенти да прекарат поне един семестър, изучавайки висше образование в страна, различна от тази, в която ще получат своята степен. Тази програма е програма за обмена студентите могат да получат безвъзмездна помощ, финансирана от ЕС, за покриване на разходите за живот в чужбина.
Програмата „Еразъм“ е небалансирана. Например за 2010-2011 г. Испания най-голямата приемаща и изпращаща страна, вж. каре 1.2, която предоставя допълнителна информация – изпрати около 31 500 студенти в чужбина, те. 2% от студентското население, и получи близо 30 600 чуждестранни студенти. За разлика от това, Великобритания е изпратила само 8 600 студенти в чужбина, те. около половин процент от студентското си население, и е получила 17 500 чуждестранни студенти в рамките на програмата, но ясно много повече чуждестранни студенти 13] Британските студенти вероятно са много по-малко мотивирани да отидат в чужбина, тъй като говорят световния лингва франка и имат най-добри- те университети. Освен това британските университети, особено в Англия, нямат интерес да посрещат безплатно европейски студенти, когато могат лесно да привлекат студенти от чужбина ида им начислят високи такси за обучение с 91% от 2000/2001 г. дог. и със 170% от На 19.06.1999 г. в Болоня, министрите на образованието настрани от Европа, в това число и на България, подписаха съвместна декларация за изграждане на Европейско пространство за висше образование. Опирайки сена основните принципи за автономия и независимост на висшите училища, залегнали в университетската Магна Харта, подписана също в Болоня през
1988 г, Болонската декларация обоснова необходимостта от въвеждане на система от образователни кредити, в качеството на надеждно и ефективно средство за засилване на студентската мобилност.
За разлика от програмата „Еразъм“, в рамките на Болоня студентът се записва във висшето училище, където всъщност посещава часове за срок, една година или повече, заплаща таксата за обучение за тази институция и е разрешено да получи получените кредити в чужбина – наричана ECTS (Европейска система за трансфер на кредити) – призната в програмата, която тя следва в първоначалната си страна и Waldinger предполагат, че обучението в чужбина оказва влияние върху бъдещата професионална мобилност на завършилите. [10] На примера на обмен по Еразъм от студенти от немски университетите смятат, че обучението в чужбина нараства с 15 процентни пункта вероятността за работа в
Милослава Р. Янкова

чужбина. Освен това студентите, записани в програмите „Еразъм“, имат вероятност да учат в чужбина, което се увеличава с около 2,5 процентни пункта, ако техният департамент участва в програмата Еразъм “.
Болонският процес не е инициатива на самия ЕС, когато стартира през
1999 г. Целта му е да изгради европейско образователно пространство дог. и философията му е добре обявена в Болонската декларация (Болонска декларация, 1999 г, която призовава за Европа на знанието и признава значението на образованието и сътрудничеството в образованието в развитието и укрепването на стабилни, мирни и демократични общества ”. [15 и Международната студентска мобилност се разширява и на последователна годишна основа. Според изданието от 2016 за образованието повече от четири милиона студенти са записани във висшето образование извън родните си страни през 2015 г. Това е над пет пъти повече от 0,8 милиона през
1975 г. Причините за този експоненциален растеж – особено през последното десетилетие са:
а) икономически фактори
Според Британския съвет икономическите фактори като национален растеж, разпределение на богатството и доходна домакинствата оказват значително влияние върху мобилността на студентите. Най-високите средногодишни темпове на растеж ще се наблюдават в азиатските икономики, особено в Китай (+ 6,0%), Виетнам (+ 5,4%) и Индия (+ 5%). Това предизвика една интригуваща тема за дискусия – дали международната студентска мобилност ще започне да се измества от Западна Изток.
Всъщност редица азиатски пазари сега правят съзнателно усилие да използват тази нововъзникваща празнина на пазара ида изградят своята марка като една от най-желаните международни дестинации за студенти в света. б) политически фактори
Политиката винаги е имала голяма роля в процеса навземане на решения от международните студенти. Последните причинноследствени връзки засягат два региона, в които се наблюдава най-голям дял от международните студенти – Великобритания и САЩ – в резултатна избирането на Донолд
Тръмп за президент на САЩ и на Brexit.
Brexit може да наложи политики в бъдеще, които правят по-трудно за чуждестранните студенти да учат във Великобритания. А в САЩ прекъсването на всеки бежански приеми временната забрана за пътуване на седем държави с мюсюлманско мнозинство през 2017 г. в Тръмп предизвика спадна международните кандидати за студенти, особено от Близкия изток.
Студенската мобилност по линия на междууниверситетското сътрудничество се организира в рамките напреки двустранни и многостранни съглашения между ШУ Епископ Константин Преславски и ВУЗове от други страни и предполага обучение зад граница в течение на един или два семестъра с възможност за отчитане на резултатите от обучение. От възможностите на дадената програма могат да се ползват студентите от всички образователни
Международна мобилност на студентите

програми. В редица случаи вдадените договори пряко е предвидена възможност студенската мобилност само по определени образователни програми. Студентската мобилност се явява основен елемент на междуунивер- ситетското сътрудничество, което следва непрекъснато да се адаптира към глобалните и бързо променящи се обществени изисквания и тенденции за повишено търсене на висше образование, интернационализиране на образованието и научните изследвания, повишаване качеството на университетското образование, предлагане на университетски квалификации на пазара на труда. Студентската мобилност е един от най-добрите начини за професионално и научно развитие на студентите чрез овладяване и пренасяне на чуждестранен образователен опи

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: