Семинар истанбул кушадасъ измир
ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНИЯ
Изтегляне 4.75 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Test-9-klas-Logika-Poiasnenia (1), NTF 2015 53 1 B 263 276, osobenosti-pri-vzemane-i-transportirane-na-biologichen-material-za-imunologichno-izsledvane, bolesti-na-perifernata-nervna-sistema, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, studentite.bg.2024.03.29.10.21.10-1
| ПРОИЗХОД И ЗНАЧЕНИЕ НА ЧУВСТВИТЕЛНИЯ ВОДЕЩ ТОН В МНОГОГЛАСНАТА КАДЕНЦА ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Мирослав К. Недялков ORIGIN AND SIGNIFICANCE OF LEADING NOTE IN THE POLYPHONIC CADENCE IN THE AGE Miroslav K. Nedyalkov Abstract: This study tracks the occurrence and participation of the leading tone in the final multi-cadastral cadence of the late 13th to the late 19th century. The author points out that the participation of this element as a rising alteration in the linear cadence until the middle of the 15th century contradicts the nature of the modal functional organization. The shaping of the harmonic cadence brings it as a tertiary tone to the dominant, causing its major sound. Described are the effects of using the dominant seventh chord and the dominant ninth cord. Key words: Leading note, double leadingnote conection, modal functional organiza- tion, major-minor system. Изследването е финансирано по проект Образователни концепции в музи- калнотеоретичната подготовка на студентите № РД-08-84/31.01.2019 г. от бюджетната субсидия на Шуменски университет Епископ Константин Преславски“. Това изследване е посветено на подосновния тон, символизиращ VII степенна звукореда и отведен с полутонова връзка в заключителната опора устой) в рамките на системата от функционален тип. В българската музикална теория явлението се свързва с две понятия чувствителен тон (от ит. nota sensibile и фр. note sensible) 2 – водещ тон (от нем. Leitton, англ. Leading note и рус. вводны тон) 3 1 Имат се предвид модусите и тоналностите Isceanu го нарича „VII sensibila“, по подобие на италианската и френската терминология [7:15]. 3 Интересно звучи понятието на латински – „subsemitonium modi“, което не намира приемственост в теориите на различните езици. Тъй като и втората степенна този звукоред често се назовава като водещ тон, е възможно в отделни случаи да се получи объркване. В този смисъл предпочитанието към чувствителен е разбираемо, въпреки че думата звучи много общо, а може би най-добра се оказва комбинацията от двете понятия (вж. заглавието). Много музиканти биха възкликнали това е онзи тон, който прави доминантата мажорна. Да, това е така, само че въпросното полутоново съотношение възниква много по-рано от появата на същинската доминанта, каквато всички познават в класическата хармония. Първите прояви на явлението датират още от края XIII век при зараждането на новото изкуство, познато в музикалната теория като „Ars Nova“, от едноименния трактат на Филип дьо Витри от 1320 г, а в Италия известно под името „Trecento“ Този период, обхващащ XIV век се характеризира с множество творчески експерименти, като едни от тях са насочени към преодоляване на границите на строгата диатоника, чрез въвеждането на алтерации. Самият Филип дьо Витри в споменатия вече трактат признава, че без тях не може да се конструира нито един мотет“ [2:71]. От друга страна за много от съвременниците на композитора алтерациите са просто „musica falsa“, разрушавайки тоновите съотношения и функционалните взаимоотношения в диатоничните старинни модуси. Да, алтерациите определено са изразна процесите, свързани с функционалността. Те могат да я изострят чрез алтериране на неопорен тон по посока на неговото отвеждане, като го доближават на полутон до очакваната опора: Произход и значение на чувствителния водещ тон в многогласната каденца... Повишаващата алтерация може напълно да разруши представите за функционалност от модален тип, какъвто е случаят с подосновния тон (VII ст.) и доближаването му на полутон до финалиса. Трябва да се припомни, че в старинните модуси господстващата интоноционна тенденция е низходяща и съответното движение в най-пълна степен характеризира функционалната природа на тази процесуалност, която може да се нарече модален тип орга- низация. Възходящата интонационна тенденция има автентичен характери е съвършено нов елемент в музиката през XIII и XIV век. Плагалната и по- късно автентичната функционална природа поставят своя отпечатък в класификацията на хармоничните каденци към средата на XV век. С други думи може да се заяви, че повишаващата алтерация в някаква степен е изразна Изтегляне 4.75 Mb. Сподели с приятели:
|