Семинар истанбул кушадасъ измир
енергия, породена от мислите и чувствата на музиканта-артист. Само тази енергия може да задейства, да отключи звуковите структури. Различават се пет нива
Изтегляне 4.75 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Test-9-klas-Logika-Poiasnenia (1), NTF 2015 53 1 B 263 276, osobenosti-pri-vzemane-i-transportirane-na-biologichen-material-za-imunologichno-izsledvane, bolesti-na-perifernata-nervna-sistema, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, studentite.bg.2024.03.29.10.21.10-1
| енергия, породена от мислите и чувствата на музиканта-артист. Само тази енергия може да задейства, да отключи звуковите структури. Различават се пет нива. Първото носи в себе си емоциите на изпълнителя. Второто отразява мисли, които логически организират преживяванията, създават или неблагоприятни условия за възприемане на музикалния образ. Третото ниво са правила и традиции, усвоени в периода на творческо формиране, станали признак на художественото мислене на интерпретатора. Четвъртото се свързва с душата, провеждаща мисълта с критичността към мисловните процеси, благодарение на което съзнателно се създават благоприятни условия за проявление на силните страни наличността. Петото ниво отразява по-редките моменти на вдъхновение, следствие на пределно напрежение и пълна концентрация на духовните сили, осъществява се взаимосвързване на енергията със съзнанието. Музикалната интерпретация като мисловен процес, включващи аргументираните структурни компоненти на самоконтрола, протича в четири обобщени етапа ➢ възникване на художествен замисъл формиране на изпълнителски замисъл – усвояване на авторската и създаване на собствена концепция осъществяване на операцията за реконструкция на музиката в съзнанието на изпълнителя познание на резултата на тази реконструкция и неговата оценка реализиране на замисъла – процес на работа над музикалното произведение процес на реализирането му предопределена аудитория проверка и оценка на реализирания замисъл. Ефективността на формирането на необходимите знания, умения и компетентности за интерпретация е възможно при наличието на волевото включване на самия изпълнител, при разбирането на единството на разглеждане на категориите съзнателно и надсъзнателно във волевия процес на творческа интерпретация. Необходимо е целенасочено продуктивно творческо мислене, използване на специални изпълнителски знания и умения за изразяване на вътрешни потребности със средствата на индивидуални изпълнителски техники, развитие на комуникативни и рефлексивни способности. Проблемът за интерпретацията в музикално-изпълнителската дейност се свързва особено силно с личността на интерпретатора и възможността му да оказва силно психологическо, даже хипнотично въздействие на аудиторията, благодарение на което чисто изпълнителски моменти отстъпват на втори план или са несъществени за цялостното възприемане. Историята на изпълнителското изкуство дава особено ярки примери в тази посока. От музикална гледна точка не съвсем еталонни изпълнения са предизвиквали фурора без- Интерпретацията в музикално-изпълнителската дейност условни такива – слаб отглас сред публиката или даже фиаско. Обяснението на този феномен е в психологическата плоскост личността на изпълнителя може да хване публиката, да я развълнува, да въздейства, а не да я остави равнодушна и спокойна. Друг поглед дава опозицията, изразена от Х. Нейгауз в репликите по отношение на два типа изпълнители „АЗ свиря Бах“ и Аз свиря БАХ“. За първите е важен личният успех пред публиката, а за вторите – успехът на произведението (Майкапар). В процеса на работа над музикалната интерпретация произтича творческата самореализация наличността на изпълнителя, разкриват се неговите способности, същностни личностни характеристики – темперамент, характера също и духовен потенциал – особености на възприемането на света, ценностна ориентация, насоченост наличността. За да придобие интерпретацията своя онтологически статус, е необходимо и развитието им, натрупването на музикално-естетически опит, специална подготовка, за да може изпълнителят да създаде музиката за себе си и задругите. Друг поглед дава съвременната форма на музициране, свързана с дигиталните технологии, където личността на музиканта, занимаващ се с тези технологии, също проявява изключителни интерпретаторски достойнства Русков 2014: 309; 128]. Психолого-аналитичният подход, свързващ методологичните принципи на М. Бахтин [Бахтин 1983] с проблемите на интерпретацията, дава основание да говорим за междусубектни отношения Аз – Другия“. „Аз-ът“ не трябва да се губи в Другия. Това говори за диалогичността като универсално общуване между интерпретатора и композитора, интерпретатора и публиката. Субектът на творчеството (изпълнителското Аз) встъпва в диалогично общуване отначало с автора (субект на композиторско творчество) чрез разшифроване на нотния текста после – с потенциалните си слушатели. В двата случая важна е субектната позиция и на Другия – за интерпретатора е субект на диалогическо общуване. В това е същността на механизмите на изборна път към интерпретацията или протича по законите на съвпадението на структурите на изпълнителската личностна нейната психология, духовен потенциал с личността на Другия – автора, или – със слушателя. По този начин интерпретацията се аргументира като структурирана в пространството и времето възможност за творческо общуване на изпълнителското Аз с Другия в себе сина основата на диалог с автора. Интерпретаторът е субект на творчество, дейността на когото е организирана на основата на междусубектни отношения, целта на които се явява общуването и предаването на информация за Другия (диалог с автора) и за себе си (рефлексия) на публиката – Другите. Тя е и условие, и резултат от творческото общуване на изпълнителското Аз с Другия, на основата на диалог с автора – чрез разкриване на психологическите структури наличността и енергия за пресъздаване в процеса на интерпретиране на авторския текст. Проектирането на възгледите на М. Бахтин в спецификата на музикал- но-изпълнителската дейности интерпретацията определят следните три из- Изтегляне 4.75 Mb. Сподели с приятели:
|