Семинар истанбул кушадасъ измир
Изтегляне 4.75 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Test-9-klas-Logika-Poiasnenia (1), NTF 2015 53 1 B 263 276, osobenosti-pri-vzemane-i-transportirane-na-biologichen-material-za-imunologichno-izsledvane, bolesti-na-perifernata-nervna-sistema, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, Sbornik-patuvashti-seminari 2019-1, studentite.bg.2024.03.29.10.21.10-1
- Навигация на страницата:
- Контрастността
| мерените свойства на процеса на изпълнителската интерпретация могат да бъдат семантически и несемантически. Семантическият вид образува худо- жествено-продуктивния слой на непреднамереното начало продукт на свободната активност на безсъзнателното, резултат от интуиция, въображение, фантазия, вътрешно движение на чувства, импровизационност (но не текстова импровизация, а надтекстова – динамичност, самообновление, комуника- тивност, творческа инициатива. Теса тези, които пречат на преднамерените началà да превърнат интерпретационните процеси в стереотип, интерпрета- торските намерения – в шаблон. Свързват се основно с емоционалната страна на интерпретацията независимо че емоционалната програма е заложена в преднамереното начало, всеки път емоционалното звучене придобива нова определеност, неповторима окраска. Асемантическият вид е деструктивен, художествено-непродуктивен слой на непреднамереното начало свързва се с нарушения в технологичната и регулативна сфера на изпълнение – изпълнителски грешки, дефекти, дезорганизация на процеса, които са в ущърб на интерпретацията, носят вреда, повече или по-малко я нарушават и/или разрушават. Контрастността на двата структурни пласта на интерпретацията е очевидна съзнателно – безсъзнателно дълъг процес – „експромпт“, кратък момент старо – ново стабилност – нестабилност инвариантност – вариант- ност; нормативност – ненормативност; преднамереност – спонтанности др. Непрекъснато се менят техните взаимодействия и динамични характеристики. Реалната им множественост е вътрешният механизъм за обезпечаване на формите на разгръщане на интерпретационния процеси вариантността на неговите резултати. Регулирането на компонентите на интерпретацион- ния процес е възможно благодарение на съзнателно корелативно формиране стимулиране на единия компоненти отслабване или неутрализиране на действието на другия. Необходима е вътрешна готовност, настройка на музиканта към един или друг начин на реализиране на замисъла като цяло. Определят се три типа корелативни функционални елементи в тази готовност – конструктив- ност, импровизационност и повторение. При конструктивната съставна част изпълнителят предпочита да се основавана активността на съзнанието, способен е да води процеса на интерпретацията по зададена траектория. На пръв план като организиращи процеса излизат творческият рационализъм, контролът, волята, а в по-малка степен – безсъзнателната свободна активност надделяват относителната сдържаност на замисъла и неголемият диапазон на вариантност на интерпретацията. Така в интерпретаторския процес се минимализират непреднамерените моменти, неплановите импровизационни такива. Импровизационната позиция способства за разрушаване на стерео- Янна П. Рускова 495 типите, за освобождаване от привички помага да се стимулира активността на безсъзнателното, дава свобода на съзнанието. Изпълнителят от такъв тип предпочита да се опирана интуитивни механизми на творческото мислене, което е режим на самоорганизация. Психологическото отдалечаване отпред- варително програмираното е средство за обновление на дейността, за смекчаване на сферата на детермираността на интерпретацията и разширяване на импровизационността. Ако на всяко изпълнение пред публика се менят детайли от интерпретацията, но принципно няма разрив със замисъла, е налице импровизационност. Повторяемостта в процесите на интерпретация носят моментна догматичност в реализирането ѝ . Характерна е предимно за неопитни изпълнители. Действа се по шаблон, активността е тясно насочена към възпроизвеждане на стар резултат. Твърдите параметри изискват директна регулация, тотален контрол над процеса. Липсват импровизационни моменти. Отсъствието на нови източници на захранване, неподатливостта към творчески импулси водят до това, че музикантът свири в моновариант [Гинзбург 1981]. Абсолютизирането на устойчивостта, хиперфункцията на непреднамереността водят до загуба на сътворческите отношения в интерпретацията. В заключение наказаното се налага изводът, че оптималната психологическа организация на процеса на интерпретация трябва да се основавана базата на конструктивната и импровизационната насоченост. Изтегляне 4.75 Mb. Сподели с приятели:
|