не на получени впечатления. Зрителят интерпретира картината, изпълнителят и слушателят – музиката. В музикалното изпълнителство се използва за обозначаване на художественото
претворяване на музика, реализирана чрез акта на изпълнение. Художествено-преформатираният материал носи в себе си идеалното образувание – интерпретация, обусловена от творческата личностна изпълнителя. Изпълнителят е творец на изпълнителско изкуство, а интерпретацията – продукт на това творчество. Интерпретацията е сложно и многозначно понятие, предизвикващо през вековете, а
и днес, алергична реакция у много музиканти. И. Стравин- ски, например, изисквал неговите съчинения да не се интерпретират, а само да се изпълняват считал, че изпълнителите променят музиката му [Стравин- ский 1963:80; 114].
Равел категорично е заявявал, чене желае да го интерпретират. Това отразява разбирането им, по думите на В. Деглер, че Понякога мисълта, достойна за овации, може да загине от интерпретации [Майкапар]. Други артисти поддържат другото разбиране – музиката може да възникне или не именно чрез интерпретацията. Тези, очевидно екстремални позиции,
само подчертават това, че понятието интерпретация зависи от много фактории е следствие на това, което разбираме като съчинение или музика и което определяме като взаимоотношения между съчиненото, изпълнителя и слушателя. Съгласно Т. Адорно, да интерпретираш музика, означава да я разбираш, да я правиш [Адорно 1956:253; Вермайер 2006:104-112].
Сподели с приятели: 
