други страни
работят и психолози, социолози, специалисти от специалност-та Социална политика, социални рехабилитатори. След промените започват инициативи за създаване на професията и специалността. В началото на те години по линия на програмата ФАР се създава организация за тренинг на социални работници и се финансира издаването на цяла поредица от произведения по социална работа на полски език. Полша е единствената страна от бившия Източен блок, в която за нуждите на обучението по социална работа са осигурени съвременни помагала,
монографии, учебници, предимно преводни издания от английски, немски и френски език на класически произведения от областта на социалната работа. Те излизат като издания на т. нар. библиотека на социалния работник. От 1996 г. всички социални работници са задължени да имат университетско образование по бакалавърска и магистърска програма, която се
получава както в държавните, така и в частните университети. Едновременно с това се въвежда интегративната система за социална работа на общностно равнище, като се разчитана инициативата на децентрализираните социални услуги в отделните региони на страната.
Както и в другите страни от Източна Европа социалната работа и в Полша е възпрепятствана от недостатъчните финансови средства. Повечето социални работници (повече от 80% са жени и само 10% са с друго образование. Половината работят при лоши трудови условия. Работата е много, а персоналът недостатъчен, което води до пренатоварване и стрес в системата. Често се
работи в почивните дни, а извънредният труд не се заплаща. Заплащането е сред най-ниските (480–600 евро). Социалните работници пледират за по-го- ляма автономности модернизиране на институциите. Смятат, че социалната работа има непривлекателен образи нисък статус, липсва правителствена подкрепа и внимание от научните среди относно социалните проблеми.
Днес Полша се посочва като една от източноевропейските държави с най-бързо развиваща се, модерна и ефективна социалнозащитната система, с добре изградени и функциониращи институционални структури за
социална сигурности защита, с наличните ресурси за целта и със социалнозащитни гаранции относно прозрачността и яснота на реализираната социална работа. Успешно се работи в насока отстраняване на остарелите (комунистически) практики и механизми на обслужване на рисковите групи от населението под формата на социални помощи, доплащания, преференции, храни и т.н.,
които учат на бездействие, като се въвеждат иновативни практики, които да ги подпомогнат за водене на независим живот. Успоредно с новата визия на социалните институции успешно се променят и обществените нагласи към европейските идеи и ценности. Наложилата се политика за намаляване на социални разходи не е много уместна предвид увеличаващия се контингент, нуждаещ се от социално съдействие поради възраст или заболяване (увреждане, от което следва средствата за социалния сектор да са по-ефективно и правомерно разпределени.
Гюлнихар Ф. Неджиб