Според психолого-педагогическите изследвания чрез цветовете и начина им на полагане детето изразява своето отношение към образа – декоративно и старателно,
ако го харесва, или надраскано и небрежно, ако има отрицателно отношение към него. Цветовете са точен изразна емоционалния заряд, който всяко дете носи в себе си и отразяват състоянието му в момента на създаването нари- сунката. Ако може да се разгадае посланието на цветовете в детската рисунка, това би улеснило неимоверно комуникацията в случаи, в които думите са безпомощни и непотребни и ще помогне да се разбере какво вълнува детското съзнание [3:146]. В началото на изобразителната дейност на децата цветната рисунка възниква случайно и има предимно контурен характер. Постепенно между четвъртата и шестата година на детето тя започва да се изгражда
посредством цветни петна, които запълват ограниченото от контурите пространство. Богатството от цветови съчетания разкриват на детето неограничените възможности за изразяване и бързо се превръщат в предпочитано изразно средство. Най-често децата с нормално психофизиологическо развитие имат предпочитание към топлите наситени цветове (жълто, оранжево, червено, с които изобразяват познати обекти. В ранната възрастна детето е характерно използването на декоративни контрастни съчетания на цветовете, а локалната цветност на обектите започва да се отразява много по-късно. Това е естествен процес, свързан с общия стремеж на детето за отразяване на конкретни и обективни зрителни впечатления, породени от контактите му със заобикалящата го действителност.
Способността на детето да възприема цвета има за него
голямо практическо значение, като в обучението по рисуване в много случаи тази способност съдейства за формирането наумения за правилно използване на цветовете вбита, в учебната, трудовата и игровата дейност. Децата с удоволствие в своето изобразително творчество оцветяват рисунките с моливи и бои, обичат да рисуват с цветни тебешири и флумастери, да
моделират с цветен пластилин, да правят апликации от цветна хартия и т.н. По времена заниманията по рисуване те решават редица познавателни задачи, свързани с възприятието и възпроизвеждането на цвета и цветовите съчетания. Н. П. Сакулина смята, че при децата в предучилищна възраст сена- блюдава двойствено отношение към използването на цвета в рисунките им цвят като предаване на окраската на изображението и цвят като украшение. Преобладаването на това двойствено отношение – първо е показателна възрастовото развитие, в голяма степен зависещ от педагогическите похвати за запознаване на децата с цвета, и второ – това е признак за общото състояние на детето. Колкото у детето е по-съхранена неговата психика и колкото по-добре е приспособено
към заобикалящата го среда, толкова
Сподели с приятели: