Семинар истанбул кушадасъ измир

повече по-близки ще са рисунките му до действителните естествени цве- тове.
Трябва да се отбележи, че емоционалното отношение на детето към цвета като към своеобразен вид украшение създава допълнителни възможности за естетическо възпитание на децата с нарушена интелектуалната дейност. Във връзка с това, че отражението на цвета в детските рисунки нерядко се намира в пряка зависимост от цветоразпознаването, могат да се констатират различни изводи, до които са достигнали изследователите в резултатна изучаване на проблема за възприемане на цвета от тези деца.
Развитието на цветовата чувствителност на детето по времена училищното му обучение протича твърде бавно. Все пак съществуващото понижение на цветовата чувствителност в болшинството от учениците не е толкова голямо, че това обстоятелство да бъде единствената причина за своеобразното и погрешното използване на цвета при изобразителна дейност. Трябва да се отчете, че недостатъците при представяне на цвета в рисунките в значителна степен са свързани с особеностите на висшите психически функции, основно с осмислянето на цвета на предметите и отражението му в речта.
При децата с умствена изостаналост липсва плановост в изобразителната дейност. Тяхната практическа дейност е изпъстрена с манипулации и неадекватни действия. Умствено изостаналото дете не може да направи преход от елементарните и примитивни манипулативни движения към по-съвършените предметни действия. Мисловната му инертност води до използване на едни и същи способи за действие, независимо от вида и сложността на поставената задача. При него липсва елементът изпробване на различни техники за работа и търсенето на разнообразни варианти при композиционното изграждане на рисунката. Показател за интелектуалното развитие на децата е отношението им към трудностите. При сблъскване с тях по времена изобразителна дейност у децата с умствена изостаналост не се проявява желание за тяхното преодоляване. Тези деца или подменят трудното за тях действие, или ако действията са повече – се отказват от изпълнението на поставената изобразителна задача. Причината затова трябва да се търси в недостатъчната мотивация за извършената изобразителна дейност. Към резултатите от нея умствено изостаналите деца се отнасят некритично и безразлично. Те не могат да свържат тези резултати с обективните изисквания и инструкцията определени в началото на занятието. Съдържанието иреалната значимост на резултатите от изобразителната дейност не ги интересуват или впечатляват.
Наблюденията и специалните педагогически изследвания показват, че умствено изостаналите деца не могат да подчинят напълно своите действия на словесната инструкция ида изработят рисунка, съответстваща на образеца (шаблона. Неуспешната аналитико-синтетична дейност затруднява съгласуването на действията, извършени от децата, с изискванията, поставени от учителя.
Колоритната организация на цветовете в рисунките на деца...

В занятията по рисуване с цветни материали почти всички малки ученици с умствена изостаналост е необходимо правилно да определят трите основни цвята жълт, червен, син. За определяне на цветови оттенъци учениците използват названия, образувани от названия на предмети (лимонов, салатен, тухлени др), но най-често ги заменят с наименованията на определени цветове (напр. светлозелен определят като зелен, оранжев
– като червен, гълъбов – като сини др.). Освен това, умствено изостаналите ученици дълго време не са в състояние да се ориентират при названията на предметите, за които определен цвят представлява постоянен, типичен признак. За разлика от тях учениците от първи класна масовото училище в болшинство от случаите правилно разбират задачата и изброяват предмети с червен цвят (домат, ягода, червен сигнална светофара и др.), със зелен цвят (елха, листа, тревата през лятото, краставица и др.), жълтите (пясък, слънце, жълтък и др.).
Малките ученици с умствена изостаналост назовават много предмети, за които даден цвят не е характерен и не е с постоянен признак и качества. Към тях се отнасят предмети, съставящи най-близкото им обкръжение или случайно попаднали в зрителното им поле учебни принадлежности, дрехи, играчки, училищно оборудване и др. По този начин намаляването на цвето- различителната функция и слабото осмисляне на окраската на предметите се отразява както в рисунките на умствено изостаналите деца, така и в самия процес на тяхната изобразителна дейност.
В процеса на изобразителна дейност преди всичко трябва да се отбележи специфичният характерна използването на цветните моливи и флу- мастерите от децата. Така например първокласниците от началното училище нерядко ги използват като обикновен инструмент за изобразяване изобщо, без да разбират непосредствената употреба на цвета, характеризиращ даден предмет. Голяма част от малките ученици оцветяват контурна рисунка с всякакъв цвят, без той да съответствана реалната окраска на изобразявания от тях предмет. Съдържанието на подбраните и предложените за оцветяване рисунки, като правило, малко интересуват учениците. Обикновено тяхното внимание е концентрирано в процеса на нанасяне на линиите и щрихите. Едни деца оцветяват рисунките много старателно, с голяма прецизности акуратност в продължение на продължително време. Други след няколко минути прекратяват работа, без да са оцветили много детайли от своята рисунка.
Анализът на рисунките на умствено изостанали ученици показва, чете често рисуват с първия им попаднал подръка молив или неправомерно оцветяват този и друг детайл от предмета с различни цветове. Така например те оцветяват изображенията на различни животни, несъобразявайки се с характерния им цвят (оцветяват зайчето – в червен, жълти син цвят, вълка – в сини червен цвят, мечката – в зелени жълт цвята кучето – в червен, жълти виолетов цвят).

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: