Семинар истанбул кушадасъ измир

Има случаи, когато отделна част от обекта се оцветява в различни цветове от подрастващите с умствена изостаналост. Така например едната ръка на човек може да се окаже оцветена в червен цвята другата – в син цвят. Такъв начин на предаване на цвета на определен обект е характерен за нормални деца на тригодишна възраст.
Отношението на децата към цвета като свойство, присъщо на даден предмет, е неустойчиво и нестабилно. Повтаряйки изображението на който ида е предмет, детето може да промени оцветяването по свой вкуси желание. Например често първото изображение на елхата се прави в зелен цвят, второто с някакъв друг любим червен, син, жълти т.н. Постепенно само локалният цвят на някои предмети се усвоява от децата като задължителен признак. На 5–6 години подрастващите обикновено оцветяват изображенията на предмети и явления от природата в съответствие с техния действителен цвят, но обобщено, безхарактерни оттенъци и нюанси. В процеса на обучение по рисуване обаче заедно с това продължава да се съхранява и тенденцията за изборна цвета независимо от реалната окраска на изобразяваното.
При поставяне на изобразителна задача на умствено изостанали ученици на 8–9 години да оцветят готови контурни изображения, се забелязват някои слабости. Обстоятелството, че някои от тях предават неадекватно действителната окраска на предметите, свидетелства за значително нарушаване на познавателната им дейност.
Недостатъчното диференцирано възприемане на окраската на елементи от предмета, особено с цветови оттенъци, влияе съществено при рисуването от натура. Например на учениците (7–8 год.) с умствена изостаналост може да се предложи да нарисуват от натура кула, построена от разноцветни кубчета. Постройката се състои от няколко елемента, всеки от които има основен локален цвят – жълт, оранжев, червен, зелен, сини виолетов. Учениците получават кратка инструкция от учителя Гледайте внимателно предмета иго нарисувайте. След като го нарисувате, оцветете го така, както го виждате. При анализиране на получените резултати се оказва, че голяма част от учениците допускат различни грешки при предаване на локалните цветове на елементите на предмета. Най-разпространена грешка е смесването на тъмни и светли тонове синьо и гълъбово, тъмно и светлозелено и др. Освен това, в някои рисунки оцветяването на елементите на постройката (кулата) не съответствана постановката за рисуване. Педагогическият опит показва, че по-малките ученици допускат невярно оцветяване дори тогава, когато преди началото нарисуване се извършва всестранен анализ от учителя на цветовете на различните елементи (кубчетата) на кулата. В процеса на работа те необосновано използват случаен цвят, ръководейки се преди всичко от собствени мотиви и подбуди.
Трябва да се отбележи, че по-големите ученици естествено изпълняват рисунките на сравнително по-високо ниво. Малка част от рисунките на тези
Колоритната организация на цветовете в рисунките на деца...

ученици са оцветени неправилно, като в повечето от тях, се допускат и по- малко грешки.
Може да се потвърди, че учениците с умствена изостаналост проявяват голям стремеж към използването на ярки, наситени цветове. Особено това се отнася за по-големите ученици, които често, за да придадат на рисунката яркост, свежести сочност, мокрят графита на молива свода. Огромното желание да придадат на рисунката колоритен вид води до това, чете непременно избират ярки цветове, например, оцветяването на къщичка за животни (птици, куче, зайче) в яркочервен или яркозелен цвят.
Много ученици се стараят да използват в своите рисунки целия набор от цветни моливи или бои (темперни и акварелни. Стремежът към многоц- ветност се наблюдава в рисунки, направени не само по собствен замисъл, но и в рисунки от натура. Отношението към цвета като към украшение се запазва в учениците продължително време. Дори по-големите ученици предпочитат да оцветяват предмета по своему, както желаят да изглежда. Особено пъстри и цветни са рисунките с декоративен характер, като елементите и мотивите се оцветяват с разнообразни контрастни цветове. В изобразителната практика много често се наблюдава как някои ученици представят не локалната окраска на предмета, а внасят в рисунките си различни елементи на декоративност. Например кубчетата се оцветяват с цветни линии, точки, кръстчета и др.; вазата допълнително се оцветява с елементи и мотиви и т.н.
В изобразителната практика много често когато учениците рисуват едноцветен обект, те се стремят да го направят многоцветен или го декорират допълнително. В този случай у тях се проявява закономерното желание да го нарисуват по-ярък, по-красив, по-привлекателен. Ако оцветяването на едни части на обекта се предават в съответствие с натурата, а цветът на други се променя произволното това все още не говори за присъщата у умствено изостаналите деца понижена цветова чувствителности за недостатъчно осмисляне от тяхна получените указания. Случаите, при които изображението на обекта, състоящ се от разноцветни детайли се оцветява от ученика само с един цвят, говорят за рязко намаляване на целенасочеността на дейността, за пасивност на възприятието както към самия обект, така и към изграждане на рисунката. Пониженото възприятие на цветовата хармония на рисунките на учениците могат да бъдат свидетелство също така и за недостатъчна култура на цветовото възприятие, за липса на художествен вкусна чувство за красиво и прекрасно. От особено значение за успешното протичане на обучението по изобразително изкуство е изборът на изобразителните средства – материали и
техники. Правилно подбраните могат да доведат до отключване на спомени, асоциации, очаквания, идеи или начин на поведение, които да подпомогнат изобразителния процес. Удоволствието от успешно изпълнените изобрази-

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: