Фактори влияещи върху бъдещото развитие на младежите

на семейството- тези и други фактори определят съзнанието на младежитe с. Педагогът владеещ до съвършенство педагогическото майсторство трябва да намери баланса, т. нар. златна среда към всяка личност. Важно условие за успешното протичане на възпитанието на младежите е да се намери оптимален начин за въздействие и взаимодействие върху подрастващата личност. Главната задача на възпитанието е да приобщи подрастващите към културните постижения на предшестващото поколение, за да може впоследствие да допринесат за тяхното усъвършенстване. Проблемът за възпитанието вълнува както различни специалисти педагози, психолози, лекари и др., така също и родителите. Много често младите хора не се поддават на никакви подходи, възприемат опитите за компромисна педагози и родители като признак за слабости се възползват от тях. В такива случаи от родителите и педагозите се изисква да бъдат настойчиви, прозорливи и с голямо търпение. Ако възпитаващите поставят младежите в центъра на възпитателния процес, ще формират у тях активно отношение към хората и обществото като цяло. Според Л. Десев [3, с. 699–670] терминът тинейджър се употребява като синонимна юноша, те. човек (особена личност, който в периода на юношеството е в процес на непрекъснато изменение и модификация във всички сфери на биологичния, когнитивния, афективния или емоционалния, личностния и социалния живот момче на възраст между дете и младеж (между 14 и 18 год.) в по-широк смисъл между 12–13 и 18–19 г Авторът отбелязва, че горната идолната граница на юношеството не са твърдо фиксирани. Ние ще използваме термина юноша. Учениците от горна училищна възраст попадат в тази възрастова група, която е между дете и младежи ги всички проблеми на юношите са присъщи инатях. Общуването между съвременните ученици и техните родители и учители, между тях и различните социални групи е процес управляем. Този процес може да се подобри само ако се познават особеностите на юношеството, проблемите свързани с негов индивидуален и социален план. Юношеството е свързано с промяна у младите. Разумната комуникация между индивидите в обществото изисква промяна и на другите около тях. За да бъде този процес по-безболезнен и гладък, трябва всеки да промени себе си. Много са проблемите на юношите, затова немалко са изследванията, посветени на тях. Ф. Долто с в книгата си Тинейджърите дава отговорна въпроса, поднася разнообразна информация, опити, съвети, предложения, свидетелства за предизвикателствата и драмите на днешното семейство и общество, стигнали до обща криза. Посочват се неочаквани проблеми дрога, самоубийства, бягства от дома, слаб успех в училище, полови отношения, невидими опасности със загадъчен произход. Интересно е изследването на Р. Кембъл с Тинейджърът – как да го обичаме истински, където посочва основните проблеми, с които родителите на юношите трябва да се справят, за да насочат по правия път живота на наследниците си. На проблемите, свързани с юношеството и възможностите за тяхното решаване се спират Л. Бауман и Р. Рич в книгата си Десетте най-тревожни проблема с
Живка Е. Военкинова

тинейджърите и как да се справим с тях Важно условие за разрешаване проблемите на юношите е да се познават индивидуалните особености на тяхната възрастна тяхното персонално и социално поведение. Юноши са всички млади хора, които минават през така нар. преходен или транзитен период. Юношеството, както вече казахме, обхваща периода между 14- и годишна възраст. Представлява преход към групата на възрастните. Психолозите го определят като последен етап от детството, като фазана дълбока промяна. Социолозите спорят дали юношеството е възрастова група, маргинална възраст или своеобразен етап от превръщането на детето взрял човек. Психолози, невроендокринолози и социолози отчитат важността на фактори като семейство, връстници, възрастни върху развитието на юношите. Очевидно е, че страничните лица играят важна роля във възпитанието им дори и без да носят конкретна отговорност за тях. Юношите усещат, че е дошло време за ново отношение към живота. Осъзнават, че мама и татко не могат да изживеят живота им вместо тях. Това е инстинктивно усещане и затова търсят нови модели на поведение. Входа на тези промени юношите често са уплашени и объркани с. Юношеството е период, свързан с отегчение от живота, с изоставяне на любимите занимания, с изгубване на интерес към всичко. Неслучайно днешните юноши са наричани апатичното поколение [3, с. Според Ф. Долто най-добре общуват с юношите тези, които биха могли да му бъдат баба и дядо, които са по-естествени в отношенията си с тях, не толкова тревожни и по-всеотдайни. Действително тялото на юношата се променяното не е болно. Индивидът просто трябва да се приспособява към нови видове общуване. Въпросите как да се измъкне от семейния затвор, с кого да излезе днес, как да се харесана съучениците си и т. н. са тревожни. Понякога юношите са избухливи, друг път мълчат и смятат, че с мълчанието си казват много. Това са част от специфичните характеристики на тази възраст. Трудността при прехода зависи от индивидуалната чувствителност, ранимостта или придобитата нова сила.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: