Семинар истанбул кушадасъ измир

ската дейност [4]. Според него специалните целенасочени занимания с музика по субективната метода ще доведат до успешни резултати и с по-слабите ученици „… при постоянно упражнение … може да се достигне доста добър успехи с учениците, за които от първия опит мислехме, чеса музикално глухи. Написаното от Махан кореспондира със съвременното становище, че музикалността на човека зависи от неговите вродени индивидуални заложби, но тя е резултат от развитие, резултатна възпитание и обучение и че способност не може да възникне извън съответстващата конкретна дейност. [7:61]. В същата статия К. Махан говори за ролята на естетическото художествено) възпитание на учениците. Вдухана съвременните целина музикалното възпитание звучат думите „ … обучението (по музика) няма за цел да направи от децата художници, но да се събужда у тях музикалното чувство и тъй да се въведат те във величествената църква на музикалната хубост [4:816]. Като една от задачите на обучението по музика авторът посочва развитието на вродената наклонност на младежта към музикалното изкуство. Правилно, макари не съвсем точно, се определя схващането на Махан завръзките на музикално-слуховите представи с възпроизвеждането с водеща роля на представите ученикът да превърне в звук това, що е схванал с разума си [2:81]. В други публикации и пособия Махан не засяга въпроса за формиране и развитие на музикалния слух.
С принос към проблематиката на музикалния слух и неговото развитие е и един анонимен автор – А moll, чиито статии разкриват едни от най- верните и модерни гледища по това време. Предлаганите от него форми и методи на работа за развитието на музикалния слух в голяма степен също се използват в съвременната методика. Някои от тях са описани в статията му Няколко думи за методиката на пението“ [8]. A moll достига до много точни разсъждения относно структурата на мелодията, определяйки като главни елементи в нея ритъма и интонацията. Съединени двата тия елемента правят всичката сила и стройност в музикалните звукове [8:318]. Много верни (от гледна точка на съвременната методика) саи схващанията муза ползата от използването на нагледни средства за осмисляне на звуковисочинните съотношения на тоновете в мелодията „ … трябва да говорими на очите, когато говорими на ушите [8:319]. Авторът отрича използването на цифри и ноти за записване на тоновете, като ги намира за твърде сложни и уморителни за учениците. Той предлага интересен (и по-достъпен) подход в началното нотно ограмотяване – нагледно помагало, представляващо стълбовиден чертеж с означение на полутоновите и цело- тонови съотношения на тоновете в до мажор. Чрез това нагледно средство се пее с тонови имена, което предхожда пеенето по ноти. Този метод е използван известно време в солфежната ни практика като една от формите на работа, предхождаща солфежирането. В същата статия, разглеждайки подражателните форми на обучение в музикалнообразователната дейност, авторът препоръчва прилагането на специални упражнения за развитието
Елизабет О. Маджарян

на мелодичния слух – подражателно възпроизвеждане на фрази от учителя с вокал с изискване учениците да я повторят с тонови имена, като именуват нотите, които я съставят [8:322]. Описани саи форми на устен анализ на музикални откъси, както и изпяването от учениците на фрази, диктувани от учителя с тонови имена. От гледна точка на съвременната методика е правилна и предлаганата от автора последователност на дейностите – към музикална диктовка се преминава след пеенето с тонови имена и осъзнаването на звуковисочинното движение на тоновете вдадена мелодия Тъй водени упражненията в интонацията ще ви улеснят много в музикалната диктовка. Учителят именува няколко звука, без да ги пее, един ученик, една част от класа повтаря името на поменатия звук, но като дава свойствената му интонация [8:322]. A moll достига и до ценни изводи относно възпитателната роля на музикалното изкуство и ролята муза ранното развитие на детето Когато песента при люлката на детето замести приказките и разказите за таласъми, вампири, мечки и маса страхотии … бъдете уверени, че ще имате едно много по-добро поколение …, повече мъдри, разумни и прилежни деца [8:330]. Редица автори определят музикалния слух (заедно с ритмичния слух и музикалната памет) като съставка на един от основните компоненти на музикалността. Схващането за неговите форми е различно най-често се включва мелодичният и хармоничният слух, по-рядко – тембровият, и почти липсва динамичният слух [1]. Анализирайки музикалните способности, П. Минчева определя структурата на музикалността музикален слух проявява се чрез мелодичен слух развива сена основата на основните музикални способности ладов усет, метроритмичен усети музикално-слухови представи. Те обуславят успешното занимание с музикалните дейности – възприемане, изпълнение и съчиняване на музика [3]. Налага се изводът, че първите музикално-педагогически дейци в България през визирания период, в теоретичните си трудове и практически разработки са достигнали до ценни и прогресивни идеи и формулировки по проблемите, свързани с музикалния слух. Някои от тях кореспондират със съвременни схващания по този въпрос, актуален и за съвременната музикална педагогика.

Изтегляне 4.75 Mb.

Сподели с приятели: