Институционалната рамка за прилагане на политиката и законодателството за добро регулиране е комплицирана, неясна, неактуална и неосигурява на необходимата функционална подкрепа за ефективно осъществяване на общите правомощия на органите на власт (звената в съответните министерства не подкрепят изпълнение на правомощията на министрите и обратно липсват звена, които да подкрепят изпълнение на правомощията на министрите).
Министерският съвет е натоварен с:
-
приемане Програмата за по-добро регулиране 2010-2013 г.;
-
включване в законодателната програма нормативните актове, които са част от Програмата за по-добро регулиране;
-
одобряване на годишните отчети по изпълнението на Програмата за по- добро регулиране.
Като консултативен орган към МС е създаден Съветът за икономическа политика, (по чл.21 от Закона за администрацията), който се председателства от заместник министър-председателя и министър на финансите и е натоварен с:
-
одобрява Програмата за по-добро регулиране 2010-2013 г.;
-
одобрява годишен списък на нормативните актове, на които ще се извършва оценка на въздействието;
-
одобрява предложенията за облекчаване, отменяне и ограничаване обхвата на режимите, направени от Национално представителните организации на работодателите, Съвета за икономическо развитие и Икономическия и социален съвет;
-
съгласува годишните отчети на програмата.
Като консултативен орган към МС е създаден Съвет за икономически растеж (по чл.21 от Закона за администрацията), който се председателства от министъра на икономиката, енергетиката и туризма. Във функциите на Съвета са възложени изготвянето на препоръки и консултиране министър-председателя по проблемите на общото икономическо развитие на страната и разработва и предлага на министър-председателя икономически и правни регулатори за насърчаване на инвестиционната дейност в страната.
С Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация, приет с ПМС № 229 от 23.09.2009 г., функциите по подпомагане разработването на общата политика за административното регулиране на стопанската дейност и координацията на изпълнението и отчитането на Програмата за по-добро регулиране се осъществяват от дирекция “Икономическа и социална политика” на МС.7
С изменения от 2009 г. в ЗОАРАКСД за първи път се възлага на орган на държавната власт правомощия по изпълнението на закона – на министъра на финансите и на министъра на правосъдието, които в срок до 6 месеца от влизането му в сила следва да приведат информационните системи и съответните структурни звена на министерствата в съответствие с изискванията му. Във функциите на двете министерства, съгласно Устройствените им правилници обаче не могат да бъдат установени звена, които подкрепят изпълнението на правомощията на министрите по изпълнение на ЗОАРАКСД.
Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е едноличен орган на власт, който има правомощия да ръководи и организира политиката за повишаване конкурентоспособността на националната икономика и отделните стопански субекти, да разработва и предлага икономически и правни регулатори и мерки за насърчаване на икономическите субекти, да извършва лицензионна, разрешителна и регистрационна дейност от нормативно регламентираните му компетенции и последващ контрол. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е отговорен за наблюдение и отчитане изпълнението на Програмата за по-добро регулиране за одобряване от Министерския съвет. За изпълнение на тези си правомощия се подкрепя от:
-
Дирекция „Икономическа политика” в министерството, на която са възложени функции по:
-
анализ на административните режими и административния контрол, осъществяван от държавните органи и от органите на местното самоуправление (УП на МИЕТ, чл.26 т.23).
-
организиране и координиране дейността на министерството по изпълнение на инициативи в областта на по-доброто регулиране и подготвя конкретни предложения за отпадането и/или облекчаването на съществуващи административни режими (УП на МИЕТ, чл.26 т.24).
-
Дирекция "Регистриране, лицензиране и контрол", на която са възложени функции по:
-
подпомага дирекция "Икономическа политика" при изпълнението на инициативи в областта на по-доброто регулиране и при подготовката на конкретни предложения за отпадането и/или облекчаването на съществуващи административни режими (УП на МИЕТ, чл.36 т.7).
Органите на власт на централната администрация са длъжни да отменят подзаконовите актове, въвеждащи административно регулиране и контрол без правно основание и използват правото си да предлагат законопроекти и да правят промени в съществуващото законодателство, които да включват всички изисквания към съответните стопански дейности или сделки.
Задължение на органите на местното самоуправление е да отменят собствените си актове, въвеждащи административно регулиране и контрол, без да са изрично упълномощени за това от специален закон.
Административно-наказателните разпоредби на ЗАОКАРСД възлагат издаването на актовете за констатираните нарушения от длъжностно лице, определено от контролиращия орган, ако той е едноличен, или от неговия ръководител, ако органът е колегиален. Наказателните постановления се издават от едноличния контролиращ орган, съответно от ръководителя на колегиалния контролиращ орган.
Когато нарушенията са извършени от кметове на общини, актовете за установяване на административните нарушения се съставят от съответния областен управител или от оправомощени от него лица, а наказателните постановления се издават от министъра на държавната администрация и административната реформа.
ПРИЛАГАНЕ НА ПРАВНАТА РАМКА, КОНСТАТАЦИИ, СЛАБОСТИ И НЕСЪОТВЕТСТВИЯ
В настоящата част на изследването се разглежда в каква степен се прилага принципите и изискванията на закона по отношение на органите на власт и администрацията. За да се установят проблемите, слабостите и несъответствията при прилагане на нормативната уредба и политика за по-добро регулиране са събрани и анализирани данни от различни доклади, отчети и анализи, отразяващи практиката по прилагане на закона.
Сподели с приятели: |