Серафина и изгубеното сърце

217
продължаваш да го правиш. Скрила си се от баща си, намерила си свой път. Знам, че си отчаяна и уплашена. Всички сме така. Но можеш да пренапишеш историята си. Ти сама решаваш какво трябва да се направи и го правиш, каквото и да е то, независимо колко трудно изглежда. Не става въпрос за избор. Просто постъпваш правилно.
— Не — изръмжа Роуина. — Не мисля така, котко. Имаш избор.
Имаш избор между правилното и неправилното при всяка стъпка,
която правиш. Винаги има избор.
— И ти направи своя избор и ще продължиш да го правиш —
каза Серафина, решена да не отстъпва. — Можеш да се биеш с нас.
— Да, направих избора си — отвърна нервно Роуина. — И сега сме във война. Изненадахме баща ми горе в планината. Ранихме го. Но той ще се върне за нас, ще ни преследва докрай, защото отмъщението е това, заради което живее, повече от всичко друго. Той се променя,
нагажда се, това е, което прави — той е змия, която сменя кожата си,
но ви предупреждавам: баща ми ще дойде за нас заради това, което направихме снощи. И ще ни убие всички, започвайки с мен.
Уейса пристъпи към нея.
— Сега си една от нас, Роуина. Ще се борим заедно. Ще го спрем, преди да успее да нарани теб или някого от нас.
Брейдън слушаше замислено, после погледна Серафина и
Роуина.
— Но ние вече се бихме с него, нападахме го многократно и той продължи да се изправя. Снощи използвахме цялата си сила,
загубихме много добри приятели и той все пак ни победи. Как ще убием враг, който не може да бъде убит?
Стаята притихна.
Никой не отговори. Младата магьосница не излезе от стаята, но и не каза нищо. Тя изглеждаше много по-разстроена от другите, че не бяха успели да победят баща й.
Когато забеляза, че Серафина я гледа, се обърна към нея и каза:
— Помни ми думите, той ще дойде за нас.

218
50
Думите на Роуина отекваха в ума на Серафина. Беше сигурна, че е права. Но нямаше разрешение на проблема, не можеше да измисли никаква атака или защита, нито приятелите й можеха. Никой от тях не знаеше какво да прави.
Докато другите отидоха да се почистят, да потърсят още малко храна в кухнята и да си отдъхнат след дългата тежка нощ, Серафина слезе долу в работилницата, за да види татко си. Намери го да приготвя закуска на почернелия железен тиган.
— Бурята бе доста големичка — каза той, когато тя влезе. — С
останалите мъже работихме цяла нощ и се опитвахме да оправим щетите. Ти къде броди, миличка?
— Не спах много — каза тя и седна на масата, за да похапнат.
— Всичко наред ли е? — попита той загрижено. — Хич не изглеждаш добре.
— Добре съм.
— Виждам, че колелцата в главата ти се въртят — отбеляза той,
като постави пред нея пълната чиния.
— Просто ме мъчи един въпрос, това е всичко — отвърна
Серафина и захапа парче шунка. — Нещо, за което ми е нужна помощта ти.
— Дай ми да подуша нещо и веднага тръгвам по следата. —
Баща й използва любимия си израз за ловджийските кучета, с който искаше да каже, че винаги е готов да помогне.
— Какво правиш, когато работиш по някоя машина или по някакъв друг проблем и просто не можеш да оправиш нещата? Когато изглежда невъзможно…
Татко й я погледна. По изражението му личеше, че разбира колко важен е въпросът за нея.
— Като се сблъскам с нещо, дето изглежда като неразрешим проблем, правя всичко по силите си да намеря решение, а когато и това не е достатъчно, спирам и се отдръпвам. Оглеждам машината или

219
проблема наистина внимателно, от различни ъгли, опитвам се да мисля за него така, както досега не съм мислил, и може би никой друг не е мислил.
— И получава ли се?
— Понякога. Но основната част от решението е, че най-важният инструмент в кутията с инструменти не е отвертката или гаечният ключ. А твоето въображение.
Серафина слушаше думите на татко си, но той явно забеляза озадачения израз на лицето й.
— Хайде да опитаме — каза той. — Дай ми пример.
— Какво, тате?
— Пробвай ме с нещо, да видим дали ще успея да го реша.
— Добре… Да кажем, че искаш да забиеш пирон в дъска с чук.
Поставяш пирона, където трябва, хващащ го с пръсти и удряш главата му с чука многократно. Той се забива малко, достатъчно, за да се захване, но не влиза докрай в дъската. Удряш с чука отново и отново,
колкото сила имаш, но пиронът все още не влиза. Викаш трима свои приятели да ти помогнат, но независимо какво правите или колко сте на брой, пиронът не влиза. Какво правиш?
— Оставям чука — отвърна той.
Тя се усмихна, мислейки, че татко й се шегува и й казва, че трябва да се откаже, но после осъзна, че не е така. Наистина го мислеше.
— Оставям чука — повтори той. — Правя крачка назад,
поглеждам, опитвам се да разбера какво всъщност правя, да открия начин да стигна до него и без чук. Или може би даже без пирон.
Серафина се втренчи в него, опитвайки се да проумее думите му.
Не беше съвсем сигурна, но смяташе, че може би разбира.
Когато приключиха със закуската си и измиха чиниите, той каза:
— Отивам да оправя един от запушените улеи за въглища. Всеки път като вали, пропуска сума вода в мазето. Не знам за после и до края на деня, но съм наоколо, да знаеш. — После я погледна настоятелно:
— А ти?
— Ще те намеря — каза тя и това му беше достатъчно, за да знае, че тя ще се постарае да се пази и че скоро ще я види отново.
И на двамата никак не им се искаше да се разделят, но се налагаше. Прегърнаха се, останаха така няколко секунди и после се

220
сбогуваха.
— Радвам се, че си у дома, Фина — тихо каза той.
— Аз също, тате. Благодаря за помощта.
— Пази се, дете. Не се забърквай в неприятности.
Докато се качваше на горния етаж, за да открие Брейдън и другите, Серафина не спираше да мисли за баща си и за това, което й предстоеше.
Знаеше, че Юрая идва за нея и приятелите й. Знаеше, че трябва да го победят. Но как? Същият въпрос продължаваше да се върти неспирно в главата й: Как да унищожиш враг, който не може да бъде

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: