Серафина и изгубеното сърце

1
РОБЪРТ БИЙТИ
СЕРАФИНА И ИЗГУБЕНОТО
СЪРЦЕ
Част 3 от „Серафина“
Превод от английски: Паулина Мичева, 2017
chitanka.info

2
Имението „Билтмор“, Ашвил, Северна Каролина

3
1
Серафина отвори очи и не видя нищо, освен чернота. Сякаш още не бе прогледнала.
Беше потънала дълбоко в тъмната пустош на вихрен, полусънуван свят, от която я изтръгна приглушен глас, но сега нямаше нито глас,
нито звук, нито каквото и да е движение.
Благодарение на котешките си очи винаги досега бе виждала навсякъде, дори в най-непрогледните, най-сенчести места, но тук бе сляпа. Потърси някакъв намек за светлина в мрака, но през прозореца не навлизаше лунно сияние, от коридора не се промъкваше никакъв проблясък на далечен фенер.
Само черен мрак.
Затвори очи и ги отвори пак. Никаква разлика. Бе все така тъмно като в рог.
Дали не съм ослепяла, запита се тя.
Беше смутена, объркана. Опита се да се вслуша в мрака, както правеше, когато ловеше плъхове из коридорите на обширното мазе в
„Билтмор“. Но не, не се долавяше пукане от стените на къщата, нито слуги, шетащи в далечните стаи, баща й не похъркваше на съседното легло, машините не жужаха, часовниците не тиктакаха, не се чуваха стъпки. Беше студено, застинало и тихо по начин, който не познаваше досега. Вече не бе в „Билтмор“.
Спомни си гласа, който я бе пробудил, и се ослуша отново за него,
но независимо дали бе реален, или част от сън, вече го нямаше.
Къде съм, помисли си изумена Серафина. Как се озовах тук?
И тогава най-накрая, като в отговор на въпросите й, се чу звук.
Туп-туп.
За момент се чуваше само това.
Туп-туп, туп-туп.
Ударите на сърцето, пулсът на кръвта й.
Туп-туп, туп-туп, туп-туп.
Бавно отвори уста и облиза напуканите си изсъхнали устни. Усети вкус на метал.

4
Но не беше метал.
Беше кръв — собствената й кръв течеше по вените й и капеше по езика и устните й.
Опита се да се прокашля, но после рязко си пое дъх — яростно,
отчаяно, накъсано, засмука дълбока глътка въздух, сякаш вдишваше за първи път в живота си. Пулсиращата кръв нахлуваше в ръцете, в краката и по цялото й тяло с разтърсващо усещане.
Какво става, замисли се тя. Какво се случва с мен? Защо се
събудих така?
Върна се назад във времето, спомни си, че живее с баща си в работилницата, че се бе борила с черния плащ и срещу прокълнатия магически жезъл заедно с най-добрия си приятел Брейдън. Най-после бе излязла навън и можеше да обикаля свободно из имението, в дневния свят на изисканите дами и господа. Но всеки опит да си спомни какво се е случило след това бе неуспешен, както когато се опитваш да се сетиш за подробностите от дълбок сън, който отлита, щом се събудиш.
Чувстваше се объркана и напълно без ориентация, сякаш се опитваше да събере разпокъсаните останки от предишен живот.
Още не бе помръднала тялото си, но усещаше, че лежи по гръб на дълга, плоска повърхност. Краката й бяха изпънати, ръцете —
скръстени една върху друга на гърдите, сякаш някой я бе положил тук грижливо и с уважение.
Бавно раздели ръце и ги отпусна от двете страни на тялото си, за да почувства повърхността отдолу.
Беше твърда като груби дървени дъски, но дъските бяха странно студени. Дървото не би трябвало да е студено, помисли си тя. Не и
така. Не и толкова студено.
Сърцето й заби бързо в гърдите. Обзе я дива паника.
Опита се да се изправи, но блъсна челото си в нещо твърдо на няколко сантиметра отгоре и падна отново назад, превита от болка.
Притисна ръце срещу дъските над себе си. Опипващите пръсти бяха единствените й очи. В дъските нямаше пукнатини или процепи.
Дланите й започнаха да се потят. Дишаше все по-учестено. В тялото й се плисна отчаян страх, докато се мъчеше да се извие и да се обърне настрани, но там също имаше дъски, едва на няколко сантиметра от нея. Ритна с крака. Заблъска с юмруци. Но дъските я ограждаха, бяха плътно до нея от всички страни.

5
Серафина изръмжа от яд, страх и гняв. Драскаше и блъскаше,
извиваше се и се гърчеше, но не можеше да избяга. Беше затворена в дълга, плоска дървена кутия.
Бясно притисна лице в ъгъла на кутията и започна да души като пленено животинче с надеждата да долови миризма от външния свят през миниатюрните пролуки между дъските. Пробва в единия ъгъл,
после в другия, но миризмата бе една и съща навсякъде.