Серафина и изгубеното сърце

235
— Къде? — огледа се тя.
— Тя е тук, в тази къща, точно сега…
Юрая тръгна бавно и целенасочено към ниските маси и меките столове, където се криеше Серафина, вдигнал кривите си люспести ръце като хищна богомолка.
— Тя е в тази стая…
Започна да търси зад всяка мебел, избутваше столовете и масите встрани и преминаваше към следващите.
Приближаваше.
— ТАМ! — изкрещя той и посочи към нея.
Серафина се измъкна от прикритието си и хукна да бяга.

236
54
Серафина се стрелна и буквално полетя из галерията. Юрая се втурна към нея с ужасяваща скорост. Въздухът наоколо се тресеше страховито. Чуваше се единствено падането на мебелите, които магьосникът буташе и събаряше по пътя си, и злобното скърцане на зъбите му.
Успя да излезе от галерията и да завие, спусна се по главния коридор и изведнъж усети как въздухът се сгорещява. Стъклото на стария висок часовник се пръсна и дървените му страни избухнаха в пламъци.
Продължи по коридора, после през салона. Прескочи един малък диван тъкмо когато Юрая зави зад ъгъла и метна подире й мощно заклинание, което предизвика силен взрив и унищожи с трясък всичко по пътя си, а накрая се стовари върху насрещните прозорци, които се пръснаха на хиляди парченца.
Гърдите й се надигаха, докато се опитваше да вдиша колкото се може повече въздух. Размахваше бясно ръце като вятърна мелница.
Тичаше толкова бързо, че краката й почти не докосваха пода. Искаше отчаяно да се превърне в пантера, но времето още не беше дошло.
Зад себе си чу зловещото гневно ръмжене на Уейса, който се втурна в стаята. Погледна назад точно навреме, за да види как дивокотът скача на гърба на Юрая, захапа го, заби нокти в него и го дръпна назад.
Уейса забави магьосника достатъчно, за да осигури на Серафина преднина. Миг след това Юрая запрати тялото на Уейса в една каменна колона и той се срути на пода.
Сърцето на Серафина спря, когато видя приятеля си, проснат безжизнен, но знаеше, че той е направил това, за което бе дошъл, и сега останалото зависи от нея.
Затича се с все сили през тези секунди преднина, които Уейса й бе осигурил. Докато минаваше през трапезарията, създанието почти я

237
настигна и запрати по нея огнена топка, която освети стаята с пламтяща оранжева светлина и подпали кожените тапети на стените.
Между живота и смъртта има по-малко от секунда.
Най-накрая Серафина профуча през вратата, която водеше към банкетната зала.
Успя!
Бе точно там, където трябваше да бъде, в точния момент.
Докато завиваше зад ъгъла, където бе извън полезрението на преследвача си, и минаваше покрай трите гигантски камини,
светкавично се преобрази в пантера. Метна се право върху далечната стена, вкопчи се в безценния фламандски гоблен с ноктите си,
изкатери се нагоре с бясна скорост и след секунда скочи във въздуха към прозореца, който Брейдън бе отворил малко преди това за нея.
Но прозорецът беше твърде малък за пантера, затова още във въздуха тя се преобрази в човешката си форма и се приземи на перваза.
За разлика от обикновените прозорци тези малки, почти незабележими прозорчета в горната част на банкетната зала не гледаха навън, а към задния коридор на горния етаж, високо над тях.
— Ето го — каза Брейдън, подавайки й съскащия, гърчещ се черен плащ, точно както бяха планирали. — Тръгвай!
Тя грабна плаща, втурна се по коридора в обратна посока, докато стигна там, където очакваше да е стигнал Юрая, и мина през втори прозорец, водещ към банкетната зала. Приличаше на прозореца, през който бе влязла, но имаше специална причина да избере точно този.
Роуина бе привлякла Юрая в „Билтмор“ точно както бяха планирали. Уейса го беше нападнал в точния момент, за да го забави.
Брейдън беше готов с наметалото точно там, където се бяха разбрали да бъде. И сега Серафина се намираше точно над вратата, през която преминаваше Юрая, за да влезе в банкетната зала и да я търси.
Щом го видя под себе си, Серафина скочи.
Докато падаше във въздуха, разтвори черния плащ, спускайки се над магьосника като огромен черен прилеп. Но по средата на полета осъзна, че времето няма да й стигне и ще го пропусне. Ако беше във формата на пантера, можеше да използва опашката си, за да промени ъгъла на нападението във въздуха, но трябваше да е в човешкото си тяло, за да държи наметалото. И сега щеше да провали всичко и да падне на пода зад гърба му. Щеше, но в момента на падането използва

238
новите си сили, за да раздвижи въздуха около себе си, и за частица от секундата не само контролираше движението на въздуха — тя бе
въздухът. Пепел при пепелта, прах при прахта, помисли си Серафина.

Изтегляне 2.33 Mb.

Сподели с приятели: