59.
Когато чу гласа на епископ Арингароса по телефона, служителят на рецепцията във фоайето на Световния център на Opus Dei на Лексингтън Авеню 243 в Ню Йорк се изненада.
- Добър вечер, ваше високопреосвещенство.
- Има ли някакви съобщения за мен? - необичайно тревожно попита епископът.
- Да. Радвам се, че се обадихте. Не успях да се свържа с вас в дома ви. Преди половин час спешно ви търсиха по телефона.
- Наистина ли? - Новината явно го зарадва. - Кой?
- Господинът не остави име. Само номер. - Служителят го прочете.
- Кодът е триста и три, така ли? Това е във Франция, нали?
- Да, ваше високопреосвещенство. В Париж. Господинът каза, че било важно незабавно да му се обадите.
- Благодаря. Очаквах да ме потърсят. - Арингароса бързо прекъсна.
Когато затвори слушалката, служителят се зачуди защо връзката бе толкова лоша. Графикът на епископа показваше, че през почивните дни е бил в Ню Йорк, и все пак гласът му сякаш идваше от другия край на света. Той сви рамене. През последните няколко месеца епископ Арингароса се държеше извънредно странно.
„Мобифонът ми сигурно не е работел - помисли Арингароса, докато фиатът наближаваше изхода за римското чартърно летище „Чампино". - Учителя се е опитвал да се свърже с мен." Въпреки безпокойство-
то, че е пропуснал обаждането, той бе окуражен от факта, че Учителя се е обадил направо в Световния център на Opus Dei.
„Нещата в Париж трябва да са минали добре."
Докато набираше номера, епископът възбудено си помисли, че скоро ще е във френската столица. „Ще кацна преди да се съмне." Беше наел чартърен самолет, който го очакваше на летището. Не можеше да пътува с обикновените авиолинии, главно заради съдържанието на куфарчето.
Телефонът започна да звъни.
Отговори му женски глас.
- Direction centrale police judiciaire. Арингароса ce поколеба. Не го очакваше.
- Хм, да... Помолиха ме да се обадя на този номер.
- Qui êtes-vous? - попита жената. - Името ви? Епископът не бе сигурен дали трябва да отговори.
„Френската криминална полиция?"
- Името ви, мосю? - настоя жената.
- Епископ Мануел Арингароса.
- Un moment.* - Разнесе се изщракване.
След дълго чакане прозвуча мъжки глас, рязък и загрижен. -
- Радвам се, че най-после се свързах с вас, ваше високопреосвещенство. Имаме да обсъждаме много неща.
60.
Сангреал... Sang real... San Greal... Царе-ка кръв... Светия Граал. Всичко беше свързано. „Светият Граал е Мария Магдалина... майката на царския потомък на Иисус Христос." Мълчаливо вперила поглед в Робърт Лангдън, Софи отново се почувства объркана. Колкото повече парчета от мозайката подреждаха професорът и Тибинг, толкова по-непредсказуем ставаше резултатът.
* Един момент (фр.). - Б. пр.
- Както виждате, мила моя, Леонардо не е единственият, който се е опитвал да разкрие на света истината за Светия Граал. - Англичанинът закуцука към библиотеката. - Царската кръв на Иисус Христос подробно е документирана от десетки историци. - Той прокара показалец по няколко десетки книги.
Софи наклони глава и прочете заглавията:
„Откритието на тамплиерите:
тайните пазители на истинската самоличност
на Христос"
„Жената с алабастровия съд: Мария Магдалина и Светият Граал"
„Богинята в евангелията: възвръщане на свещената женственост"
- Това може би. е най-известният труд - каза Тибинг, издърпа оръфан том с твърди корици и й то подаде.
Заглавието гласеше: „Светата кръв,. Светият Граал". И отдолу: „Световният бестселър". Софи погледна Тибинг.
- Световен бестселър ли? Никога не съм чувала за него.
- Била сте малка. През осемдесетте години тази книга вдигна голям шум. Според мен на някои места анализът на авторите доста несигурно се опира върху вярата, обаче изходните им позиции са стабилни и трябва да им се признае, че най-поел е изложиха идеята за Христовото потомство пред широката публика.
- Каква е реакцията на Църквата към книгата?
- Гневно негодувание естествено. Направо изядоха авторите живи. Но това трябваше да се очаква. В края на краищата Църквата още през четвърти век се опитала да скрие тази тайна. Това до голяма степен е причината за кръстоносните походи. Събиране и унищожаване на информация. Мария Магдалина представлявала огромна опасност за ранната Църква. Не само че била жената, на която Иисус възложил основаването на Църквата, но и
била физическо доказателство, че новото божество на Църквата било създало смъртно потомство. За да се защити, Църквата увековечила образа й на уличница и скрила свидетелствата за брака на Христос с нея, като по този начин елиминирала всякакви потенциални твърдения, че той имал потомци и е бил смъртен пророк. Софи погледна Лангдън, който кимна и каза:
- Това се потвърждава от убедителни исторически свидетелства, Софи.
- Признавам, че твърденията са ужасни, но трябва да разберете изключително силните мотиви на Църквата да извърши такава измама - каза Тибинг. - Тя може би нямало да може да оцелее, ако хората научели за потомството на Иисус. Това щяло да подкойае основите на идеята за неговата божественост, а оттук и на самата християнска Църква, тъй като тя се обявила за единствен посредник, с помощта на който човечеството можело да си осигури достъп до небесното царство.
- Петолистната роза - рече Софи и посочи гърба на една от книгите на Тибинг. „Същата като цветето, инк-рустирано върху капака на палисандровото ковчеже."
Англичанинът погледна Лангдън и се ухили.
- Наблюдателна е. - После отово се обърна към нея. - С този символ Орденът на Сион обозначава Граала. Мария Магдалина. Тъй като името й било забранено от Църквата, Мария Магдалина тайно станала известна под много псевдоними - Потира, Светия Граал и Розата. -Тибинг замълча за миг. - Розата е свързана с пентагра-мата на Венера и пътеводната Роза на компаса. Между другото, думата „роза" е еднаква на английски, френски, немски и много други езици.
- Английската дума „rose" също е анаграма на Ерос, гръцкия бог на плътската любов - прибави Лангдън.
Софи го погледна изненадано.
- Розата винаги е била основен символ на женската сексуалност - продължи Тибинг. - В примитивните култове към Богинята-майка петолистните рози изобразявали петте етапа от женския живот - раждане, менструация, майчинство, менопауза и смърт. В днешни времена връзките на разцъфналата роза с женствеността се смя-
тат по-скоро за визуални. - Той погледна Лангдън. -Може би като специалист по символиката, е по-добре ти да обясниш.
Робърт се поколеба. Прекалено дълго.
- 0, небеса! - изпуфтя Тибинг. - Вие американците сте страшно превзети. - Той отново се обърна към Софи. - Робърт се срамува да каже, че разцъфналото цвете прилича на женски гениталии, цветето, от което излиза на бял свят човекът. И ако някога сте виждали картини на онази ужасна Джорджа 0'Кийф, ще разберете точно какво имам предвид.
- Въпросът е, че,всички тези книги потвърждават едно и също историческо твърдение - каза Лангдън и посочи библиотеката.
- Че Иисус е имал дете - колебливо рече Софи.
- Да - каза Тибинг. - И че Мария Магдалина е утробата, носила неговия царски потомък. Орденът на Сион до ден днешен почита Мария Магдалина като Богинята-майка, Светия Граал и Розата.
Софи отново си спомни ритуала в подземието.
- Според Ордена Мария Магдалина била бременна по време на разпването - продължи англичанинът. - За да спаси нероденото дете на Христос, тя нямала друг избор, освен да избяга от Светите земи. С помощта на верния чичо на Иисус, Йосиф Ариматейски, Мария Магдалина тайно заминала за Франция. Там намерила сигурно убежище в еврейската общност. И родила дъщеря. Казвала се Сара.
Софи го погледна.
- Наистина ли знаят името на детето?
- И не само това. Животът на Мария Магдалина и Сара подробно е документиран от техните еврейски зак-рилници. Не забравяйте, че детето на Мария Магдалина било от рода на еврейските царе - Давид и Соломон. Поради тази причина евреите във Франция виждали в Мария Магдалина свещената царска власт и я почитали като родоначалничка на царския род. Безброй учени от онази епоха са описали дните на Мария Магдалина във Франция, включително раждането на Сара и нейното потомство.
- Нима съществуват потомци на Иисус Христос? -сепна се Софи.
- Да. И се смята, че неговото родословие е един от крайъгълните камъни на документите от Сангреала. Пълна генеалогия на първите потомци на Христос.
- Но каква полза от генеалогията на Христос? Това не е доказателство. Историците не могат да са сигурни в нейната автентичност.
Тибинг се подсмихна.
- Не повече, отколкото, в автентичността на Библията.
- Какво искате да кажете?
- Историята винаги се пише от победителите. Когато две култури се сблъскат, победената бива унищожена и победителката написва учебниците по история - учебници, в които възвеличава своята кауза и оклеветява победения враг. Както някога е казал Наполеон, „Какво е историята, ако не общоприета измислица?" - Той се усмихна. - Самото й име показва, че е едностранен разказ.
Софи никога не бе мислила за това.
- Документите от Сангреала просто разказват другата страна от историята на Христос. В крайна сметка е въпрос на вяра и лични проучвания на коя страна ще повярвате, но информацията поне е оцеляла. Според свидетелските разкази, хранилището на Сангреала било пренесено в четири огромни сандъка. В тях се пазели „Чистите документи" - хиляди страници нередактирани описания отпреди Константиново време, останали от първите последователи на Иисус, които го почитали като съвсем човешки учител и пророк. Говори се също, че в тази съкровищница се съхранявал легендарният документ „Q" - ръкопис, в чието съществуване официално вярва дори Църквата. Това е книга с учението на Иисус, навярно написана от самия него.
- Написана от самия Христос!?
- Естествено - потвърди Тибинг. - Защо да не е водил хроника за собствените си проповеди? По онова време повечето хора го правели." Друг изключителен паметник, който може би се съхранява в Сангреала, е ръкопис, наречен „Дневниците на Мария Магдалина" - лич-
ният й разказ за връзката й с Христос, неговото разпване и живота й във Франция. Софи дълго мълча.
- И тези четири сандъка с документи били съкровището, което рицарите тамплиери открили под Соломоно-вия храм, така ли?
- Точно така. Документите, които направили тампли-ерите толкова могъщи. Документите, за които мечтали безброй търсачи на Граала в историята.
- Но според вас Светият Граал е Мария Магдалина. Щом хората търсят документи, защо казвате, че търсят Светия Граал?
Тибинг леко постави длан на рамото й.
- Защото в скривалището на Светия Граал има саркофаг.
Сред дърветата навън зави вятър. Англичанинът заговори по-тихо.
- Търсачите на Светия Граал буквално искат да коленичат пред костите на Мария Магдалина. Да се помолят в нозете на прогонената, изгубената свещена женственост.
Софи бе удивена. . - Скривалището на Светият Граал всъщност е... гроб-ница?
Сините очи на Тибинг се навлажниха.
- Да. Гробница, съдържаща тялото на Мария Магдалина и документите, които разказват истинската история за живота й. Търсенето на Светия Граал винаги е било търсене на Магдалина - онеправданата царица-май-ка, погребана 'с доказателството за законните права на своя род. .
Софи изчака, докато Тибинг се овладее. Все още не можеше да си. обясни много неща, свързани с дядо й.
- И през всички тези години братята от Ордена на Сион са пазили документите от Сангреала и гробницата на Мария Магдалина, така ли? - накрая попита тя.
- Да, но братството имало и друго, по-важно задължение - да пази самия род. Христовото потомство се намирало в постоянна опасност. Ранната Църква се страхувала, че ако родът на Иисус бъде оставен да съществува,
тайната за брака му с Мария Магдалина все някога ще се разкрие и ще оспори фундаменталната християнска доктрина - за божествения месия, който нямал съпруга, нито бил влизал в плътски връзки. - Той замълча за миг. -Въпреки това Христовите потомци тайно продължили да живеят във Франция, докато през пети век направили смел ход, като се свързали със семейството на френските крале и поставили началото на нов род, известен като Меровинги.
Това твърдение изненада Софи. Всеки френски ученик беше чувал за Меровингите.
- Те са основали Париж.
- Да. Това е една от причините, поради които легендата за Граала е толкова разпространена във Франция. Мнозина, които търсили Граала от името на Църквата, всъщност тайно били пращани да унищожават членове на кралския род. Чували ли сте за крал Дагоберт?
Софи смътно си спомняше името от един мрачен урок по история.
- Дагоберт е крал от меровингската династия, нали? Намушкан в окото докато спял?
- Точно така. Убила го Църквата в съучастие с Пипин Къси. В края на седми век. С убийството на Дагоберт меровингската династия едва не изчезнала. За щастие, неговият син Сигисберт избягал и продължил рода, от който по-късно произлязъл Жофроа дьо Буйон - основателят на Ордена на Сион.
- Същият човек, който наредил на рицарите тамплиери да изровят документите на Сангреала от Соломоно-вия храм и да дадат на Меровингите доказателство за наследствените им връзки с Иисус Христос - каза Ланг-дън.
Тибинг кимна и тежко въздъхна.
- Днешният Орден на Сион има изключително сериозна задача. Тя включва три части. Братството трябва да пази документите от Сангреала, гробницата на Мария Магдалина и разбира се, Христовия род - онези неколцина потомци на кралската меровингска династия, които са доживели до наши Дни.
Думите му увиснаха в огромната зала и Софи усети
странно вибриране, сякаш в костите й отекваше някаква нова истина. „Потомците на Иисус, които са доживели до наши дни." Гласът на дядо й отново шепнеше в ухото й. „Софи, трябва да ти кажа истината за твоето семейство."
Побиха я тръпки.
„Кралска кръв."
Не смееше да си го помисли.
„Принцеса Софи."
- Сър Лий? - Думите на прислужника изпращяха по интеркЪма на стената и Софи се стресна. - Бихте ли дошли в кухнята за момент?
Тибинг се намръщи, отиде при интеркома и натисна бутона.
- Както знаеш, Реми, имам гости. Ако ни трябва още нещо от кухнята, сами ще се обслужим. Благодаря ти и лека нощ.
- Само две думи преди да се оттегля, сър. Ако позволите.
Англичанинът изсумтя.
- Казвай бързо, Реми.
- Въпросът е личен, сър, едва ли ще интересува гостите.
Тибинг не вярваше на ушите си.
- Не може ли да почака до сутринта?
- Не, сър. Няма да ви отнема и минута.
Той се усмихна криво и погледна Софи и Лангдън.
- Понякога се чудя кой на кого слугува. - После пак натисна бутона. - Веднага идвам, Реми. Да ти донеса ли нещо?
- Само свобода от потисничеството, сър.
- Реми, съзнаваш ли, че твоят steak au poivre* е единствената причина още да работиш при мен?
- Не ми го казвате за пръв път, сър. Не ми го казвате за пръв път.
Пържола със сос с много черен пипер и бренди. - В. пр.
61.
„Принцеса Софи."
Тракането на патериците на Тибинг заглъхваше по коридора. Вцепенена, тя се обърна към Лангдън в опустялата бална зала. Той вече клатеше глава, сякаш прочел мислите й.
- Не, Софи - успокоително прошепна Робърт. - Същото хрумна и на мен още щом ми каза, че дядо ти е членувал в Ордена и искал да ти разкрие тайната за твоето семейство. Но това не е възможно. - Американецът замълча за миг. - Сониер не е меровингско име.
Тя не бе сигурна дали да се чувства облекчена, или разочарована. По-рано Лангдън бегло я беше попитал за моминското име на майка й. Шовел. Сега въпросът добиваше смисъл.
- Ами Шовел? - тревожно попита Софи. Той отново поклати глава.
- Съжалявам. Знам, че това можеше да обясни някои неща. Останали са само два рода, които са преки потомци на Меровингите. Плантар и Сенклер. И двете семейства се крият и вероятно ги пази Орденът.
Софи мислено повтори имената. Нямаше роднини, които да се казват Плантар или Сенклер. Въздъхна изтощено. Все още нямаше представа какво се е опитвал да й разкрие дядо й. Искаше й се изобщо да не бе споменавал за семейството й. Беше отворил стари рани, които бяха по-мъчителни от всякога. „Те са мъртви, Софи. Няма да се върнат." В спомените си видя как майка й я приспива с песен, как баща й я носи на конче, как баба й и по-малкото й братче й се усмихват с блестящите си зелени очи. Всичко това й бе откраднато. Беше й останал само дядо й.
„А сега го няма и него. Сама съм."
Бързо се обърна към Тайната вечеря и впери очи в дългата червена коса и кротките очи на Мария Магдалина. В изражението на тази жена имаше нещо, което говореше за загуба на любим човек. Софи също я усещаше.
- Робърт? - тихо го повика тя. Професорът се приближи.
- Знам, Лий каза, че историята за Граала е навсякъде около нас, но тази нощ за пръв път чувам за всичко това.
Той сякаш понечи утешително да постави ръка на рамото й, ала се въздържа.
- И преди си чувала нейната история, Софи. Всички са я чували. Просто не сме я разпознавали.
- Не разбирам.
- Историята за Граала е навсякъде, но е скрита. Когато Църквата забранила да се говори за избягалата Мария Магдалина, нейната история., и значение трябвало да се предават по по-тайни начини... начини, които предполагали метафори и символи.
- Разбира се. Изкуството. Лангдън посочи Тайната вечеря.
- Отличен пример. Някои от най-великите произведения на изобразителното изкуство, литературата и музиката тайно разказват историята на Мария Магдалина и Иисус.
Лангдън накратко й изброи творбите на Леонардо, Ботичели, Пусен, Бернини, Моцарт и Виктор Юго, които нашепвали за опити за възстановяване на забранената свещена женственост. Легендите като тези за сър Гавин и Зеления рицар, крал Артур и Спящата красавица били алегории за Граала. „Парижката Света Богородица" на Виктор Юго и „Вълшебната флейта" на Моцарт били изпълнени с масонска символика и тайни на Граала.
- Щом си отвориш очите за Светия Граал, започваш да я виждаш навсякъде - каза той. - В картини. Музика. Книги. Даже в тематични паркове, анимационни и игрални филми.
Робърт повдигна часовника си с Мики Маус и й разказа, че целта на живота на Уолт Дисни е била тайно да предаде историята за Граала на бъдещите поколения. Наричаха го „модерния Леонардо да Винчи". И двамата бяха изпреварили времето си, уникално даровити художници, членове на тайни общества и страстни шегаджии. Също като Леонардо, Уолт Дисни обичал да залага скрити послания и символи в творбите си. За опитния специ-
алист по символика да гледа ранен филм на Дисни бе все едно да го затрупа лавина от алюзии и метафори.
Повечето негови скрити послания бяха свързани с религията, езическата митология и истории за покорената Богиня-майка. Дисни разказваше „Пепеляшка", „Спящата красавица", „Рапунцел" и „Снежанка" - все приказки за затворената свещена женственост. Човек не трябваше да е изкушен в науката за символите, за да разбере, че Снежанка - изпаднала в немилост след като опитала отровна ябълка - е ясна алюзия за падението на Ева в Райската градина. Или че принцеса Аврора от „Спящата красавица" - наречена Роза и скрита дълбоко в гората, за да бъде защитена от злата вещица - е историята на Граала, разказана за деца.
Въпреки корпоративния си образ, сред служителите на компанията „Дисни" все още имаше художници, които се забавляваха, като залагаха скрити символи във филмите си. Лангдън никога нямаше да забрави как един от неговите студенти му беше донесъл DVD на „Цар лъв" и бе замразил филма на кадър, на който прашинките над главата на Симба ясно изписваха думата „СЕКС". Макар да подозираше, че това по-скоро е шега на аниматора, отколкото просветена алюзия за езическата сексуалност, Лангдън се беше научил да не подценява символиката на „Дисни". „Малката русалка" изобилстваше на омайващи духовни символи, свързани толкова пряко с Богинята-майка, че не можеха да са съвпадение.
Когато за пръв път бе гледал филма, професорът беше ахнал, забелязвайки, че подводният, дом на Ариел не е друго, а картината на художника от XVII век Жорж дьо ла Тур „Каещата се Магдалина" - подходящ фон, като се имаше предвид, че .филмът представлява деветдесетмину-тен колаж от ясни символи на изгубената святост на Изи-да, Ева, богинята на рибите Писцес и главно Мария Магдалина. Името на малката русалка, Ариел, беше свързано със свещената женственост и в Книга на Исаия бе синоним на „обсадения свещен град"*. Естествено буйната червена коса на малката русалка също не беше съвпадение.
* В българския превод на Стария завет — Ариил. - Б. пр.
По коридора се разнесе приближаващото се тракане на патериците на Тибинг. Домакинът им като че ли бързаше. Влезе в кабинета и ги изгледа сурово.
- Най-добре да ми обясниш всичко, Робърт - ледено каза той. - Не си откровен с мен.
62.
- Обвинението е инсценирано, Лий - като се опитваше да запази хладнокръвие, от-върна Лангдън. „Ти ме познаваш... не бих могъл да убия никого."
Гласът на Тибинг не омекна.
- Робърт, показват снимката ти по телевизията, за Бога. Знаеш ли, че властите те издирват?
-Да.
- Тогава си се възползвал от доверието ми. Смаян съм, че ме излагаш на риск, като идваш тук и ме молиш да дрънкам за Граала, за да можеш да се скриеш в дома ми.
- Не съм убил никого.
- Жак Сониер е мъртъв и полицията твърди, че си го убил ти, - На лицето на Тибинг се изписа скръб. - Такъв покровител на изкуството...
- Сър? - Прислужникът влезе в залата и със скръстени ръце застана на прага зад господаря ей. - Да ги придружа ли до изхода?
- Остави на мен. - Англичанинът закуцука към широка стъклена врата, отключи я и я отвори. Тя водеше към страничната морава. - Качвайте се на колата си, моля, и си вървете. Софи не помръдна.
- Имаме информация за le clef de voûte. За ключовия, камък на Ордена.
Тибинг няколко секунди я зяпа, после презрително се намръщи.
- Отчаяна лъжа. Робърт знае, че го търся.
- Тя казва истината. - Лангдън сниши глас. - Затова дойдохме при теб. За да поговорим с теб за ключовия камък.
Прислужникът се намеси.
- Вървете си, иначе ще се обадя в полицията.
- Лий, ние знаем къде е - прошепна професорът. Тибинг сякаш за миг изгуби равновесие, очевидно доловил искреността в гласа на стария си приятел.
Реми сковано се приближаваше към тях.
- Веднага си вървете! Иначе насила ще...
- Реми! - изсумтя Тибинг. - Извини ни за момент. Прислужникът зяпна.
- Сър? Трябва да възразя. Тези хора са...
- Аз ще се справя с проблема. - Тибинг посочи към коридора.
След миг на смаяно мълчание Реми нацупено излезе -досущ като изгонено куче.
В хладния нощен ветрец, който нахлуваше през отворената врата, Тибинг отново се обърна към Софи и Лангдън. Гледаше ги предпазливо.
- Дано казвате истината. Какво знаете за ключовия камък?
Приклекнал в гъстите храсти недалеч от кабинета на Тибинг, Сила стискаше пистолета и се взираше през стъклената врата. Само преди минути беше заобиколил къщата и бе видял Лангдън и жената да разговарят в голямата стая. Преди да успее да влезе се появи мъж с патерици, започна да вика нещо на американеца, отвори вратата и нареди на гостите си да си вървят. А после жената спомена за ключовия камък и всичко се промени. Виковете станаха шепоти. Гневът се стопи. И стъклената врата бързо се затвори.
Скрит в сенките, Сила надничаше през стъклото. „Ключовият камък е някъде в къщата." Усещаше го.
Промъкна се напред, за да чуе за какво говорят. Щеше да им даде пет минути. Ако не разкриеха къде е ключовият камък, щеше да влезе и да ги убеди със сила.
- Велик магистър? - вторачен в Софи, задавено попита Тибинг. - Жак Сониер?
Тя кимна.
- Но вие няма откъде да го знаете!
- Жак Сониер ми е дядо.
Англичанинът се олюля на патериците си и стрелна с поглед Лангдън, който утвърдително кимна. Тибинг отново се обърна към Софи.
- Нямам думи, госпожице Нево. Ако е вярно, много съжалявам за вашата загуба. Признавам, че заради проучванията си имам списъци на хората в Париж, които според мен са подходящи кандидати за братя от Ордена. Жак Сониер фигурира в тях сред много други, но велик магистър, казвате? Невероятно. - Той помълча и поклати глава. - Но това просто не е логично. Даже наистина да е бил велик магистър на Ордена и сам да е направил ключовия камък, дядо ви никога ne би ви казал как да го откриете. Ключовият камък показва пътя към най-голямото съкровище на братството. Внучка или не, вие нямате право да притежавате тази информация.
- Когато я е предал, господин Сониер е умирал - поясни Лангдън. - Не е имал друга възможност.
- Не е имал нужда от друга възможност - възрази Тибинг. - Има още трима сенешали, които знаят тайната. Тъкмо в това се състои великолепието на системата им. Един от тях ще стане велик магистър и те ще посветят нов сенешал, на когото ще разкрият тайната с помощта на ключовия камък.
- Предполагам, че не сте гледали целия репортаж по новините - каза Софи. - Освен дядо ми тази нощ са били убити още трима видни парижани. Всички по един и същи начин. Като че ли са били разпитвани.
Тибинг зяпна.
- И вие смятате, че те са...
- Сенешалите - довърши изречението Лангдън.
- Но как? Никой не може да разкрие самоличността и на четиримата висши братя от Ордена на Сион! Вижте мен, аз от десетилетия ги проучвам, и пак не мога да назова поне един брат. Струва ми се невъзможно тримата сенешали и великият магистър да са били разкрити и убити за един ден!
- Съмнявам се, че информацията е събрана за един ден - отвърна Софи. - Прилича на добре подготвено
décapiter*. Използваме този метод срещу организираната престъпност. Ако ЦУКП иска да удари дадена група, полицията я наблюдава месеци наред, открива всички ръководни играчи, после ги арестува едновременно. Обезглавяване. Без водачи организацията изпада в хаос и • разкрива друга информация. Възможно е някой търпеливо да е наблюдавал Ордена и после да го е атакувал с надеждата, че висшите му ръководители ще издадат местонахождението на ключовия камък. Тибинг не изглеждаше убеден.
- Но братята за нищо на света не биха проговорили. Заклели са се да пазят тайната. Даже да ги заплашва смърт.
- Точно така - каза Лангдън. - Което означава, че ако не разкрият тайната и бъдат убити...
Англичанинът ахна.
- Тогава местонахождението на ключовия камък завинаги ще остане неизвестно!
-Ас него и местонахождението на Светия Граал -довърши Робърт.
Тибинг сякаш се олюля под тежестта на тези думи. После, сякаш прекалено уморен, за да остане на крака дори само още миг, се строполи на един стол и се вторачи през прозореца.
Софи се приближи до него.
- Като се има предвид безизходното положение, в което се е оказал дядо ми, струва ми се възможно в пълното си отчаяние да се е опитал да предаде тайната на някой извън братството. Някой, на когото е смятал, че може да се довери. Някой от неговото семейство.
Тибинг беше пребледнял.
- Но някой, способен на такъв удар... способен да открие толкова много за братството... - Той уплашено замълча. - Това може да е само една сила. Най-старият враг на Ордена.
Лангдън го погледна.
- Църквата.
- Кой друг? Рим от векове търси Граала. Софи се съмняваше.
* Обезглавяване (фр.)- — Б. пр.
- Смятате, че Църквата е убила дядо ми?!
- Няма да е за пръв път в историята Църквата да убие, за да се защити - отвърна Тибинг. - Документите, които придружават Светия Граал, са сензационни и Църквата отдавна иска да ги унищожи.
Лангдън не можеше да повярва на предположението на Тибинг, че Църквата най-безочливо ще убие някого, за да се сдобие с тези документи. Познаваше новия папа и мнозина кардинали и знаеше, че са дълбоко духовни хора, които никога не биха намерили оправдание за масови убийства. „Независимо от залозите." Все още обаче изпитваше известни подозрения спрямо банкера Андре Верне.
Софи, изглежда, си мислеше за същото.
- Не е ли възможно тези братя от Ордена да са били убити от някой извън Църквата? Някой, който не разбира какво всъщност представлява Граалът? В края на краищата Христовата чаша е извънредно примамлива цел. Търсачите на съкровища са убивали и за по-малко.
- От собствен опит знам, че хората полагат много по-големи усилия, за да избегнат онова, от което се страхуват, отколкото за да получат онова, за което мечтаят -отвърна Тибинг. - Тази атака срещу Ордена ми се струва абсолютно отчаяна.
- Аргументът ти е парадоксален, Лий - възрази Лангдън. - Защо представители на католическото духовенство ще убият братя от Ордена в опит да открият и унищожат документи, които и без това смятат за лъжесвидетелства?
Тибинг се подсмихна.
- Кулите от слонова кост на Харвард са те направили мекосърдечен, Робърт. Да, римското духовенство е надарено със силна вяра и поради това вярванията му могат да издържат на всяка буря, включително на появата на документи, които противоречат на всичко свято за тях. Ами останалата част от света? Ами хората, които не са надарени с абсолютна увереност? Ами хората, които виждат жестокостта в света и се питат къде е Бог днес? Хората, които виждат църковните скандали и се питат как-ви'всъщност са тези, които твърдят, че казват истината
за Христос, и все пак лъжат, за да прикриват сексуално насилие над деца, извършено от собствените им свещеници? - Англичанинът замълча- за миг. - Какво ще стане с тези хора, Робърт, ако се появят убедителни доказателства, че църковната версия на историята за Христос не е точна и че най-великата история всъщност е измама?
Лангдън не отговори.
- Ще ти кажа какво ще стане, ако документите се появят на бял свят - продължи Тибинг. - Ватиканът ще се изправи пред криза на вярата, невиждана през двете хилядолетия на неговото съществуване.
- Но ако зад тази атака наистина стои Църквата, защо нанасят удара точно сега? - попита Софи. - След толкова години? Орденът пази документите от Сангреала в тайна и не представлява непосредствена заплаха за Църквата.
Тибинг въздъхна и погледна Лангдън.
- Предполагам, че си запознат с крайната цел на Ордена, Робърт?
Професорът ахна. -Да.Л
- Госпожице Нево, Църквата и Орденът години наред са спазвали негласното си споразумение - каза англичанинът. - А именно, Църквата да не атакува Ордена и Орденът да пази в тайна документите от Сангреала. -Той се замисли за миг. - Орденът обаче винаги е бил готов да разкрие тайната. С настъпването на конкретна дата братството възнамерява да наруши мълчанието си, триумфално да покаже на света документите от Сангреала и да разгласи истинската история на Иисус Христос.
Софи го зяпна, после също седна.
- И вие смятате, че тази дата наближава, така ли? И че Църквата го знае?
- Само предполагам, но това определено дава мотив на Църквата за тотално настъпление, за да открият документите преди да е станало късно.
Колкото и да не му се искаше, Лангдън виждаше, че предположението на Тибинг е логично.
- Смяташ ли, че Църквата наистина е успяла да научи датата?
- Защо не? Ако приемем, че е успяла да разкрие самоличността на висшите ръководители на Ордена, Църквата определено може да е научила за плановете му. И даже да не знаят точната дата, техните суеверия може да ги карат да бързат.
- Какви суеверия? - попита Софи.
- Според пророчествата ние преживяваме епоха на огромни промени - отвърна домакинът. - Хилядолетието неотдавна отмина и с него свърши продължилата две хиляди години астрологическа епоха на Риби, които също са символи на Иисус. Както ще ви каже всеки астролог, според идеала на Риби по-висши сили трябва да нареждат на човек какво да прави, тъй като той не е способен да разсъждава сам. Ето защо това е дълбоко религиозна епоха. Сега обаче навлизаме в епохата на Водолей и според нейния идеал човек ще научи истината и ще може да разсъждава сам. Идеологическата промяна е огромна и протича в момента.
Лангдън потръпна. Астрологическите пророчества никога не го бяха интересували много, но знаеше, че в Църквата има хора, които безусловно им вярват.
- Църквата нарича този преходен период „Края на дните".
Софи го погледна скептично.
- Като края на света ли? Апокалипсиса?
- Не. Това е всеобща заблуда. Много религии говорят за Края на дните. Това не означава край на света, а на сегашната епоха на Риби, която започнала по времето на Христовото раждане, продължила две хилядолетия и завърши с настъпването на третото хилядолетие. Вече сме в епохата на Водолей и следователно е настъпил Краят на дните.
- Мнозина специалисти, които се занимават с Граала, вярват, че ако Орденът наистина се готви да разгласи тази истина, настоящият исторически момент символично е най-подходящ за това - продължи Тибинг. - Повечето историци на Ордена, сред които и аз, очаквахме братството да разкрие тайната в самото начало на новото хилядолетие. Това очевидно не стана. Естествено римският календар не съответства точно на астрологическите
епохи, така че в предсказанието има известна сива зона. Нямам представа дали Църквата разполага с вътрешна информация, че точната дата наближава, или във Ватикана просто са нервни заради астрологическото пророчество. А и това няма значение. И двете възможности обясняват мотивите на Църквата да нанесе изпреварващ удар срещу Ордена. - Англичанинът се намръщи. - И повярвайте ми, ако намери Светия Граал, Църквата ще го унищожи. И документите, и мощите на блажената Мария Магдалина. - Погледът му стана мрачен. - И тогава, мила моя, без документите от Сангреала, няма да останат никакви свидетелства. Църквата ще спечели дългата си война за пренаписване на историята. Миналото ще изчезне завинаги.
Софи бавно извади ключа.с кръста от джоба на пуловера си и с трепереща ръка го протегна на Тибинг.
Той го взе и го разгледа.
- Господи! Гербът на Ордена. Откъде го имате?
- Остави ми го дядо ми. Преди да умре. Британският историк прокара пръсти по кръста.
- За някоя черква ли е? Тя дълбоко си пое дъх.
- С този ключ се стига до ключовия камък. Тибинг рязко вдигна глава. На лицето му се изписа
съмнение.
- Невъзможно! Коя черква съм пропуснал? Претърсил съм всички храмове във Франция!
- Не е в черква - отвърна Софи. - А в швейцарска депозитна банка.
Англичанинът свъси вежди.
- Ключовият камък се пази в банка, така ли?
- В трезор - поясни Лангдън.
- В банков трезор? - Тибинг решително поклати глава. - Не е възможно. Ключовият камък трябва да е скрит под знака на Розата.
- Така е - потвърди професорът. - Той се пази в па-лисандрово ковчеже, върху чийто капак е инкрустирана петолистна роза.
Тибинг се смая.
- Вие виждали ли сте ключовия камък?
Софи кимна.
- Бяхме в банката.
Англичанинът скочи. В очите му блестеше безумен страх.
- Трябва да направим нещо! Ключовият камък е в опасност! Длъжни сме да го спасим. Ами другите ключове? Сигурно са откраднати от убитите сенешали. Ако Църквата се добере до банката като вас...
- Ще е закъсняла - довърши изречението Софи. -Ние взехме ключовия камък.
- Какво?! Взели сте ключовия камък от скривалището му?!
- Не се безпокой - успокои го Лангдън. - На сигурно място е.
- На изключително сигурно място, надявам се!
- Зависи колко често обираш праха под дивана - неспособен да сдържи усмивката си, отвърна Робърт.
Вятърът навън се бе усилил и развяваше расото на приклекналия до прозореца Сила. Макар че не чуваше целия разговор, достатъчно ясно беше различил израза „ключов камък".
„Вътре е."
Думите на Учителя отекваха в ума му. „Влез в Шато Вилет. Вземи ключовия камък. Без да нараниш никого."
Лангдън и другите двама неочаквано се преместиха в друга стая и на излизане изгасиха осветлението в кабинета. Като пантера, дебнеща плячката си, Сила се промъкна до стъклената врата. Не бе заключена. Той влезе и безшумно затвори вратата. Чу приглушени гласове от друга стая. Албиносът извади пистолета от джоба си, вдигна предпазителя и тръгна натам по коридора.
Сподели с приятели: |