КРИСТАЛИ Небцето ни, усещащо вкуса на живота

Първия път, когато някой ми даде естествен кварцов кристал, аз го положих в дланта си и го разгледах. Бях пленена. Той бе не само красив - притежаваше измерения в измерения, отражения в отражения. Погледнах го срещу слънцето и си позволих някак си да навляза в него. Той беше с шест страни и бе като призма за слънчевата светли­на, пречупвайки я в седемте цвята на дъгата.

Той означаваше много за човека, който ми го подари. Държейки го в ръката си, се чувствах неинформирана и неразбираща. Какво, освен красотата му, бе значението на този минерал, който изглежда можеше да общува с много хора? Разбрах, че немалко от тях си подаряват един на друг кристали. Имаше с всякакъв цвят и форма. Какво означаваше всичко това? Започнах да чета книги за крис­талите. Открих, че се срещам с хора, които наричаха себе си „работници с кристали". Познанията им изглеждаха огромни и подробни.

Ето част от това, което научих.

Земята е едно живо, дишащо, еволюиращо същество, подобно на нас. Тя има силови полета, изградени от фини енергии, точно както и ние имаме. Притежава вени и арте­рии от минерали и вещества, които пренасят със себе си складове от енергия и получават и излъчват непрекъснато. Кристалите, както научих, са минерални приемници и предаватели на космическа енергия, заровена в земята. Докато четях и учех за тези камъни, разбрах, че където и да има земя, считана за свещена, под нея се намират голе­ми находища на такива минерали. Във 4юлклора и сред индианските племена се смята, че кристалите усилват жизнената сила от Великия Дух. Живеещите в планините твърдят, че те предават космическите тайни на хората и съхраняват мисловни форми и важни загадки от минало­то... Учех се, слушах и се чудех. Знаех, че кристалите усил­ват звуковите вълни в радиоапаратите и светлинните въл­ни в телевизионните приемници. Биха ли могли те също да усилват и мисловните вълни на съзнанието в приемния апарат на човешкия мозък? Не бяха ли те всъщност живи изяви на космическото съзнание?

Когато бях в Египет, научих, че в епохата на фараони­те древната функция на тези скъпоценни камъни е била да лекува и да дава възможност за засилване на всяка съответ­но оцветена чакра по време на медитация. Стойността им се е повишавала през вековете. Те изглежда са скъпоценни не само защото са редки, но и защото са били необходими като лечителни средства. Рубинът, както научих, е бил използ­ван, за да лекува проблемите, управлявани от червената основна чакра. Топазът и червеникавият халцедон са се употребявали за проблемите на оранжевата полова чакра. Жълтият сапфир и жълтият кварц - за слънчевия сплит. Изумрудът - за сърцето. Синият сапфир - за гърлото. Лапие лазули - за третото око. А аметистът - за теменната чакра. Белите диаманти, притежаващи светлината на всич­ките цветове, са заобикаляли обикновено другите за по-го­лямо усилване. В такъв случай изглежда, че първоначално алчността за скъпоценни камъни се е основавала на жела­нието за по-добро здраве и равновесие. Същността на крис­талите и на скъпоценните камъни имаше по-интимна връз­ка с живота ни, отколкото бях предполагала.

Кварцовият кристал се смяташе за главния скъпоце­нен камък. Със способностите си за лечение той притежа­ваше свойства, които го свързваха с поне три от седемте главни чакри: третата, в слънчевия сплит; четвъртата, сърдечната чакра; и шестата, третото око или чакрата на лицето. Чрез усилването с помощта на кристал тези чакри можеше да се свържат по-ефикасно с теменната чакра.

Смятах, че откривам истинските причини, поради които хората бяха така омаяни от скъпоценните камъни и желаеха да ги притежават. Те изглежда разбираха подсъз­нателно, че тези минерали с много лица са врата към раз­растване на съзнанието, лечителни средства, а може би и светлина за разбирането на истинската същност. Кристали­те като че ли имаха свойства, помагащи за обективизиране и съхранение на мисловните оформи, свързани с широкото всемирно съзнание.

Почти всички общества ги употребяват като средства за лечение. Използват ги като точка за съсредоточаване при медитацията и са едни от основните вещества, потвър­ждаващи вибрацията и представата за невидимата или етерна енергия.

Научих, че употребата на кварцовите кристали и скъ­поценните камъни води началото си от древните цивили­зации в Индия и дори още по-назад, чак до Лемурия (кон­тинент, за който се твърди, че е съществувал там, където днес се намира Тихият Океан). Смятали са ги за основни в процеса на усилване на мислите и с тяхна помощ и елек­тромагнитно напрежение мозъчните вълни на човек могат да се предават през етера. Червените кристали съдържат"" огнена енергия. Сините - водна енергия. Прозрачните -въздушна енергия. А двуцветните кристали представляват уравновесяването на енергиите.

Кварцовите кристали също били заравяни в близост до семена и когато медитирали върху тях, хората значи­телно увеличавали скоростта на растежа и размера на се­мената. Според книгите тези камъни, точно както и всичко останало, си имат собствена скорост на вибрация. Бавно трептящият кристал е прекрасно средство за дълбока меди­тация. А тези, които вибрират по-бързо, помагат на хората да се свързват с по-високи нива на космическото съзнание.

Кварцовите кристали се използват, за да увеличат ефективността на много други лечения. Ако акупунктурните точки например се стимулират с игли от неръждаема стома­на, част от които е покрита с кварцов кристал, се наблюдава подобряване на резултатите. Това е, защото жизнената си­ла, стимулирана чрез манипулацията с иглите, помага да се разсеят отрицателните енергии, задръстващи тази точка.

За да се приведат по-бързо в хармония със седемте си чакри, хората лягат и поставят по един кварцов кристал на всяка чакра, която пожелаят, и се настройват към съответ­ния цвят и вибрационна честота. Камъкът ускорява усил­ването на съзнаването на всяка чакра.

Така се увлякох от наученото, че сама започнах да ек­спериментирам с кристалите. В една затъмнена стая поста­вих подарения ми кристал на една висока маса на нивото на очите. След това запалих една свещ отзад и седнах до него. Вперих поглед в кристала и излъчвах положителни и любе­щи мисли към него. Имах чувството, че те бяха отразени обратно към мен. Бе много приятно. След това опитах с отри­цателни и гневни мисловни форми. Имах чувството, че точно това се върна към мен. Почувствах безпокойство. Направих избора си. В продължение на около един час седях пред крис­тала със свещта зад него и просто се взирах в камъка с най-положителните мисли, които можех да извикам във въобра­жението си. Това бе една прекрасна вечер. Не бях спала тол­кова добре седмици наред. Може би кристалите бяха мощно средство за усилване на положителните мисловни вълни в ума ми, точно както можеха да сторят това със звуковите вълни в радиото и светлинните вълни в телевизията.

При друг случай помолих един приятел да направим експеримент. Седяхме един срещу друг в затъмнена стая с няколко кварцови кристали на стъклената маса между нас на нивото на очите. Отново запалих свещ. Този път тя се намираше под тях. Пуснах лека музика и когато спряхме да се смеем, се погледнахме в очите през осветените крис­тали. Едновременно с това се приведохме в хармония със седемте си чакри (и той бе духовно търсещ) и скоро всеки от нас усети едно по-дълбоко настройване към другия на езотерично и духовно ниво. Постепенно открихме, че разбира­ме по-пълно чувствителните места на другия. Беше пре­красно, особено когато си позволихме да го приемем сериоз­но. Това някак укрепи нашето приятелство и оттогава досе­га си разменяме кристали.

Няколко двойки, които познавам, прилагат тази тех­ника. Те ми казаха, че работят директно за хармонизиране на потока в техните чакри и всички емоции, свързани с тях. Според тях това им помага да разберат по-истински вътрешната същност на другия. Настроенията, предизвик­ващи вражда, изчезват по този начин. Неверните ценности отпадат и емоционалното споделяне, развивано в резултат на духовната искреност, им позволява да посрещнат труд­ните въпроси, за което в друг случай може би щяха да са им необходими години. Когато се изправим пред тези про­блеми и ги споделим, следва пречистване и хармония на едно по-дълбоко ниво.

Понастоящем, когато се чувствам неразположена, уравновесявам системата на чакрите, използвайки кристала, който предпочитам в момента. Нека да кажа тук, че криста­лите почти говорят на отделни хора. Изглежда казват: „При­надлежа на теб". Много скоро обаче човек разбира, че крис­талите не бива да бъдат притежавани завинаги. Трябва да ги използваме с радост и да ги предадем на други.

Необходимо е да пречиствате кристалите си около вед­нъж месечно, за да ги освободите от натрупаната в тях отрицателна енергия. (В кристалите се натрупва както по­ложителна, така и отрицателна енергия.)

Процесът на пречистване е много прост. Потопете ка­мъка в солена вода (за предпочитане е морската сол, а не готварската) и ябълков оцет и го оставете на слънце в про­дължение на около един ден.

Когато работите с какъвто и да е лечителен камък, до­бре ще бъде да го пречиствате, дори и да не е пипан от друг.

Научих и друг начин, по който кристалите могат да се използват. Поставете един върху телевизора си. Така ка­мъкът привлича радиацията, която излъчват цветните апарати. Веднъж на три месеца го махнете оттам и го пото­пете в морска сол за един ден, за да се извлече радиацията. Не забравяйте да вдигнете кристала с парче плат, защото иначе ще погълнете в тялото си радиацията от телевизора.

Когато медитирам с лечебна цел, поставям един цве­тен камък (тук е важен цветът, а не качеството на камъка) върху чакрата, която се нуждае от най-много внимание. (Малко парче лейкопласт ще го задържи на желаното мяс­то.) След това „вдишвам" цвета на камъка към чакрата, която смятам за блокирана.

Ако съм разстроена емоционално, зная, че чакрата в слънчевия сплит има нужда от помощ: следователно - жълт камък. Ако се страхувам, трябва да обърна внимание на основната си чакра: червен камък. Ако усещам липса на твор­чески способности, използвам оранжев камък и вдишвам оранжево през втората си чакра и т. н. Ето това е холистичното лечение или по-скоро един от методите за лечение.

Някои хора предпочитат да поглъщат еликсири от скъ­поценни камъни, които се получават като поставим криста­ла в прозрачна вода за един ден на слънце. Вибрацията му се предава към водата.

Без значение как човек желае да използва кварцовите кристали и скъпоценните камъни, би било хубаво да знае, че истинското лечение идва от подобряването на медита­цията и творческата визуализация. Не разчитайте те да свършат работата вместо вас. Съзнанието, използвано в то­зи случай, е всичко.

Процесът на настройване на ума, тялото и духа чрез медитация и визуализация с помощта на кристал ви прави действени лечители на собствената ви болест. Укротявайки и успокоявайки ума си и допускайки намесата на духа и единението с него, вие ставате по-цялостно реализирано чо­вешко същество и разбирате, че живеете не само на умстве­но и телесно, но и на духовно ниво. Затова, активирайки съзнателните си усещания, вие повлиявате и на тялото.

С увеличаването на духовното осъзнаване човек се хармонизира и повишава честотата на тялото си, което от своя страна води до повишаване на притока на енергия.

И така, медитацията с визуализация на цветове, ме­дитацията с цветни камъни, поставени върху чакрите, и поглъщането на еликсири от цветни скъпоценни камъни са приятни и фини начини за самолечение и хармонизиране на ума, тялото и духа.

Но най-непосредствената и удобна техника в моменти на криза е „цветното дишане". Ако например имате нужда да разберете създадената от самите вас причина, поради която вечерята е изгоряла точно преди да дойдат гостите, спрете фурната и се отпуснете за момент. Вдишвайте виолетов или индигов въздух. Просто си представете, че въздухът е виоле­тов. Придайте жизненост на цвета в окото на ума си, отново се отпуснете и го вдишайте. Дишането на виолетово е не само релаксиращо - тъй като то е цветът на Божествените намере­ния, може да откриете космическия урок от изгорялото месо!

По всяко време имам със себе си една огърлица от цветни камъни. Ако ми е необходимо да си припомня син­ьото на сапфира, преди да вдишвам този цвят, поглеждам този камък срещу слънцето (едно малко камъче е достатъч­но), регистрирам цвета в паметта си и веднага го насочвам към вдишвания въздух.

Дишането на розово е изключително успокояващо. То­ва е цветът на човешката божественост. Някои затвори, като например Атика и Фолсъм, са боядисали в розово сте­ните на стаите, в които живеят особено тревожните случаи. Има хора сред духовно напредналите, които твърдят, че в човек се развива нов енергиен център, разположен между гърлото и сърцето. Говорят за него като за чакрата на „ми­ра", а цветът му е розов.

Дишането на цветове е колкото лечително, толкова и развлекателно. За мен е забавно и приятно да знам, че средствата за здравето и хармонията са на наше разполо­жение просто като позволим на съзнанието си да ги осъзнае и да се докосне до тях. И те са безплатни.

В деня след семинара в Кливлънд заминах за Канада, за да видя известния кристален череп, за който се грижи притежателката му, която заедно с баща си, сър Майкъл Мичел-Хеджес, го е открила при археологически разкопки в Южна Америка преди седемдесет години. Очевидно това е едно от чудесата на света, което би било гордост за всеки музей, но тя е обещала на баща си и на местните хора, от чиято земя го е донесла, че винаги лично ще се грижи за него. Всички хора, имащи нещо общо с него, разбираха, че той се нуждае от човешко внимание и съприкосновение.

Влязох във всекидневната на Ана и го видях на маса­та за кафе. Тя ми посочи да го взема в ръцете си и да го поддържа. Сторих това. Беше тежък, може би бе около пет и половина килограма. Щом го взех, почувствах, че той сякаш откликва. Това бе така странно и същевременно приятно. Седнах на пода с черепа в скута си и изведнъж, по някаква причина, го търколих по килима. Можех да се закълна, че го чух как са смее от удоволствие. Изглеждаше като жив. Ана каза, че всеки, който го е държал, е имал подобни реакции. Тя ми се усмихна и тихо напусна стаята.

Легнах на пода и вдигнах черепа към светлината. Мис­лех, че виждам други измерения и светове, които достигаха и напускаха окото на ума ми, когато връзката с кристала усили мислите ми. (Мичел-Хеджес е смятал, че черепът е реликва от Атлантида, съобщила за древния си произход.) Най-на-края легнах и поставих черепа на гърдите си и медитирах. Отново го оставих да общува с мен. Картини от други места и епохи се носеха пред очите ми. Сякаш се нуждаех да ги видя и на едно интуитивно ниво аз знаех, че наблюдавам част от своето минало и прочиствам емоционални остатъци. Изпад­нах в една полусънна замечтаност и се пренесох в някакъв храм в Атлантида. Стените бяха кристални, а хората, които медитираха, бяха с андрогинен вид. Съвършеният баланс между мъжкото и женското. Изведнъж видях баща си, обле­чен с роба от кристална тъкан, който изнасяше лекция. Той не говореше. Той преподаваше чрез предаване на мисли! Уро­кът бе за значението на уравновесяването на ин-женското и ян-мъжкото във всеки човек. След това той инструктира всички да се съсредоточат върху втората чакра, половия цен­тър. Точно когато той подчерта втората чакра, стенният ча­совник на Ана удари два. Приключих медитацията. Бях ме­дитирала два часа! И други реалности от този род са достъпни за изживяване, ако си позволим това приключение.
X

ЗВУКОВА МЕДИТАЦИЯ

Слушайте звуците отвъд безмълвието.

В моя живот звукът играе роля с огромно значение. Резките звуци направо ме подлудяват. Силните гласове ми изглеждат незрели и по природа не мога да ги понасям. Шумът от уличното движение ми се струва неестествен, по­неже заглушава природните звуци. Така и не успях да се пригодя към звуковите замърсители, създадени от техниче­ския прогрес. Спокойната естествена тишина е рай за мен и когато дълго време съм лишена от спокойствието на приро­дата, това оказва влияние върху моето здраве. Затова меди­тацията с лечителни звуци стана толкова важна за мен.

Научните инструменти и петте сетива на хората могат да установят наличието на тъй наречените триизмерни предмети, понеже те очевидно са физически. Те също се характеризират с много бавните си трептения.

След това идва звукът, който е разположен в граници­те между 16 и 32 768 вибрации в секунда.

Стивън Халперн в своята книга „Здраве чрез звуци" заявява, че вибрации с честота 1 000 херца се чуват лесно.

Ако удвоите трептенията до 2 000 херца, това е една октава по-високо. Ако можем да разширим клавиатурата на пиа­ното с още петдесет октави нагоре, когато ударим клавиши­те в горния край, ще видим цветове, а няма да'доловим звуци. Цветовете вибрират с честота 500 милиарда херца.

Цветът на светлината се проявява с различна честота на трептене. Ако можехме да „чуем" цветовете с езика на музиката, обертоновете биха били четиридесет октави по-високо от доловимите звуци.

Западната музикална гама има седем ноти. (Осмата нота звучи подобно на първата, но е с осем ноти по-високо - затова се казва октава.) Има седем цвята в дъгата. И енергийните центрове в човешкото тяло са седем. Има се­дем цвята, които съответстват на тези седем центъра, а спо­ред мистиците има и седем нива на съзнание: физическо, етерно, емоционално, умствено, астрално, духовно и душа.

Всеки цвят от системата на чакрите резонира със съот­ветното ниво на съзнание, както и с нотата от гамата. С други думи, ако вибрацията на червения цвят (първата, основната чакра) можеше да се чуе, тя би резонирала с основния тон до от гамата. Цветът на втората чакра, оран­жево, би резонирал с основния тон ре. И така нагоре по стълбицата. Всеки цвят си има съответна нота. Затова, ко­гато медитираме върху цвят на чакра, подпомогнете меди­тацията, като си пеете нотата, на която отговаря този цвят.

Червено = до

Оранжево =ре

Жълто =ми

Зелено ⁼фа

Синьо = сол

Индигово = ла

Виолетово =си

Открих, че медитацията с цвят и звук във всяка от чакрите ми помага да усещам хармонията в себе си.

Понякога медитирам и пея звука „Ом" с цвета на вся­ка чакра. Бе трудно в началото да комбинирам двете не­ща, но с времето това не само че ставаше все по-лесно, но всъщност вече го усещах естествено.

Твърди се, че Ом е първоначалната доловима дума, най-добре съответстваща на вибрацията на Бог. Тя е дума със „сила" и всъщност се използва от векове, за да прибави хармония към процеса на лечение. В действителност Ом е един лесен, успокояващ звук и когато се пее, той идва дъл­боко от гърлото и от гърдите. Повтарянето му ми помага да осъществя контакт със своя център. Открих, че колкото по-дълго правя това, толкова по-дълбоко навлизам.

Обаче тъй като не желаех да ставам монахиня, спрях пеенето на Ом за навлизане в дълбока медитация. Сега го използвам за настройката на цветовете и звуците на чакрите. Оставям звука да отеква в моя център, докато усетя, че докосва мястото, в което усещам душата си, свързана с вселената. Енергията, която чувствам, е облекчаваща и те­рапевтична.

За първи път научих колко ефикасно може да е въ­трешното въздействие на звука, когато започнах да ходя на уроци по пеене. Не можех да разбера причината, пора­ди която се чувствах така съгласувана след всеки урок. И не бе от значение как звучеше гласът ми, важно бе възде­йствието на вибрацията върху слънчевия ми сплит, сър­цето и т. н. Спомних си, че диатермията, която представ­лява терапия със звукови вълни, е любима на танцьори и атлети, когато претърпят някаква контузия.

Тъй като съм толкова чувствителна към звуците, пъ­тувам с апарат за бял шум*, който възпроизвежда нежния звук на океанските вълни. (Всъщност той съдържа дъжд, водопад, Морски вълни I и Морски вълни II). Когато съм в градове, особено ако трябва да спя на шума от уличното движение, използвам звуковите вълни на белия шум (Морски вълни II), които заглушават звуците от улицата.

Шумовият резонанс е уравнение, достигащо до извода, че човешкият организъм в отпуснато състояние вибрира с основна честота около 7.8 до 8 херца, което е недоловимо за човешкото ухо. .Честотата на мозъчните вълни по време на медитация също е в този диапазон от около 8 трептения в секунда.

Физиците твърдят, че и самата Земя трепти с честота от 8 херца. Нервните системи на всички 4юрми на живот са настроени към тази основна честота. По този начин същес­твува един невидим хармоничен резонанс между Земята, като живо вибриращо същество, и човека, когато той е от­пуснат. Когато ние, хората, сме напрегнати, се намираме извън равновесие със самата планета. Чувството на хармо­ния със себе си и със Земята се превръща в едно прекрасно съчетание на електромагнитни вибрации.

Когато слушаме прекрасна музика, трептенето, поро­дено от музиката, масажира клетките и тъканите, което от своя страна създава баланс, подобряващ кръвообращение­то, метаболизма и пулсациите на жлезите с вътрешна сек­реция. Музиката може би е езикът на вселената, понеже ни помага да вибрираме като едно цяло. Най-ранните офор­ми на музиката например - удрянето с пръчки една в друга, пляскането с ръце, думкане върху опънати кожи, повта­рящи се мънкания и мърморения - са средства за изразя­ване на ритмични звуци, които всъщност представляват вибрации.

В тази насока ми бе интересно мнението на Стивън Халперн по повод на явлението, наречено обучаване. При него, когато два или повече осцилатора от едно и също енергийно поле вибрират с приблизително сходно темпо, те имат тенденцията да изместят съответния ритъм, докато достигнат до трептене с абсолютно еднаква скорост. Това е космическият закон - законът на природата. Обучението става не само в собственото ни тяло, но и по отношение на другите. Ще се изместим към другия, докато намерим общ ритъм. Затова, ако който и да е страда, ние всички не само ще го почувстваме, но и ще настроим собствения си ритъм, за да включим и него. Следователно всеки човек е грижа за всички останали.

Когато всички сме в хармония със себе си, значително , повлияваме на настройката на другите. Когато забележимо сме се разсинхронизирали, разстройваме, изтощаваме и j смущаваме другите. Ето защо агресивно и скептично настроените хора могат да повлияят и да изопачат ефикасността на екстрасенсите.

И така, използването на медитацията с цветове и зву­ковата терапия ми помогнаха да се почувствам по-спокой­на, което от своя страна ме направи и по-здрава. Смятам, че повече хора могат да се научат да прилагат тези техни­ки и така да поемат отговорността за своята настройка като първа крачка към разбирането, че имат правото да бъдат в хармония.

Според науката вселената е място с необикновена хар­мония. Всичко се движи към съгласуваност и ред. Ние, хо­рата, поради собствените си преценки, изглежда се чувс­тваме по-добре с изопачаването и разединението. Но аз смятам, че това вече се променя с разбирането, че можем да изберем щастието. То изисква хармонизиране, а това изисква познание, за приложението на което пък е необхо­дима дисциплина. Все още не си позволяваме да приемем подаръка на знанието за холистичните методи и за самолечението. Все още се доверяваме главно на авторитета на медицината, която според собственото й определение леку­ва болестите, вместо да насърчава хората да стимулират лечителните процеси в себе си. Но дори и в тази област някои лекари започват да признават възможностите на личната вяра като помощно средство в оздравяването.

Ние не сме просто сбор от химикали, който да може да бъде лекуван чрез лекарства. Ние сме електромагнитни съ­щества и можем сами да си помогнем по много начини, Човек откликва на познатите му вибрации, като звук, електричество, топлина, светлина и цвят. Отвъд този диа­пазон обаче съществува вибрационно поле на действител­ността, което човешките сетива все още не могат да възпри­емат, но научната апаратура може да стори това. Рентгено­вите лъчи например осцилират със скорост 2 трилиона трептения в секунда.

В природата има вибрационна непрекъснатост, но до­ри и науката може да долови само част от нея.

Отвъд тези реалности съществуват по-висши измере­ния на действителността с още по-бързи вибрации, относно които западната наука знае толкова малко. Тук се включ­ват етерните нива, астралните, менталните и духовните об­ласти. И всяка сфера на съществуванието се подчинява на собствени закони и принципи.

Тъй като всяко човешко същество е божествено в своя­та същност и носи Божествената вибрация в себе си, то може да се излекува от много страдания чрез докосване, визуализация и медитация върху по-големите скорости на духовна вибрация. Това е начинът, по който действат хората с „лекуващи ръце". Тялото е страничен продукт на ума и духа. Енергията следва мисълта. Тялото следва съзна­нието. В действителност физическият свят зависи от това, което съзнателно обективираме и долавяме от него.

Така че работата с визуализациите в съчетание със звуци или музика - т. е. допускането на обертоновете на нотите да успокоят и да разсеят напрежението и стреса - е достъпна за всеки, който е готов да поеме отговорността да се довери на вътрешната хармония и сливането й с вън­шната вибрация.

Ето един от процесите, които използвам:

Напълвам ваната с гореща вода във време, в което зная, че няма да бъда обезпокоена. Изключвам телефона. Поставям кристалите си, обърнати към мен, на четирите страни на ваната. Понякога добавям към водата и етерич­ни масла - от цветя или борово например.

Запалвам свещ в банята и пускам прекрасна музика, избрана според състоянието ми. Никога не е рокендрол.

Сядам удобно във ваната, поемам три пъти дълбоко дъх, веднъж за тялото, веднъж за ума и веднъж за духа и позволявам на музиката да премине през мен. Вдишвам цветовете, които ми идват на ум. Вдишвам ги дълбоко и с доверие. Чувствам как всеки цвят се слива със съответната чакра. След това си представям себе си в прекрасна гради­на, с птици, цветя, дървета и животни навсякъде около мен. Когато музиката достигне момент, в който чувствам, че мога да пея „Ом" заедно с нея, аз правя това. Усещам как звуковата вибрация се разпространява из мен. Пея Ом заедно с музиката и чувствам как нотите и цветовете тан­цуват вътре в мен. Това е едно прекрасно усещане. Кара ме да се чувствам като дете. Отпуска стяганията в мен. Позво­лява ми да се чувствам свободна. Следва едно приключе­ние в театъра на моя ум, като се оставям да бъда отведена там, където той пожелае да отида. Понякога пътешествието е просто и спокойно, понякога сложно и по-хубаво от който и да е филм, в който съм работила. Доверявам се на Вис­шия Аз да ме води по пътеки, на които никога дотогава не съм стъпвала. Знам, че съм в безопасност, и винаги когато пожелая, ще мога да се завърна към ваната в своята баня.

Понякога срещам хора, с които е необходимо да разре­ша противоречията помежду ни. Понякога виждам прия­тели от други животи, както и от този. (Очевидно имам доста приятели!) Колкото повече се отпускам, толкова по-приятно ми става и когато медитацията завърши, чувс­твам по-малко стрес.

Аз съм си аз, но съм и още нещо. Зная по някакъв начин, че не съм само триизмерно същество. Аз съм съста­вена от много измерения и се интересувам еднакво от всяко от тях. Усещам, че изживявам вечността в един миг и раз­бирам, че фокусът на това преживяване в този живот, съ­средоточен сега в тази вана, е една безкрайно малка частица от целокупността, която всъщност съм аз. Аз съм всичко и всички наведнъж. Аз съм холограмата на всичко същес­твуващо. Усещам все едно че в мен се намира същността на това велико единство и когато това стане, аз съм в своя истински дом.