Силата на намеренията д-р Валерий Синелников

Измина месец, откакто Християн се оказа в подземието на тайнствения орден. Срещата с Великия Магистър се оказа повратна в неговия живот, макар че външно малко неща се промениха. Той продължаваше да посещава университета. Общуваше с приятелите си и с преподавателите.

Наложи му се да напусне квартирата, в която живееше до последната година в университета.

- Ето ти препоръчително писмо - каза Алхимикът. - Ще го дадеш на търговеца на платове, който живее до църквата. Ще живееш при него. Той е един от нашите братя.

След като се запозна с Висшия Капитул, Християн разбра, че братята от ордена водят живот, който по нищо не се различава от живота на обикновения еснаф. Както се оказа, сред членовете на ордена имаше дворяни и търговци, изследователи и мореплаватели. А в лицето на един от посветените той позна един професор от университета, в който учеше.

- А аз си мислех, че членовете на ордена живеят в подземия и излизат да подишат чист въздух само нощем, под прикритието на тъмнината - сподели той веднъж мислите си с Великия Магистър.

След тези думи Великият Магистър дълго се смя.

- Виждаш ли - каза му той, - казах ти, че хората измислят за нас всякакви небивалици. Ние сме принудени да се крием, само защото в последно време в ръцете на някои хора попаднаха наглите кодирани книги за Великото Дело. По този начин Инквизицията се опитва да счупи печата на тайнството, който лежи върху нашия орден. Нашите братя трябва да бъдат много внимателни.

- А за какво са й на Инквизицията вашите тайни? - попита Християн.

- Злато! Ето какво ги ръководи - отговори Магистърът. - Ние владеем тайната на получаването на най-чистото злато в неограничени количества.

След часовете в университета Християн отиваше през един от тайните входове в подземието в главната зала. Там Великият Магистър го учеше на магия. Той го подготвяше за Великото Дело.

- Какво в крайна сметка представлява алхимията? - попита веднъж Християн.

- Както вече ти е известно - започна обяснението си Великият Магистър, - химията е наука, която изучава превръщането на едни вещества в други. Алхимията смята, че между веществата може да протича реакция с трансформиране на елементите. При това, протичането на подобна реакция има обратна връзка с онзи, който я предизвиква. И резултатът от тази реакция зависи от волевите качества на алхимика.

Християн ясно си представи луд алхимик, който прекарва дни и нощи над съда с разтопения метал и повтаря някакви заклинания с надеждата, че ще получи злато от оловото. Стана му смешно и той се усмихна едва забележимо.

Струваше му се, че не може да скрие нито една своя мисъл от Магистъра.

- Представата ти за алхимиците, Християне, е наистина смешна - каза Магистърът. - Но така мислят повечето хора.

Когато химикът работи с веществото, основните му елементи винаги остават неизменни. Химикът може да бъде сравнен с бояджията, който боядисва стени - работата му изисква сръчност, но не и талант.

Алхимикът променя характера на простите тела и ги издига до по-високи състояния на битието. Той е художник, който рисува картина - тъй като той въплъщава идеята и влага душата си в работата.

- И аз ли ще стана алхимик? - попита Християн.

- Разбира се! Ти ще трябва да преминеш през трансформация, тоест да извършиш своето лично Велико Дело.

- Но аз не знам в какво се крие смисълът на Великото Делото.

- Аз ще ти откривам един след друг ключовете на алхимията. Обикновено за това са необходими десетки години. Но на теб ще ти отнеме доста по-малко време, защото ще ти помага моята лична сила. Вярвам, че ще овладееш тайната на Истинското Слънце - Философския Камък.

- Философския Камък? - учуди се Християн. - Чувал съм, че с помощта на това вещество човек може да превърне всеки метал в злато. Вярно ли е това?

- Искаш да научиш наведнъж прекалено много. Вече ти дадох следния съвет: просто се довери на Силата и започни да действаш. В твоето положение това ще бъде най-правилното.

- Знанието, което не е подкрепено с конкретни действия, е мъртво знание. Като задаваш толкова много въпроси, ти се опитваш да излъжеш самия себе си. Мислиш, че като получиш повече информация, ще се чувстваш по-спокойно? Грешиш! Защото аз мога да ти кажа и дори да ти покажа такива неща, от които косата ти ще настръхне. А аз използвам в общуването си с теб магически език. Зад това се крият много неща, но те засега не са достъпни за теб.

Християн продължи да посещава университета. Той завършваше последната си година и скоро трябваше да получи диплома за лекар.

С всеки изминал ден от обучението му при Великия Магистър той все повече и повече разбираше смисъла на думите му. Той виждаше разликата между различните видове знания. В университета той изучаваше едни науки, а при Великия Магистър - други. При това знанията, които получаваше от алхимията, стояха едно стъпало над обикновените.

На Християн му провървя.

В подземието на замъка той изучаваше космология и астрология, магия и медицина, антропология и теософия. За цялото си обучение в университета той не беше научил, а и не би могъл да научи и една стотна от онова, което научи при Алхимика. Но най-много от всичко го интересуваше Великото Дело.

- Да получиш най-чистото благородно злато е само уловка - казваше Великият Магистър, като смесваше железен прах, сяра и антимон в равни количества. - Разтопи това в съда и го дръж нагрято до червено в продължение на осем часа.

Главното във Великото Дело - продължаваше да го учи Алхимикът, - това е трансформацията на самия човек. Претопяването на порока в сърцето му в добродетел, на страха - в мъжество и сила, на ненавистта - в любов. Великото Дело е огнена трансформация на душата и тялото. А златото е просто средство, и то не във всички случаи.

- А защо алхимиците са избрали точно златото, а не някакъв друг метал?

- Златото е кралят на металите. И ако говориш за обичайните му свойства от типа на плътност, температура на топене, химична устойчивост, няма да кажеш най-важното. А най-важното във всеки метал е душата му.

Подай ми онази книга с кожената подвързия - помоли Магистърът. - Ще те науча как да изчисляваш онзи момент, в който Сатурн и Марс влизат в конюнкция. Това е много важно. Всичко трябва да бъде направено точно в момента, когато планетите са в конюнкция.

Алхимикът - продължаваше Магистърът - има работа не с химичните или физичните свойства на веществото, а с неговата душа. Златото е индикатор за правилността На пътя за истинския алхимик и магьосник.

Но главното във Великото Дело не е превръщането на металите в злато. И дори не е получаването на Червения Лъв или Елексира на Безсмъртието. Вече ти казах за това. Ще повторя още веднъж. Трансформацията на личността на алхимика - това е главната цел на носителя на херметичното изкуство.

Когато получиш Философски Камък или Елексир на Безсмъртието, това означава, че Великото Дело е извършено. От този момент можеш да превърнеш всеки метал в злато, и то в най-чисто злато. Малко парченце от Червения Лъв ще бъде достатъчно, за да получиш около тон от благородния метал. А с помощта на Елексира ще си върнеш младостта и ще можеш да ръководиш тялото си.

Християн си помисли за Патриция. Защо не знаеше за това по-рано?! Тогава със сигурност щеше да се ожени за нея. Но сега пътят към сърцето й е затворен завинаги. Защото след случката в магазинчето на месаря той и баща му бяха принудени да изоставят всичко и да се преместят в друг град, а може би и в друга страна, за да не попаднат в ръцете на инквизицията.

- По този начин - продължаваше Магистърът - ти получаваш богатство и власт. Но за времето до завършването на Великото Дело в теб ще се извършат удивителни промени. Ти ще станеш човек от друго ниво. Пред теб ще се открият големи и удивителни възможности. Ти ще можеш да ставаш невидим и да минаваш през стени, ще владееш тайните на миналото и ще предвиждаш бъдещето. И това съвсем не е всичко.

Но новите възможности и чудесата, които обикновеният човек възприема като такива, не са най-важното. Важен е личният ти растеж и развитие.

Всички врати в този свят ще бъдат отворени за теб. Крале и императори ще искат да се срещнат и да общуват с теб. Но внимавай! Техните души са изпълнени със страх и завист. „Силните на този свят" се стремят да подчинят на своите користни интереси носителите на Тайното Изкуство. Затова ти самият трябва да бъдеш чист и свободен от всякаква корист.

- А ако вие ми дадете своя Червен Лъв, тогава ще мога ли да превърна всеки метал в злато?

- Разбира се. Червеният Лъв притежава сила, необикновена сила, защото е създаден от ръцете и волята на Велик Майстор. И тази сила е способна да преобрази всеки метал.

- Тогава ще може ли обикновен човек, получил по някакъв начин Философския Камък, да нанесе вреда на заобикалящите го хора?

- Всичко ще зависи от намеренията на този човек и от чистотата на помислите му. Защото със златото, получено по такъв начин, може да се създаде могъща армия, която да връхлети съседните държави и да донесе разрушение и смърт. А могат да бъдат построени къщи, да бъдат нахранени гладните, да бъдат излекувани болните. Точно затова получаването на Философския Камък е достъпно само за Майсторите на Тайното Изкуство, които са чисти в своите намерения.

Но най-важното, за което вече ти говорих, е това, че човекът, който самостоятелно е получил Червения Лъв, намира тайна пътека, която води към безкрайната Вселена. От обикновен смъртен той се превръща в човек от съвсем друго ниво, пред когото се отварят Вратите на Вселената.

Има много пътища към тази тайна пътека. Един от тях ти е известен - това е християнското подвижничество. Пътят на праведника също има право на съществуване. Но праведният живот, прекаран в пост и молитва, не ми е по вкуса. На мен ми е по сърце Великото Дело на алхимика. Това е път на приключения, опасности, риск и храбро познаване на тайните.

- Защо не дадете тези знания на хората?

- Ха-ха-ха - разсмя се Великият Алхимик, - тези знания не са им нужни.

- Но защо? - искрено се учуди Християн.

- Просто хората не искат да владеят онези тайни, които владеем ние. Те няма да повярват на всичко това. Пречи им тяхната глупост. Те са ограничени от своето невежество.

- Позволете ми да не се съглася с вас - реши да възрази младежът. - Защото има учени, прогресивни професори от университетите, които биха били заинтересовани да получат тези знания.

- Това не променя нищо - хладнокръвно отговори Майсторът. - Глупостта на простия мелничар и на професора е абсолютно еднаква. Дори бих казал, че мелничарят има много повече шансове да стане човек на познанието, отколкото ученият. Защото, когато се докосне до света на тайните знания, от страх пред неизвестното ученият започва да измисля всякакви нелепи обяснения, базирани на вече известни факти.

Нивото на знанията, които притежават и с които се кичат известните професори от най-известните университети в Европа, е нищожно малко. Но цялата им беда е в това, че те се смятат за много умни и просветени хора. Когато погледнеш някои от тях, ти се струва, че всеки момент ще се пръснат от неимоверно раздутото чувство за собствената си значимост.

Алхимията е изкуство, което не може да бъде постигнато без духовно знание. Затова, ако открием някакви тайни знания на хората, те просто ще бъдат неразбираеми за тях. Повечето хора са лишени от силата за вътрешно възприятие.

Но, повярвай ми, Християне - гласът на Алхимика се извиси тържествено, - ще дойде времето, когато хората просто ще бъдат принудени да търсят други пътища.

- Кога ще стане това?

- Това ще стане след няколко века. А сега - продължи Великият Магистър, - да се захващаме за работа. От бърборенето няма много полза. Днес съм решил да ти открия тайната за получаването на електрум. Това е сплав от седем метала, получена в необходимата последователност и в нужното време. От него могат да бъдат направени много удивителни неща. И всяко от тях ще притежава огромна магическа сила.

Вие можете да определите конкретно място и време за осъществяването на вашето Намерение. Можете внимателно да планирате всичко, но не ви съветвам да правите това. Защо? Защото, каквито и способности да притежавате, няма да можете съзнателно да вземете под внимание всички тънкости. Това може да бъде демонстрирано с помощта на следните примери.

Да предположим, че имате минимум две Намерения:

1) да купите хляб;

2) да си намерите работа.

Първото Намерение е тривиално и лесно осъществимо. Правили сте това неведнъж. Имате опит и със сигурност знаете откъде и кога ще купите хляба. Но дори в този случай могат да възникнат непредвидени препятствия: неочаквано обаждане, посещение на приятел, табелка „Ревизия" на вратата на магазина.

По друг начин стоят нещата с второто Намерение. За неговото осъществяване ще ви трябва определено време. Освен това, може и да не знаете къде и какво ще работите. Затова планирането на конкретно място и време е добър начин да се разочаровате.

И все пак координатите трябва да бъдат определени. Как да направите това? Вместо да посочвате точна дата, определете за своя резултат примерни времеви рамки. И формулирайте Намерението си по следния начин: „Получавам (намирам) нужната работа в оптимално време и на най-доброто място".

Защо е важна точно такава формулировка? Работата е там, че нашето съзнание е способно да поеме едновременно 7 плюс-минус 2 единици информация. А подсъзнателният ни разум съдържа информация за всяко събитие във Вселената. Тогава кой ще се справи по-добре със задачата: вашето съзнание, което е ограничено от определени рамки, или вашето подсъзнание, чиито способности са безгранични?

Дайте на своето подсъзнание възможността да избере мястото и времето за осъществяването на вашето Намерение. То ще пресметне всички възможни варианти по най-добрия начин.

Просто се обърнете към себе си, към подсъзнателния си разум и го помолете: „Подсъзнание, определи оптималното време и най-доброто място за осъществяването на моето Намерение."

Интересното е, че за това не са ви необходими никакви по-специални навици. Защото вашето подсъзнание винаги е правило това. Спомнете си ситуациите в своя живот, в които е ставало това, което сте искали. Хората, които не са посветени в магията на Намерението, наричат това късмет, случайност или щастлив случай.

Но нищо в живота на човека не става просто така. Всички случайности са подсъзнателни закономерности. Не само определени събития, но дори определена мисъл не може да се появи просто така. Всяка мисъл, всяко поведение на човека служи за реализирането на определени позитивни за него намерения. И нашето подсъзнание ръководи нашите действия, за да ни помогне. То действа така, както сте го научили.

Преди няколко години се сблъсках с един проблем. Трябваше задължително да го разреша, но не виждах решението или се сблъсквах с определени препятствия. Тогава вече знаех магическите закони и разбирах, че аз сам създавам всички ситуации в своя живот.

Неведнъж се обръщах към своето подсъзнание със следния въпрос: „По какъв начин създадох тази ситуация и защо?" Но вътрешният ми разум мълчеше. Не получавах никаква информация. Тогава в един прекрасен момент просто си казах: „Подсъзнание, знам, че с помощта на този проблем правиш за мен нещо важно, но не мога да разбера какво. Вярвам ти. Намери най-добрия за мен и заобикалящите ме хора изход от тази ситуация и ми дай знак, когато си готово".

След това почувствах облекчение. Обърнах внимание на други сфери от живота си. Отидох на сауна с приятели, записах се на плуване, започнах да отделям повече внимание на сина си.

В края на седмицата се обадих на жена ми, която по това време беше на гости на майка си.

- Валерий, знаеш ли, мама е купила много интересна книга - каза ми тя по телефона. - На теб също ще ти бъде интересна.

След това тя ми каза фамилията на автора и заглавието на книгата.

Обадих й се в петък, а в събота излязох и купих книгата. При това я намерих веднага. И ето че буквално на първите страници на книгата аз намерих насока за решаването на моя проблем.

След това фамилията на автора на книгата ми се стори позната и при по-внимателно вглеждане се оказа, че авторът на книгата е моят бивш треньор по карате. По времето, когато бях още момче, той беше моят пръв духовен наставник. А синът му учеше в класа на майка ми. Сега този човек имаше своя школа. В подобни случаи обикновено се казва: „Колко е малък светът".

Както виждате, помощта дойде много бързо, по неочакван начин и от човек, на който бих могъл да се доверя изцяло.

„Получавам всичко, което трябва да знам, всяка необходима информация в нужното време и по най-добрия начин."

„Всичко, което ми е необходимо, идва в моя живот в нужното време и на нужното място."
Формула за внимателност

Притежавам необходимата проницателност и чувствителност, за да забележа дали това, което правя, ме приближава към това, което искам.

Трябва да бъдете много внимателни към себе си.

Вслушвайте се в гласа на интуицията и в своите чувства. Поглеждайте по-често вътре в себе си. И в същото време бъдете внимателни към заобикалящия ви свят, към поведението и реакциите на хората. Показвайте чувствата си открито, за да забележите, че се движите правилно по пътя към осъществяването на своите Намерения, към желания резултат. Обръщайте внимание на всички знаци, които се появяват по пътя ви.

Хората често си дават един на друг съвети от типа: „Не обръщай внимание", „Не бери грижа", „Избий си го от главата". Това са примитивни и дори вредни съвети. По този начин вие ще престанете да реагирате на сигналите, които ви дава самият живот.

Напротив, бъдете много чувствителни и внимателни към себе си и заобикалящия ви свят. Само се научете правилно да разпознавате знаците.

Какви могат да бъдат знаците? Най-различни. За всеки човек те са различни в зависимост от ситуацията.

Нашият подсъзнателен разум знае абсолютно всичко и ни помага с помощта на различни знаци и сигнали. Съществува Универсален Език, на който говори всичко живо. Само че той се разбира не с помощта на ушите и разума, а с помощта на сърцето.

Лично аз обръщам внимание на всичко.

Например, ако някой пациент иска да дойде на преглед при мен, но отлага посещението по различни причини, аз знам, че процесът на лечението ще бъде бавен. И обратното, ако човекът дойде в нужното време и то без предварително записан час - резултатът е бърз и стопроцентов.

Получавам информацията, която ми е необходима, по различни начини: като общувам с хората, чрез книгите и телевизията. Най-важното е да бъдете внимателни и да обръщате внимание на всичко. Но не е нужно да зацикляте на знаците. Ако не можете да разберете значението на сигнала, тогава оставете него и себе си на мира. Помолете своето подсъзнание да ви даде по-разбираем сигнал.
Един мой приятел, когото научих да разпознава правилно знаците, ми разказа следната история:

- Наскоро пътувах с автобус до Бахчесарай. По пътя се случи следното. На една от спирките се качи контрольор и започна да проверява билетите. Един младеж на моята възраст имаше някакво удостоверение, издадено от министерството. Но контрольорът му каза, че неговото удостоверение не му дава право да пътува безплатно и ще трябва да плати глоба. Завърза се спор. Някои от пътниците застанаха на страната на единия, някои - на страната на другия. Контрольорът му показа всички документи, които потвърждаваха правотата му, но младежът, както се казва, се беше „запънал" и не искаше да отстъпи.

И изведнъж се сетих! Нали ние сами създаваме всички ситуации в живота си. Разбрах, че тази ситуация е за мен. Трябваше да разбера нещо за себе си от нея. Докато автобусът беше спрял и всички се караха, аз се отпуснах и се обърнах към себе си, както си ме учил. Зададох на подсъзнанието си следните въпроси:

- По какъв начин създадох тази ситуация? Какво трябва да разбера от нея?

Но отвътре - тишина. Вероятно не бях успял да се отпусна изцяло заради шума. Тогава оставих опитите и помолих подсъзнанието си:

- Знам, че ми даваш някаква информация, някакъв сигнал, но засега не мога да го разбера. Моля ти се, дай ми по-ясен сигнал.

След това продължихме пътуването.

Но моите приключения не свършиха с това. Явно в този ден подсъзнанието ми искаше да ми съобщи нещо важно. На връщане автобусът беше спрян от катаджия, който провери документите на шофьора. Някакви документи явно не бяха наред и шофьорът трябваше да плати глоба.

Аз отново си зададох същите въпроси.

- Документите ти не са наред - плащай - получих отговор от подсъзнанието си.

И в този момент, както се казва, ми просветна. Оказа се, че два дни преди това бях силно разтревожен по повод документите си и се притеснявах, че ще ме изненадат от данъчна инспекция. Точно по този повод беше и сигналът.

Още същия ден, когато се върнах вкъщи, приведох в ред документите си и се успокоих.
Формула за гъвкавост

Аз съм много гъвкав/гъвкава в начина си на поведение и мислене и навреме променям начина си на действие, за да получа необходимия резултат.

Съществува едно златно правило: „Ако това, което правите, не действа, направете нещо друго."

Ако вратата не се отваря навън, опитайте навътре: Но първо се запитайте: наистина ли ми е нужно онова, което се намира зад вратата?

За да осъществите своите Намерения, трябва не само да чувате, виждате и усещате онова, което се случва, но и да имате запас от разнообразни реакции и да бъдете готови да промените начина си на поведение.

Ако не променяте начина си на поведение, винаги ще получавате едно и също.

Запомнете! Ситуацията ще контролира онзи човек, който има по-гъвкаво поведение.

Известно е, че истински талантливите и успели хора имат над дванадесет различни начина за реагиране на ситуацията. Те са изключително гъвкави в начина си на поведение. Колкото по-голям избор, колкото повече вътрешни стратегии - толкова повече шансове за успех. Разширете възможностите си! Имате всички необходими ресурси за постигането на целта.

„Използване на подсъзнателните ресурси за осъществяване на намерението"

За да се осъществи вашето намерение със сигурност в нужното време и на нужното място, трябва изцяло да се доверите на подсъзнателния си разум. Защото на него му е известно всичко за този свят, за вашето минало, настояще и бъдеще. Трябва само да използвате неговите творчески ресурси. Как да направите това?

По-долу съм описал цялата процедура стъпка по стъпка. Опитайте се да изпълните всичко това.