Силвестър голд часът на вампира

След дълъг и мъчителен магически двубой, не без твоя помощ, вещерския кръг все пак успява да наложи волята си над страховитото божество. То е принудено да се укроти и да се представи:

— Наричат ме Сехмет — с мъка проговаря на твоя език то. — Аз съм “Богът на клането”, “Силата на лъва” и “Наказанието на Ра”. Сега вие се осмелихте да ме оплетете в гнусните си заклинания, но помнете!

Вие десетте ще загинете от мъчителна смърт. Една по една.

Ти червенокосо момиче си прекалено силна за мен, но само засега. Отмъщението ми ще бъде страшно. Аз ще завладея красивото ти тяло и с него ще властвам над този глупак до теб.

А ти, малоумен Оливие, ти загуби единствения си шанс да царуваш над силите на мрака. Първия път ще ти се подчиня! Втория ще поискам отплата! На третия път — ТИ ЩЕ БЪДЕШ МОЙ! Радвай се на живота, докато можеш.

Ужасната Сехмет изчезва, ти правиш код А8=20, В3=5 и преминаваш на епизод 190.

204

Изчаквате войниците да стигнат под клопката. Виждаш, че са затворили Естел в груба дървена клетка и я влачат на края на групата.

— Внимавайте за момичето ми! — промърморва Боко и събаря първия камък.

Трещяща лавина се изсипва върху смаяните войници. Веднага след камъните връхлитате и вие с извадени мечове. За съжаление ударът ви не е особено точен. Рицарят и неколцина войници са живи. Атакувате и...

— Смятам, че ти дължа доста обяснения — започва да разказва Естел. — Съжалявам, че досега мълчах, но не знаех на чия страна ще застанеш. Ти притежаваш някаква могъща сила, която е близо до тъмната страна на магията. Не е непременно зла, но неизвестно защо е враждебно насочена лично към мен. Все пак нека да започна историята отначало.

Преди две години старият барон Рейнолд се разболя и почти не излизаше от замъка си. С делата на владението се разпореждаше Конрад, един арогантен и безжалостен тип. Точно той изпратил писмо до някакъв далечен племенник на барона. Преди година племенникът пристигна и се настани в замъка. Седмица по-късно старият барон умря, а племенникът му остана да управлява владението като “в памет на благочестивия си чичо прие неговото име и титла барон Рейнолд Соловиш, рицар на не знам какво си”.

— Ама не може така — прекъсваш я. — Наследството на феодала не може да се предава пряко на роднина, извън правата линия и не прави автоматично наследника барон. Само краля...

— Точно така. И хората разправяха същото, но оня измъкна някаква стара привилегия и... заедно с него пристигна рицарят, който вие с баща ми убихте, придружен от рота наемни войници. Никой не посмя да се обади повече.

Известно време всичко вървеше по старому. Конрад управляваше владението “от името на барон Рейнолд”, а самият барон рядко се показваше извън замъка. После дойдоха “Нощите на страха”. Всичко започна през една сутрин, когато няколко млади момчета и момичета се оплакаха от странна слабост и нетърпимост към светлината. Авраам — аптекарят, който винаги е помагал на бедните, се опита да ги лекува, но те ставаха все no-зле. Нашият Шабат първи откри истината. Младежите бяха ухапани от вампир. И най-лошото беше, че вампирът не беше ги убил, а имаше намерение да ги направи свои слуги. По някакъв начин успяхме да разясним на хората истината без да се издаваме. Жертвите на вампира загинаха по ужасен начин от ръцете на обезумялата тълпа. Още десетина души, незаслужено бяха умъртвени.

Разбира се, ние, вещиците, бързо разбрахме какъв е новият барон. Опитахме се да го призовем и прогоним, но подценихме силата му. Оттогава моят клан прави всичко възможно, за да му попречи да се появява в демоничната си форма. Постигнали сме някакво нестабилно равновесие и толкова. Баронът обаче има едно предимство — войниците си. Те ни издирват една по една. Вече две мои сестри загинаха в подземията на замъка.

Когато ти се появи и аз почувствах силата ти, бях много обнадеждена. Усещах, че си добър и ще ни помогнеш. За съжаление не посмях да ти се доверя, а и ти едва ли би ми повярвал. Сега е дошло времето на решителната схватка...

— В която ще участвам и аз — казва някой зад гърба ти и от храстите се измъква Лашо.

Хитрото хлапе ви е проследило и открило скривалището ви. Сега обаче нямаш време да се занимаваш с него.

Подготовката ти зависи от това какво вече знаеш.

Баронът нетърпеливо те отвежда в една от страничните кули на замъка. Спускате се в дълбоко подземие. Оня отваря масивна врата, обкована с огромни ръждиви гвоздеи и леко те побутва да минеш пръв. Прекрачваш прага и зажумяваш от ярка светлина. Веднага щом влизаш десетина факли и едно голямо огнище се запалват сами. Огънят започва да

гори буйно и зловещо да бучи.

Оглеждаш помещението. Намираш се в кръгла зала, облицована с груби черни камъни. От двете страни на вратата са изправени десетина скелета, “въоръжени с груби старовремски мечове. В средата е начертана сложна пентаграма, оградена от три концентрични кръга, изписани със зловещи символи. В пентаграмата от три каменни плочи е издигнат груб олтар. В дъното на помещението е изправена грозна статуя на някакво тъмно божество или демон. Човекоподобна фигура с лице на магаре, уши и рога на козел и покрити с козина крака.

— О, Азазил, аз ти донесох твоя дар. Аз ти дарявам силата на този младеж. Помогни ми, господарю на мрака! — започва напевно да реди зад гърба ти баронът.

Обръщаш се стреснат, но някаква могъща сила неудържимо те привлича към олтара. Съпротивляваш се яростно, но сам, без никой да те докосне, единствено под влияние на могъщата магия се качваш и лягаш на хоризонталната плоча. Баронът, преобразен като демонично същество, продължава да реди заклинанията си. Приближава се към теб и бавно издига крив жертвен нож.

Ти правиш последно отчаяно усилие и...

... ако код 31 е равен на 20 и едновременно с това код А8 е равен на 20, можеш да продължиш с “Часът на вещицата ” от епизод 207.

... ако някой от кодовете не е равен на 20, ЗАГИВАШ! КРАЙ! Код А8=0.

208

— Помагай, момиче! Не мога да го задържа сам! — обръщаш се към Естел.

Тя с мъка се отърсва от вцепенението на уплахата, изправя се с протегнати ръце срещу вампира и произнася три звънки думи. Оня се спира и се разтърсва като от силен удар. Моментално от устата му се отронва някакво заклинание. Естел се превива от силна билка, но успява да парира и тази магия. Постепенно демонът взима надмощие, но ти си използвал добре отсрочката. С върха на ножа си начертал магически кръг около вас и дори си изписал няколко защитни символа.

При очертаващия се магически двубой имаш шанс само ако код Б5 е равен на 5. В случай, че нямаш този код загиваш безславно или ако код А8=20, призоваваш на помощ Сехмет и преминаваш на епизод 255.

Ако имаш кода, действията, които ще бъдат описани, не трябва да те учудват. Нямаш време за кой знае каква подготовка, но ако си разговарял с Авраам Евреина, знаеш, че трябва да призовеш една от четирите първични сили. Ако не си, довери се на интуицията си.

Избираш: Лъва — пазител на огъня и юга, записваш код Г2=5. Бика — символ на земята и пазител на северната посока, записваш код Г2=10. Орела — владетел на водата и изтока, записваш код Г2=15. Ангела — символ на въздуха и пазител на запада, записваш код Г2=20.

Най-после вампирът забелязва приготовленията ти и със злобно ръмжене изоставя опитите си да унищожи Естел. Връхлита директно, но магическият кръг и пазителят, който си призовал, не го допускат. Тогава той вдига ръце и произнася дълго заклинание-молба към Азазил — принцът на мрака.

Земята пред краката ти се разтваря. От бездната лъхва адска горещина и някакви космати създания, въоръжени с черни лъкове се измъкват от там. Демоните те обсипват с огнени стрели, които макар и отслабени преминават през магическата защита и оставят по тялото ти болезнени изгаряния. Ти едва устояваш на болката. Остава ти една-единствена възможност. Измъкваш малкото парче дърво, взето от голема.

Поставяш го пред себе си и го пронизваш с върха на ножа.

— О, ти, същество, създадено с магия, и разум, ти, оживяло дърво, ти, творение на човешката ръка, дай ми власт над душата на тази зловеща твар и аз ще те освободя от мъките на несъществуването. Подчини ми се и аз ще ти даря покоя на истинската смърт.

По ножа пробягват бледи искри, чуват се тежки стъпки, масивната врата отлита, пометена от могъщ удар и големът на барона се появява в килията. Дървената кукла изглежда ужасно, разбита и разцепена на много места, но движена от силата на магията и от копнежа за покой бавно се потътря към вампира. Той с уплашен вой се опитва да избяга, но връзката между тях е прекалено силна. Големът разперва ръце и прегръща барона. За миг чертите им се размазват и... вампирът изчезва. Духът му е погълнат от куклата. Лицето на голема злобно се криви, постепенно демонът започва да надделява, но ти също не си губиш времето.

Изскачаш от кръга и се спускаш напред. Черните създания с ликуващ вой те връхлитат. Ти блъскаш силно застиналия голем и го събаряш върху мангала на палача. Сухото дърво веднага пламва. Впримчен в това тяло демонът-вампир е уязвим за огъня и е принуден да напусне нашия свят. Моментално ямата се затваря и косматите стрелци изчезват.

Не ти остава нищо друго, освен да направиш код Б6=10, да напуснеш мрачния замък и да преминеш на епизод 270.

Неспособен да откъснеш поглед от очите на Елиола ти механично отпиваш от виното — силно и подправено с ароматни билки. Усещаш как тежестта на грижите напълно те напуска. Единственото, което искаш, е да седиш така и да се взираш в очите на Елиола. Отпиваш втора глътка. Огнена буря сякаш избухва в главата ти. Бурни чувства се надигат в гърдите ти. Пускаш чашата и протягаш ръце.

— Ела при мен, скъпа — избъбряш и правиш опит да станеш.

Нечия тежка длан те натиска обратно. Кой знае откъде се появява барон Рейнолд и разваля “удоволствието ти”.

— Скъпата може да почака — грубо казва той. — Сега имаме малко работа с теб. Добре се справи... “скъпа”! — обръща се той към Елиола. — Сега обаче облечи нещо по- плътно, защото изнервяш благородния мосю — подигравателно казва барона и те дръпва грубо.

— Идвай с мен, умнико!

За да не се чудиш какво точно се случи, знай, че Елиола не е обикновена жена, а от една особена разновидност на вампирите, която се “храни” с психическата и душевна сила на хората. Обикновено се явява в сънищата им, или поне жертвите си мислят така. Когато нападнатият е мъж, вампирът е в женски образ и се нарича сукуба. Когато жертвата е жена, вампирът е с мъжки образ и се нарича инкуб.

Сега преминаваш на епизод 207.




210

Праховете и настройките на Авраам само за няколко дена възстановяват силите на Естел. Боко се разтапя от благодарности, Лашо направо те боготвори, но момичето кой знае защо упорито те избягва. Държи се направо враждебно и страни от теб. Е, да прави каквото иска. Не си й помогнал заради благодарностите. Щом иска да се цупи, нейна си работа.

Имаш чувството, че само си губиш времето тук. Вечер правиш планове да се махнеш, преди снегът да е затрупал пътищата, когато една вечер при теб се промъква малкият.

— Добър вечер, господине — поздравява учтиво. — Може ли да... ви питам нещо.

— Хайде давай, досаднико!

Лашо, извинявам се Леополд, започва да разпитва за Франция, за краля, за замъка ви и най-различни други глупости. Разбираш, че си е наумил нещо и ясно му даваш да разбере, че или ще каже какво има, или ще се “измете веднага”.

— Сега е Нощта на Новата Луна — изтърсва той.

— Е и какво от това?

— Ами Естел... те такова...

— Какво Естел? Кои са тези те и какво толкова се боиш?

— Вещиците! — прошепва страхливо той. — Тази нощ ще се опитат да прогонят някакъв демон. Страх ме е!

— Ти откъде знаеш всичко това?

— Ами-и... бях на реката, когато започнаха ритуала, съвсем случайно, кълна се. Лежах си в храстите, когато ония пристигнаха и... и... такова... нямаше как да се покажа... разбираш ли?

— Нищо не разбирам, ама от мене да мине. И сега какво?

— Ти трябва да ги спреш! Зная, че можеш!

— Това пък откъде ти хрумна?

— Естел казва, че имаш някакъв могъщ талисман и си много силен, но се криеш. Вярно ли е?

— Пълни глупости! Я ме остави на мира! — отсичаш, правиш код А7=0 и преминаваш на епизод 190.

—- Добре тогава. Да вървим при тях! — казваш решително, правиш код А7=5 и преминаваш на епизод 241.


211

Отказваш да даваш повече сведения. Каквото си разправил, стига му. Не е нужно хората да говорят, че си се сприятелил с някакъв си евреин.

Принуждаването на дух, демон или дори на древен бог да се появи и материализира, се нарича ЕВОКАЦИЯ и е едно от най-трудните и най-опасни действия в ритуалната магия. За да призовава и материализира демони и божества, магьосникът трябва да притежава задълбочени познания и огромна духовна мощ. Още по-трудно е след ЕВОКАЦИЯТА да принудиш демона да ти се подчинява и особено трудно е да го накараш да се върне обратно без да получи нещо в замяна.

Вещерският клан успешно се справя с първата част на задачата. След продължителна и отегчителна, в очите на непосветения, подготовка Духът от плочките започва да се материализира.
Забележка от автора:

“Както вече предупредих, няма да ви описвам "магически рецепти”. Достатъчно е да знаете, че ритуалът съществува наистина и е напълно по силите на почти всеки, притежаващ определени познания.”

Вещиците редят дълго мелодично заклинание, повтарят го няколко пъти, размахват магически билкови китки и...

Изведнъж сред гръм и ослепителна светлина в триъгълника се извисява кошмарна фигура. Появява се жена с много масивно, но изящно изваяно тяло. Облечена е единствено с дълга до земята, прозрачна пола от блестяща бяла материя. Тилът и раменете са покрити с наметка на златни и черни ивици. На главата й се крепи кръгла корона, украсена със златна змия.

Вещерският клан посреща появата ù с вик на ужас. И има защо. Вместо човешка глава, богинята крепи на раменете си озъбена лъвска муцуна. Две кръвясали, злобни очи се впиват във вас. Ужасната уста се отваря и разкрива редица дълги зъби. Божеството изръмжава нещо на някакъв древен език и вещиците замръзват като поразени от гръм. Жената-лъвица прави крачка напред и се сблъсква с непреодолимата магическа бариера на триъгълника за призоваване.

Следва сцена, която не може да се опише и най-добре е да не се вижда. Богинята реве и вилнее, сипе мълнии и призовава космически сили, които напълно опустошават полянката. Съзнанието ти има известна връзка с нейното и ти си все повече убеден, че за да я контролираш, трябва “да се слееш с нея”.

Ако ще позволиш на божеството временно да се всели в теб, преминаваш на епизод 202.

Ако ще помогнеш на вещиците да го покорят, отиваш на епизод 203.


213

Няколко часа по-късно вратата на подземието се отваря със скърцане и в килията се появява самият барон, придружен

от дебел u грозен тuп. Дебелакът, вероятно палача на барона, делово започва да дрънка с многобройните си ужасяващи приспособления. Господарят му придърпва един грубо скован стол и се настанява близо до главата ти. Палачът се приближава и замислено те оглежда.

— Малко е слабичък, господарю — промърморва той. — Няма да издържи дълго.

— Това няма значение. Ти гледай да не го убиеш, преди да ми е казал каквото трябва.

— Ъхъ... добре... ще започнем с някои по-прости нещица! — измърморва оня и дотътря голям мангал, пълен с разпалени въглени. — Сега ще нагреем клещичките и благородничето ще пропее!

— Е, какво, да започваме ли? — обръща се към теб баронът.

— Какво искаш... господарю? — питаш уплашен.

— Силата, която владееш — веднага отвръща оня. — Дай ми я и си свободен. Иначе...

Ясно е, че баронът иска магическите камъчета. Също така е ясно, че без твоя помощ не може да ги овладее.

Ако код А8 е различен от 15, можеш да избираш...

Изчаквате войниците да стигнат под клопката. Виждаш, че са затворили Естел в груба дървена клетка и я влачат на края на групата.

— Внимавай за момичето ми! — промърморва Боко и събаря първия камък.

Трещяща лавина се изсипва върху смаяните войници. Веднага след камъните връхлитате и вие с извадени мечове. За съжаление ударът ви не е особено точен. Рицарят и трима бойци са живи. Атакувате и ти оставяш съдбата да реши...

Планът, който измисляте, е пълен с добре пресметнати рискове, но и с много големи шансове за успех. Решавате, че Естел трябва да се върне при Шабата. След една нощ вещиците ще направят последен опит да омагьосат и прогонят вампира. Почти няма реален шанс да се справят, но докато чудовището е заето с тях, ти необезпокояван ще се промъкнеш в леговището му. Там вече знаеш какво да правиш. /Ако все още не знаеш, ще получиш точни инструкции в подходящ момент./

До последния момент Естел настоява да се предаде и така да ангажира вниманието на барона. От своя страна ти ще имаш възможността напълно основателното да се появиш в замъка и да поискаш среща с вампира. Колкото до магическата помощ на Шабата, то останалите вещици и без това смятат след една нощ да предприемат последна отчаяна атака.

Категорично отказваш да приемеш саможертвата на момичето и преминаваш на епизод 171.

— Ония глупаци ми взеха всичко — недоволно мърмори Естел, като очевидно има предвид войниците. — Но нищо. Гората е пълна с билки и треви, а точно в тях е скрита силата на вещиците. Ей, Лашо, върви намери няколко стръка от оня бурен с меките листа. Мисля, че в края на полянката видях много от него. Оливие, моля те откърши ми няколко прави клончета от онзи лешник. Само недей с меча! Откъсни ги с ръка.

— Какво смяташ да правиш? — питаш я.

— Ще видиш. Не ми пречи! Трябва да се съсредоточа.

Съвсем скоро Естел е готова за ритуала. От клонки, билки и горски треви е изплела няколко венчета и е очертала един голям кръг. След това извън кръга прави по-малък триъгълник, обърнат с върха на юг и с основа към кръга. В самия кръг поставя малки купчинки и китки от листа, цветя и тънки клончета. Обикаля, пее си нещо и реди мелодични заклинания. Едва когато ти казва да изсипеш камъчетата в триъгълника, разбираш, че е намислила да призове опасния дух, скрит в тях.

Отказваш категорично, правиш код Б4=0 /нула/ и преминаваш на епизод 233.

Съгласяваш се и правиш код Б4=5. Продължавай с този епизод.

Принуждаването на дух, демон или дори на древен бог да се появи и материализира, се нарича ЕВОКАЦИЯ и е едно от най-трудните и най-опасни действия в ритуалната магия. За да призовава и материализира демони и божества, магьосникът трябва да притежава задълбочени познания и огромна духовна мощ. Още по-трудно е след ЕВОКАЦИЯТА

да принудиш демона да mu се подчинява и особено трудно е да го накараш да се върне обратно без да получи нещо в замяна.

Естел успешно се справя с първата част на задачата. След продължителна и отегчителна, в очите на непосветения, подготовка Духът от плочките започва да се материализира.
Забележка от автора:

"Както вече предупредих, няма да Ви описвам “магически рецепти". Достатъчно е да знаете, че ритуалът съществува наистина и е напълно по силите на почти Всеки, притежаващ определени познания.”

Естел реди дълго мелодично заклинание, повтаря го няколко пъти, размахва магически билкови китки и...

Изведнъж сред гръм и ослепителна светлина в триъгълника се извисява кошмарна фигура. Появява се жена с много масивно, но изящно изваяно тяло. Облечена е единствено с дълга до земята, прозрачна пола от блестяща бяла материя. Тилът и раменете са покрити с наметка на златни и черни ивици. На главата ù се крепи кръгла корона, украсена със златна змия.

И двамата посрещате появата ù с вик на ужас. И има защо. Вместо човешка глава, богинята крепи на раменете си озъбена лъвска муцуна. Две кръвясали, злобни очи се впиват във вас. Ужасната уста се отваря и разкрива редица дълги зъби. Божеството изръмжава нещо на някакъв древен език и Естел се строполява като поразена от гръм. Жената-лъвица прави крачка напред и се сблъсква с непреодолимата магическа бариера на триъгълника за призоваване.

Следва сцена, която не може да се опише и най-добре е да не се вижда. Богинята реве и вилнее, сипе мълнии и призовава космически сили, които напълно опустошават полянката. Докато духът се опитва да пробие бариерата, Естел се свестява и с няколко думи, произнесени с висок глас успява да наложи волята си над страховитото божество. То е принудено да се укроти и да се представи:

— Наричат ме Сехмет — с мъка проговаря на твоя език то. — Аз съм “Богът на клането”, “Силата на лъва” и “Наказанието на Ра”. Сега вие се осмелихте да ме оплетете в гнусните си заклинания, но помнете!

Ти червенокосо момиче си много силна. По-силна от мен, но само засега. Отмъщението ми ще бъде страшно. Аз ще завладея красивото ти тяло и с него ще властвам над този глупак до теб.

А ти, малоумен Оливие, ти загуби единствения си шанс да царуваш над силите на мрака. Първия път ще ти се подчиня! Втория ще поискам отплата! На третия път — ТИ ЩЕ БЪДЕШ МОЙ! Радвай се на живота, докато можеш.

Разярен от отказа ти /може монасите да са унищожили камъчетата, код А8=15, но баронът не ти вярва/ господарят на замъка нарежда на палача да започне. Оня с готовност се отзовава и със садистично удоволствие се заема с ужасната си “професия’.

— Я виж ти кой ни бил на гости! — възкликва мъжът, който те чака зад вратата. — Самият благороден Оливие.

— А, Конрад, поздравявам те. Какво правиш тук? — питаш, като познаваш партньора си от играта на зарове в “Мъртвешка глава”.

— Аз съм главен иконом и управител на барон Рейнолд. Ти какво търсиш тук? Говори ли вече с барона за дълговете ми?

— Нямах време. А и едва ли сега това е... е, няма значение. Успокой се, не съм дошъл за пари.

— Кой знае? Всички така казват. Добре, де. Баронът едва ли ще обърне внимание на подобни оплаквания. Давай да вървим, чакат те.

— Кой ме чака? Освен барона, имам предвид.

— О! Тука е една негова братовчедка. Много важна личност в двора на унгарския крал. Омъжена е за един от големите графове. За съжаление двамата с господаря не се обичат много. Мен, ако питаш, делят някакво имущество, защото ужасно се карат. А, ето че пристигнахме.