Ако ще се съгласиш с "грижовния” Планшен, премини на епизод 132

Вбесен от ужасната несправедливост бързо крачиш по тесните улички. Мърмориш някакви проклятия и яростно размахваш ръце. Слугата ти /ако все още е с теб/, уплашен от гнева на господаря, се е запилял някъде.

Накрая трябва да решиш проблема със защитната екипировка. Оказва се, че в оръжейната няма подходящи за твоите размери рицарски доспехи, а и такива едва ли ти трябват. Можеш да избираш между...

... красиво изкован нагръдник, изработен от известен милански майстор, код Б5=10.

... дълга плетена ризница, останала от времето на първия кръстоносен поход. Код Б5=15.

... лека и къса плетена ризница, предназначена за носене под дрехите. Код Б5=5.

Ако смяташ, че нямаш нужда от доспехи, остави код Б5=0.

“Измерваш” с крачки тясното пространство на стаичката и с безпокойство очакваш появяването на Естел. Обзет си от безумната надежда, че загадката най-после ще се реши. Не разбираш защо толкова силно вярваш, че някакво си момиче от малко, забутано градче може да ти помогне. Притесняваш се какво ще направи Боко, ако разбере, че дъщеря му посред нощ посещава непознати.

Тихото скръцване на вратата прекъсва мислите ти. В стаята бързо се вмъква Естел и въздъхва облекчено. Безпокойството ти още повече се засилва. Държанието на момичето надминава и най-лошите ти опасения. Облечена е единствено в дълга до пода, снежнобяла риза, но изключително тънка и почти прозрачна. Косата ù е разпусната по раменете и гърба. Очите ù искрят. Момичето нетърпеливо пристъпва напред, задъхано от вълнение.

Ти обаче трескаво отстъпваш и смутено избъбряш:

— Ама ти какво? Защо идваш... така? Видя ли те някой? Нали...

— Не ставай глупав! Това е ритуална одежда. Ти въобще не ме интересуваш! Трябва ми само талисмана. Той не ти принадлежи. Та ти даже не знаеш какво носиш. Дай ми го! Обеща ми!

— Така ли-и? — проточваш обиден. — Я виж ти. Значи това съм обещал. Ами добре тогава... щом съм обещал. Но...

... преди това ти ще ми дадеш една целувка — казваш лукаво, пристъпваш напред и преминаваш на епизод 99.

... само ще го разгледаш! Не разрешавам да докосваш нищо — казваш твърдо и преминаваш на епизод 89.

126

Новите ти приятели обаче не те оставят на мира, докато не се преместваш на тяхната маса. Собственикът веднага притичва да види “... какво ще пожелаят господа, доблестните наемници”. Те моментално поръчват “... само от най-доброто и гледай да е повече”, представят те на хер Майер, обясняват му колко “... любезно си ги поканил да се почерпят след трудния ден” и веселбата започва.

Мисълта, че ти ще трябва да платиш сметката разваля вкуса на виното. Мълчаливо отпиваш от чашата си и се чудиш какво да правиш. Хер Майер предвидливо е поискал да платиш веднага първите кани вино. Цената е 50 динария и ти...

... ако ще платиш само със сребърни динарии, записваш код Б7=0. Ако ще извадиш златен динарий, код Б7=15. И накрая, ако нямаш толкова пари можеш да “обмениш” златно кюлче, някакъв накит или скъпоценно камъче, направи код Б7=20.

При вида на парите очите на войниците блесват. Предлагат ти "... една малка, приятелска игра на зарове” ти...

... се съгласяваш и отиваш на епизод 118.

... отказваш категорично и преминаваш на епизод 128.

127

Свестяваш се от остра болка в главата. Не си спомняш почти нищо, освен подъл удар в гърба, но от кой и защо... Усещаш, че ръцете ти са извити и неудобно изпънати назад. Правиш опит да се надигнеш. Едва успяваш да помръднеш. Откриваш, че си завързан за някаква мръсна дървена маса. Намираш се в мрачно подземие, едва осветено от две пушещи факли. Ужасно подозрение почти спира сърцето ти. Намираш се в нечия тъмница, на местния барон вероятно. Привързан си към масата на палача и единственото, което те очаква, са дълги мъчителни дни, изпълнени с болка. Поне да знаеше защо.

Решаваш, че няма смисъл да изхабяваш силите си в борба със здравите окови. Отпускаш се и...

... ако кодове А8 и 31 са равни на 20, отвори "Часът на вещицата ” и премини на епизод 127.

... ако поне един от кодовете е различен от 20, отиваш на епизод 213 на тази книга.

128

Правиш няколко опита да се измъкнеш от непочтеното предложение. Ясно е какво са намислили войниците. Под невинния и напълно законен предлог, че “губиш” на зарове, ти трябва да се разделиш с парите и с no-ценните си вещи. Истински грабеж, но няма на кого да се оплачеш.

Можеш да се примириш и да се съгласиш с нечестната игра на зарове. Отиваш на епизод 118.

Можеш да откажеш, да изядеш здрав пердах и...

... ако код Б7 е равен на 0, губиш всички пари. Войниците обаче не намират златото и скъпоценностите, които може би носиш. Преминаваш на епизод 123.

... ако код 67 е равен на 15, губиш всичко ценно, което притежаваш, включително и оръжията. Остават ти само дрехите на гърба, слугата, ръждивия нормандски меч /ако си го взел/ и изрисуваните камъчета. Кодове Б2, БЗ и Б4 стават равни на 0. Преминаваш на епизод 144.

... ако код Б7 е равен на 20, загиваш. КРАЙ. Ако не ти се започва отначало, върни се на епизод 126 и бъди по- внимателен.

129

Гризачите се скупчват около краката ти, полазват нагоре, забиват зъбите си в теб и... вместо разкъсваща болка усещаш мощен прилив на сила и жажда за кръв и смърт. Усещаш как тялото ти се преобразява. Още няколко мига и в каналите вместо уплашен до смърт младеж се появява могъщ африкански лъв. Тежките му лапи размазват връхлитащото множество. Ужасяващата уста изригва гръмотевичен рев и звярът тръгва напред.

Плъховете за момент отстъпват, след това гонени от магията отново се връщат. Лъвът буквално е засипан от блъскащи се тела. Хиляди остри зъби се впиват в кожата му. Лъвът е принуден да спре. Огромното множество го покрива и... с ужасен гръмотевичен удар лъвът се преобразява отново. Сред мръсотията и вонята на канала с цялата си великолепна мощ се изправя Сехмет — жестокото проявление на Бастет, богинята с лъвска глава.

За едно кратко мигновение плъховете са изпепелени и унищожени. Ужасената Лора прави отчаян опит да се защити, но нищо не може да спре развилнялата се богиня. Жестоката смърт покосява вещицата.

Това обаче е и краят на първото ниво от играта. Съжалявам, но с редица погрешни ходове ти позволи на Сехмет два пъти да овладее духа на твоя герой. Сега с излязлото на свобода божество ще трябва да се справя НОЩНАТА СТРАЖА, но това вече е друга част от играта. КРАЙ!


130

Свестяваш се от остра болка. Отваряш очи. Брат Франциск се е надвесил над теб и доста силно те пляска по бузите. Веднага щом забелязва, че си дошъл в съзнание той прекратява болезнения си “лечебен метод” и ти помага да се изправиш. Очакваш веднага да започне да бъбри и разпитва, но той проявява учудващо разбиране към състоянието ти и без да задава въпроси ти предлага да се облегнеш на него. Тръгвате бавно по тъмната пътека. Скоро силите ти започват да се възстановяват. След по-малко от час достигате до оградения с висок зид манастир.

Настаняват те в малка, тясна килия, мебелирана единствено с дебела сламена постеля, покрита с няколко груби одеяла. На стената виси прост дървен кръст. Брат франциск и лично абата на манастира ти помагат да се настаниш в постелята. Постепенно напрежението и страхът

me напускат. Все още нямаш желание да разговаряш. Монасите горят от нетърпение да разберат какво точно се е случило, но решават да те оставят на мира.

Прекарваш една спокойна нощ. Спиш дълбоко без страшни нощни кошмари. На сутринта макар и много слаб си готов за неизбежния разговор обяснение.

Преминаваш на епизод 186.

131

Естел подозрително бързо се съгласява. Изхвръква моментално от стаята ти и само след десетина минути се връща, облечена с дълга до петите рокля, закопчана до брадата. В огромен сребърен поднос е поставила кана с вино, две чаши, някаква малка чинийка със силно ухаеща подправка и грамаден свещник със седем ярко горящи свещи.

— Така добре ли е? — пита.

— Добре е. Боко знае ли, че си тук?

— Ама, разбира се. Нали той даде виното.

— Нешо не ми се вярва. Да изпрати посред нощ само момиче...

— О-о-о, я стига! Нали не смяташ да ме нападнеш — смее се пресилено тя. — Опитай виното. Сложила съм му една великолепна билка.

Взимаш чашата, изчакваш тя да пие първа и...

Едва успяваш да седнеш и да отпуснеш изморените си крака и... слугата ти започва да мърмори. Виж кой е той...

... Салош или Робер смятат, че мястото в ъгъла "... прилича на капан...”. Първият предлага да се преместиш в приличното заведение “Мъртвешка глава”, където отсядат почтените хора. Вторият настоява да седнеш до вратата или до прозореца.

... Лотар направо ти заявява, че “... тук вони на търгаши и лихвари...”, настоява да те заведе в ‘Черепът”, кръчма, където отсядат доблестните войници на тукашния барон.

Ти набързо затваряш устата на самозабравилия се слуга. Припомняш му "... кой тука е господарят” и...

... ако ще послушаш Салош, отиваш на епизод 55.

... ако ще послушаш Робер, избирай: да седнеш до прозореца, на епизод 122 или до вратата — на епизод 142.

... ако ще се поведеш по акъла на Лотар, давай към епизод 57.

... ако ще останеш в ъгъла, премини на епизод 110.


133

Разглеждаш камъчетата и предпазливо питаш “не трябва ли да се подредят така, че вдлъбнатините да съвпадат, а рисунките да изглеждат смислени”. Старецът кимва енергично и с блеснали очи заявява, че "... ти май имаш най- голям шанс. На рода Камбре му трябвали почти 160 години, за да разбере това, което ти каза току-що. Явно магията най-после ще бъде разрушена. А сега би ли ми прочел свитъка?”.

Разгъваш пергамента и виждаш едно кратко стихче / огледай рисунката/, правиш опит да го прочетеш на глас, но кой знае защо гърлото ти се схваща. Старецът забелязва затрудненията ти и кимва доволен.

— Ти си избраникът! — заявява той и...

А сега, вече наистина най-накрая, ще трябва да се погрижиш за най-важната част от екипировката — парите. По онова време са били в обръщение десетки различни монети. Стойността им е зависила главно от държавата и традициите на жителите ù. Понеже нашият герой е французин приемаме, че поне в началото ще вземе френски монети.

За основа /съвсем условно/ приемаме СРЕБЪРНИЯ ДИНАРИИ на Карл Велики. Освен динарии можеш да вземеш монети, наречени СРЕБЪРЕН ГРОШ, сечен по времето на Луи IX и ЗЛАТНИЯ ДИНАРИИ, въведен от Филип IV.

Един ГРОШ е равен на 5 СРЕБЪРНИ ДИНАРИЯ, а един ЗЛАТЕН ДИНАРИЙ на 10 СРЕБЪРНИ ДИНАРИЯ.

За да не носиш много пари, можеш да вземеш някои от малкото скъпоценности на замъка. Разполагаш с три златни слитъка — приблизително по 100 сребърни динария единия, един голям, лошо обработен рубин и десетина по-малки камъка. Нямаш представа за цената на камъните, всичко зависи от обстоятелството и мястото, където ще ги продадеш. За начало приеми, че рубинът струва 500 динария, а всяко от камъчетата по 50 динария. На дъното на ковчежето има пет сребърни украшения. Не са много скъпи, но са доста масивни и удобни за носене. Цената на всяко едно е 20 динария.

Цялата сума, която ти се полага, е 1000 динария. Можеш да вземеш и много по-малко, разбира се. Сам реши кое е по- лошо: да те нападнат разбойници, привлечени от “богатствата” ти или да те изхвърлят от някоя кръчма, защото не можеш да платиш.

Запиши в дневника какво взимаш и обезателно от кои монети по колко. Отбележи общата сума. Ако не обичаш да смяташ, вземи само сребърни динарии.

Сега най-после можеш да започнеш истинското приключение на епизод 108.

135

Минута по-късно в стаята направо връхлита някакво момиче с огненорижа коса и чудно зелени очи /може би вече познаваш Естел, дъщерята на Боко — собственика на странноприемницата, в която си отседнал/. Хвърля ти един-единствен поглед и силно трепва, изпуска завивките, които оправя и силно започва да трепери.

— Кой си ти? Какво е това в теб? — трескаво пита тя. — Ти криеш някаква сила. Усещам я!

— Ама какво ти става? Нищо не крия, повярвай ми. Аз съм обикновен...

— Не се опитвай да ме лъжеш! От теб просто струи магическа мощ. Имаш някакъв талисман, нали! Искам да го видя! Покажи ми го или... ще кажа на татко, че нямаш пукната пара!

Момичето се приближава плътно до теб и умолително те гледа в лицето. Ти правиш крачка назад и първата ти мисъл е “какво ли ще направи Боко, ако се появи отнякъде”. Решаваш, че...

... можеш да се довериш на интуицията си и да ù покажеш камъчетата. Кой знае, може би тя има представа какво представляват. Преди да кажеш каквото и да е, тя разбира намеренията ти, изпява щастливо "... ще дойда по-късно ’ и изхвръква от стаята. Ти преминаващ на епизод 125.

Веднага щом поръчваш кана с вино, Лотар се измъква от кръчмата и скоро се появява придружен от група германски наемници. Твоят войник “най-учтиво” те моли "... за разрешение да празнува със старите си другари”. Ти замислено се взираш в хищната му усмивка и се съгласяваш.

Късно през нощта веселбата става доста буйна. Добили смелост от огромните количества силно вино и от големия си брой, наемниците се нахвърлят върху теб, измъкват те навън и... ами ограбват те. Напълно!

Губиш всичко с изключение на ръждивия нормандски меч / ако го носиш/ и торбичката с изписани камъчета. Нея войниците също “преглеждат” и от яд, че вътре няма нещо ценно я изсипват и стъпкват. Направи код А5=20. Запиши си, че вече нямаш слуга и задраскай в дневника всички пари, скъпоценности и оръжия. Направи всички кодове Б1, Б2, БЗ, Б4 и Б5 равни на НУЛА.

Изръмжаваш злобно, правиш страховита гримаса и нападаш рицаря и войниците. Те обаче въобще не се стряскат от войнствения ти вид. Дружно посрещат атаката ти и...

... ако код Б1 е различен от 0 или 20, можеш да се измъкнеш, но само ако са изпълнени ЕДНОВРЕМЕННО СЛЕДНИТЕ УСЛОВИЯ:

Код Б1 е по-голям или равен код БЗ и кодове Б2 и Б5 са по-големи от НУЛА. Тогава губиш всички скъпоценности, които носиш. Остават ти парите, ръждивия нормандски меч /ако е в теб/ и торбичката с изписани камъчета. Ако с теб е Планшен, запиши си, че вече нямаш слуга /код Б1=0/. Преминаваш на епизод 123.

... Ако код Б1 е равен на 20, вместо подкрепа от Лотар получаваш подъл удар в гърба и отиваш на епизод 127.

... При всички останали комбинации загиваш. КРАЙ! Ако не ти се започва отначало, върви на епизод 108 и си избери нова странноприемница.

Въпреки нечестните условия шансът е на твоя страна. Хвърляш най-голямото число, посягаш да прибереш парите и... пръстите ти се сблъскват с широкото острие на тежък войнишки нож, светкавично забит в масата.

— Благородният господин ще ни даде още един шанс! — изхилва се водачът на групата.

Няма как, съгласяваш се. Изваждаш още 100 динария и...

— При удвоен залог! — добавя злорадо оня.

Опитваш се да откажеш и...

... ако код Б7 е равен на 0, наистина успяваш. “Разделяш” се със стоте монети.

Можеш да пренощуваш в кръчмата “Мъртвешка глава”, като преминеш на епизод 55. Или да се настаниш в “Отрязаната глава”, преминаваш на епизод 57.

... ако обаче код Б7 е по-голям от 0, ще трябва да играеш пак, като заложиш 200 динария. Върни се в началото на епизода.

Играта продължава, докато “загубиш” и преминеш на епизод 148. Или докато заложиш всичко — парите, слугата и оръжията. Направи кодове Б1, Б2, БЗ, Б4 и Б5 равни на НУЛА. Остават ти само дрехите на гърба, ръждивия нормандски меч /ако го носиш с теб/ и торбичката с изписани камъчета. След това за “довиждане” си изритан от кръчмата, записваш в дневника всички загуби и преминаваш на епизод 123.

139

Гризачите се скупчват около краката ти, полазват нагоре, забиват зъбите си в теб и... вместо разкъсваща болка усещаш мощен прилив на сила. Отнякъде се появяват ”отдавна забравени знания”. Изричаш думи, които не разбираш и правиш странни жестове. Полазилите по тялото ти плъхове падат овъглени и изгорени. Останалите спират на няколко крачки и ви ограждат с обръч от злобни очички и кръвожадни зъби. Лора възхитено те гледа и също започва да реди защитни заклинания. Намесата й обаче вместо да помогне, кой знае защо отслабва силата ти. Плъховете стесняват обръча. Ти правиш последно усилие и...

— Он Себек... хумх Атум, он Ра... хумнум Себек! — думите сякаш сами се измъкват от устата ти.

В канала се чува плясък и върху гребена на грамадна приливна вълна се появява огромен крокодил. Звярът пъргаво се измъква от водата и връхлита върху плъховете. Следва ужасяваща сцена. Гризачите, подтиквани от някаква магия, налитат върху бронираното туловище на крокодила, а той с мощни махове на опашката си ги размазва по пода и стените.

Изведнъж атаката свършва. Плъховете се оттеглят и изчезват. Огромният крокодил се потапя в мръсната вода и също се “стопява”. Хващаш ръката на треперещата от страх Лора. Правиш код 34=10.

Преминаваш на епизод 149.

140

В една тъмна уличка, близо до портите на града отново попадаш на монаха и както обикновено той бърза “да си поговори с някой”. Обясняваш накратко приключенията си. Брат Франциск слуша съчувствено, цъка с език и искрено се възмущава от неправдата. Предлага ти да го придружиш до манастира му. Там можеш да останеш колкото поискаш без да плащаш “на лакоми ханджии”.

Предложението е доста съблазнително, но нещо в многословната любезност на монаха не ти допада. Все пак, особено ако си останал без пари, нямаш кой знае какъв избор. Затова...

... решаваш да се съгласиш и преминаваш на 151.

... отказваш и решаваш да потърсиш друга странноприемница на епизод 161.

... отказваш и понеже нямаш пари за странноприемница, решаваш да потърсиш закрила от местния барон. Преминаваш на епизод 171.

141

Очите на момичето мятат яростни зелени мълнии. Лицето ù се изкривява в ядна гримаса. Тя бързо се навежда, избъбря няколко неразбираеми думички и духва в чинийката. Зеленикав облак обвива главата ти. Точно преди да вдишаш ароматния прах, отнякъде полъхва студен вятър, тъмна сянка за миг се появява от нищото, очертава неразбираема фигура и изчезва.

Момичето скача на крака, прави отбранителен жест и като промърморва “Помогни ми Свята майко!” изскача от стаята.

Решаваш, че за тази нощ ти стигат неприятностите. Пускаш тежкото резе на вратата и се строполяваш на леглото. Ако някой си мисли, че след толкова вълнения няма да заспиш, много се лъже.

Изминават само десетина минути и ти, блажено потънал в обятията на съня, се понасяш към епизод 101.

142

Мястото до вратата на кръчмата не е особено добро. По следите останали върху тежката дъбова маса личи, че тук обикновено сядат слугите на благородните господа. За теб обаче няма значение. Не и за слугата ти обаче. Виж кой си взел с теб и...

... ако е Планшен, ще трябва да слушаш мрънкането, че "... не подобава на такъв благороден господар да сяда на мястото на слугите. Ей там в ъгъла има чудесна маса. Топла и много благородна".

... Салош направо предлага аа се преместиш в приличното заведение “Мъртвешка глава’, където отсядат почтените хора.

... Лотар направо ти заявява, че “... тук вони на търгаши и лихвари...”, настоява да те заведе в ‘Черепът”, кръчма, където отсядат доблестните войници на тукашния барон.

Ти набързо затваряш устата на самозабравилия се слуга. Припомняш му кой тука е господаря” и...

Събуждаш се от първите лъчи на слънцето, огрели стаята ти. Сега на дневна светлина нощните кошмари изглеждат странно нереални и далечни. Опитваш да си припомниш точно какво стана и с удивление разбираш, че споменът за някакви ужасни магии и страховити същества избледнява бързо, подобно на неприятен сън. Само след няколко минути ти вече не си напълно сигурен дали наистина всичко не е било само лош сън.

Потръпваш от утринния хлад и бързо се обличаш. Няколко пъти повикваш слугата си, но оня явно се е запилял някъде. Решен добре да накажеш безделника ти изскачаш от стаята и излизаш на двора.

От кухнята на хана се носи приятен, примамлив аромат. Тръгваш натам и се сблъскваш с разтревожения Боко.

— Извинете, господине — предпазливо започва той. — Искам да ви покажа нещо. Ще дойдете ли с мен?

Повдигаш рамене и...

Свестяваш се в непознато легло. Над теб е посивял мъж, който веднага ти дава да пиеш някаква ароматна отвара. Опитваш се да задаваш въпроси, но непознатият ти прави знак да мълчиш. Изпиваш отварата и усещаш как приятна топлина изпълва тялото ти. Главата ти сънено натежава. Иска ти се да се отпуснеш и заспиш, но кошмарния спомен от преживяното не ти два покой.

— Невъздържаните действия и грубите думи са един от лесните пътища към ада, чедо мое — обажда се някакъв тих глас.

Спираш като закован. Оглеждаш се и в сенките на близкия вход виждаш приведената фигура на някакъв монах.

— Защо младият сеньор е толкова възбуден? — благо пита той. — Обидил ли го е някой? Нашият благословен град не се отличава с добри обноски, но...

— Кой си ти? — прекъсваш го. — Знаеш ли как ме стресна! Италианец ли си?

— Благородният сеньор е много наблюдателен. Наистина родът ми е от слънчева Ломбардия, но аз от много години изпълнявам своя божествен обет и с всички сили се стремя? да спася душите на нещастните хора в тези затънали в ерес земи. Наричат ме брат Франциск и както сеньорът сам може да се досети, служа с цялото си сърце и душа на благочестивия орден на Свети Франциск. Ще ми каже ли младият сеньор какво го е ядосало. Бих могъл да му предложа малка, но много ценна помощ.

Обясняваш накратко приключенията си. Брат Франциск слуша съчувствено, цъка с език и искрено се възмущава от неправдата. Предлага ти да го придружиш до манастира му. Там можеш да останеш колкото поискаш без да плащаш “на лакоми ханджии”.

Предложението е доста съблазнително, но нещо в многословната любезност на монаха не ти допада. Все пак, особено ако си останал без пари, нямаш кой знае какъв избор. Затова...